Г-н Виноа, по време на изказването Ви в рамките на 14-тата годишна среща на Gas Infrastructure Europe в София през юни говорихте за напредъка на европейския Вътрешен енергиен пазар за електроенергия и газ. Кои са основните постижения от 2006 г. насам и какво предстои?

Прогресът от 2006 г. насам е безпрецедентен и стана възможен благодарение на политическата воля, изразена на възможно най-високо равнище – държавни глави и ръководители на изпълнителната власт в Европейския съвет. Тази политическа воля от своя страна предизвика ангажимента на всички страни да работят заедно, за да въведат правилата от третия пакет за вътрешния пазар, предложен през юли 2007 г., приет през юли 2009 г. и влезнал изцяло в сила от 2011 г. насам.

Някои основни характеристики бяха определящи за подобряването на конкуренцията и за интеграцията на националните пазари в Европейски пазар. След ожесточена битка между Комисията и няколко големи страни-членки, бе осигурено приемането на мерки за истинско отделяне на дейностите по пренос на електроенергия и газ от производството и доставката на тези ресурси и бе насърчен пазарът. И наистина, това позволи инфраструктурата да бъде използвана от всички участници в пазара по прозрачен и недискриминативен начин, което направи възможна конкуренцията на различни физически доставки на газ и доведе до включването на много нови ВЕИ-мощности в електроенергийната мрежа.

Създаването на европейските мрежи на преносните оператори за електроенергия (ENTSO-E) и природен газ (ENTSOG), контролирано от Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER) беше ключово за развитието на технически правила за инфраструктурата, познати като мрежови кодекси – те вече са почти изцяло приети или са в процес по прилагане. Това е резултатът на забележителни усилия от страна на всички експерти за създаването на равни условия за всички играчи в електроенергийните и газовите пазари. Независимото управление на инфраструктурните активи направи възможен свободния избор на доставчици от страна на всички потребители в цяла Европа.

Преминахме от несъществуващ пазар, доминиран от държавни монополи, които считаха потребителя за пасивен субект (абонат без никакъв избор) към пазар с няколко доставчици, които се конкурират на база цени и условия – това е сериозна промяна, която може да се случи само по бавен начин и с подкрепата на силни и независими (от историческия доставчик и от политическата власт) регулатори. Това би трябвало да подготви и преминаването към динамично управление на потреблението от страна на клиентите (demand-side management) и да подпомогне енергийната ефективност.

Най-видимият успех до момента е свободното движение на природен газ в Европейския съюз и доближаването на цените при едни много по-ниски нива – това стана възможно заради диверсификацията на източниците и заради напълно гъвкавата инфраструктура, позволяваща реверсивни потоци.

Електроенергийният пазар понесе удари заради множеството изкривявания на конкуренцията поради свръх-субсидирането на ВЕИ като вятъра и фотоволтаиците, както и заради неадекватни пазарни правила, но точно затова скоро ще има предложение за нов пазарен модел. Но все пак, трябва да се продължи с пълното прилагане на всички правила.

Европейската комисия подготвя Зимен законодателен пакет за сигурността на газовите доставки. Кои са най-важните въпроси, на които трябва да се обърне внимание, и какви са решенията?

Този пакет вече е на масата на съ-законодателите – Европейския съвет (страните членки) и Европейския парламент, като той трябва да бъде приет през близките месеци. Той засилва правилата за управление на сигурността на газовите доставки в две направления. Първо, изисква по-силно регионално сътрудничество за оценка на рисковете и за разработване на превантивни и аварийни планове за действия. На второ място, той налага повече солидарност между страните-членки в случаите на прекъсвания, включително повече прозрачност при обмена на информация.

Освен това, има нови разпоредби, изискващи повече обмен на информация относно сключването на правителствени споразумения между страни-членки и трети страни, с предварителен преглед от Комисията, за да се оцени съвместимостта им с правилата на вътрешния пазар.

България и страните от Централна и Източна Европа винаги се разглеждат като едни от най-уязвимите в ЕС при спиране на доставките. Какво мислите за обявените планове за регионален газов хъб в България?

Малко съм объркан от разцъфването на газови хъбове навсякъде в Европа. В идеалния случай трябва да имаме един европейски газов хъб като Henry Hub за всички щати в САЩ, който да е най-ликвидният пазар и да предлага най-ниски цени.

Трябва да имаме глобален газов пазар с референтна цена – както е с петрола. Разпространението на национални/регионални газови хъбове в Европа е знак за недостатъчно зрял пазар и за наличието на различни пазари, които все още са засегнати от проблеми като липсата на диверсификация на източниците на газ, липса на междусистемни връзки, доминация на един играч, липса на прозрачност и вероятно липса на независимост за регулатора.

Един успешен хъб трябва да предлага ясни, прозрачни и недискриминационни правила, голямо разнообразие на ресурси от различни трасета, сериозна конкуренция между доставчиците и т.н. България трябва да си помогне, като създаде правилните условия за развитие на успешен хъб. Съжалявам, че в момента все още България се затруднява с правилното прилагане на правилата от третата газова директива.

Може ли съществуващата инфраструктура да задоволи търсенето на газ и трябва ли да бъдат преосмислени големите планирани газопроводи като Южен поток? Възможно ли е Европа да проведе общи преговори с най-големия си газов доставчик – Русия, вместо да остави доставките на природен газ като национален прерогатив?

Търсенето на газ бе драстично намалено след 2010 г. и сега е в застой. Въпреки че е най-чистото изкопаемо гориво, газът е все пак изкопаем и трябва да премахне въглеродните си емисии по-скоро рано, отколкото късно. ЕС има достатъчно инфраструктура за внос, за да се справи с настоящото и бъдещото потребление на газ, особено с нарастващия дял на втечнен природен газ (LNG), който става достъпен при глобализацията на газовите пазари и заради по-конкурентните цени. Затова е важно да се осигури пълна обвързаност на LNG терминалите, газовите хранилища и преносните системи, така че цялата система да стане колкото се може по-гъвкава и реактивна.

За България, която не е голям газов пазар, би трябвало да е достатъчно да подобри междусистемните връзки с всичките си съседи, за да спечели от повечето източници и доставчици на газ. Във всеки случай, какъвто и да е голям газопровод за внос от Русия трябва да е обект на споразумение между Европейския съюз и Руската Федерация, така че да се осигури полза за целия ЕС, а не да се засили доминацията на един доставчик.

Като че ли в региона има и недостатъчно знания и опит по отношение на либерализацията в електроенергийния и газовия пазар. Какво мислите за идеята да се създаде регионален център за знания в България като едно от възможните решения?

Наистина има спешна нужда от засилване на обмена на знания и добри практики между източноевропейските страни и между тях и западноевропейските страни. Той трябва да започне със силна и дейна мрежа между учени, предлагащи общи платформи за студенти и професионалисти.

Каквато и да е локацията на такъв център, а географската локация вече е все по-маловажна заради увеличаването на виртуалните обучения, е абсолютно необходимо да се насърчи обменът между учени, регулатори и мениджъри от енергийния сектор, за да се разбират помежду си, за да решават общи проблеми и за да предприемат общи проекти.

Енергийният съюз е един от приоритетите на ЕС за следващите години. Как обаче ще повлияят именно на Енергийния съюз Brexit и подобни напрежения в други страни-членки?

Референдумът за Brexit показа, че – както се очакваше, той може да създаде само ситуация „аз губя, ти губиш“ за Обединеното кралство и ЕС. Кралството ще загуби достъпа си до пазара на ЕС, а ЕС ще загуби основен политически играч, което ще намали позицията и влиянието му в света. Всяка от 28-те страни-членки ще загуби по нещо. Управлението на последствията от този вот ще е много сложно и за съжаление ще ангажира много ресурси и от двете страни, докато има много други предизвикателства, изискващи отговор.

Едно от тях е създаването на Енергийния съюз, който има амбициозна и ангажираща програма. В следващите месеци ще има много предложения, изискващи решения от Европейския съвет и Европейския парламент. Липсата на Обединеното кралство или поне очакваната му неутралност в дискусиите на Съвета ще доведат до по-различен баланс на силите между страните-членки.

Например, добре известно е, че Обединеното кралство е силен поддръжник на намалението на парниковите газове и на ядрената енергия, а е по-равнодушно към ВЕИ и енергийната ефективност. Тези, които следваха Кралството в Съвета, ще трябва да намерят нов лидер на мнение или да се присъединят към другите. Но все още е много рано да оценим специфичните последствия от Brexit.

Въпросите зададоха Атанас ГЕОРГИЕВ и Людмила ЗЛАТЕВА

Г-н Виноа е лице на корицата на брой август-септември 2016 на сп. "Ютилитис".

Абонирайте се на www.utilities.bg

-------------------------------------------------------------------------------------------

Жан-Арнолд Виноа е белгийски адвокат, работил през по-голямата част от професионалната си кариера в Европейската комисия. Постъпва там през 1987 г., когато заема няколко управленски поста, свързани с вътрешния енергиен пазар, транспорта, транс-европейските мрежи и енергийните политики, а най-накрая – като и.д. директор за вътрешния пазар за електроенергия и газ през 2011-2012 г. След пенсионирането си през 2013 г. е назначен за Почетен директор и е изпълнявал длъжности като Специален съветник на Комисаря по енергетика до 2014 г. В момента е Съветник по въпросите на Енергийния съюз в Института „Жак Делор“, където със Сами Андура е съавтор на доклад, публикуван през 2015 г.: “From the European Energy Community to the Energy Union: a policy proposal for the short and the long term”. Също така е изпълнявал конкретни мисии за Европейската комисия, например в Украйна, както и за други организации.