Госпожо Кадиева, от 1-ви април 2016 пазарът на електрическа енергия се отвори и към последната категория потребители – малките стопански и битовите потребители? Какви ще са ефектите върху електроенергийния сектор и приключва ли с това процесът на либерализацията?

Наистина отварянето на пазара на електрическа енергия към всички крайни клиенти, включително и домакинствата, е знаков етап от развитието на електроенергийния пазар в България. Това е процес, който продължи повече от 8 години и пазарните участници приветстват тази поредна стъпка към създаването на модерен, конкурентен и динамичен пазар на електрическа енергия. Търговците на електрическа енергия вече подготвят иновативни продукти за този специфичен пазарен сегменти в близките месеци можем да очакваме интензивно развитие на пазара на малките потребители. С развитието на тези продукти от търговците на електроенергия, ползите от либерализацията ще се усетят от всички клиенти в електроенергийния отрасъл, което ще доведе и до съществено разместване на пазарни дялове на отделните доставчици и появата на нови.

С развитието на този процес може да се очаква, че все повече потребители на енергийни услуги и продукти ще се възползват от надеждните партньори от свободния електроенергиен пазар. Въпреки че това би следвало да е последната фаза на отварянето на електроенергийния пазар, все още остава от- ворен въпросът за поставянето на цялата система на пазарен принцип, което очакваме да се случи с извеждането на борсата на все по-голяма част от енергията, която сега се изкупува по дългосрочните договори. Разбира се, това трябва се извърши при пълно запазване на вече направените инвестиции от съответните пазарни участници в съответствие с новия пазарен модел. В ситуацията на преход към нов пазарен модел, осъществяван в условията на неравнопоставеност на търговските участници, големи дефицити в енергийния сектор, непрозрачност на балансиращия пазар и силно социална регулация, обединяването на усилията на пазарните участници за установяване на конкурентна и предвидима пазарна среда, подчинена на ясни правила, е цел от ключово значение. Асоциация „Свободен енергиен пазар“ (АСЕП) предлага действаща платформа за постигането на тази цел.

Как оценявате работата на българската енергийна борса през нейните първи няколко месеца? Какви са промените по отношение на ликвидност, прозрачност и цени?

Стартирането на българската енергийна борса със сегмента ден напред е важна първоначална стъпка към либерализацията на електроенергийния пазар, подкрепена от АСЕП. За гарантиране на съществени и ликвидни обеми на търговия и за осигуряването на възможност за търговия на форуърдния сегмент са необходими допълнителни усилия. Очакваме въвеждане на други две платформи – за дългосрочна търговия, която се очаква да стартира от м. юни тази година и платформа за търговия в рамките на деня – след м. март 2017 г. Отлагането на така наречената интра-дей търговия с още една година, след като беше предвидена за началото на 2016 г., е само по субективни причини. След като през август миналата година беше подписан консултантски договор със Световната банка, едва този месец излязоха първите общи коментари по доклада, отново без да са ясни всички препоръки в него.

За първите месеци на работа на борсата наблюдаваме увеличаване на броя участници и стабилизиране на средните цени на по-ниски нива. Продажбите, осъществени на борсата, съставляват средно около 4% от брутното потребление в страната. Практически цялата енергия се предлага от АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и НЕК. В момента, в който обаче един от тези участници промени стратегията си, наблюдаваме резки промени в клиринговата цена, което говори за крехката ликвидност на енергийната ни борса. Очакваме БЕХ да изпълни ангажиментите си за прекратяване на ограниченията на конкуренцията на пазара на едро и да предостави по-големи обеми за търговия на борсата с цел осигуряване на нейната ликвидност. Ценовата разлика между участниците е възможно да се намали само със създаването на ликвидност, конкуренция и пазар „час напред“.

Какви са очакванията Ви от следващите стъпки на либерализацията към сегмента на домакинствата? Готови ли сме за тази стъпка и какво предстои?

В момента сме свидетели на същинската либерализация на пазара за малките стопански и за битовите потребители. Процесът по смяна на доставчиците стартира от началото на миналия месец и отбеляза една вълна от нови регистрации на пазара, които бяха подготвени през последните три месеца. Сега мрежовите оператори ще отчитат до края на м. май предполагаемия ефект от отлива от регулиран пазар, за да могат да претендират за новия ценови период и регулаторни квоти след първи юли тази година. Виждаме вече от някои оператори промяна на сроковете за фактуриране, скъсяване на сроковете по събираемостта на задължения за електроенергия за последните два месеца като част от този процес.

В същото време наблюдаваме кампания на национално ниво, формираща негативна нагласа на общественото мнение срещу търговците на електрическа енергия и правила, налагащи допълнително административно бреме и разходи върху битовия потребител. Освен това, последните действия в регулаторен план превръщат търговеца в буфер за всички вземания от крайния потребител, предпазващ електроразпределителните предприятия от всякакви рискове. При наличието обаче на търговци на свободния пазар, които са собственост на електроразпределителните дружества, цялостното усещане на пазара продължава да бъде за засилено господстващо положение на електроразпределителните предприятия в сегмента на битовите и малките стопански потребители. Очакваме това да бъде постепенно преодоляно с излизането на все повече клиенти към свободния пазар.

Статистическите данни сочат, че в момента в България има 4,4 млн. битови потребители, потребяващи 38% от общата електроенергия, консумирана в страната, и още 586 хил.

небитови клиенти ниско напрежение, потребяващи 24% от електроенергията. Отварянето на пазара на електрическа енергия за цитираните категории потребители е процес от национален мащаб и е свързано с икономическия интерес и правото на свободен избор на всички граждани на Република България. От началото на годината наблюдаваме значителен спад в износа на електроенергия.

Какви са причините за това и кои са основните тенденции в регионалния електроенергиен пазар?

Една от причините е намаленото потребление на електрическата енергия в регионален план.

Това е предизвикано от фактори като сравнителното топлото време тази зима, продължаващата икономическа криза в Гърция, политико-икономическото състояние в Турция.

Намаленото потребление резултира и в по-ниски цени на регионалните енергийни борси. Друг фактор е конюнктурата на пазара в централноевропейските държави. Повишеното производство на електроенергия от газови централи в Италия поради ниската цена на природния газ също води до свиване на износа от България.

Конкурентоспособността на регионалния пазар на електроенергията, произведена от българските централи, се намалява и поради начислявани мрежови такси и изисквания за авансово плащане и гаранции за участие и добро изпълнение.

Регионалният електроенергиен пазар следва сезонните флуктуации на потреблението. Въвеждането на нови производствени мощности и повишаването на междусистемната свързаност са основни фактори, които в средносрочен план ще определят регионалния електроенергиен пазар.

АСЕП вече близо 2 години представлява интересите на различни участници в електроенергийния пазар.

Кои са най-важните постижения на организацията до момента и какви са следващите Ви цели?

За две години след учредяването на АСЕП през 2014 г. успяхме да привлечем редица участници в свободния електроенергиен пазар, които ценят своето време и своите пари и разбират, че работата в рамките на АСЕП ще донесе на бизнеса им реален икономически ефект. Членството в АСЕП означава информираност, влияние, публично представителство. Членовете ни имат възможност да получават експертна оценка и актуална информация за ситуацията на електроенергийния пазар, да бъдат в течение на всички предлагани и приемани изменения в правната рамка на отрасъла. АСЕП предоставя на своите членове и платформа за вътрешен информационен обмен по важни въпроси от тяхната дейност. Добър пример за полезността на тази дейност са дискусиите относно докладването по Регламента на ЕС за интегритета и прозрачността на пазара на едро на електрическа енергия (т.н. REMIT).

АСЕП съдейства на институциите в тяхната работа по изграждане на свободния пазар на електрическа енергия и усъвършенстване на правната рамка за неговото функциониране. В краткосрочен план ни очакват нови предизвикателства, свързани с въвеждането на нов пазарен модел. Усилията на АСЕП ще продължат да бъдат насочени към установяването на реална конкурентна среда, балансирана и прозрачна. Членството в АСЕП е отворено за всички пазарни участници, споделящи тази цел.

Въпросите зададе Атанас ГЕОРГИЕВ

------------------------------------------------------

Соня Николова-Кадиева е Председател на Управителния съвет на Асоциация „Свободен енергиен пазар“ и управител на „Енерджи Съплай“ ЕООД – един от водещите търговци на електрическа енергия. Има дългогодишен опит в търговията с електрическа енергия и развитието на регулаторната рамка на електроенергийния отрасъл в последните години.

Интервюто е публикувано в брой май, 2016 г., на сп. "Ютилитис".