Г-жо Итева, бихте ли представили дейностите на Веолия Вода и плановете на компанията за развитие в България?
- Веолия Вода предоставя ВиК услуги на общини и промишлени клиенти. Освен това, компанията проектира технологични решения и строи съответните съоръжения. България е важен пазар за Веолия Вода, в който имаме присъствие повече от 10 години. Нашият приоритет в момента е пилотният проект за публично-частно партньорство в българския ВиК сектор, стартиран от Министерство на регионалното развитие и благоустройството с подкрепата на Международната финансова корпорация преди около 3 години. Очакваме, че конкурсната процедура за проекта ще започне до края на 2010 г.

Какви са възможностите за подобряване на ВиК услугите в България с помощта на публично-частно партньорство?
- Ползите от публично-частните партньорства могат да бъдат различни във всеки конкретен случай. Нашият опит показва, че проектите с участие на частния сектор обикновено водят до повишена ефективност на ВиК дружествата, по-добро обслужване на потребителите, внедряване на нови технологии, както и до привличане на допълнителни инвестиции.

Какъв тип ПЧП очаквате в българския ВиК сектор? Кои са най-подходящите ПЧП форми за българския воден сектор?
- Съществуват различни форми на публично-частни партньорства (ПЧП). Във всички случаи – както подсказва думата „партньорство” – има участие на две или повече страни и всяка страна има ясна роля и отговорности. ПЧП могат да се категоризират по функция според това кой инвестира, кой фактурира потреблението и събира плащанията от потребителите и т.н. Най добрите ПЧП проекти са тези, в които всеки конкретен риск се възлага на страната, която най-добре може да се справи с него. Договорите за концесия и за аренда са двете най-разпространени форми на ПЧП в Европа към момента и по наше мнение могат да бъдат успешно приложени и в България. Трябва да подчертаем, че изборът на определена форма на ПЧП зависи в много голяма степен от местните условия на всяка община или област.

Българският воден сектор се нуждае от огромни инвестиции. Каква част от тези потребности могат да бъдат задоволени с частни фондове и каква част – с европейско финансиране?
- Европейското финансиране е от първостепенно значение, но усвояването на Европейските фондове отнема повече време и усилия от очакваното. Освен това, нуждите от инвестиции на българския ВиК сектор са много големи и Европейското финансиране и държавните субсидии не са достатъчни, за да покрият всички необходими инвестиции. Публично-частното партньорство и Европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти. В Централна и Източна Европа вече има няколко градове, където Веолия Вода е ВиК оператор и където моделът на съчетаване на ПЧП с Европейско финансиране се прилага успешно. Такива градове са Прага, Букурещ и Будапеща.
В тази връзка трябва да бъде посочено, че на 19 ноември 2009 г. Европейската Комисия публикува своя Комуникация, наречена „Мобилизиране на публични и частни инвестиции за възстановяване и дългосрочна структурна промяна: развитие на публично-частни партньорства”, която потвърждава, че ПЧП и Европейското финансиране се допълват взаимно.
Чрез този документ Европейската комисия поощрява развитието на пилотни ПЧП проекти, които да послужат като модели на най-добрите практики – както управленчески, така и технологични. Тези пилотни проекти трябва да бъдат репликирани в по-широк мащаб чрез използването на техническа помощ от съответните финансиращи програми.
Моделите, използвани за реализирането на проекти, които съвместяват Европейско и частно финансиране, показват ясно кой инвестира и колко инвестира, така че цената на ВиК услугата отразява само частта от инвестиции, която не идва от Европейския съюз. Крайният бенефициент са всъщност потребителите, в чиято сметка не се включват инвестициите, финансирани от Европейските фондове.

Какви са очакванията Ви за цените на ВиК услугите – ако бъдат направени нови инвестиции, какво повишение може да очакваме в България?
- Цените на ВиК услугите в България се утвърждават от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и към днешния ден те са недостатъчни да покрият дори частично нуждите от инвестиции. В същото време България изостава в осигуряването на инвестиции за построяването на необходимите пречиствателни станции и набавяне на оборудване. Нуждата от повече инвестиции, за да отговаря българският ВиК сектор на изискванията на ЕС, неизбежно ще доведе до повишаване на цените на ВиК услугите. Но е важно да се отбележи, че цените трябва да бъдат определени в зависимост от местните условия. Например, цената на ВиК услугата в Будапеща е 1,50 евро за куб. м. (3,00 лв); в Париж тя е 3,00 евро (5,90 лв) за куб. м. докато в Букурещ е 0,9 евро (1,80 лв) за куб. м.

В момента водният сектор на страната ни се преструктурира. Според Вас, какъв трябва да е оптималният размер по отношение на население и активи на една ВиК компания в България?
- В България има 51 ВиК дружества, които обслужват население от 7,2 милиона души. Това означава, че средният брой на населението, обслужвано от 1 ВиК оператор, е около 140 хил. души. За сравнение, в Словакия, която има население от 5,4 милиона души, има 17 регионални ВиК компании, тоест средният брой население, обслужвано от 1 ВиК оператор, е 300 хил. души.
За да станат по-привлекателни за чужди инвеститори, както и за реализирането на ПЧП проекти, регионалните ВиК асоциации трябва покриват население от поне 250 хил. души.

Има ли добри примери в региона за успешни ПЧП? Каква част от техния опит може да бъде използвана в България?
- Румъния, Чехия, Словакия и Унгария са основните страни от Централна и Източна Европа, които са реализирали и продължават да осъществяват успешни ПЧП проекти във ВиК сектора. Някои от техните постижения като подобрено обслужване на потребителите, повишена ефективност на ВиК дружествата, намалени загуби на вода и оптимизирани инвестиции могат да бъдат реализирани и в България.

Ако трябва да обобщите визията си за българския воден сектор в едно или две изречения, какви биха били те?
- Постигане на допълнително окрупняване на ВиК сектора и използване на технологична експертиза и на най-добрите практики от частния сектор за подобряване на услугата чрез реализирането на ПЧП проекти в най-близко бъдеще.
__________________

Мариана Итева е завършила СУ „Климент Охридски”, има магистърска степен по бизнес администрация (MBA) със специализация международно бизнес развитие от Aston University във Великобритания. В момента работи като Директор за България в компанията Веолия Вода. Работила е като представител на британската ВиК компания Каскал за България и Източна Европа, както и за друга британска ВиК компания, Северн Трент, в Източна Европа, а от 2003 до 2006 г. – като техен представител в Русия. През 2009 година г-жа Итева е получила краткосрочно назначение от 3 месеца (secondment) в Отдела за търговия и инвестиции на Британското посолство в Москва.

Веолия Вода, която е подразделение на френската Група Veolia Environnement, е най-голямата компания за предоставяне на ВиК услуги в света. Компанията инвестира във, управлява и оперира ВиК предприятия, работи в 64 страни и има годишен оборот от 12,5 млрд. евро за 2009 г. Компанията специализира в изпълнението на дългосрочни договори за управление както на общински, така и на промишлени ВиК системи, а също така и в разработването на технологии и строителството на ВиК обекти.

Веолия Вода разглежда България като един от своите ключови пазари в Източна Европа и има желание да работи в партньорство с държавата и общините като инвеститор и ВиК оператор.