Интервюто е публикувано в брой юни/2016 г. на сп. Ютилитис

Г-н Константинов, каква е равносметката от първите 4 месеца работа на електроенергийната борса? Какви са основните резултати от дейността на БНЕБ ЕАД до момента?

До момента имаме едва 3 пълни месеца в реална работа – стартирахме на 19 януари с ден за доставка 20 януари. Този период ни дава основание да считаме, че цялата работа, която екипът ни извърши между април и декември 2015 г., е дала своите резултати. Служителите на компанията се посветиха изцяло на тази дейност и след стартиране на реалната работа нямаме никакви системни и технически проблеми.

Относно търговията на пазара ден напред мога да кажа, че се сбъднаха и дори бяха надхвърлени нашите оптимистични очаквания съгласно бизнес програмата ни. В сравнение с абсолютно всички борси, които са заработили в Европа, реализирахме много по-успешен старт и много бързо достигнахме до 37 реални участници, от които над 95% са активни по време на ежедневните тръжни сесии. Това е много важно за нас, не само в аспект осигуряване на приходи за компанията. Интересът към българския борсов пазар от страна на търговските участници е изключително голям.

Към края на април през електронната борсова платформа на пазара ден напред са изтъргувани над 601 000 MWh, а средната постигната цена е около 54 лв./MWh. Продължаваме да работим усилено в посока привличането на нови участници, за повишаване на ликвидността и утвърждаването ни като регионално значим борсов пазар.

Разкажете ни малко повече и за екипа, който стои зад успеха на борсата. Колко е голям той и как се разви от създаването на компанията?

Имахме възможността да работим първоначално със страхотен екип в отдел „Борсов пазар“ в ЕСО ЕАД, който беше натрупал опит. Това е основата на компанията ни – професионализъм на високо ниво и отдаденост на работата, без дребнавости и излишни претенции. Всички започнахме да работим заедно и гледайки в една посока успяхме да създадем българския борсов пазар. Разбира се – с подкрепата на други институции и компании и със сериозните съвети от норвежките ни колеги от Nordpool.

Към момента сме 11 човека. Сега започваме да се разрастваме, с навлизането на новите пазарни сегменти, и се надявам с новите членове на екипа ни да се справим с новите задачи.

Има ли достатъчно ликвидност на борсата? Включват ли се и други производители освен дъщерните дружества на БЕХ?

Благодарение на много тясното сътрудничество с Европейската комисия и подкрепата на Министерство на енергетиката и на Българския енергиен холдинг, както и на съвместната работа с всички енергийни компании и предприятия в България – не на последно място и ЕСО ЕАД, както и Комисията за енергийно и водно регулиране, успяхме в много кратки срокове – само за около 7-8 месеца след подписване на споразумение с Nordpool, да стартираме и технически да бъдем готови за провеждане на тръжни сесии. След това за около едномесечен период бяхме в процес на обучение и сертифициране на търговските участници – т.нар. основополагащи членове на борсата, които бяха достатъчно смели, за да започнат търговия от първия ден на реална дейност.

Благодарение на тази подкрепа успяхме да осигурим първоначална ликвидност. Стартовите търгувани обеми през борсовата платформа съставляват около 5-10% от общата консумация на електрическа енергия в България. Това като начало за една борса е един чудесен резултат, в сравнение с резултатите на останалите борси. Както знаете, малко след нас стартира хърватската борса, която също е партньор на Nordpool, а малко след това стартираха и колегите от Сърбия, които партнират с EPEX Spot. Разликите в обемите са сериозни. Това е приоритет и на нашия екип и ние ще работим за увеличаване на ликвидността. Колкото по-големи обеми се търгуват на борсовия пазар, толкова и постигнатата цена ще е по-представителна за пазарната ни зона и ще може да се използва като репер в другите пазарни сегменти.

Подкрепата от страна на БЕХ ЕАД чрез дъщерните му дружества, в резултат на поетите ангажименти пред Европейската комисия, е от съществено значение за осигуряване на достатъчно предлагане на електрическа енергия на пазара. Със задоволство обаче мога да отбележа, че има и съществен брой други участници, които предлагат електрическа енергия на борсовия пазар и се надявам тенденцията да се засилва и да се отчита все по-голяма конкуренция в посока предлагане. Надявам се да привлечем и производители на енергия от възобновяеми източници. Работим усилено и в тази посока.

От страната на търсенето, успяхме да привлечем и няколко големи индустриални потребители, които доста успешно уплътняват общия профил.

В средата на май станахме свидетели на първите отрицателни цени на българската борса. Какви са причините за това?

Нашите колеги събират данни за клиринговите цени на всички регионални пазари и борси. Като изключим първите няколко дни в България, в които наблюдавахме сериозни пикове нагоре и надолу, само за около седмица-две след реалния ни старт на 19 януари с доставка на следващия ден, цената ни започна да се движи аналогично с цената в Румъния, Унгария и региона. От тази гледна точка съм спокоен, че сме създали един прозрачен пазар, на който участниците действат абсолютно пазарно, без опити за проява на пазарна сила или други прийоми за манипулация. Фактът, че цената ни е аналогична на пазарния тренд, е абсолютно доказателство за това.

Относно отрицателните цени, до момента не бяхме ставали свидетели на подобно развитие. Мисля, че това се случи няколко пъти при колегите в Хърватия. По принцип, не е нещо необичайно – много пъти се е случвало във Франция, Германия и на останалите големи енергийни борси. Случаят от 15 май, когато цената беше отрицателна за 4 часа през нощта, се дължи на това, че много компании явно са имали предварително закупена енергия и не са били в позиция да я продадат и са разчитали на борсовата платформа, за да „изчистят“ позициите си. Това се получава, когато се пускат т.нар. ценово-независими оферти – компанията иска да продаде определено количество, без да ограничава цената. В нашата система – управлявана от Nordpool, както и във всички европейски системи за борсова търговия, цената може да се движи в диапазона от минус 500 до плюс 3000 евро. И когато сумарното търсене за конкретен час е по-ниско от предлагането, при наличие на подобни ценово-независими оферти-продава, се получават подобни „аномалии“ като отрицателни цени.

Какво предстои през следващата година за електроенергийния пазар – какви са плановете за новите сегменти: двустранни договори и пазар в рамките на деня?

Подписахме споразумение с британската компания Trayport, която ще ни предостави платформата GlobalVision Trading, с която ще можем да администрираме пазара и да организираме тръжни процедури и непрекъсната търговия като два отделни модула за покупко-продажба на електрическа енергия и за сключване на двустранни договори с периоди за повече от 1 ден – за седмица, месец, тримесечие, полугодие, година и т.н., в зависимост от желанието на участниците. В момента усилено работим с колегите от Англия по внедряването на тази платформа и се надявам да можем да стартираме реални обучения и тестове с потенциални пазарни участници още в края на юни тази година.

Другият важен сегмент, както посочихте, е търговията в рамките на деня. Не само искаме да развием такава платформа, но съгласно Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 г. сме задължени да го направим по повод назначаването ни за номиниран оператор на пазара на електроенергия (НОПЕ) от страна на КЕВР. Тази платформа, съгласно сроковете от ЕК, трябва да заработи до средата на 2017 г. Поради това сме стартирали и дейности в тази посока и до няколко месеца ще имаме избран партньор и проектът по въвеждане на този пазарен сегмент ще бъде в процес на реализация.

При създаване на необходимите предпоставки, смятаме да участваме и в развитието на пазара на природен газ в страната.

Задължително ли ще е всички двустранни договори да се сключват само през тази платформа, подобно на румънския модел?

Аз, защитавайки интересите на БНЕБ, бих приветствал всякакви мерки, които ще увеличат обема и търгуваните количества през платформи на компанията, но за да имаме един истински либерализиран и прозрачен пазар, принципът на доброволно участие е много важен. Разбира се, в условията на прохождащ пазар, какъвто е случаят в България, е добре да има известна регулация, поне в първите няколко години, докато се изградят необходимите пазарни навици във всички участници.

В крайна сметка, целта ни е да създадем един организиран пазар, на който най-вече държавните производители на електрическа енергия да могат да продават продукцията си по едни и същи правила, достатъчно прозрачно по отношение метода на дефиниране на цената по договора, да бъде осигурено доброто изпълнение и плащане на сделката и участието да е недискриминационно – всеки, който приеме правилата, да може да участва.

Предстои прехвърляне на собствеността върху БНЕБ от БЕХ към Министерство на финансите. Какво ще се промени след това в работата на борсата?

Прехвърлянето на собствеността на БНЕБ е част от поетите от БЕХ ангажименти по споразумението с Европейската комисия. Целта на прехвърлянето е с подкрепата на ЕК и БЕХ да се демонстрира по-голяма независимост на борсовия оператор и отделянето му от вертикално-интегрираното предприятие, а оттам – и от производството, доставката и преноса на електрическа енергия. В момента се радваме на абсолютна автономност и независимост, както и на подкрепа от БЕХ. За мен това прехвърляне е до голяма степен формалност.

В контекста на съществените и значими за пазара на електроенергия проекти, които предстои да бъдат реализирани от БНЕБ, се надявам прехвърлянето да постигне заложените цели, а именно повишаване на оперативната независимост и осигуряване на финансовата стабилност на борсовия оператор. Надявам се след прехвърлянето да се продължи успешно и с развитието на проектите, по които работим, без те да бъдат забавяни.

Как се осъществява обменът на информация между ЕСО и БНЕБ? Каква ще е ролята на ЕСО в дейността на борсата през следващите години?

Борсовият оператор е страна по всички сделки и съответно ги известява като номинации за обмен между търговските участници и групата на оператора на борсовия пазар. Това ще е валидно и за платформата за двустранни договори – там също ще трябва да известяваме графици като страна по сделките. По отношение пазара в рамките на деня, се надявам, работейки съвместно с колегите от ЕСО, да успеем да направим първите тестове в началото на 2017 г.

Сътрудничеството с ЕСО е от първостепенно значение. С колегите от системния оператор работим изключително ефективно на оперативно ниво. В контекста на обединението на пазарите в рамките на ЕС и в съответствие с разпоредбите и сроковете, заложени в Регламент 2015/1222, за БНЕБ и ЕСО предстоят съществени съвместни дейности в процеса на реализиране на пазарно обединение със съседните пазарни зони по отношение пазарите ден напред и на следващ етап по отношение на пазарите в рамките на деня.

Кога се очаква да има реална възможност за обединяване на електроенергийния пазар в България, т.нар. market coupling, със съседните страни? Каква ще е ролята на борсата в този процес?

Съгласно сроковете, дефинирани от ЕК, и обединението на пазарите трябва да се случи в рамките на 2017 г. Въпреки сериозното забавяне на развитието на пазара в България преди няколко години, със сключването на договор за партньорство с Nordpool, ние станахме асоцииран член на ценовото обединение на регионите (PRC – Price Coupling of Regions) и пълноправен член на междурегионалното обединение на пазарите (MRC – Multi-Regional Coupling Project). В тях членуват всички борсови оператори и електроенергийни системни оператори в Европа, които ще се грижат за пазарното обединение.

Ние сме изпълнили всички изисквания и работим в синхрон с всички параметри, които са одобрени от тези две организации. За да се обединим с пазарните зони на Румъния и Гърция, трябва те да се присъединят към него и да започнат да работят по тези правила.

Румъния е част от локалното обединение с Унгария, Чехия и Словакия – 4MMC. В съответствие с Регламент 2015/1222, 4MMC обединението предстои да се присъедини към MRC, с което ще се наложат общи правила на функциониране на пазарите в съответствие с общоевропейските, които са приложими в нашата пазарна зона.

В Гърция действа пазарен модел, който предстои да бъде променен и който на този етап не е съвместим с общоприетите принципи на PCR и не отговаря на Европейския целеви модел.

Разбира се, обединение с останалите съседни пазарни зони теоретично също е възможно. Но това е въпрос на държавна политика. Ние ще представим пред Министерството на енергетиката нашите анализи за развитие на пазара при обединение със съседните пазарни зони. Такова обединение ще повлияе, както на ликвидността на борсата и на пазара като цяло, така и на цените.

Очаква ли се да има „тесни места“ при обединението на пазарите?

Капацитетите за обмен между Румъния и България са по-големи, отколкото тези на границата с Гърция и Турция и това се вижда и в момента при резултатите от търговете за преносните способности на всяка от тези граници.

Именно посредством общия алгоритъм за изчисляване на клиринговите цена и количество, ще бъдат отразени тези „тесни места“. Всичко зависи от търговския интерес, подадените оферти-купува и оферти-продава в конкретните пазарни зони, обекти на обединението и посоката на енергията.

Въпросите зададе Атанас Георгиев

-------------------------------------------------------------

Константин Константинов е магистър електроинженер от Техническия университет в София и магистър по Информационни системи от СУ „Св. Климент Охридски“. Преди това е завършил Националната финансово-стопанска гимназия в София. Започва кариерата си в енергийния отрасъл в „Електроразпределение Столично“ ЕАД, където работи като специалист по Географски информационни системи между август 2003 г. и август 2005 г. От 2005 до 2013 г. е част от екипа на „Енемона Ютилитис“ ЕАД, където е член на управителния съвет и заместник изпълнителен директор, а в периода октомври 2013 г. до май 2014 г. е Директор „Търговия с електрическа енергия“ в НЕК ЕАД, като междувременно е и член на УС в NECO S.A. От създаването на Българска независима енергийна борса ЕАД през януари 2014 г. е изпълнителен директор на компанията.