Интервюта Bookmark and Share

03.02.2016 г.
Нужна е рамка на ниво ЕС за енергийната бедност
Кристиан Егенхофер, Директор на Energy Climate House
АВТОР: Въпросите зададе Атанас Георгиев

Интервю от брой януари/февруари 2016 г. на списание ЮТИЛИТИС
___

Г-н Егенхофер, може ли да разкажете на нашите читатели малко повече за вашата организация – CEPS, както и за една от нейните най-нови инициативи – the Energy Climate House?

Центърът за европейски политически изследвания (Centre for European Policy Studies) или CEPS, както е познат, е think-tank, базиран в Брюксел, който покрива всички въпроси, свързани с ЕС – например макроикономика, вътрешна сигурност и права, земеделие и търговия. Очевидно, работим и по темата енергетика и климат, която се превърна и в един от основните наши приоритети. В началото на CEPS през 1983 г. е идеята, че Европейската интеграция не е само проект на елитите, а се нуждае и от това, което бихме нарекли „гражданско общество“ или „неправителствени мрежи“ за контролиране и балансиране на това, което правителствата казват и правят. CEPS беше първият по рода си в ЕС. Много важно е, че CEPS, често и заедно с други такива организации, извършва анализи от Европейска перспектива, т.е. фокусира се върху европейските разходи и ползи, а не върху тези на отделните страни-членки. По този начин, CEPS винаги въвлича в работата си всички заинтересовани страни и най-вече правителствата на ЕС и страните-членки, бизнеса и индустрията, НПО и академичните среди.

Със създаването на Energy Climate House (ECH – www.ceps-ech.eu), CEPS призна важността на енергетиката за ЕС.

От друга страна, ECH анализира най-характерните предизвикателства пред енергийния отрасъл от пан-Европейска гледна точка на политиките и ги разглежда в глобален контекст. До момента, в Европа има много институти, специализирани в енергетика и климатични промени, както и в геополитическите аспекти на петрола и газа, но на тях им липсва пан-Европейски анализ и мрежи в областта на електроенергетиката. Ние искаме да запълним тази ниша.

От друга страна, искаме да поставим повече фокус и видимост върху анализите на CEPS и да засилим значително сътрудничеството между страните-членки. Затова е толкова важен и проектът за енергетиката на Югоизточна Европа.

Чрез Energy Climate House искаме да създадем клуб за хора, които да развият идеите си, център за Европейски изследвания, насочени към политиките и анализите, както и инструмент за комуникиране на решение за настоящите енергийни, климатични и геополитически предизвикателства.


Кои са основните предизвикателства пред политиките за енергетика и климат в ЕС?

Основното предизвикателство е да се стимулират необходимите инвестиции за постигането на целите на ЕС. Това означава инвестиции на първо място за модернизация на енергийния отрасъл в ЕС и същевременно да се гарантира, че тези инвестиции ще са основно нисковъглеродни. Както всички знаем, енергетиката е много важна за икономическия растеж, за конкурентоспособността и за устойчивото развитие. Постигането на целите за енергетика и климат на ЕС ще изисква продължителни инвестиции по цялата верига на добавената стойност в енергетиката: от местния добив и вноса, през газовите и електроенергийни мрежи, производството на електроенергия – особено от ВЕИ, както и разпределителните мрежи. Европейската комисия оценява необходимите инвестиции на стойност над 1 трилион евро. Повечето от тях ще са за производство на електрическа енергия – най-вече за ВЕИ и за мрежите.

Най-големият дял от тези инвестиции ще трябва да дойде от частния сектор. Това ще изисква пазарна рамка, която възнаграждава инвестициите. В момента тя липсва.

Настоящата 2016-та година ще е изключително важна за формирането на пазара. Една от най-важните законодателни инициативи в енергетиката са целите на ЕС за климата и енергетиката за 2030 г., управлението на процеса по създаване на Енергиен съюз и регионалния му фокус, реформирането на газовия пазар и – най-важното, структурна реформа на Европейската схема за търговия с емисии и преглед на пазарите – на едро и дребно – в ЕС. На политическо равнище, резултатът от дебатите за „управлението на енергетиката“ ще е критично важен и за това накъде се е запътил ЕС в областта на енергетиката. С напредването на времето, транспортният сектор и СО2 ще стават също все по-важни. Ние искаме да развием нашите предложения във всички тези области.


Какво можем да очакваме от развитието на концепцията за Енергиен съюз? Как ще повлияе той на България и Югоизточна Европа?

Въпреки че терминът бе първо наложен от полския премиер и сегашен Председател на Европейския съвет Доналд Туск, впоследствие Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше този, който го издигна до мисия, като успя да постигне нов консенсус в ЕС за енергетиката и климатичните промени на октомврийската среща на Европейския съвет. Голямото постижение е, че за първи път от постигането на съгласие за енергетиката и климата през 2007-2009 г. имаме консенсус по тези въпроси. По същество това стана възможно чрез свързване на дневния ред по Вътрешния енергиен пазар с този за енергетиката и климатичните промени, със сигурността на доставките, със солидарността и инфраструктурата. Това отговаря в значителна степен на интересите на Централна и Източна Европа, както и на страните в периферията на ЕС.

Дали тази стратегия ще проработи в дългосрочен план, ще зависи от това дали Европейската комисия ще успее да поддържа този консенсус и дали ще може да приеме и приложи необходимите мерки. До момента стана ясно, че въпреки наличието на така наречените пет измерения, основната тема или гръбнакът на стратегията е прилагането на законодателството на Вътрешния пазар. Ако ЕС не успее в тази област, Енергийният съюз ще се провали. Инвестиционното предизвикателство не може да се посрещне без ефикасна пазарна рамка. Това е валидно за всички страни-членки. Нито частните инвестиции, нито средствата от ЕС ще могат да бъдат осигурени без прозрачен и конкурентен пазар. За съжаление, много страни в ЕС, особено в Централна и Източна Европа, са все още далече от това. От друга страна, има и някакъв прогрес, например в Румъния.

Ако Европейската комисия иска да успее, изключително важно е да намери достоверни отговори на редица компромиси, например: енергийни цени за потребителите и модернизация на енергийния сектор, как да се развиват ВЕИ при овладяване на разходите, необходимостта от мрежова интеграция и липсата на доверие между страните-членки. В Югоизточна Европа ще е ключово ЕС да обърне внимание на енергийната бедност и на липсата на власт от страна на регулаторите, включително ACER. Аз лично вярвам, че е необходима рамка на ниво ЕС за енергийната бедност, дори ако много страни-членки не го желаят.


България има много затруднения в енергийния сектор. Един от тях е нарастването на дела и разходите за ВЕИ в електроенергийния микс. Това предизвикателство или възможност е за България?

ВЕИ са и предизвикателство, и възможност за всяка отделна страна-членка. И все пак, за да може инвеститорите, потребителите и технологичните компании да се възползват от възможностите, е необходима ефикасна, иначе казано – прозрачна и конкурентна рамка. Много страни-членки, включително Дания, Швеция, Германия, но също така Франция и Великобритания, имат свой опит и за щастие вече имаме по-добра представа какво за кого работи и какво работи по-зле.

Голямото предизвикателство за страни като България няма да са самите ВЕИ, а новите инвестиции и то поради две причини. На първо място, рамката на пазара не е ефикасна и на второ място – всяка нова инвестиция ще води до увеличаване на цените на електроенергията. Разбирам, че политически погледнато, по-високите цени за голяма част от населението ще са трудни за посрещане или дори невъзможни за плащане, в някакъв момент ще са нужни нови инвестиции. Затова и смятам, че е необходима рамка за енергийната бедност.


Има ли възможности и желание за регионално енергийно сътрудничество в Югоизточна Европа? Можем ли да очакваме развитие на нови институции, свързани с Енергийния съюз, в Югоизточна Европа?

Не съм сигурен дали има потребност от нови институции. Новите институции не е задължително да означават, че правителствата са променили позициите си. Ключови за прогреса в региона са националните правителства и дали те ще искат да си сътрудничат. В миналото това не беше така. То може да се промени, защото електроенергийният и газовият сектори са изправени пред все по-трудна ситуация. Много често в ЕС страните-членки си сътрудничат само когато има криза. Вижте Гърция: от много години насам гръцкото правителство нямаше желание да си сътрудничи с европейските партньори. Когато Гърция бе изправена пред избора да бъде изключена от Еврото и като последствие – и от ЕС, тя прие трудните решения. Нямаше друга алтернатива.

Очаквам подобна ситуация с енергетиката в Югоизточна Европа. В някакъв момент правителствата няма да имат други възможности освен да приложат законодателството на ЕС и да си сътрудничат със своите съседи. Те също така ще осъзнаят, че моделът, при който всяка страна-членка се опитва да изнася електроенергия към съседите си, няма да проработи. Износът трябва да отговаря и на внос. Парите от ЕС ще дойдат в момента, когато има реална потребност от нови мрежи и тръбопроводи. Те няма да дойдат, докато проектите са задвижвани от мотивация, различна от реалното търсене и сигурността на доставките.

Трудно е да се каже колко време ще отнеме на всяка страна-членка да достигне до тази ситуация. Виждам някои промени в Румъния. Може би има и в Гърция. Това може да промени региона.


Какви ще са резултатите от срещата COP21 в Париж? ВЕИ, ядрената енергия и други сектори имат високи очаквания за растеж до 2030 г. и след това – кои ще са печелившите и губещите в този процес?

Париж определено е успех, ако го сравнявате с очакванията. Но всъщност нищо не се промени много. Глобалните ангажименти за намаляване на емисиите няма да са достатъчни за намаляването им до нива, които правят Земята безопасно място. Следващите 5 до 10 години ще покажат дали това е така. Това, което се постигна в Париж, е създаване на рамка, която позволява такова развитие, но ако го желаят отделните страни. За ЕС тази рамка означава, че политическата атмосфера за дискутиране на политиките за климатичните промени се е подобрила и това може да доведе до промени в бъдеще. За момента, не очаквам значителна промяна в ЕС. Няма нужда от промяна на курса в ЕС.

В зависимост от всяка страна-членка, ще има различни решения. Някои ще са в полза на ВЕИ, други в полза на ядрената енергетика. Всички ще подобряват и енергийната ефективност. Моята препоръка за страните от ЮИЕ е да предприемат политики без негативни ефекти като подобряване на енергийната ефективност, изграждане на умерен обем ВЕИ на добри локации и др. Но разбирам и това, че политиците са по-заинтересовани да добавят и други нови мощности поради други причини, които са добре известни.
______

Кристиан Егенхофер е Директор на Energy Climate House, новосъздаден think-tank в рамките на Центъра за европейски политически изследвания (Centre for European Policy Studies – CEPS), посветен изцяло на енергетиката и климатичните промени. От 2000 до 2015 г. той е Старши изследовател и Ръководител на екипа по енергетика и климат към CEPS в Брюксел.

Той е гостуващ професор в College of Europe в Брюж и в Натолин-Варшава, в Paris School of International Affairs (PSIA) към SciencesPo, Париж и Guido Carli LUISS University в Рим, където преподава курсове за енергетика, климатични промени и регулиране. Преди това Кристиан Егенхофер преподава в MBA програма на Solvay Business School към Université Libre de Bruxelles (2003-2008 г.) и в МГИМО в Москва (2013-2014 г.). От 1997 до 2010 г. е нещатен старши изследовател към Centre for Energy, Petroleum and Mineral Law and Policy в University of Dundee в Шотландия, Великобритания.

От 1994 до 2000 г. е бил Директор и собственик на IMPACT, консултантска група с фокус върху въпросите на ЕС с клиенти от страна на институциите в ЕС, бизнеса и НПО. За първи път работи към CEPS като асистент на ръководителя на отдела за Бизнес политики в ЕС (от 1989 до 1994 г.), а кариерата си започва като стажант в Министерството на вътрешните работи на Баден-Вюртемберг (Германия) от 1986 до 1989 г.
Кристиан Егенхофер има магистърска степен по Администрация от University of Konstanz, както и степен по Публично право.

Публикувал е 8 книги за климатичните промени, енергетиката и въпросите на европейската интеграция, както и над 100 доклада, статии и глави от книги. Той е и водещият автор на “Ever Changing Union – An introduction to the history, institutions and decision-making processes of the European Union”, известен като „най-краткият учебник за ЕС“, който има две издания.


Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

11.01.2019  Изискванията към ръководителите на енергийните компании стават все по-големи
Димчо Станев, Изпълнителен директор на ЧЕЗ Електро България
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

Ще бъде ли построена АЕЦ "Белене"?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X