Интервю от брой януари/февруари 2016 г. на списание ЮТИЛИТИС
___

Г-н Егенхофер, може ли да разкажете на нашите читатели малко повече за вашата организация – CEPS, както и за една от нейните най-нови инициативи – the Energy Climate House?

Центърът за европейски политически изследвания (Centre for European Policy Studies) или CEPS, както е познат, е think-tank, базиран в Брюксел, който покрива всички въпроси, свързани с ЕС – например макроикономика, вътрешна сигурност и права, земеделие и търговия. Очевидно, работим и по темата енергетика и климат, която се превърна и в един от основните наши приоритети. В началото на CEPS през 1983 г. е идеята, че Европейската интеграция не е само проект на елитите, а се нуждае и от това, което бихме нарекли „гражданско общество“ или „неправителствени мрежи“ за контролиране и балансиране на това, което правителствата казват и правят. CEPS беше първият по рода си в ЕС. Много важно е, че CEPS, често и заедно с други такива организации, извършва анализи от Европейска перспектива, т.е. фокусира се върху европейските разходи и ползи, а не върху тези на отделните страни-членки. По този начин, CEPS винаги въвлича в работата си всички заинтересовани страни и най-вече правителствата на ЕС и страните-членки, бизнеса и индустрията, НПО и академичните среди.

Със създаването на Energy Climate House (ECH – www.ceps-ech.eu), CEPS призна важността на енергетиката за ЕС.

От друга страна, ECH анализира най-характерните предизвикателства пред енергийния отрасъл от пан-Европейска гледна точка на политиките и ги разглежда в глобален контекст. До момента, в Европа има много институти, специализирани в енергетика и климатични промени, както и в геополитическите аспекти на петрола и газа, но на тях им липсва пан-Европейски анализ и мрежи в областта на електроенергетиката. Ние искаме да запълним тази ниша.

От друга страна, искаме да поставим повече фокус и видимост върху анализите на CEPS и да засилим значително сътрудничеството между страните-членки. Затова е толкова важен и проектът за енергетиката на Югоизточна Европа.

Чрез Energy Climate House искаме да създадем клуб за хора, които да развият идеите си, център за Европейски изследвания, насочени към политиките и анализите, както и инструмент за комуникиране на решение за настоящите енергийни, климатични и геополитически предизвикателства.


Кои са основните предизвикателства пред политиките за енергетика и климат в ЕС?

Основното предизвикателство е да се стимулират необходимите инвестиции за постигането на целите на ЕС. Това означава инвестиции на първо място за модернизация на енергийния отрасъл в ЕС и същевременно да се гарантира, че тези инвестиции ще са основно нисковъглеродни. Както всички знаем, енергетиката е много важна за икономическия растеж, за конкурентоспособността и за устойчивото развитие. Постигането на целите за енергетика и климат на ЕС ще изисква продължителни инвестиции по цялата верига на добавената стойност в енергетиката: от местния добив и вноса, през газовите и електроенергийни мрежи, производството на електроенергия – особено от ВЕИ, както и разпределителните мрежи. Европейската комисия оценява необходимите инвестиции на стойност над 1 трилион евро. Повечето от тях ще са за производство на електрическа енергия – най-вече за ВЕИ и за мрежите.

Най-големият дял от тези инвестиции ще трябва да дойде от частния сектор. Това ще изисква пазарна рамка, която възнаграждава инвестициите. В момента тя липсва.

Настоящата 2016-та година ще е изключително важна за формирането на пазара. Една от най-важните законодателни инициативи в енергетиката са целите на ЕС за климата и енергетиката за 2030 г., управлението на процеса по създаване на Енергиен съюз и регионалния му фокус, реформирането на газовия пазар и – най-важното, структурна реформа на Европейската схема за търговия с емисии и преглед на пазарите – на едро и дребно – в ЕС. На политическо равнище, резултатът от дебатите за „управлението на енергетиката“ ще е критично важен и за това накъде се е запътил ЕС в областта на енергетиката. С напредването на времето, транспортният сектор и СО2 ще стават също все по-важни. Ние искаме да развием нашите предложения във всички тези области.


Какво можем да очакваме от развитието на концепцията за Енергиен съюз? Как ще повлияе той на България и Югоизточна Европа?

Въпреки че терминът бе първо наложен от полския премиер и сегашен Председател на Европейския съвет Доналд Туск, впоследствие Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше този, който го издигна до мисия, като успя да постигне нов консенсус в ЕС за енергетиката и климатичните промени на октомврийската среща на Европейския съвет. Голямото постижение е, че за първи път от постигането на съгласие за енергетиката и климата през 2007-2009 г. имаме консенсус по тези въпроси. По същество това стана възможно чрез свързване на дневния ред по Вътрешния енергиен пазар с този за енергетиката и климатичните промени, със сигурността на доставките, със солидарността и инфраструктурата. Това отговаря в значителна степен на интересите на Централна и Източна Европа, както и на страните в периферията на ЕС.

Дали тази стратегия ще проработи в дългосрочен план, ще зависи от това дали Европейската комисия ще успее да поддържа този консенсус и дали ще може да приеме и приложи необходимите мерки. До момента стана ясно, че въпреки наличието на така наречените пет измерения, основната тема или гръбнакът на стратегията е прилагането на законодателството на Вътрешния пазар. Ако ЕС не успее в тази област, Енергийният съюз ще се провали. Инвестиционното предизвикателство не може да се посрещне без ефикасна пазарна рамка. Това е валидно за всички страни-членки. Нито частните инвестиции, нито средствата от ЕС ще могат да бъдат осигурени без прозрачен и конкурентен пазар. За съжаление, много страни в ЕС, особено в Централна и Източна Европа, са все още далече от това. От друга страна, има и някакъв прогрес, например в Румъния.

Ако Европейската комисия иска да успее, изключително важно е да намери достоверни отговори на редица компромиси, например: енергийни цени за потребителите и модернизация на енергийния сектор, как да се развиват ВЕИ при овладяване на разходите, необходимостта от мрежова интеграция и липсата на доверие между страните-членки. В Югоизточна Европа ще е ключово ЕС да обърне внимание на енергийната бедност и на липсата на власт от страна на регулаторите, включително ACER. Аз лично вярвам, че е необходима рамка на ниво ЕС за енергийната бедност, дори ако много страни-членки не го желаят.


България има много затруднения в енергийния сектор. Един от тях е нарастването на дела и разходите за ВЕИ в електроенергийния микс. Това предизвикателство или възможност е за България?

ВЕИ са и предизвикателство, и възможност за всяка отделна страна-членка. И все пак, за да може инвеститорите, потребителите и технологичните компании да се възползват от възможностите, е необходима ефикасна, иначе казано – прозрачна и конкурентна рамка. Много страни-членки, включително Дания, Швеция, Германия, но също така Франция и Великобритания, имат свой опит и за щастие вече имаме по-добра представа какво за кого работи и какво работи по-зле.

Голямото предизвикателство за страни като България няма да са самите ВЕИ, а новите инвестиции и то поради две причини. На първо място, рамката на пазара не е ефикасна и на второ място – всяка нова инвестиция ще води до увеличаване на цените на електроенергията. Разбирам, че политически погледнато, по-високите цени за голяма част от населението ще са трудни за посрещане или дори невъзможни за плащане, в някакъв момент ще са нужни нови инвестиции. Затова и смятам, че е необходима рамка за енергийната бедност.


Има ли възможности и желание за регионално енергийно сътрудничество в Югоизточна Европа? Можем ли да очакваме развитие на нови институции, свързани с Енергийния съюз, в Югоизточна Европа?

Не съм сигурен дали има потребност от нови институции. Новите институции не е задължително да означават, че правителствата са променили позициите си. Ключови за прогреса в региона са националните правителства и дали те ще искат да си сътрудничат. В миналото това не беше така. То може да се промени, защото електроенергийният и газовият сектори са изправени пред все по-трудна ситуация. Много често в ЕС страните-членки си сътрудничат само когато има криза. Вижте Гърция: от много години насам гръцкото правителство нямаше желание да си сътрудничи с европейските партньори. Когато Гърция бе изправена пред избора да бъде изключена от Еврото и като последствие – и от ЕС, тя прие трудните решения. Нямаше друга алтернатива.

Очаквам подобна ситуация с енергетиката в Югоизточна Европа. В някакъв момент правителствата няма да имат други възможности освен да приложат законодателството на ЕС и да си сътрудничат със своите съседи. Те също така ще осъзнаят, че моделът, при който всяка страна-членка се опитва да изнася електроенергия към съседите си, няма да проработи. Износът трябва да отговаря и на внос. Парите от ЕС ще дойдат в момента, когато има реална потребност от нови мрежи и тръбопроводи. Те няма да дойдат, докато проектите са задвижвани от мотивация, различна от реалното търсене и сигурността на доставките.

Трудно е да се каже колко време ще отнеме на всяка страна-членка да достигне до тази ситуация. Виждам някои промени в Румъния. Може би има и в Гърция. Това може да промени региона.


Какви ще са резултатите от срещата COP21 в Париж? ВЕИ, ядрената енергия и други сектори имат високи очаквания за растеж до 2030 г. и след това – кои ще са печелившите и губещите в този процес?

Париж определено е успех, ако го сравнявате с очакванията. Но всъщност нищо не се промени много. Глобалните ангажименти за намаляване на емисиите няма да са достатъчни за намаляването им до нива, които правят Земята безопасно място. Следващите 5 до 10 години ще покажат дали това е така. Това, което се постигна в Париж, е създаване на рамка, която позволява такова развитие, но ако го желаят отделните страни. За ЕС тази рамка означава, че политическата атмосфера за дискутиране на политиките за климатичните промени се е подобрила и това може да доведе до промени в бъдеще. За момента, не очаквам значителна промяна в ЕС. Няма нужда от промяна на курса в ЕС.

В зависимост от всяка страна-членка, ще има различни решения. Някои ще са в полза на ВЕИ, други в полза на ядрената енергетика. Всички ще подобряват и енергийната ефективност. Моята препоръка за страните от ЮИЕ е да предприемат политики без негативни ефекти като подобряване на енергийната ефективност, изграждане на умерен обем ВЕИ на добри локации и др. Но разбирам и това, че политиците са по-заинтересовани да добавят и други нови мощности поради други причини, които са добре известни.
______

Кристиан Егенхофер е Директор на Energy Climate House, новосъздаден think-tank в рамките на Центъра за европейски политически изследвания (Centre for European Policy Studies – CEPS), посветен изцяло на енергетиката и климатичните промени. От 2000 до 2015 г. той е Старши изследовател и Ръководител на екипа по енергетика и климат към CEPS в Брюксел.

Той е гостуващ професор в College of Europe в Брюж и в Натолин-Варшава, в Paris School of International Affairs (PSIA) към SciencesPo, Париж и Guido Carli LUISS University в Рим, където преподава курсове за енергетика, климатични промени и регулиране. Преди това Кристиан Егенхофер преподава в MBA програма на Solvay Business School към Université Libre de Bruxelles (2003-2008 г.) и в МГИМО в Москва (2013-2014 г.). От 1997 до 2010 г. е нещатен старши изследовател към Centre for Energy, Petroleum and Mineral Law and Policy в University of Dundee в Шотландия, Великобритания.

От 1994 до 2000 г. е бил Директор и собственик на IMPACT, консултантска група с фокус върху въпросите на ЕС с клиенти от страна на институциите в ЕС, бизнеса и НПО. За първи път работи към CEPS като асистент на ръководителя на отдела за Бизнес политики в ЕС (от 1989 до 1994 г.), а кариерата си започва като стажант в Министерството на вътрешните работи на Баден-Вюртемберг (Германия) от 1986 до 1989 г.
Кристиан Егенхофер има магистърска степен по Администрация от University of Konstanz, както и степен по Публично право.

Публикувал е 8 книги за климатичните промени, енергетиката и въпросите на европейската интеграция, както и над 100 доклада, статии и глави от книги. Той е и водещият автор на “Ever Changing Union – An introduction to the history, institutions and decision-making processes of the European Union”, известен като „най-краткият учебник за ЕС“, който има две издания.