Знаех за него още от детските ми години, тъй като съм син на общински служител, а инж. Иван Иванов тогава беше кмет на София и председател на Съюза на общинските служители. Роден е в града на войводите – Сливен на 2(14) юли 1891 г. Син е на полковник Никола Иванов, загинал в Балканската война (1913 г.).

Като следовник на своя баща, Иван Иванов постъпва кадет в гимназията към Военното училище-София. Учи в специалния пионерски клас, но в 1909 г. напуска училището, поради нежеланието му да се отдаде на тази професия. През 1910-1915 г. завършва строително инженерство в Мюнхен и постъпва на работа във Водопроводното отделение на Столичната община (1.ХІ.1915 г. до 30.V.1917 г.), когато България участва вече в Първата световна война. Завършва Школата за запасни офицери – отдел „Пионери” и до 30.І.1918 г. взема участие във войната.

След демобилизацията наново постъпва в отделението за водоснабдяване и канализация при Столичната община, чийто началник е инж. Христо Танев, който дава идеята за строеж на водопровод за София от Рила. От 1919-1924 г. Ив. Иванов ръководи проучването и проектирането на водопровода „Рила-София”. През 1922 г. по поръка на Общината той прави обиколка в Австрия и Германия с цел да се запознае с водоснабдяването на големите градове като Виена, Мюнхен, Солинген, Есен и други градове в Рурската област. С колектив изработва проекта за Рилския водопровод за София и е назначен за директор на създадената Строителна дирекция за водопровода.

Строителството на водопровода през първия етап София-с. Бистрица се извършва от немската фирма „Грюн-Билфингер”-Манхайм, а вторият етап до Рила – от италианската „Сочиете дженерале пер конструкционе”. Иван Иванов лично и пряко ръководи строителството, упражнявайки и авторски надзор. Водопроводът е тържествено открит и въведен в експлоатация на 23 април 1933 г. С пускането на водопровода той започва проучването и проектирането на язовир „Бели Искър”, чрез изграждането на който водопроводът и електрическите централи „Мала Църква” и „Симеоново” трябва да получат своето завършено технически и стопанско изпълнение. За целта още същата година той прави научна обиколка в Швейцария, Италия, Испания и Германия с оглед запознаването с такива високопланински строежи.

През 1934 г. по доклад на проф. Георги Бончев (геолог), инж. Иван Иванов е избран за дописен член (сега чл. кореспондент) на Българската академия на науките – клон Природо-математичен. Фактически това е третият човек от инженерно-архитектурната колегия в България, който е избран за дописен член на БАН, след инж. Лукан Хашнов (1898 г. и редовен член 1900 г.) и инж. Стефан Хр. Гешов (1924 г.).

С Указ № 210 от 24 май 1934 г. Иван Иванов е назначен за кмет на София , който пост заема в продължение на 10 години до 9-ти септември 1944 г. Същевременно той е и председател на Строителния комитет на водопровода „Рила-София”, председател на Дружеството на българските инженери по водопроводно и канализационно дело, председател на Българския национален комитет по енергията, председател на Съюза на общинските служители, а от м. октомври 1942 г., когато се открива Висшето техническо училище, той е частен хоноруван доцент по големи водни строежи и язовири в това училище.

Като най-дългогодишен кмет на столицата Иван Иванов прави редица административни нововъведения в Общината. Осигурява изработването на втория Общ градоустройствен план на София от проф. Адолф Мусман (1938 г.). При неговото кметуване се изграждат и цяла поредица от големи обществени сгради (някои от тях монументални) като:
- Довършване на Ректората на Софийския университет (1934);
- Съдебната палата (1936);
- Министерство на вътрешните работи (1936);
- Зала България (1937);
- Сградата на Министерството на о. с. п. и благоустройството (сега Столична библиотека) (1937);
- Държавен музикален театър (1938);
- Сегашната сграда на Столичната община (1939);
- Народната библиотека (груб строеж, 1943);
- Военното министерство (1944);

Също така се благоустроява Борисовата градина и се изгражда алея на възрожденците, както и паметник на Патриарх Евтимий на едноименния булевард.

При неговото кметуване е извършено много по столичния градски транспорт като разширение на трамвайната мрежа, въвеждане на автобусен транспорт и първата тролейбусна линия Горнобански път-Горна баня (1941 г.). Павират се много от улиците на столицата.

По негово време и с неговите усилия и такт Общината откупва Електроснабдяването на София от Белгийската компания (1941 г.). Той много пресметливо и далновидно предприема откупването на концесията, вместо отчуждаването, за което е имало възможност тогава, защото Белгия е окупирана от Германия.

Въобще за 10-годишната дейност на чл. кор. инж. Иван Иванов, като кмет на София, той се откроява с целия си ръст като рядък професионалист-хидроинженер, ръководител, администратор и държавник с революционен похват, който е една историческа личност за София и за България.

За съжаление на 9-ти септември 1944 г. Иван Иванов попада в преизподнята на събитията. Като кмет на София, с ранг на министър, е задържан в Централния затвор. Обвинителния акт му връчват на 31.ІІІ.1945 г. в 22 часа, а на следващия ден е съдът. Вероятно новите властници са се страхували той да не депозира оправдателни документи и да има защитници. За щастие задминат е от масовата екзекуция на регентите, министри, депутати и генерали през нощта на 1. срещу 2. февруари 1945 г. От така наречения „народен съд” му се иска смъртна присъда, но е осъден на доживотен затвор с присъда от 21 април 1945 г. Впоследствие наложеното му наказание е намалено на 15 години строг тъмничен затвор и не след дълго, с Указ № 3/9.12.1946 г. той е напълно помилван и след това съдебно реабилитиран. Фактически е в затвора около две години. Първата година е в мина „Пирин” (с. Брежани), заедно с инж. Димитър Митков, също хидроинженер, народен представител от Петрич, с когото са приятели. После ги пращат на строежа за водоснабдяването на Варна от река Батова.

Със създаването на „Енергохидропроект” (1948 г.) инж. Иван Иванов работи върху редица хидроенергийни проекти, вкл. и по хидровъзела „Искър”, на който е главен проектант, заедно с инж. Петър Миленков. За съжаление обаче нито той, нито инж. Петър Миленков са поканени на официалното откриване на хидровъзела от министъра Кимон Георгиев (1956 г.).

След напускане на „Енергохидропроект”, поради пенсионирането му, Иван Иванов продължава да дава своя принос за изграждането на редица хидроенергийни обекти като консултант и член на експертни съвети. Автор е на книгата „Хидровъзел „Искър” за строежа и добития опит от изграждането му, както и редица публикации в списанията „Хидротехника и мелиорации” и „Природа”, и на мемоарния труд, заедно с инж. Тончо Пешев, „Концесията за електрическо осветление и електрически трамвай за гр. София от 1898 година и ликвидирането й през 1941година”.

За съжаление този достолепен човек, с такива големи заслуги, е осъждан, затварян, жестоко пребиван в Централния затвор (по спомените на шофьора на Гешев в книгата му „Суперполицаят Гешев”, стр. 57). Съсипан физически и морално, Иван Иванов заболява от амиотрофична латерална склероза. Постепенно се атрофират мускулите му, уврежда се и говорът. Почива на 20 юни 1965 г. в София.

В заключение ще кажа, че заслугите на чл. кор. инж. Иван Иванов за градоустройството, благоустройството и електрификацията на София, а и за България са извънредно големи. Не е достатъчно, че има паметна плоча на дома му от 1999 г. при кметуването на Стефан Софиянски и улица на негово име, а трябва да има и негов паметник-бюст в Борисовата градина.