Едва ли има нещо, което по-добре описва неспособността на политиците да влияят на пазарите от това да се обсъждат реформи, целящи да защитят потребителите от високите енергийни цени през 2022 г., в момент, когато цените на електроенергийните борси са ниски и дори отрицателни. Поведението на пазарите през последните няколко години ясно показа няколко неща: 

• Създадени са погрешни стимули, които водят до излишъци в едни периоди (например през тази пролят и лято) и дефицити през други (например 2021-2022 г.);
• Нито политиците, нито пазарите разполагат с необходимите инструменти, за да противодействат на подобни дисбаланси;
• Дежурният резервен план е да се раздават субсидии както на потребители, така и на производители от възобновяеми източници, което допълнително изкривява пазарите;
• И може би най-важното – политиците безвъзвратно загубиха контрола си върху енергийния преход, който почти изцяло се движи от частни инвеститори.

Логичният въпрос в момента е – ако тази година се обсъждат реформи, които да защитят потребителите от миналогодишните високи цени, дали догодина ще се обсъждат реформи за защита на инвеститорите от тазгодишните ниски цени? Може би проблемът не е в пазарния модел?

През пролетта на 2023 г. за първи път са регистрирани нулеви цени в някои часовe на пазар „Ден напред“ на електроенергийната борса в България, а в много страни в ЕС се наблюдават чести и дълги периоди в денонощието с отрицателни цени. Различни организации прогнозират, че до 2026 г. в някои пазари като Нидерландия и Германия могат да се наблюдават отрицателни цени в 10% от часовете. Това може и да звучи примамливо за потребителите: някой ще им плаща, за да купуват електрическа енергия – но за инвеститорите означава свиване на паричния поток и поставя под въпрос не само рентабилността, но и платежоспособността им. Разбира се, проблемът засяга в по-голяма степен инвестиции от последните години, които нямат субсидии – преференциални цени, данъчни преференции и др.

Има редица предпоставки за създаването на настоящата ситуация, но с най-голямо влияние са:

• Фокусът на политиците върху ВЕИ и обезкуражаването на инвестиции във фосилни горива и ядрена енергия;
• Мантрата за електрификация на икономиката, ръст на потреблението и съответно задоволяването му с нискоемисионна електрическа енергия;
• Газовата криза от 2021-2022 г., която повиши борсовите цени на електрическата енергия и създаде сериозни рискове пред сигурността на доставките на енергийни стоки. 

Фокусът върху инвестиции във ВЕИ не е нещо ново в енергийната политика на ЕС, но той не беше съпроводен с допълнителни мерки за повече гъвкавост в електроенергийните системи на Съюза, която да отговори на непостоянния характер на производството от тези източници. Все още липсват достатъчно инвестиции в мрежите за пренос и разпределение на електрическа енергия, което създава тесни места за производството на нискоемисионна електрическа енергия – нови инвеститори не могат да се присъединят към мрежите, производството от вече присъединени инвеститори се ограничава, заради недостатъчно търсене, липсват инвестиции в системи за съхранение и др.

Същевременно много от конвенционалните генериращи мощности не могат да се затворят заради все още голямото разминаване между профила на потребление в икономиките и профила на производство на ВЕИ мощностите. И това е преди да включим екстремални явления като намаленото производство от вятърни централи през 2021 г. и от водни централи през 2022 г., което трябваше да се замести от конвенционални централи – основно ТЕЦ на въглища и природен газ.

И докато инсталираният капацитет за производство на електрическа енергия се увеличава, очакваният ръст в потреблението така и не се случи. Електрификацията на индустрията е бавен и скъп процес, липсват стимули (подобни на тези за инвестиции във ВЕИ), а растящите лихви от последните две години ще направят процеса още по-предизвикателен.

Навлизането на електромобилите също не се случва с очакваните темпове. Нещо повече – прогнозите бяха, че те могат да играят ролята на голяма, но децентрализирана батерия, която се зарежда в часове на излишъци и отдава електрическа енергия в часове на дефицити. Като оставим настрана абстрактността на подобна идея, неумолимата реалност е, че липсва достатъчно развита инфраструктура за зареждане на електромобили и няма никаква за „разреждането“ им. Нещо повече – липсват каквито и да било стимули собственик на електромобил да се държи по този начин. Дори няма стимули за замяна автомобили с двигатели с вътрешно горене с електромобили.

Както прогнозирахме миналата година, газовата криза ще се усети най-тежко през 2022 г. заради неочакваното спиране на доставките на природен газ от Русия, за които трябваше да се намерят алтернативи в рамките на седмици и месеци. Оттогава обаче беше изградена допълнителна инфраструктура, сключени са нови договори за доставки, включително и дългосрочни, правят се нови инвестиции в газови находища и др. Цената на газовите пазари остава по-висока в сравнение с периода 2015-2019 г., но не е далеч от непосилните нива от 2022 г. и бизнесът може да се нагласи към новата реалност. Нещо повече – страни като Гърция и Румъния, които имат амбициозни заявки за нови инвестиции във ВЕИ, планират и изграждане на нови ТЕЦ на природен газ, като първата страна е нетен вносител, а втората е нетен износител. 

Без промени в пазарните стимули, различни от политическите обещания за ниски цени, нискоемисионните цели на ЕС просто няма как да бъдат постигнати: 

• Мрежовите ограничения ще забавят навлизането на нови ВЕИ мощности, а съществуващите ще произвеждат по-малко; 
• Индустрията и домакинствата ще продължат да ограничават инвестициите си, което означава и по-нисък ръст на потреблението на електрическа енергия; 
• Това ще доведе до ниски или негативни цени, които ще притискат енергийните компании;
• Проблемите на последните бързо ще се прехвърлят и към финансовите институции, които са финансирали инвестицията, защото бизнес плановете им включват финансиране на зелени проекти;
• Частни компании с цел за въглеродна неутралност ще виждат все по-малък смисъл в инвестиции във ВЕИ и енергийна ефективност.

Може би първата стъпка в решаването на този пъзел е вземане на ясно решение дали страните в ЕС искат зеленият преход да е движен от пазарни сили или искат регулиран подход. Визията от последните повече от 20 години е за намаляване на регулациите и либерализиране на пазарите, където то е възможно.

През последните години обаче виждаме, че всяко отклонение от зелената догма се посреща със субсидии, нови регулации и сложни финансови инструменти (финансирани от данъци), които намаляват цените за потребителите и увеличават приходите на производителите (но всички потребители са и данъкоплатци). Смесеният модел, в който живеем от години, очевидно не дава добри резултати, най-малкото защото създаде два балона на инвестиции – през 2011-2012 г. и през 2022-2023 г., а ефектите от тях тепърва ще се усещат в следващите години.