Публикации Bookmark and Share

16.11.2020 г.
За Маришкия въглищен басейн и териториалните планове за Справедлив преход
АВТОР: Славчо НЕЙКОВ, Експерт по енергийна политика

В края на октомври т.г. правителството лансира визията си за Национален план за възстановяване и устойчивост. Това стимулира допълнителни дискусии по специфични теми както в контекста на плана, така и в контекста на по-принципния въпрос за следващите стъпки в рамките на европейската зелена сделка. Продължиха и обсъжданията, посветени конкретно на т.нар. териториални планове за справедлив преход. Тези обсъждания обаче отдавна не са новост, тъй като започнаха реално най-вече по места още преди няколко месеца. До голяма степен те се улесняват от един особено важен факт – цялостната европейска концепция този път е реално подплатена с възможностите за много сериозно финансиране.

Новото обаче е свързано с вече ясното разбиране, че времето за подготовката на плановете рязко намалява. Същевременно, досега очертаните принципни и конкретни проблеми по темата май по-скоро се увеличават, което налага и преоценка на подхода. И това се отнася най-вече до изпълнителната власт особено в контекста на енергийния сектор и свързаните с него териториални планове. Голяма част от проблемите са и от по-принципно значение; но предвид ролята на Маришкия басейн за енергийната сигурност на страната и огромните социални изменения, свързани с функционирането му, естественият фокус в това направление е преди всичко върху него.

За конфликта на позиции и за конфликта на подходи

На този етап в процедурен план от страна на изпълнителната власт на централно ниво видимо има опит за прехвърляне на отговорността за подготовката на плановете по места. До известна степен това е обосновано – териториалните планове ще се базират на предложения за проекти, които трябва да бъдат направени от  хората по места чрез съответните институции, бизнеса, синдикатите и неправителствения сектор. Съдействие в това отношение със сигурност ще окажат и обезпечените от изпълнителната власт консултанти.

Тук обаче не трябва да се забравят две обстоятелства. От една страна трябва да е ясно, че консултантите не могат да налагат решения за това какви проекти да бъдат включени в териториалните планове, а само ще подпомогнат процеса въз основа на местната инициатива; а от друга – Министерският съвет ще има крайната дума като обобщи направените предложения и ги представи на Европейската комисия за одобрение. И всичко това ще отнеме време.

Извън горното, има и три ключови направления, пряко свързани с подготовката на териториалните планове, по които ролята на държавата неизменно остава водеща – разработването на стратегическа визия, създаването на нормативната рамка и адекватното отношение към инвеститорите, без които териториалните планове ще бъдат само парче хартия. И си струва да се спрем на тях от гледна точка на енергийния сектор, макар и накратко.

Както Националният план за възстановяване и развитие, така и териториалните планове не са и не могат да бъдат разглеждани като самостоятелни документи, а трябва да бъдат обвързани с цялостната визия за развитие на енергийния сектор в частта им, която ги касае. Един от водещите въпроси в тази връзка напр. е колко и какви национални мощности ще обезпечават енергийната сигурност на страната и на каква горивна база ще функционират – при това като спазват всички европейски изисквания и политики в контекста на екологията и опазване на климата. Нито планът за възстановяване и развитие, нито териториалният план за Маришкия басейн могат и трябва да дадат отговор на този въпрос – той е елемент от цялостна стратегия за развитие на енергетиката, а актуална такава все още няма. Допълнителен важен документ в това стратегическо направление е и Интегрираният национален план за енергетика и климат, който само преди месец беше обект на много сериозни критики от страна на Европейската комисия – а те все още не са отразени.

Ефектът от липсата на ясна стратегическа визия, допълвана от често липсващите или неясни и противоречивите послания на най-високо ниво е, че реално се създават условия за серия от конфликти в различни посоки -  между местна и централна власт, между подсектори (напр. въглища – ядрена енергетика), както и между различни социални формирования (синдикати, НПО, държавни институции, бизнес организации и др.). Тези конфликти са и със сигурност ще бъдат многопластови като направления от по-принципен характер, които при това са и взаимно обвързани – от тенденциите за използване на въглищата през въпросите за преквалификация до приоритетите за развитие на типа производствени мощности, проблеми относно развитието и използването на електроенергийните мрежи и др.

Допълнително, реалните условия за конфликти се залагат активно и чрез нормативната база – особено на ниво „закони“, приемани от Парламента; а това безусловно ще повлияе и върху регулаторната рамка, създавана от КЕВР. Честите и често недомислени изменения на Закона за енергетиката и внесения неотдавна проект на Закон за индустриалните паркове са конкретна илюстрация на тенденцията. В контекста на териториалните планове, вкл. и този, свързан с Маришкия басейн, особено притеснителни са идеите и респ. опитите за промяна на основите на енергийното регулиране, утвърждавани с десетилетия на европейско и национално ниво. Тези идеи не само противоречат на принципни правни норми, но ако се приемат, реално ще доведат до безкрайни конфликти и до блокиране на бизнеса не само на енергийните дружества, но и на тези, които те обслужват. А опитите такива принципни промени да станат по терлици чрез любимите на депутатите ни преходни и заключителни разпоредби надхвърлят въображението относно използването на юридически прийоми.

Извън проблемите с планирането и юридическата рамка на национално ниво, в този контекст и конкретно за Маришкия басейн на преден план излиза и един друг същностен въпрос – какво ще стане с мощностите, които не са държавна собственост, и как това ще бъде отразено в териториалния план за справедлив преход. Конкретно става дума за двете американски централи. Да припомним фактите – и двете централи функционират в пълно съответствие с европейските изисквания за опазване на околната среда и напълно се вместват в политиките спрямо изменението на климата. Става дума за повече от 1500 мегавата реално функциониращи мощности, които имат пряко и важно отношение към енергийната сигурност в национален план. В социален план благодарение на тях не само се осигурява огромна за региона заетост, но тя допълнително е подплатена и с конкретни социални програми на общинско ниво.

Така посочените обстоятелства, свързани с централите, имат конкретно отношение към икономическото развитие в регионален и национален мащаб. Ето защо тяхното интегриране в бъдещия енергиен микс безспорно трябва да бъде приоритет, независимо дали ще се стигне напр. до някаква форма на реорганизация на горивната им база.

На този фон, въпреки важната роля на двете централи, периодично (а бих казал и систематично) те са обект на необосновани от юридическа гледна точка атаки, вкл. и от страна на държавни институции. Тези атаки могат да имат като реални последици ефективно спиране на дейността им – при това без никой от атакуващите да представи ясна визия какво би станало, ако държавата предприеме немотивирани юридически стъпки, които ще доведат до такова спиране. В този контекст не трябва да забравяме, че в случая става дума за инвеститори със световен опит, които – освен приноса им за енергийната и социална сигурност - могат да допринесат активно и за цялостната ефективна модернизация на комплекса „Марица изток“ . И използването на опита им и в това направление безспорно ще бъде много по-рационално и конструктивно, отколкото да бъдат заплашвани, при това без правни аргументи.

За съжаление, държавата чрез своите институции все още продължава да третира по различен начин дружествата, които тя управлява, от тези, които са в частни ръце. Примери за това има много – и за скрито субсидиране, и за незаконни (че и противоконституционни) актове на Парламента и др. Да припомня в тази връзка, че върховенството на закона не само е основна европейска ценност, но и се утвърждава като конкретен критерий за обезпечаване на европейско финансиране.

Предвид горното е видно, че липсата на ясна визия, комбинирана с неадекватна нормативна рамка, безспорно ще затрудни така нужната подготовка на териториалните планове – при това положение, ако не се вземат своевременни мерки, ефектът върху Маришкия басейн определено би бил силно негативен.

Ето няколко конкретни предложения за следващи стъпки…

Структурираната работа по подготовката на териториалните планове, вкл. и за територията на Маришкия басейн, реално би трябвало да започне всеки момент. Както беше посочено, ангажиментите в това отношение поне първоначално ще бъдат основно на местно ниво. Паралелно с това обаче има няколко стъпки, които са наложителни и на национално ниво както от страна на Парламента, така и от страна на Министерския съвет.

Парламентът следва да отмени решението си от 31 януари 2020 г. относно  бъдещето на държавните въглищни топлоелектрически централи в България (ДВ 11 от 07.02.2020). Решението, освен че е противозаконно и противоконституционно, поставя държавата в специфична ситуация. От една страна искаме огромно европейско финансиране, свързано и с въгледобивните региони, а от друга решението налага несъобразяване именно с европейската позиция – в него изрично се говори за спасяване на ТЕЦ „Марица Изток“ 2 с всякакви мерки „независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос“ (Т.1.). Тук вече не става дума само за липсата на елементарен дипломатически език, а и за това, че чрез подобни позиции страната може да изпадне в положение да загуби средства, които вече са предвидени за нея.

Допълнителен важен ход от страна на Парламента е разглеждането и приемането на нова енергийна стратегия. Проект на такава вече е публично обявен, но стъпките по Закона за енергетиката в това отношение са строго формални и конкретно регламентирани, като и предвиждат и намеса на изпълнителната власт (министър на енергетиката и Министерски съвет). Без ясна и приета по съответния ред стратегия всички разговори за съществуващи и нови мощности, тенденции, прогнози и др. изглеждат незавършени и немотивирани; а това без съмнение не привлича инвеститори.

На трето място, Парламентът следва да ускори работата по проекта на Закон за индустриалните паркове. Темата пряко засяга Старозагорския регион, но има и по-широко значение. По мое мнение законопроектът следваше да бъде върнат на вносителя (Министерски съвет) поради серията от системни недомислици в него, за част от които стана дума по-горе. Така или иначе, решението беше той да бъде доработван в Парламента. Как точно ще стане това, аз не знам – в институцията системно се демонстрира изключително ниско ниво на юридическа компетентност, което се изражда и в системно нарушаване както на Закона за нормативните актова, така и на Правилника за устройството и дейността й. Всъщност, изглежда, че в Парламента правото отдавна не е на почит за сметка на политически мотивираните решения (справка – напр. упражненията в последните месеци на тема „студен резерв“ и др.).

Министерският съвет би следвало на първо място да изрази формална позиция по официалните критики на Европейската комисия относно Интегрирания план за енергетика и климат от 14 октомври 2020 и респ. да нанесе съответни промени. Този план е основополагащ документ за бъдещото развитие на сектора и съблюдаването му безспорно ще има пряко отношение към подготовката на териториалните планове. Той следва да бъде обвързан и с проекта на енергийна стратегия, за която стана дума по-горе.

На второ място, с оглед статута и правомощията на областния управител съгласно чл. 29 ал.1 от Закона за администрацията, Министерският съвет може да съдейства за бързото създаване на подходящи местни структури, които могат да подпомагат ефективната работа за разработването и прилагането на териториалните планове. Така може напр. да се избегне парадоксът, при който институции, бизнес, НПО, синдикати и др. по места са изключително активни, но няма къде да си представят инициативите.

Допълнително, Министерският съвет следва да прецени работата на т.нар. Консултативен съвет съвет във връзка с европейската зелена сделка – нивото на активност към момента не подсказва особен ефект от съществуването му.

…и две предложения от по-принципен характер

За пътните карти

Една от причините за недоверието към институциите е свързана с липсата на достатъчно информация какво правят, на какво основание, в каква времева рамка, как се разходват средствата, какъв ще е ефектът от това, кой отговаря и т.н. И недоверието, и липсата на информация са особено видими в сектори, където се изливат огромни средства на данъкоплатеца без конкретно илюстриран ефект и без ясна отчетност. Мерките за енергийна ефективност по отношение на многофамилните жилищни сгради, в рамките на които досега по публична информация потънаха 2 милиарда лева, е добър, но не единствен пример в това отношение, на който ще се спра в друг формат. Ето защо предлагам Министерският съвет да създаде по направления (вкл. и по отношение Фонда за справедлив преход) детайлни интерактивни пътни карти, информацията на които да бъде редовно актуализирана. Тези карти трябва да бъдат публично достъпни по всяко време.

За комуникацията

И накрая – още едно предложение. Политиците следва да обясняват много повече по места какво става и какво ще става. В момента те създават усещане за целенасочено криене – дори и спорадичната поява на политически лица по няколко централни медии и рецитирането на предварително подготвени опорки в условията на монолог не може да замени срещите с хората по места за детайлно обсъждане на конкретните въпроси, които те реално поставят.

А и стотиците хиляди семейства, и представителите на бизнеса, на синдикатите, на НПО и др. безспорно заслужават такъв подход - при това не само когато наближават избори.
 




Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

17.09.2020  Бояна Ачовски, Генерален секретар на международната организация Gas Infrastructure
В краткосрочен и средносрочен план газът ще продължи да участва в енергийния микс на Югоизточна Европа
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

Кое е транспортното гориво на бъдещето?










 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X