През последните седмици в публичното пространство се появиха информации за един съдебен спор, чиито изход може сериозно да промени принципни положения в българската енергетика. Спорът достигна дори до Съда на Европейския съюз (СЕС), който през октомври излезе с решение, чиято тежест тепърва предстои да се оценява от българския съд.

От една страна е разпределителното дружество „Електроразпределение Юг“ (ЕР Юг), което има лицензия за дейност в Югоизточна България, а от другата е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

ЕР Юг оспорва решение на КЕВР, което освобождава „Български Морски Флот“ ЕАД (БМФ) от заплащане на цена достъп до разпределителната мрежа. Причината e, че КЕВР обявява, че съоръженията на БМФ са директно присъединени към преносната мрежа на ЕСО, което влиза в колизия с лицензията, издадена на ЕР Юг от същата тази КЕВР.

Всъщност става дума за принципни положения в устройството на българската електроенергийна система, началото на които се коренят още в края на миналия век, когато България започва пътя си към пълноправно членство в Европейския съюз и съответно постепенна хармонизация на законодателството си с това на ЕС.

Малко предистория

В началото на 2000 г. със заповед на председателя на тогавашната Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР), чрез отделяне от НЕК се образуват седем електроразпределителни дружества, като с това се поставя и началото на разделяне на електрическата мрежа на преносна и разпределителна.

Предметът на дейност на тези ЕРП-та е: експлоатация на електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност на електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, както и доставка на електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към разпределителните мрежи.

При това разделяне някои подстанции, които нямат системен характер, както и всички разпределителни уредби средно напрежение, стават собственост на новосъздадените електроразпределителни дружества.

При тази логика на разделяне са издадени „лицензии за разпределение на електрическа енергия“ на ЕРП-тата, като всички клиенти средно и ниско напрежение са клиенти на ЕРП. По същата логика се извършва ценообразуването и до момента.

Със заповед на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси N РД 14/350 от 24.06.2002 г. е назначена работна група, на която е възложено да преразгледа разделянето на собствеността между НЕК ЕАД и електроразпределителните дружества предвид предстоящата приватизация на ЕРП-тата.

На 05.12.2002 г. работната група внася доклад с приложени „споразумителни протоколи“, в които са изброени кои активи от всяко едно ЕРД да преминат в активите на НЕК. В този „Доклад“ в т. 10 изрично е записано „10. Потребителите на електрическа енергия, захранвани пряко от разпределителните уредби Ср.Н. на подстанциите, да останат клиенти на разпределителните дружества“.

По този начин, въпреки промяната в собствеността на подстанциите, лицензиите на ЕРП-татa не се променят. При тези условия е извършена по-късно и тяхната приватизация.

През 2007 г. официално стартира стремежът на някои големи потребители да спестят заплащане на цена за достъп до разпределителната електрическа мрежа, но с писмо от 2008 г. регулаторът отговаря на тези искания, че собствеността не може да се разглежда като признак, по който се разграничават двете мрежи. Единственият релевантен признак за това е нивото на напрежение на електрическата енергия и обектите на тези клиенти следва да се считат за присъединени към разпределителните електрически мрежи съгласно издадените Лицензии.

Със свое решение, предмет на това дело, КЕВР неясно защо променя позицията си на 180 градуса, като обявява, че БМФ следва да се счита за присъединен към преносната електрическа мрежа и по този начин го освобождава от участие в разходите на съответния оператор на разпределителна електрическа мрежа.

От всичко изложено по-горе би трябвало да е пределно ясно, че спорът не е между ЕР Юг и БМФ за определена сума пари, а е принципен между ЕР Юг и КЕВР – за това как следва да се разграничават двете електрически мрежи и за законосъобразно и недискриминационно упражняване на правата и задълженията на всеки отделен лицензиант в областта на електроенергетиката. Неслучайно страни по делото пред СЕС са ЕР Юг и КЕВР, а БМФ е само заинтересовано лице.

В решението си СЕС ясно казва, че правото на собственост върху съоръженията не може да бъде критерий за разграничаване между двете мрежи – преносна и разпределителна, а това може да е само и единствено нивото на напрежение. Вярно е също така, че законодателството на ЕС допуска всяка страна да може да прилага и допълнителни критерии, но се поставя едно много важно условие – това да се прилага при първоначалното присъединяване на обекта, да е ясно дефинирано в закона и лицензиите, да е основано на обективни и недискриминационни критерии, които – както споменахме по-горе, в този казус с БМФ са грубо нарушени.

Още повече, според ценовите решения на КЕВР, всички клиенти – независимо към коя мрежа са присъединени обектите им, т.е. включително и домакинствата, заплащат на държавното ЕСО цена за пренос и достъп до електропреносната мрежа. Клиентите заплащат цената на базата на цялото консумирано количество електрическа енергия, независимо че около 15% от тази енергия (за клиентите на ЕР Юг например) не достига изобщо до мрежата на ЕСО, а се произвежда и консумира в мрежа средно и ниско напрежение. Т.е. за цените на ЕСО не зависи „собствеността върху съоръженията“, а за ЕР Юг – зависи.

С приемането на възможността такива клиенти да бъдат освободени от плащане на цена за достъп, която се базира на постоянните разходи, които са необходими за функциониране на електроенергийната система, тези разходи се прехвърлят на останалите потребители, а не остават за сметка на ЕР Юг и именно този факт представлява третиране на едни клиенти по-благоприятно от други, т.е. налице е дискриминация на по-малките и уязвими клиенти.