Публикации Bookmark and Share

04.12.2019 г.
Заключения на модератора
Форум „15 години либерализация на електроенергийния пазар – пътят напред“ – 22 ноември 2019 г., София
АВТОР: publics.bg

Списание „Ютилитис“ благодари на г-н Славчо Нейков, Председател на УС в Института за енергиен мениджмънт и член на Държавната комисия за енергийно регулиране (1999 – 2001 г.) за модерирането на събитието, проведено на 22 ноември в София Хотел Балкан – „15 години либерализация на електроенергийния пазар – пътят напред“. По-долу публикуваме „Заключения на модератора“, в които г-н Нейков обобщава резултатите от дискусията.

____

За участниците и обсъжданите въпроси

Събитието беше организирано от Списание „Ютилитис“ под патронажа на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Регистрираните участници бяха повече от 100, представляващи държавни институции, неправителствени организации, асоциации на бизнеса, научни среди и др., а също и представители на медиите. Допълнителна илюстрация на големия интерес беше и активното участие в дискусиите на база на направените презентации*.

Със съжаление беше констатирано, че, независимо от изпратените специални покани, на събитието нямаше представители на редица държавни институции с важни компетенции в областта на енергетиката, като Народното събрание и Министерството на енергетиката и на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. От държавните институции, които имат пряко отношение към темата, участие взе единствено КЕВР чрез своя председател доц. Иван Иванов, който направи и встъпителната презентация.

В контекста на обявената тема за петнадесетата годишнина от началото на процеса на либерализация бяха посочени някои важни през годините резултати, които имат отношение към този процес (утвърждаването на КЕВР като независима институция, развитие на енергийното законодателство, създаването на енергийната борса, и др.). Основният фокус беше върху регулаторната рамка, включително чрез обзор на развитието на регулаторната практика и предстоящи стъпки до пълно отваряне на пазара. По-конкретно в рамките на обсъжданията участниците се спряха на осъществените и необходими законодателни промени и преглед на европейските политики, свързани с пазара на електрическа енергия, регионалната свързаност и пазара на допълнителни услуги.

На този фон, дискусията се разви в рамките на три водещи взаимно свързани направления:

  • За визията на държавно ниво по отношение процеса на либерализация;
  • За комуникацията с потребителя;
  • За ефективния държавен контрол.

Обобщение на дискусиите и изразените позиции по тези направления са изложени по-долу.


За държавната визия относно либерализацията

Водещ въпрос в това отношение е има ли на държавно ниво някаква – при това ясна - визия за развитие на електроенергийния пазар  и каква е рамката на тази визия.

Със съжаление беше констатирано, че цялостен отговор от страна на институциите в това отношение няма.

Изрично беше подчертано, че такава визия следва да даде отговори за предстоящите стъпки поне за 3-5 години напред. Използваният от институциите подход към момента за планиране на действия в краткосрочен план (конкретно до 01.07.2020 г.) извън цялостна концепция беше категорично посочен като неприемлив.

Липсват и конкретно подготвени проекти на базови документи, годни за обсъждане на експертно и на обществено ниво, в т.ч.:

  • Не е представен Проект на стратегия за устойчиво енергийно развитие (независимо, че има законово изискване за подготовката й до януари 2020 г., като е ясно, че този срок не може да бъде спазен); в този контекст беше припомнено, че при липса на такава стратегия и дискусиите около особено важни енергийни теми (потенциални големи проекти като АЕЦ Белене, реформиране на въгледобива и др.) продължават да изглеждат изключително абстрактно и неадекватно;
  • Все още не е представен финализиран проект на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, независимо от изтичащия срок за официалното му представяне пред Европейската комисия. В този контекст беше припомнено, че обсъждането му не е въпрос на желание от страна на институциите, а нормативно установено изискване.

Специален акцент беше поставен върху липсата на изяснен и публично оповестен модел за либерализация на електроенергийния пазар и съответстваща пътна карта за реализацията му.

Държавните институции бяха призовани спешно да заявят имат ли виждане за модела на либерализация.

Ясно е, че това трябва да стане чрез добре обмислени стъпки, а не спорадично на базата „проба-грешка“, още повече, че вече има достатъчно натрупан опит в други страни (и положителен, и отрицателен), от който България може да се поучи. Беше припомнено, че от гледна точка на пазара практическите цели са ясни – постепенно премахване на регулираните цени за енергия и реална възможност на клиентите да сменят доставчика си. Същевременно е важен пътят за постигането на тези цели – и какъв е този път е принципен въпрос, който стои без ясен и категоричен институционален отговор.

На този фон съществува и серия от конкретни въпроси, които също изискват яснота.

Такъв напр. е въпросът дали има готовност и могат ли въобще да се предприемат последващи стъпки на пазара на дребно, след като все още има редица бели полета, свързани с пазара на едро – липса на конкуренция, липса на пазарни продукти, съмнения за манипулации (тема, поставяна многократно, вкл. и от работодателските организации и търговските асоциации и др.).

Един от дискутираните въпроси беше свързан с ролята на дългосрочните договори с т.нар. американски централи („КонтурГлобал Марица Изток 3“ и „ЕЙ И ЕС Гълъбово“) в контекста на процеса на либерализация. Темата беше засегната от председателя на КЕВР в неговото встъпително изложение, който посочи нуждата от тяхното евентуално преразглеждане.

Беше упоменато и решението на правителството да създаде работна група, която да преговаря по темата с „КонтурГлобал Марица Изток 3“. В това отношение беше припомнено, че всякакви предлагани промени следва да бъдат внимателно анализирани в предварителен порядък и да са в рамките на закона. Друг акцент беше поставен върху факта, че тези дългосрочни договори са и трябва да бъдат разглеждани като интегрална част от механизмите за капацитет, чието въвеждане се обсъжда от страна на изпълнителната власт. Допълнително, в контекста на темата за механизмите за капацитет, беше подчертана нуждата от обективно отчитане на ролята и на вече осъществените огромни чуждестранни инвестиции в тези електроцентрали, чрез които е обезпечена модернизация на производството на електроенергия от въглища, съответстващо на екологичните изисквания. В тази връзка беше подчертано, че и двете дружества разполагат с реално действащи мощности, които са гарант за енергийната сигурност на страната, и то на база на местни енергоизточници – а всичко това има пряко отношение към процеса на либерализация на пазара.

 

За комуникацията с потребителя

Като един от водещите въпроси в това отношение беше посочена нуждата от яснота дали крайният потребител знае въз основа на достъпно и разбираемо обяснение какво се случва, какво ще се случи и какви са последиците от това за него.

На този етап въпросът е открит поради липса на представена визия за по-нататъшните стъпки относно процеса на либерализация от страна на държавните институции. Беше подчертано, че след подготовката, обсъждането и приемането на визираната по-горе пътна карта за либерализация, е необходима широка и ефективна информационна и комуникационна кампания към крайните потребители, в която ролята на държавата е водеща.

Във връзка с посочения по-горе въпрос бяха обсъдени следните основни теми:

  • Как ще се отрази либерализацията на цените за крайния потребител?

Беше подчертано, че цените на електроенергията явно постепенно ще растат, но това следва да се разглежда заедно с отчитането и на други икономически фактори – увеличаване на БВП, на минималната работна заплата и др.

  • Каква е и ще бъде политиката на държавата по отношение на т.нар. „енергийно бедни“?

В тази връзка отново беше припомнено, че въпросът е особено важен и чувствителен, но през енергийния сектор не следва да се прави социална политика.

  • Какви промени следва да настъпят от гледна точка на регулирания и свободния пазар

В това отношение беше припомнена острата необходимост да се изясни изрично кои клиенти кога ще излязат на свободния пазар, кога и как ще се уеднаквят цените на бизнеса на ниско напрежение и бита и др.

 

За (липсата) на ефективен държавен контрол

Основният въпрос в това отношение е има ли държавата достатъчно механизми и капацитет да ги прилага по отношение развитието на пазара.

Конкретно беше припомнено, че прилагането на специалния европейски регламент (т.нар. REMIT**, който трябваше отдавна да е реално прилаган) все още не се осъществява в пълнота, независимо от конкретните данни за спекулации на енергийната борса, които не се разследват. Беше подчертано, че воденето на ефективни и своевременни разследвания в това отношение е особено нужно, защото към момента едни от основните и силно видими проблеми на пазара изглеждат свързани с покупко-продажбата на електроенергия. Същевременно държавните институции не са представили никаква своя визия какви действия смятат да предприемат за осъществяване на липсващия контрол.

На този фон беше поставен въпросът къде се коренят основните проблеми, като бяха очертани три такива:

  • Липса на правила
  • Неприлагане на съществуващите правила
  • Липса на капацитет.

 

В допълнение към акцентите за липсата на някои водещи елементи, свързани с либерализацията (стратегическа рамка, нормативна база и правила), както и за неприлагането на съществуващите такива, беше добавен и акцентът за недостатъчния административен капацитет.

В тази връзка председателят на КЕВР постави въпроса за липсата на достатъчно кадри в енергийния регулатор, които могат компетентно да изпълняват възложените на институцията задачи, свързани с прилагането на посочения Регламент за интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. Предвид важността на темата, от страна на председателя на КЕВР дори беше изразено очакване за предложения от страна на участниците във форума за попълване на тази административна празнина.

Със съжаление беше констатирано, че темата за административния капацитет се отнася и до изпълнителната власт – пример беше даден с все още недопълнения повече от осем месеца състав от заместник-министри в Министерството на енергетиката. Независимо, че заместник-министрите по статут са част от политическия кабинет на министъра, липсата им влияе пряко върху ефективното функциониране на администрацията.

Съдейки по резултатите от работата на Парламента, този въпрос без съмнение има отношение и към него.

В тази връзка беше подчертано, че в последните години бизнесът и неправителственият сектор изглеждат по-активни за промяна отколкото държавните институции, като тази проактивна позиция със сигурност ще се запази.

 

Модератор
Славчо НЕЙКОВ
Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт

 

* Всички представени по време на събитието презентации могат да бъдат намерени на уебсайта на организатора на събитието https://events.utilities.bg/forum9-2019/

** Регламент 1227/2011 от 25.10.2011 относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия

 





Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

19.12.2019  EVN Топлофикация стартира изграждането на 5 нови котли за 23 млн. лева
Робърт Дик, председател на управителния съвет на EVN България
Пълен текст

Анкета

Кое е транспортното гориво на бъдещето?










 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X