Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Публикации

04.08.2017 г.

Биополимер топи радиоактивни замърсявания, роботи в басейн демонтират активната зона

България прилага всички съвременни технологични решения при извеждането на I-IV блок на АЕЦ „Козлодуй” от експлоатация

АВТОР: Теодора Тодорова

Дезактивация на радиоактивно замърсеното оборудване чрез биополимер, демонтаж на активираното оборудване чрез промишлени роботи, нарязването му под вода, както и чрез други безискрови методи. Така изглеждат част от иновациите, които се прилагат в световен мащаб при извеждането на ядрени съоръжения от експлоатация. За разлика от други области, в тази България не отстъпва от световните тенденции, твърдят специалистите. Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО), на което е поверен процесът по извеждането от експлоатация на I-IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, вече прави проучванията и тестовете за прилагането на тези иновации и у нас.

„Използваме абсолютно същите технологии, които се прилагат в цял свят при извеждането от експлоатация на ядрени мощности”, категоричен е заместник-изпълнителният директор по управление на радиоактивни отпадъци (РАО) и извеждане от експлоатация Георги Разложки. Той съобщи, че в момента се разработва проект за демонтаж на оборудването в контролирана зона на четирите спрени блокове ВВЕР 440. В нея се намират Апаратно отделение, където са разположени всички съоръжения от първи контур, както и Специалните корпуси, проектно предназначени за преработка и съхранение на експлоатационните РАО.

„В контролираната зона не можем да прилагаме обичайните методи на демонтаж. Там се прилагат технологии за безискрово рязане”, даде за пример Разложки. Затова в момента ДП РАО се опитва да подготви подходящ басейн в Реакторното отделение, така че нарязването на оборудването от него да се извършва под вода. „Когато режеш радиоактивно замърсено оборудване, едно от най-недопустимите неща е появата на аерозоли – изпаренията от замърсените повърхности. Това може да доведе до значително разпространение на радиоактивното замърсяване върху други части (подове, стени, оборудване и т.н), които са чисти. Именно по тази причина в контролираната зона се прилагат безискрови технологии и технологии за рязане под вода”, обясни Георги Разложки. Нарязването на оборудването в тази среда може да се прави от хора, които влизат в басейна със специално облекло и принадлежности, както и от промишлени роботи, без каквато и да е човешка намеса. Водещите страни в областта по извеждане от експлоатация прилагат такива технологии – Германия в АЕЦ „Грайфсвалд” и Англия – в АЕЦ „Траусфинид”, посочи той.

„Освен това в момента тестваме реагент, с който ще се опитаме да правим контурна дезактивация на ограничени кръгове вътре в контролираната зона”, съобщи още Разложки. Става въпрос за руски биополимер със силно почистващи способности. Кислородните мостове, които са в този биополимер, проявяват окислителна способност и обират солите, които са отложени по стените на тръбопроводите в контролираната зона.

„На място тествахме различни образци, резултатите са повече от добри. Тествахме основно малки образци с повърхностно замърсяване. Имаше един материал с доста сериозно замърсяване – от порядъка на 3000 бета частици на повърхността. При него с този биополимер се постигна изчистване до 14-15 бета частици – ниво на радиационна чистота, което голяма част от хората нямат в домовете си”, посочи той. Сега предстоят тестове в промишлени условия. Ако резултатите от тях са добри, тази технология ще се внедри. „В случая говорим за възможности за дезактивация на замърсено оборудване от контролираната зона, но не и от активната зона на реактора, където оборудването е обемно активирано в резултат на действието на неутронния поток”, специално уточни Георги Разложки.

Обемно активираното оборудване директно отива на рязане и погребване. „Има технологии, с които можем да намалим нивото на замърсяване на това оборудване до степен, която да ни позволи да го съхраняваме в Националното хранилище за ниско- и средно активни отпадъци.

„Аз бих отбелязал и важното значение на проекта за 3D-сканирането на контролираната зона на спрените блокове. Той е ключов за реализацията на последващи действия там”, допълни изпълнителният директор на ДП РАО Дилян Петров. „Идеята на проекта е следната: за да могат да се планират в детайли дейностите в контролираната зона, трябва да се разпишат предварително задачите с оглед на дозовото натоварване. Тоест, ние трябва, с най-голяма точност, да знаем колко са замърсени помещенията, да знаем и точните им размери, за да позиционираме машини, персонал, съоръжения, да предвидим лични и колективни предпазни средства”, посочи Петров.

Практически проектът ще се реализира чрез лазерен скенер, който визуализира в 3D геометрията на пространствата, върху което се налага контрастна картина по замърсяване на помещенията. Крайният резултат ще бъде един технически проект, който ще даде възможност впоследствие да се изготвят отделни проекти за демонтажа на всеки елемент от оборудването до пълното извеждане от експлоатация на цялата контролирана зона. „Така ще можем да планираме с най-голяма прецизност дозовия бюджет на хората, които ще извършват тези дейности, така че тяхното здраве да бъде напълно защитено. Ще можем и така да подредим действията, че да няма допълнително замърсяване на оборудване и създаване на вторични отпадъци в хода на демонтажа и разместването на съоръженията, обясни Дилян Петров. „Действително ще използваме най-съвременен подход за безопасно извеждане”, увери той.

Според плана, който следва ДП РАО, процесът по извеждането от експлоатация на оборудване от контролираната зона ще стартира по същество в средата на 2019 г. До тогава се очаква демонтажът на оборудването от Машинна зала, която е от т.нар. конвенционална част на енергоблоковете, да бъде приключено на 100%.

„На този етап нямаме основания да смятаме, че обявеният срок за извеждането от експлоатация на 440-мегаватовите блокове, който е до 2030 г., ще претърпи промени“, коментира още Дилян Петров. „Имам увереност, че ще изпълним задачата навреме, защото имаме планирани средства, имаме подготвени специалисти и необходимо оборудване, като то ще бъде допълвано със специализирани технически средства за контролираната зона”, посочи още той.

Плазменото изгаряне на радиоактивни отпадъци започва тази година

Тази година ще започне плазменото изгаряне на радиоактивни отпадъци, съобщиха още от ДП РАО. В края на май започват 72-часовите проби на новото съоръжение. Единичните пускове на системата са преминали успешно. Системата за плазмено изгаряне на РАО се намира в Спецкорпус 2, който е разположен между III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй”. В нея ще се изгарят ниско- и средноактивни РАО.

„Това е една система, която позволява висока степен на редукция на обемите”, обясни Георги Разложки. Системата представлява пещ, която е облечена в термоизолация и е оборудвана с плазмена горелка. Плазмената горелка представлява електроди с електричество, като тя може да достигне товар от 5 MW. Oгромната електрическа мощност създава йонизация на въздуха вътре в пещта. Получава се високотемпературна плазмена среда. Според проекта температурата вътре в пещта може да се вдигне до 5000° С. „Досегашните ни тестове показват, че при 1500° С получаваме перфектна стопилка от материалите, които имаме като радиоактивни отпадъци”, посочи Разложки. Капацитетът на плазмената пещ е 65 кг/час.

„Ние задължително упражняваме контрол на входа на тази инсталация, защото при коефициент на редукция 80, което означава, че от 80 куб. м отпадък, получаваме 1 куб. м стопилка, това е изключително важно”, допълни той. Стопилката излиза в остъклена форма, която е много стабилна във времето.

Самата пещ е производство на френската компания „Юроплазма”, филтърната й система – на холандската „Монро”, охладителната система е производство на испанската „Ибердрола”, а проектирането и цялостната технологична част е дело на „Ибердрола” и на „Белгопроцес” – Белгия. Подобна система, но не плазмена, а конвенционална, работи в хранилището на швейцарската компания „Цвилаг”.

„Плазмата е високоенергийна технология. Съоръжението за плазмено изгаряне на РАО е уникална система и дейността ѝ ще представлява интерес за международната професионална общност, но най-важното е, че ще спести много обеми в бъдещото национално хранилище, респективно – средства на българската държава”, подчерта изпълнителният директор на ДП РАО Дилян Петров. Съоръжението е с възможности за огромна редукция. Така ще бъде спазен и един от основните принципи при управление на РАО – тяхното възможно най-голямо минимизиране, посочи той.

Реакторните отделения на малките блокове могат да се трансформират в хранилище за РАО от категория 2Б и 3.

Реакторните отделения на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй” може да бъдат трансформирани в хранилище за съхранение на средноактивните дългоживеещи РАО от категория 2Б и на високоактивни РАО от категория 3. Това е един от вариантите, който се разглежда, след като проучване за възможностите за геоложко погребване на този тип РАО е показало, че у нас няма подходяща геоложка структура за целта. Затова България се е включила като страна, желаеща изграждането на т.нар. интернационални хранилища, съобщи зам.-изпълнителният директор на ДП РАО Георги Разложки. Това е проект, който се развива от Международната агенция за атомна енергия.

На практика решение на проблема с погребването на тези категории РАО трябва да се търси активно, защото основното количество високоактивни отпадъци, което ще се появи, е от репроцесинга на горивото на малките четири блока в заводите „Маяк” в Русия. По договор, от 2025 г. руската страна трябва да започне връщане на отпадъците от преработено гориво. „Вероятно руската страна очаква търговски разговори и може би това е по-добрият вариант – при постигне на една разумна цена, тези отпадъци да остават в Русия и въобще да не се връщат тук”, коментира Георги Разложки.

Въпреки това ДП РАО продължава да разглежда варианти за погребването на този тип РАО. Предимствата на идеята Апаратно и Реакторно отделение на блоковете, които закриваме, да бъдат трансформирани в такъв тип хранилище е, че те са изградени с тежък бетон, имат биологична защита, която „издържа” високи активности. „Все още не можем да кажем твърдо дали има или няма проблем това да се случи, защото тези сгради изискват допълнителен обем проучване по отношение на геоложката среда, слягане, възможност за реализиране на транспортно-технологични схеми”, коментира Разложки. „Тръгваме на тестване на този вариант, защото сме наясно, че всяко новоизградено ядрено съоръжение след това трябва да се извежда. Затова първо трябва да изчерпаме възможностите на съществуващите съоръжения и чак тогава да отидем на варианта за строителство на нови”, обясни Разложки.

Материалът е публикуван в юнския брой на списание "Ютилитис".