Публикации Bookmark and Share

11.07.2016 г.
Енергийни мрежи, данни и равнопоставеност
Кратки коментари по логиката на един законопроект
АВТОР: Славчо Нейков

На уебстраницата на Парламента се появи проект на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, чието обсъждане на ниво парламентарни комисии вече започна.

Целта на закона е да регламентира правила за осигуряването на достъп до съществуваща физическа инфраструктура, включително такава, обслужваща други видове мрежи, както и съвместното планиране, изграждане, разполагане и ползване на физическата инфраструктура. От формална гледна точка той е свързан с въвеждането на европейско законодателство и по-конкретно – Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, като същевременно се актуализират и разпоредби на Закона за електронните съобщения.

Струва си да се припомни, че идеята за съвместяване на мрежови трасета не е нова за България – работа в това направление имаше още преди повече от десет години от страна напр. на дружеството „Булгаргаз“, което по това време обхващаше всички дейности в областта на природния газ, които по-късно бяха разпределени в няколко компании. Това, което е ново, е, че към днешна дата България трябва да прилага нормите на ЕС, както и че проблемите са относими към много повече дружества, които управляват енергийни мрежи – и частни, и държавни.

Практическото значение на закона през призмата на енергийния сектор е, че се регламентира напр. как енергийни мрежи могат да бъдат използвани за нуждите на телекомуникациите. Това предполага доста сложна система на междусекторни взаимоотношения – ето защо наистина е особено важно да се отчита заложеното задължение за спазване от страна на държавните органи и мрежовите оператори на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност.

За съжаление, законопроектът в този му вид не дава отговор на редица принципни въпроси от особено значение, свързани с концепцията му и практическото й реализиране. Така например равнопоставеността между енергийния и телекомуникационния сектори изглежда доста абстрактна при направените основни законови формулировки – в противоречие с текстове от директивата, водещите задължения са разписвани само в посока към енергийните дружества, при това по начин, който е предпоставка за бъдещи фактически и юридически спорове с неясен изход. Държа да подчертая, че съгласно определението за мрежови оператор, проблемите се отнасят както за държавните, така и за частните дружества.

Друг фактор, който има водещо значение при обсъждане на темата и респ. на законопроекта, е свързан с разположението на мрежите – докато за подземните такива част от предложените текстове биха звучали логично, то за наземните мрежи условията за юридически интерпретации, фактически конфликти и технически проблеми са много повече – и законопроектът не отговаря на редица въпроси в това отношение.

На тази база по-долу са посочени някои по-конкретни въпроси във връзка със законопроекта, които намирам за основни, като съответните примери и посочените в скоби текстове от него за проблемни области са само за илюстрация – много повече такива могат да бъдат изведени при подробен юридически анализ на текстовете.

За финансирането на дейностите

Един от основните принципи относно дейностите в тази област е свързан с възмездността им – с други думи, като се има предвид, че става дума за търговски дружества, тази дейност следва да покрива разходите и да носи някаква печалба.

Енергийните дружества, които ще бъдат засегнати от закона, ако той стане факт, следва да имат готовност за съществена ангажираност и респ. разходи, свързани с неговото изпълнение. Този подход безспорно ще води до отклоняването на човешки и материални ресурси, което потенциално може да наруши осъществяването на основните им ангажименти.

Нещата в това отношение изглеждат доста неясни, а очертаните подходи с лекота могат да доведат до конфузии и съответно до излишни търговски спорове, а и административни санкции. Така, от една страна законопроектът въвежда принципа, че цените, които мрежовите оператори могат да определят за предоставяне на достъп до мрежите и за съвместно ползване, право на преминаване, за координиране, съгласуване или за други дейности, отразяват всички разходи, които са свързани със съответната дейност. За печалба обаче в този принцип не става дума (чл. 3, ал. 4). От друга страна се въвежда договорното начало по отношение на ценообразуването (чл. 15, ал. 2 и ал.3). А предвидената в чл. 3, ал. 5 наредба, която се издава от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за утвърждаване на методика за определяне на тези цени, не може да реши въпроса, ако той не е решен като принцип на законово ниво. Въпросът за финансирането възниква и по други поводи – напр. през призмата на предвидената Единна информационна точка (чл. 4, чл. 54 и др.) – но не става ясно за чия сметка ще са разходите по подготовка на изискваната от мрежовите оператори обемна информация, която те следва да предоставят и да поддържат оперативно.

За взаимоотношенията на дружествата с държавните институции

Един от основните въпроси в това отношение, който според мен има нужда от по-голяма яснота, е по повод условията за достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура. Законопроектът предвижда това да става на базата на предварително оповестени прозрачни, пропорционални и справедливи общи условия, включително цена (чл. 15, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 8, т. 3 и др.). Допълнително, законопроектът посочва санкции за неизпълнението на това задължение (чл. 91, ал. 2).

Същевременно, според законопроекта (чл. 3, ал. 6) методиката за определяне цени за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване и на право на преминаване, приета с наредба на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, трябва да определи и начина за разпределянето на разходите към определената услуга, като разпределението трябва да е представено по начин, по който гарантира спазването на принципите на прозрачност, равнопоставеност и липса на антиконкурентно крос-субсидиране. При това положение обаче е възможно да се стигне до колизия на определените и в двата случая със закон компетенции между КЕВР и Министъра на транспорта, тъй като последният ще има отношение към определяне на разходите на енергийни дружества, които могат да бъдат поставени в оперативен план между административните компетенции на две институции по един и същ повод.

Освен всичко останало, енергийните дружества напр. ще имат и преки ангажименти за комуникация с Комисията за регулиране на съобщенията относно разрешаване на спорове между дружества – оператори на електронни съобщителни мрежи (чл. 20, ал. 6 вр. с чл. 81). Така дружества, чиито основни функции са свързани с ефективното управление на енергийни мрежи, следва да отделят време, енергия и пари за дейности, които касаят друг тип търговски субекти и държавни институции, които нямат преки отношения към енергийния сектор.

Безспорно, тук възниква и въпросът защо точно Комисията за регулиране на съобщенията ще разрешава тези спорове – извън темата за наличност на капацитет, не трябва да се забравя и фактът, че тази Комисия има основни функции, свързани със съобщенията, а не с развитие на енергийните дружества – а оттук до някаква a priori предвидима тенденциозност крачката е малка. Аналогично би звучал и въпросът защо Министърът на транспорта издава наредбата по чл. 3, ал. 6.

За взаимоотношенията между дружествата

Основният принцип на взаимоотношения, който въвежда законът, е че операторите на електронни съобщителни мрежи могат да искат (чл. 17, ал. 1), а мрежовите оператори са длъжни да дават респ. да се съгласяват (чл. 20 вр. чл. 15 и др.). Извън доста абстрактно звучащия в конкретния случай регламент на правото да искаш, за което едва ли е нужен специален закон, липсват съществени детайли, които законът не посочва.

В този контекст предвиденият регламент на взаимоотношения между различните видове оператори на мрежи по повод на осъществяването на дейностите им и във връзка с евентуални спорове (чл. 23-27) създава основания за реални притеснения. Така напр. общо звучащите формулировки („липса на физическа възможност“, „липса на техническа възможност“ и др.) оставят в ръцете на органа за разрешаване на споровете (Комисията за регулиране на съобщенията) възможност за широки интерпретации.

Законопроектът предвижда и една доста усложнена и трудно работеща схема на взаимоотношения между двата вида оператори на мрежи (енергийни и електронни) при възникнали проблеми по мрежите. Един от неясно звучащите регламенти е този за определяне и разпределяне на отговорностите при повреди. Логически тежестта пада основно върху собствениците на стълбовете т.е. енергийните дружества. А спецификите при аварийни ситуации допълнително усложняват ангажиментите им – така напр. съгласно чл. 26, ал. 3 от законопроекта „мрежовият оператор има право при отстраняването на аварията временно да отстрани или да прекъсне електронната съобщителна мрежа, в случай че е невъзможно отстраняването на аварията да бъде извършено по друг начин, при полагане на дължимата грижа“ (курсивът е мой). Последното изискване предопределя, че представителите на енергийните дружества - освен че трябва срочно да отстраняват повреди - трябва да имат и същностни познания за мрежи, към които нямат никакво професионално отношение, за да могат да положат дължимата грижа към тях. Да не забравяме, че неизпълнението на последното води до административна и гражданска отговорност.

Законопроектът предполага допълнителни конфликти между различните видове дружества и по други поводи. Така, особено внимание изискват и текстовете, свързани с изграждането на електронната инфраструктура (чл. 49 и сл.), където е въведен принципът, че именно този закон регламентира изцяло взаимоотношенията в това отношение (чл. 49). Тук първият принципен въпрос е до каква степен предлаганият режим съответства на серия от действащи нормативни актове на законово и подзаконово ниво, свързани със сервитутни зони, в т.ч. на енергийни обекти, правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, техническа експлоатация на електрически мрежи и др. В тази връзка следва да се отчитат и специфичните изисквания по отношение на техническата безопасност и опазване здравето на хората, които със сигурност са съвсем различни при енергийните мрежи в сравнение с тези за пренасяне на електронни данни.

Вторият принципен въпрос, който следва да намери своя отговор, е по отношение техническата съвместимост на мрежите – да припомним, че директивата относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи има изрична разпоредба в тази насока (чл. 4, т. 7), а законопроектът го е пропуснал въпреки неговата основополагаща роля.

И кратко обобщение

Ясно е, че такъв тип законопроект е необходим не само поради процеса на транспониране на европейско законодателство, а поради обективната нужда от оптимизиране на разходи при изграждането и развитието на различен тип мрежи.

Вече казах обаче, че примерите за несъстоятелност на законопроекта в този му вид могат да бъдат много. Предлаганият текст видимо страда от принципни недостатъци, тъй като не дава ясни отговори на въпроси, чиито регламент е за законово ниво, а това е предпоставка за сериозни проблеми при прилагането му. И тези проблеми са свързани не само с възможността за загуба на технологично време, но и с излишен разход на човешки и финансови ресурси.

Допълнително, уклонът на законопроекта към подпомагане развитието на телекомуникациите за сметка на енергийния сектор е очевиден, а това може да има съществени икономически и организационни последици, които са във вреда и на двата сектора. Паралелно с това приемането му в предлагания вид ще наложи не само промяна на редица действащи нормативни актове както от областта на енергетиката, така и от областта на устройство на територията, но и преосмисляне на философията на някои от тях.

Ето защо намирам, че е по-добре законопроектът да бъде преоценен и като концепция, и като текстове.
_________

Г-н Славчо Нейков е с 24 години непрекъснат стаж в енергийния сектор, вкл. и като комисар в енергийния регулатор, главен секретар на Министерство на енергетиката, експерт в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и др. От декември 2014 г. е Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. Член е на борда на директорите на ЕВРОЕЛЕКТРИК. Извън енергийния сектор е работил като прокурор и юрисконсулт.

Г-н Нейков е завършил Юридическия факултет на Софийския университет; има също така и двегодишна специализация по международни икономически отношения, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета “Лимерик” в Ирландия.
 




Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

01.08.2021  Илия Лингорски, Главен икономист, Българска банка за развитие
Зелената сделка е голям шанс за страната ни
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

publics.bg ви пита: С какво ще се отоплявате през настъпващия зимен сезон?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X