|
|
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg
Новини
От България
13.01.2026 г. 17:44 ч. 
Българската народна банка ревизира във възходяща посока прогнозата си за растежа на българската икономика през периода 2025–2027 г. спрямо оценките си от юни 2025 г. Това става ясно от периодичното издание „Макроикономическа прогноза“, публикувано на интернет страницата на централната банка и изготвено с данни към декември 2025 г.
Настоящата прогноза е първата, разработена в съответствие с утвърдения график и методологична рамка за изготвяне на макроикономическите прогнози на националните централни банки от Евросистемата и експертите на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Според БНБ растежът на реалния брутен вътрешен продукт на България ще остане близо до нивото от 2024 г. и ще възлезе на 3,2% през 2025 г., след което леко ще се забави до 3,1% през 2026 г. и 2027 г. За сравнение, в прогнозата от юни 2025 г. централната банка очакваше ръст на БВП от 2,9% през 2025 г. и по 2,7% през 2026 г. и 2027 г.
В декемврийската си оценка БНБ подчертава, че частното потребление ще продължи да бъде основният двигател на икономическия растеж. В същото време сравнително слабото външно търсене на български стоки и услуги, както и специфични за страната фактори, ще обуславят отрицателен принос на нетния износ през по-голямата част от прогнозния период.
Централната банка отчита и ефектите от предстоящото присъединяване на България към еврозоната от началото на 2026 г. Продължаващото интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо автоматично превалутиране в евро се очаква да доведе до ускорение на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор в края на 2025 г., последвано от тенденция към забавяне. Присъединяването към еврозоната ще допринесе и за по-силна трансмисия на паричната политика на ЕЦБ към монетарните условия в страната. В периода 2026–2027 г. растежът на кредита за неправителствения сектор се очаква да се забави, но да остане сравнително висок.
По отношение на инфлацията БНБ прогнозира средногодишният ръст на потребителските цени, измерен чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се ускори до 3,6% през 2025 г. при 2,6% през 2024 г. Най-голям принос за ускорението се очаква да имат цените на храните и услугите, като основните проинфлационни фактори остават вътрешни – нарастването на разходите за труд и силното частно потребление. През 2026 г. средногодишната инфлация се очаква да остане на сходно равнище от 3,5%, а през 2027 г. да се забави до 3,2%.
Прогнозата за инфлацията в края на 2025 г. е ревизирана леко нагоре с 0,1 процентни пункта спрямо юнската прогноза, в съответствие с по-високия очакван ръст на частното потребление и заплатите. В същото време оценките за 2026 г. са понижени – с 0,2 процентни пункта за инфлацията в края на годината и с 0,1 процентни пункта за средногодишната инфлация – главно заради новите технически допускания за цените на петрола и храните на международните пазари. За 2027 г. прогнозата за инфлацията в края на периода остава без промяна, а средногодишната инфлация е минимално понижена.
От БНБ посочват, че основните фактори за ревизиите в прогнозите за БВП и инфлацията спрямо юни 2025 г. са свързани с технически и методологични промени, произтичащи от синхронизирането на прогностичния процес с този на Евросистемата, с ревизията на историческите данни за БВП от Националния статистически институт през октомври 2025 г., с постъпилите нови отчетни данни, както и с промените в допусканията за външната икономическа среда. Поради тези методологични промени текущата прогноза не е пряко съпоставима с тази от юни, уточняват от централната банка.
Всички новини от България
Интервю
Физическият факултет е едно от водещите научни звена в България
Пълен текст
Събития
Анкета
