Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Новини

От България

27.11.2025 г. 21:23 ч.

България се превръща в „лаборатория за батерии“ на ЕС, АПСТЕ отличи водещи институции и личности във ВЕИ сектора

АВТОР: publics.bg

България ускорява енергийната си трансформация и се очертава като един от водещите пазари за системи за съхранение на енергия в Европа. Това стана ясно по време на кръглата маса „Енергийната трансформация на България – ускоряване към 2030: Инвестиции, регулации и технологии за конкурентоспособна енергетика и икономика", организирана от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и Центъра за изследване на демокрацията.

В началото на дискусията бе подчертано, че енергийният преход не е само климатична, а и икономическа тема. Мартин Владимиров, директор програма „Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията, представи анализ, според който държавите в ЕС с по-нисък въглероден интензитет на енергетиката имат и значително по-ниски цени на електроенергията. „Това потвърждава икономическата логика на декарбонизацията и необходимостта България да ускори своя преход, за да остане конкурентоспособна и да задържи индустриални инвестиции", подчерта той.

Енергийната трансформация на страната се случва на фона на силно активен регионален пазар в Югоизточна Европа, където Румъния, Гърция и Турция вече инвестират масирано във ВЕИ и съхранение, за да осигурят евтин ток за потребителите и бизнеса. България започва да наваксва изоставането – както по линия на възобновяемите мощности, така и в съхранението.

Това развитие бе подчертано и от министъра на енергетиката Жечо Станков, който заяви:

„България бързо се превръща в държава със стабилна мрежа, модерни технологии и съоръжения за съхранение на енергия, които позиционират страната ни като най-голямата батерия".

Той посочи, че с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост страната изгражда близо 10 000 MWh капацитет за съхранение, а по програмата RESTORE предстои добавяне на още 5 000 MWh. Министър Станков обърна внимание и на усилията за модернизация на електропреносната мрежа, интерконекторите и регионалната свързаност, както и на мерките за подпомагане на домакинствата и за справедлив преход в Маришкия басейн.

Числата зад амбицията „България – балансьор на региона" бяха потвърдени и от изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев: „ЕСО вече е сключил договори за батерийни мощности надхвърлящи 10 000 MW / 35 000 MWh. Част от тези проекти няма да бъдат реализирани веднага, но инвеститорският интерес показва, че България ще продължи да добавя капацитет за съхранение и ще бъде основният балансьор в региона". Цачев призова да продължат усилията на ЕСО за модернизация на мрежата, увеличаване на капацитета за присъединяване на нови ВЕИ и засилване на междусистемната свързаност.

Председателят на АПСТЕ Никола Газдов постави акцент върху регионалния контекст и необходимостта България да продължи ускорено развитието на ВЕИ сектора: „България не е остров – ние сме част от един общ регионален пазар. Румъния, Гърция и Турция инвестират ударно във възобновяема енергия, защото това гарантира евтин ток за потребителите. България изоставаше, но през последните години бяха проведени дълго отлагани реформи и вече започваме да наваксваме".

Той посочи, че през последните години страната е привлякла над 6 милиарда лева частни инвестиции, основно в соларни централи, увеличавайки капацитета им от 1 GW до 5 GW:

„Благодарение на евтиния ток от слънце, цените на енергийната борса са рекордно ниски, което помага на бизнеса да е по-конкурентоспособен".

Газдов обаче предупреди, че липсата на нови вятърни мощности от 2015 г. насам е „антирекорд в ЕС", въпреки че страната разполага с над 3 GW подготвени проекти: „Вятърната енергия гарантира ниски цени и през зимата, когато соларните централи работят с намален товар. Индустрията има нужда от този евтин ток, но заради хибридна пропаганда и недовършени реформи, проектите се бавят". Той също подчерта водещата роля на България в съхранението на енергия: „България се превърна в регионален лидер в съхранението – над 1500 MWh вече работят, а догодина очакваме над 10 000 MWh".

Според председателя на КЕВР Пламен Младеновски развитието на системите за съхранение поставя нови изисквания към пазара и изисква активен мониторинг: „България е първата страна в ЕС, в която системите за съхранение достигат толкова значим дял спрямо размера на електроенергийната система. Може да се каже, че сме лабораторията за батерии на Европейския съюз. Това изисква засилен регулаторен мониторинг, за да може институциите да се движат със скоростта на пазара и така да гарантираме сигурност и стабилно управление", заяви той.

Младеновски информира, че КЕВР предвижда да въведе механизъм, който позволява присъединяване на различни технологии – вятър, слънце, батерии (BESS) – към една и съща точка на присъединяване (т. нар. cable pooling). Така съществуващият мрежови капацитет ще се използва по-ефективно и ще се ускори реализацията на нови инвестиционни проекти.

Той обяви и идея за въвеждане на „регулаторен експеримент": „Идеята е регулаторът да плати на представителна извадка от български семейства да се включат в експеримент, който ще тества модели за участие на свободния пазар. Така ще съберем реални данни да оценим ползите и рисковете от либерализацията за домакинствата", обясни той. Според думите му това тестване ще даде повече яснота за правилните стъпки при пълното освобождаване на електроенергийния пазар.

От гледна точка на технологиите и бизнес моделите, енергийният сектор навлиза в нов етап. Това подчерта изпълнителният директор на “Sunterra”Емил Шопов, който заяви:

„Батериите не са допълнение – те променят правилата на играта, защото превръщат производителите от пасивни участници в активни играчи". Шопов допълни, че бъдещето е в хибридните централи, интегриращи производство, съхранение и интелигентна търговия.

„Радвам се, защото виждам, че предизвикателствата пред сектора са споделени – от регулатора, от оператора и от нас - инвеститорите. Имаме обща кауза, цел и посока, което ще направи пътя към зеленото бъдеще по-лек и успешен“, добави той.

Регионалният пазар също играе ключова роля в оформянето на цените и модела на инвестиции. Главният търговски директор на „Enery” Северин Въртигов отбеляза, че България, Румъния и Гърция споделят сходни ценови профили заради разширеното присъствие на соларни мощности: „Цените в региона са свързани. Затова имаме стотици часове годишно с много ниски или отрицателни цени – основно, когато е слънчево и соларните централи имат високо производство. Но и когато в Румъния или Гърция е ветровито и има силно производство от техните ветрогенератори".

Той добави: „Ниските борсови цени правят батериите най-логичното решение. Основната причина за инвестиции в съхранение е пазарният сигнал от евтините ВЕИ. Батериите могат да преместят този евтин ток във вечерните часове на силно търсене и по-високи цени".

Кръглата маса ясно показа, че България се намира в решаващ момент от своя енергиен преход. Страната вече е сред европейските лидери в съхранението на енергия и има реален шанс да се превърне в основен балансьор в региона. За да запази и усили конкурентоспособността си, са необходими ускорени инвестиции във вятърна енергия, модернизация на мрежите, иновативни регулации и стабилен, предвидим инвестиционен климат.

АПСТЕ и Центърът за изследване на демокрацията ще продължат да работят за устойчив, справедлив и икономически ефективен енергиен преход на България, съобщиха организаторите. Събитието премина, обединявайки държавата и бизнеса в обща посока и търсене на споделен път за развитие на чиста енергетика, която да държи страната в лидерски позиции.

След кръглата маса, АПСТЕ връчи годишните си отличия за 2025 г., с които отличи личности, институции, компании и медии с принос към развитието на възобновяемата енергетика у нас.

Министерството на енергетиката получи признание в категория „Политики за декарбонизация“ - за ангажираността и последователната работа в подкрепа на енергийния преход. Министър Жечо Станков получи наградата от Росица Чопева, управляващ партньор, xFigure Finance и член на АПСТЕ.

Изпълнителният директор на Електроенергийният системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев получи наградата на дружеството за „Проект за модернизация“ във връзка с инвестициите в дигитализация, развитие на мрежата и повишаване на междусистемната свързаност.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) спечели приза за пазарна интеграция на ВЕИ и системи за съхранение заради регулаторни решения, подкрепящи навлизането на батерийни технологии. Наградата получи председателят на КЕВР Пламен Младеновски.

Депутатът Делян Добрев получи наградата за реформи, ускоряващи развитието на ВЕИ, заради законодателни инициативи в областта на либерализацията и интеграцията на зелената енергия.

Наградата за сделка на годината (PPA) беше връчена на „Енери“ за първия 15-годишен хибриден корпоративен договор за зелена енергия в България.

„Адванс Грийн Енерджи“ спечели приза за индустриален проект на годината с най-мащабния батериен проект в страната, реализиран през 2025 г.

„Sunterra RE“ беше отличена като водещ независим ВЕИ производител. Изпълнителният директор на дружеството Емил Шопов получи наградата от зам.-главния редактор на сп. „Ютилитис“.

Като европейски пазарен лидер АПСТЕ отличи „Sunotec” за приноса ѝ към развитието на големи соларни и батерийни мощности у нас и в Европа.

IPS получи награда за иновация в чистите енергийни технологии за създаване на ново производствено решение за системи за съхранение в София. Наградата беше връчена на Филип Рангелов, Технически директор на дружеството.

Компанията CWP беше отличена като регионален „Агент на промяната“.

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН спечели приза за научен проект заради проучванията за опазване на биоразнообразието около ветроенергийни паркове в община Каварна.

Наградата за цялостен професионален принос беше присъдена на доц. д-р инж. Иван Иванов – дългогодишен председател на КЕВР.

Сред медийните отличия:

– Стефан Борисов от bTV беше награден за репортажа „Напрежение без отпечатък“;

– Ивайло Станчев от „Капитал“ – за задълбочени анализи на ВЕИ сектора;

– Александра Сотирова-Делчева от Economic.bg – за поредица материали и събития, свързани с трансформацията на въглищните региони;

– Нова телевизия – за комуникационна кампания в подкрепа на ВЕИ;

– Милен Атанасов от БНТ – за последователно популяризиране на темите за устойчивост и зелена енергия.