Новини

От България Bookmark and Share

20.05.2024 г.  17:05 ч.
Икономисти от БАН: Членството в еврозоната може да се отложи след 2025 г.
АВТОР: publics.bg


  • © freepik

Икономическият растеж през 2023 г. се забавя до 1.8%. Сериозен ефект върху реалния растеж на БВП оказва по-слабото външно търсене, повишените лихвени проценти в еврозоната и продължаващият ценови натиск. Въпреки тези предизвикателства, частното потребление се разширява, особено през първите шест месеца на 2023 г., подхранвано от стабилния пазар на труда, повишеното доверие на потребителите, забавянето на инфлацията и активната кредитна дейност. Това се казва в Годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН). Докладът, който е на тема „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“, разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2023 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2026 г.

Износът на стоки отбелязва спад, което се отразява на промишленото производство и продажбите. Изправени пред намалено външно търсене, българските фирми намаляват покупките от чужбина и инвестициите в стоковоматериални запаси. Инвестиционната активност остава слаба, което трайно се очертава като структурен проблем за българската икономика, въпреки че фирмите успяват да поддържат заетостта и да повишават номиналните работни заплати. Годишната инфлация се забавя значително и възлиза на 5% в края на 2023 г.

Данните сочат, че притокът на заемни средства, вследствие от поддържането на бюджетни дефицити, засилва високата ликвидност в банковата система и рефлектира върху обемите и разходите за кредити. Изпълнението на Маастрихтския критерий за инфлация се очертава като най-голямото предизвикателство пред икономическата политика на страната през 2024 г., посочват от БАН.

През 2023 г. пазарът на труда е все още относително спокоен, независимо от някои негативни количествени и структурни промени в сравнение с 2022 г.

Част от фискалните мерки за подпомагане на домакинствата и бизнеса, предприети по време на пандемията от COVID-19, се запазват, въпреки че инфлацията се превръща в по-голям проблем, отколкото безработицата, сочи изследването.

Други мерки за компенсация на високите енергийни цени са отменени, което намалява публичните разходи в частта на субсидиите. Правителството продължава с активната политика по доходите, без да залага осезаемо намаляване на текущите разходи в бюджета за 2023 г. (освен субсидиите) или на увеличаване на данъците.

Въпреки експанзионистичната политика и инфлационните процеси, в докладите на ЕК за механизма за предупреждение за 2023 и 2024 г., България не е посочена сред държавите-членки на ЕС, които може да бъдат засегнати или за които съществува риск да бъдат засегнати от макроикономически дисбаланси и в частност фискални рискове, напомнят от БАН. Това дава основания да се очаква, че Маастрихтските критерии за присъединяване към еврозоната по отношение на състоянието на фискалния сектор ще бъдат изпълнени.

Българският лев поскъпва в реално изражение в най-голяма степен спрямо валутите на останалите основни търговски партньори, което е предпоставка за влошаване на външнотърговското салдо на страната, посочва докладът. Високата концентрация на износа на стоки към държавите-членки на ЕС и липсата на трайна търговска диверсификация към други страни не само прави българския износ силно зависим от икономическата конюнктура при тях, но и предопределя високия дял на чуждестранна добавена стойност в крайната продукция за износ.

По отношение на стойностите на износа и вноса, относително най-балансирана е търговията с Германия и Италия, докато Румъния все повече се налага като водещ външнотърговски партньор на България в рамките на ЕС, към чийто пазар може да се пренасочи износът на стоки. В определени стокови групи потенциал за развитие имат отношенията с някои африкански страни като Алжир, Египет и Мароко. Най-голям принос за положителното салдо на текущата и капиталовата сметка на платежния баланс през 2023 г. има нарастващото с над 27% на годишна база положително салдо по статия „Услуги“ на фона на неблагоприятната тенденция на сериозно изтичане на доход от преки чуждестранни инвестиции (6.9% от БВП) от страната.

През 2023 г. динамиката на паричното предлагане видимо се забавя, което се наблюдава и по отношение на широките пари (паричен агрегат М3), а приносът на парите в обращение е доста ограничен (около 1/3 от общия прираст на резервните пари). Банковите резерви нарастват с 4 млрд. лв. в резултат от предприетото от БНБ увеличение на нормата на задължителните минимални резерви на банките.

Търговските банки продължават да демонстрират устойчиви показатели, въпреки неблагоприятните условия на средата, в която функционират. Вложителите продължават да увеличават своите спестявания, мотивирани в известна степен от увеличението на лихвените проценти по депозитите.

Краткосрочната прогноза на ИИИ при БАН е вътрешното търсене да продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж, който се очаква да остане под потенциалния и плавно да се възстанови до средните нива преди пандемията от COVID-19. Динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишаване на заетостта и ниския, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната. Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояване на средствата от ЕС. Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия период 2024-2026 г.

Инфлацията постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие както поради външни фактори, така и поради провежданата политика на доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности. В такива условия членството в еврозоната би се отложило и след 2025 г.

В темата на фокус се анализират и оценяват измеренията на енергийната бедност в България през периода 2014-2023 г. Основната теза, която се защитава, е, че България регистрира едни от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, но изостава при въвеждането на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства и не предприема необходимите действия за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област.

Прави се предложение енергийната бедност да се оценява не на лице, а на ниво домакинство според броя лица в домакинството, като се определя жилищната площ за всеки тип домакинство. В системата за мониторинг на енергийната бедност трябва да се заложи ежегодно проследяване на реновираните сгради и разхода за енергия, както и адекватна оценка на социалните рискове и възможности, последиците за заетостта и уменията и въздействията от климатичния и енергийния преход в страната, казват икономистите на БАН.


Всички новини от България

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

11.06.2024  Валентин Николов, изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”
Днес повече от всякога светът се нуждае от ядрена енергетика
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

С какво транспортно средство стигате до работните си места?