Новини

От България

Неефективност в планирания от финансовия министър Асен Василев държавен бюджет за идващата 2024 година съзряха от Института за пазарна икономика, които по традиция представиха ежегодната си алтернатива на държавната фискална рамка.

„Не предлагаме орязване или съкращение, или отнемане на нещо от някого, предлагаме по-разумно разходване на средствата. Така или иначе, вероятно ще има увеличение на разходите спрямо тази година, просто нашето предложение е това увеличение да бъде по-малко“, каза Лъчезар Богданов от ИПИ.

По отношение на данъците - икономистите настояват за намаляване на редица ставки, но да има по-голяма данъчна основа, т.е. изсветляване на икономиката именно чрез въпросните ниски данъци, което в крайна сметка ще доведе до по-голяма събираемост. Друг важен рупор в проектостратегията - да се затворят и всякакви вратички в законовата рамка, които позволяват укриване на данъци.

„Това ще значи и запазване на нивото на дълга на нивото от тази година, като така ще останем страната с най-ниското дългово бреме в Европейския съюз“, подчерта Богданов.

Намираме се в началото на данъчна контрареволюция. Това заяви по отношение на данъчната политика на държавата финансистът и бивш вицепремиер в кабинета на НДСВ Николай Василев.

„Не знам дали реагирахте на наложените 15% корпоративен данък на големите компании. Това някак си се прошмули, очаквайте и вдигане на други данъци в следващите години, защото нямаше никой, който да се обяви преди това“, прогнозира той.

Що касае до намаляването на разходите на държавата - никой не говори за съкращаване на администрацията, посочи финансистът, а напротив - тя се увеличава. Освен това, смята той, следва да се пристъпи към концесиониране на държавни обекти като пристанища, летища, тунели, ЖП обекти и др., което също би съкратило разходите за фиска. Следва да се вземат и спешни мерки относно пенсионната система, която все повече разчита на директни дотации от държавния бюджет, а не толкова на осигурителните вноски на работещите българи. И не на последно място - да се мисли за ефективна демографска политика, като на новородено дете се дават 20 000 лева с определени изисквания, преповтори отдавнашната си идея Николай Василев.

Решенията, които ИПИ предлага с алтернативния бюджет, са:

Нулев данък за реинвестираната печалба чрез 100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и технологично обновление. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност.

Намаление на осигурителната тежест с 10 пункта. В резултат очакваме ръст на нетните доходи на работещите с около 33% спрямо 2023 година (при около 14% в базовия сценарий, на който залага рамката на правителството). В резултат очакваме увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Комбинация от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации ще доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи. Мерки за свиване на бюджетния дефицит. Комбинацията от намалената данъчна тежест, насърчаваща инвестициите, растежа и повишаването на доходите, с реформи за по-ефективни разходи и подобряването на събираемостта на приходите е предпоставка за премахване на бюджетния дефицит и избягване на нарастване на държавния дълг.

Алтернативата на ИПИ включва редица мерки, стъпващи на няколко принципа:

= Поддържане на ниски данъчни ставки с широка данъчна основа - премахване на привилегии и преференции, включително диференцирани ставки и изключения за различни заинтересовани групи;

• Намаляване на субсидиите;
• Съкращаване на неефективни разходи чрез структурни реформи и опростяване на регулации;
• Съобразяване на разходите за персонал и издръжка на публичния сектор с демографските тенденции и възможностите за умно използване на нови технологии и електронни услуги.

- Свиване на дефицита в тригодишен хоризонт. Краткосрочният ефект от прилагането на пакета мерки в алтернативата на ИПИ е намаляване на разходите с 5 450 млн. лева и намаляване на данъчната тежест с 2 250 млн. лева, което свива дефицита на касова основа за 2024 г. с 3 200 млн. лева до 1,5% от прогнозния БВП. Приходите нарастват с 8,5% спрямо очакваното за 2023 г., а разходите - с 4%.

Пълният ефект от предложението води до свиване на дефицита до 0,8% от БВП през 2025 г. и балансиране на бюджета през 2026 г. В резултат, вместо постепенно нарастване на публичния дълг до 28.3% от БВП през 2026 г. според бюджетната прогноза на правителството, дългът остава относително непроменен на нива от около 22% от БВП за целия период.