Новини

От България

Ключов фактор за успеха на всеки бизнес е мениджърите, които ръководят важни процеси в него, да могат постоянно да стават по-добри в това, което правят. По същия начин ключов фактор за успеха на едно училище и за резултатите на неговите ученици е възможността на директора да израства като лидер.

В новия си доклад „Развитие на лидерските умения на училищните директори – ключ към качествено образование“, образователните експерти от екипа на Сдружение „Образование България 2030“ посочват как българските директори придобиват и развиват лидерски умения, с какви предизвикателства се сблъскват, как си представят своята роля в училищната общност и как „изглежда“ училищният лидер според нормативната уредба. Освен че идентифицират политиките и мерките, предприети през годините за развитие на лидерския потенциал на директорите, експертите се допитват и до директори с различен опит на поста – от 3 години до повече от 15 години. Разнообразието в годините опит, както потвърждават и самите директори, диктува нуждите от квалификация по темата лидерство.

Докладът изследва и какви са формите, които приема тази квалификация. Освен на директорите, в доклада е отразена и гледната точка на експерти от държавната и общинската администрация. Включен е и пример на конкретно българско училище, в което е изграден климат на лидерство, отговорност и подкрепа. Според Глобалния доклад за развитие за 2018 г. на Световната банка, развитието на училищното лидерство е един от ключовите фактори за качествено образование. ЮНЕСКО определя училищните директори като втория най-важен фактор за развитието на учениците след учителите. Според екипа на „Образование България 2030“, като общество вече пределно ясно осъзнаваме, че искаме не просто образование, което дава знания и грамотност, а такова, което подготвя младите хора за бъдещето.

Но по пътя към тази трансформация стоят предизвикателства, в адресирането на които директорите имат важна роля. Влошаващите се резултати на българските ученици на международното сравнително изследване PISA и задълбочените от Ковид кризата предизвикателства пред българското образование са само част от проблемите. На фона на тях, училищният директор продължава да бъде в същността си педагог и администратор. Императивът на времето е тази длъжност да еволюира към лидерска, стратегическа. Затова и цел на доклада е да повдигне темата за необходимостта от целенасочени политики за развитие на училищно лидерство в българското образование.

Основни изводи от доклада:

- Липсва единна дефиниция за училищно лидерство в нормативната уредба както и фокус върху лидерските компетентности в подбора и квалификацията на директорите;
- Макар че има редица възможности за директорите да надграждат знанията и уменията си в областта на училищното лидерство, няма механизъм, който да оценява тяхното качество и ефекта от тях върху работата на директорите и качеството на образование в училище;
- В нормативните документи се наблюдават несъответствия между компетентностите, които директорите трябва да прилагат и критериите, по които се оценява тяхната работа;
Според самите директори, те не получават нужната подкрепа и нямат достъп до качествени възможности за обучения;
- Директорите смятат, че обменът на добри практики на локално ниво често е затруднен от нездрава конкуренция между училищата, а натоварващите административни задължения често застават на пътя на ученето през целия живот и на усилията им да се фокусират върху лидерската си роля в училище и в образователната общност.

Конкретните следващи стъпки, по които екипът на „Образование България 2030 вече работи“, са на базата на доклада, заедно с широк кръг заинтересовани страни, да се изведат препоръки. Те ще бъдат за промени в нормативната база, уреждаща подбора, подготовката, подкрепата и отговорностите на училищните директори и развитието на лидерските им компетентности и ще бъдат предложени на взимащите политически решения и на експертите в Министерството на образованието и науката.