Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Новини

От света

19.01.2023 г. 10:27 ч.

Гърция увеличава целта за възобновяема енергия до 2030 г. с 9 GW, добавя водород

АВТОР: publics.bg

© Tornos News

Гърция представи дългоочакваната ревизия на своя Национален енергиен и климатичен план (NECP). Новият Национален енергиен и климатичен план (NECP) е значителна стъпка напред в енергийния преход на страната, тъй като цели 28 GW възобновяеми източници до 2030 г. в сравнение с 19 GW в предишния план, плюс 8 GW съхранение на енергия, увеличение от 3 GW преди това. Документът ще бъде представен за обществено обсъждане.

По-конкретно, целта за вятърна енергия на сушата беше задържана на 7 GW, с добавени 2,7 GW офшорна вятърна енергия. За водноелектрическите централи целта е 4 GW с 600 MW нови проекти. Има и 500 MW от биомаса, биогаз и геотермална енергия. По-голямата част от възобновяемия енергиен капацитет се очаква да идва от фотоволтаици, като целта е 14,1 GW срещу 7,7 GW при предишния план. Министърът на околната среда и енергетиката Костас Скрекас каза, че Гърция има за цел да бъде сред първите страни, които представят своя NECP на Европейската комисия за оценка.

Правителството разчита на масово съхранение на енергия, за да улесни енергийния преход. Министерството предложи да се увеличи целта за дългосрочно съхранение за 2030 г. с 1,1 GW до 2,5 GW. Очаква се батериите да достигнат 5,6 GW. Те включват и трите сегмента – мрежови устройства, батерии плюс възобновяеми източници и батерии в потребителски инсталации. Очаква се водородът да играе роля за първи път с 1,2 GW. Планът предвижда спад от 6,2% в търсенето на електроенергия до 2030 г. от 2020 г., докато целта за електроцентралите на природен газ остава 7 GW.

Прави впечатление обаче, че потреблението на природен газ в страната се очаква да бъде намалено от 70 TWh през 2021 г. на 36 TWh. Общият капацитет за производство на електроенергия се увеличава от 20 GW на 36 GW. Не на последно място, възобновяемите енергийни източници за целите на отоплението и охлаждането също получиха тласък. Делът беше увеличен от 42% на 47% за сградите, докато в транспорта зелената енергия се очаква да достигне 32% в сравнение с 19% преди. Документът предвижда 642 млн. евро да се инвестират годишно за обновяване на сгради.