Новини

От България Bookmark and Share

21.12.2018 г.  12:18 ч.
ИПИ: Правителството не знае или не признава защо ЕК глобаява БЕХ
Въпреки действието на Третия либерализационен пакет, конкуренцията на енергийните пазари е по-скоро блян
АВТОР: publics.bg


  • © ИПИ

От случая с глобата на БЕХ и реакцията на българските институции могат да се направят два основни извода, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ. 

Според него първото заключение е, че въпреки присъединяването на България към Европейския съюз и действието на Третия либерализационен пакет в секторите природен газ и електроенергия, енергетиката в България продължава да работи в условия на държавни монополи, а конкуренцията на пазарите все още е по-скоро блян.
 
Вторият извод е свързан с разминаванията в изказванията от страна на управляващите и на Европейската комисия. Те навеждат на мисълта, че правителството в България или е некомпетентно – не разбира защо се налагат глоби и как да бъдат избегнати, или „масажира фактите” до такава степен, че само се оплита в тях, пише Стайков. 
 
Целият анализ може да прочетете по-долу: 
 
По Коледа наистина стават чудеса. Истинско чудо е, че Европейската комисия налага глоба на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) и неговите дъщерни дружества за доставка на газ „Булгаргаз“ и за газова инфраструктура „Булгартрансгаз“ („групата БЕХ“) в размер на едва около 77 млн. евро. Санкцията е за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Самата глоба не е изненада – такава беше неизбежна. Изненадващото е колко е ниска, като се има предвид, че от публикуваното прессъобщение от ЕК и изказванията на представители на българското правителство човек остава с впечатлението, че „нашият отбор” и представителите на комисията са участвали в различни преговори.
 
Пълното решение на ЕК още не е публикувано, но от прессъобщението става ясно следното:
 
„В периода между 2010 и 2015 г. групата БЕХ е блокирала достъпа до следната газова инфраструктура:
  • вътрешната газопреносна мрежа на България,
  • единственото газохранилище в България и
  • единствения газопровод за внос на газ в България, който е бил изцяло резервиран от БЕХ.
Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро в България. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на Булгаргаз.
 
Комисията заключи, че това поведение от страна на групата БЕХ е в нарушение на член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който забранява злоупотребата с господстващо положение на пазара. Ето защо Комисията реши да наложи глоба на дружеството.”
 
Независимо от това министърът на енергетиката твърди, че „наказанието не е защото се нарушават правилата, а защото има риск за достъпа на трети страни до инфраструктурата и други съмнения, които са си съмнения на Комисията”. Това е странно, защото по този начин министърът опровергава не само решението на ЕК, но и собствения си доклад до Министерския съвет, на чиято база правителството взема решение на закрито заседание да признае вина и да сътрудничи с Комисията. Единствената причина това да не се случи е решение на Народното събрание за приключване на разследването на Комисията без признаване на вина. Но това не се случва защото няма нарушение, както твърди министърът, а защото депутатите считат, че "недостатъците на "сътрудничеството" надхвърлят евентуалните ползи от него; признаване на нарушение, приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика".
 
И ако това не е достатъчно, за да покаже абсурдното твърдение, че глобата е заради „риск”, достатъчно е да се хвърли бърз поглед към антитръстовата политика на Европейския съюз, която се основава на член 101 и член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те забраняват ограничаването на конкуренцията чрез сключване на споразумение между два или повече пазарни субекта или чрез злоупотреба с господстващо положение. Няма мерки срещу риск от нарушаване на конкуренцията.
 
Това не е първият случай, в който министърът на енергетиката се опитва да опровергае ЕК, както и самата себе си. Предният такъв случай е в резултат от запитване на народния представител в Европейския парламент Светослав Малинов до Комисията относно отношението ѝ към бъдещо строителство на АЕЦ „Белене”. В отговора си комисаря по енергетиката и климат отговаря, че „възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на член 41 от Договора за Евратом” и припомня, че „предишният проект за АЕЦ „Белене“ бе преустановен през 2012 г.”. Няколко дни по-късно обаче министърът на енергетиката продължава да твърди, че това е същият проект.
 
Последното (засега) опровержение дойде от ЕК във връзка с твърденията на българското правителство, че ЕК е настоявала за приватизиране на мрежовия оператор „Булгартрансгаз”. Според министъра на енергетиката и министър-председателя глобата е била неизбежна, но не защото има нарушение, както вече стана ясно, а защото правителството не се е съгласило с искането на Комисията за приватизиране на газопреносната мрежа. Добре, но в отговор на въпрос от online медията economics.bg пресофисът на ЕК обяснява, че Комисията категорично не е искала приватизация на газопреносната мрежа на България. В свои изказвания пред чуждестранни медии комисарят по конкуренцията обяснява, че желанието на ЕК е било разследването да приключи без санкции, но това не е било възможно, въпреки че усилията им през последните три години са били насочени именно в тази посока.
 
От цялата тази бъркотия могат да се направят поне две заключения:
  • Първото е, че въпреки присъединяването на България към Европейския съюз и действието на Третия либерализационен пакет в секторите природен газ и електроенергия, енергетиката в България продължава да работи в условия на държавни монополи, а конкуренцията на пазарите все още е по-скоро блян;
  • Второто е, че разминаването в изказванията по един и същи казус от страна на управляващите и на Европейската комисия навежда на мисълта, че правителството в България или е некомпетентно – не разбира защо се налагат глоби и как да бъдат избегнати, или „масажира фактите” до такава степен, че само се оплита в тях.
Резултатът и от двете е един и същ – липсата на конкуренция и адекватно управление (в лицето на правителството) води до по-ниско качество на услугите и по-високи цени, което вреди на икономиката и забавя настигането на доходите в Западна Европа. Допълнително утежняващо обстоятелство е, че правителството продължава да използва държавните компании не в обществен интерес, а в интерес на ограничен брой лица, което, естествено, води до санкции. Това е вторият случай на антитръстово разследване срещу БЕХ от страна на ЕК след като в края на 2015 г. холдингът пое ангажименти за отваряне на пазара на едро на електрическа енергия. Тези санкции реално се плащат от данъкоплатците под формата на глоби за държавните компании или под формата на неконкурентно високи цени. Най-лошо обаче е, че управляващите не дават никакви индикации, че имат намерение да преустановят тези порочни практики.
 

ЕТИКЕТИ: ИПИ | БЕХ | глоба | Европейската комисия | природен газ | Трети либерализационен пакет | конкуренция 


Всички новини от България

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

11.01.2019  Изискванията към ръководителите на енергийните
Димчо Станев, Изпълнителен директор на ЧЕЗ Електро България
Пълен текст

Анкета

Ще бъде ли построена АЕЦ "Белене"?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X