Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Новини

От България

07.11.2017 г. 15:40 ч.

Обезпечения за последната фактура за ток сблъска енергийните компании и индустрията

АТЕБ: Администрирането на пазара на двустранни договори не трябва да бъде квалифицирано като борсова търговия

АВТОР: publics.bg

© amn_unique, flickr.com

Искания за въвеждане на обезпечения за плащането на последната фактура за електрическа енергия на клиенти, сменящи доставчика си сблъска позициите на електроснабдителните компании и търговците, и на индустрията. Това стана в рамките проведеното днес в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заседание. На него бяха подложени на обществено обсъждане предложените от регулатора изменения в Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ).

От трите електроснабдителни компании ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про се обявиха за въвеждането на изискване за гаранционни обезпечения, които клиентите ще трябва да предоставят на своя доставчик и с които да се гарантира заплащането на последната им фактура към стария доставчик. Те бяха подкрепени от двете асоциации на търговците на електрическа енергия – АТЕБ и АСЕП. Причината за тяхното искане е, че с промените в ПТЕЕ отпада възможността старият доставчик да поиска прекъсване на захранването на свой клиент, който не си е платил задълженията към него.

Според крайните снабдители, ако не се гарантира плащането на последната фактура, това ще доведе до много злоупотреби от страна на недобросъвестни клиенти.

От Българската федерация на големите индустриални консуматори (БФИЕК) обаче обявиха, че са много много притеснени, че има възможност да се въвеждат допълнителни гаранционни обезпечения. „Видяхме, че този пазар 13 години функционира без такива обезпечения. За индустрията това само ще увеличи транзакционните разходи. Имаме дълъг опит и според нас действа механизъм, който е работещ“, коментира изпълнителният директор на БФИЕК Константин Делисивков. „Голяма част от лицензираните търговци имат много по-малка инфраструктура и персонал, отколкото големите предприятия в страната, т.е. ние трябва да искаме насрещни обезпечения за доставка за месец напред от търговците. По този въпрос е хубаво да се помисли как ще бъде разрешен.“, каза още той.

Директорът на дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" в КЕВР Пламен Младеновски, че възможността за прекъсване на захранването на стар клиент е отпаднала в промените на ПТЕЕ, защото мнението на юристите на Комисията е, че текстът противоречи на Закона за енергетиката.

Участниците в общественото обсъждане одобриха като цяло въвеждането на нормативната рамка за функционирането на пазара „в рамките на деня“, която заема основна част от измененията на ПТЕЕ. До приемането на измененията в Закона за енергетиката, свързани с пълната либерализация на пазара на този сегмент обаче няма да участват ВЕИ производителите. Освен това до 2019 г. интрадей търговията ще се осъществява само в рамките на България, няма да е възможна трансгранична търговия.

Според Мартин Георгиев от Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) обаче проектът на промяна в ПТЕЕ значително увеличава правомощията на БНЕБ и разширява термина борсова търговия, включително на пазара на двустранни договори. Това според Георгиев е в противоречие на добрите практики на развитите пазари. „Съгласно тях под борсов пазар се има предвид само пазарът ден напред, при който борсовият оператор определя клирингова цена. Не смятаме, че администриране на пазара на двустранни договори трябва да бъде квалифицирано като борсова търговия“, посочи той.

И допълни, че мнението на АТЕБ по отношение на наскоро анонсираната промяна в Закона за енергетиката (в рамките на втората експертна дискусия Energy Managers’ Forum на сп. “Ютилитис” - бел. ред.) , която предвижда всички лицензирани производители да продават само на борсата, е че такава мярка няма да доведе до увеличаване на ликвидността и подобряването на работа на пазара. „С подобни промени реално под малко по-различна форма се връща моделът на единствен продавач, вместо НЕК, който беше историческият продавач“, посочи Георгиев. И припомни, че единствено в Румъния всички производители са задължени да продават на борсата и този пазар не се определя от участниците като добре работещ.

„Ние дълги години имахме дебат каква част от пазара трябва да е свободен и каква регулиран. Сега актуалният дебат трябва да е каква част да е организиран и каква част – неорганизиран. Хубаво е да оценим какви са рисковете и ползите от организиран и от неорганизиран пазар“, каза изпълнителният директор на БФИЕК Константин Делисивков. „Знаем, че свободният пазар има различни модификации в различните държави членки. В контекста на това, че предстои пазарно обединение в един обозрим период, КЕВР трябва да се готви, защото конкуренцията между различни борсови оператори може да доведе до изместването на конкуренцията встрани от България“, посочи той.

Велизар Киряков от Асоциацията на производителите на екологична енергия отправи реплика към АТЕБ. "Когато АТЕБ говори за по-голяма ликвидност на пазара започват отзад напред - започват от ВЕИ-тата, като забравят ТЕЦ "Марица Изток 1 и 3". Така че предлагам на всички, които искат висока ликвидност да започнат от най-голямото към по-малкото", каза Киряков.

От НЕК коментираха, че текстът, който ги притеснява в измененията на ПТЕЕ, е този, с който координаторите на комбинирани балансиращи групи са определени като търговски участник на интрадей пазара, което им дава правото да регистрират графици на организирания борсов пазар. Тоест, те регистрират график както към НЕК и крайния снабдител за ВЕИ производители, които все още не са достигнали нетното си специфично производство, така и към борсовия пазар в рамките на деня. Това, според Венцислав Марков от НЕК, дава възможност една и съща енергия да бъде търгувана едновременно на двата пазара. Това е възможно, тъй като общият сетълмент, който се изготвя накрая е за групата, а не по видове производство.

КЕВР ще приеме измененията на ПТЕЕ на закрито заседание на 7-ми декември. Срокът за становища по тях е 14-дневен и тече от 30-и октомври.