Новини

От България

Енергийният бизнес настоява да участва активно в изготвянето на законовите промени, свързани с либерализацията на електроенергийния сектор. Както и те да станат факт, само когато е постигнат пълен консенсус, който да гарантира, че не са нарушени интересите на никоя от заинтересованите страни в процеса. Това стана на провелата се вчера в София първа експертна дискусия от поредицата Energy Managers' Forum, организирана от списание „Ютилитис“. Нейният фокус бяха предстоящите законови промени в електроенергийния сектор.

„Пътната карта, която сме начертали с БЕХ, Световната банка и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е свързана с решаване на няколко отворени въпроси. Сред тях са дългосрочните договори, включително конкретика по референтните цени, на които да стъпят тези договори, така че да не се стигне до невъзможност на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), да плаща“, обясни заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков. „Цялата либерализация ще се случи единствено и само, когато, е ясен механизмът за уязвимите потребители“, допълни той. И посочи, че законодателните промени ще бъдат внесени, когато всичките тези въпроси бъдат изчистени. Преди това те ще бъдат подробно обсъдени със заинтересованите страни, увери Станков.

„В последните две години се свършиха много хубави неща в сектора на енергетиката. Той се стабилизира финансово, стартира енергийната борса, а обемите и цените на нея, показват, че тя наистина се развива в абсолютно правилна посока. Това са необходими стъпки, за да можем да стигнем до процеса на окончателна либерализация“, посочи изпълнителният директор на AES България Иван Цанков. Той коментира още, че нещата, които притесняват бизнеса е, че това, което към момента са получили като информация от страна на Световната банка за модела на либерализацията, са много добри, но доста общи послания. „Всички сме за този процес, но притеснението е, че има неяснота за подробностите как точно ще се случи либерализацията и как тя ще се отрази на всеки едни от участниците на пазара“, каза Цанков. „Голяма част от компаниите не вземат решенията сами, големите проекти са финансирани от множество банки, които имат думата в това, което ще се случи“, обясни той.

Цанков подчерта още, че в това, че България е закъсняла с процеса на пълната либерализация, има положителен елемент. „Това ни дава възможност да видим какви грешки са допуснали страните, в които това вече се е случило и да се опитаме да не повтаряме техните грешки“, посочи той. По думите му законодателните промени, които касят и трети страни, като участниците в сектора, следва да се случат само след детайлно изговаряне с тях за това какво предстои и постигането на общ консенсус между всички страни, за да не се правят след това последващи изменения. „Затова, това, което чух от зам.-министър Станков е единственият път да стигнем до там, за където сме стигнали“, каза още той.

„Ние се опитваме да превърнем недостатъка в предимство, защото по-лошо от практиката проба-грешка няма“, коментира още пред участниците в дискусията зам.-министър Жечо Станков. „В тази връзки сме много внимателни в процеса. Ще избегнем да променяме нормативната уредба, след като сме стартирали процеса. Ще се стремим да избягваме грешки, защото те могат да се окажат пагубни за някои от участниците в процеса или за ФСЕС. Стабилността на всички е основният ни приоритет и затова пипаме с кадифени ръкавици. Работим за плавен преход, така че да се даде шанс и на гражданите да се ориентират на пазара“, подчерта още Станков. 

Председателят на КЕВР доц. Иван Иванов очерта 4 основни предизвикателства пред либерализацията на електроенергийния сектор. Това са договорите с преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, отпадането на модела на единствен купувач, преустановяване на регулирането на цените на дребно и уязвимите потребители.

Иванов съобщи, че в момента се обсъждат варианти на предложения от Световната банка модел на „Договори за разлики“, който да направи възможно излизането на свободния пазар на централите с преференциални цени. По думите му обаче за американските централи този модел не е приложим, а само за ВЕИ производителите и за когеренерациите, защото за тях преференциалните цени са нотифицирани от ЕК.

КЕВР споделя модела, който застъпва Европейската комисия, обясни Иванов. А именно – определянето на референтната цена, на която да стъпят договорите за разлики, да става от страна на регулатора. „Тази цена се определя чрез изследване на предшестващия годишен период на движение на цените на борсите в региона – Унгария, Румъния и други  и обосновано да бъде определена такава референтна цена“, обясни председателят на КЕВР.

Иванов подчерта още, че нещо, което трябва да бъде въведено като норма при предстоящите законови промени в Закона за енергетиката е, че цялото количество, произведено от дружествата в групата на БЕХ, след изпълнението на задълженията им към регулирания пазар, трябва да бъде предоставено на енергийната борса. „Това ще бъде съществена предпоставка да се премине към следващата стъпка – а именно – технологичните загуби да започнат да се купуват от борсата“, допълни той.

„Работим стъпка по стъпка, за съжаление доста дълъг период от време. Още 2009-2010 г. търсихме пътя, по който да тръгнем за либерализацията на пазара и за компенсиране именно на тези дългосрочни договори“, коментира в рамките на форума заместник-председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Валентин Николов. По думите му това дава възможност на Министерството на енергетиката да предоговори договорите с двете централи, така че да изчисти всякакви съмнения за държавна помощ през годините, които ЕК съответно е набелязала. „Разговорите с ЕК продължават. Изчистването на този проблем би създал съвсем истинските условия за либерализацията на пазара“, смята Николов.

Заместник-председателят на енергийната комисия Валентин Николов също пое ангажимент за широки обсъждания по законовите промени. По тези промени ще се работи по-бавно и ще се предвиди много дълъг срок за внасяне на предложения между първо и второ четене. Така че всички ще могат да участват в неговото изготвяне. 

„Първото, което трябва да видим е пазара на едро. За да могат потребителите да си избират търговец, трябва да има свободен пазар на едро“, категорична беше заместник-председателят на УС на ЕВН България Калина Трифонова. Това е в интерес и на всички производители. От там нататък, това е основата върху, която можем да говорим за либерализация на пазара, подчерта тя. Тя обърна внимание, че по отношение на уязвимите потребители трябва да се намери най-правилния подход, защото пазарни механизми и социални тарифи са несъвместими. Трифонова посочи, че в момента има социално слаби клиенти, но за тях няма различни цени на пазарни стоки от първа необходимост, затова трябва да има много силен социален пакет. „Не бива да се заиграваме и енергетиката да продължава да бъде третирана като социално министерство и да изпълнява социални функции“, коментира още Калина Трифонова.

Според председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов „от всичко по-важно е да спрем да се мотаем и час по-скоро да имаме свободен пазар“. „В Германия в момента по т.нар. договори за разлика работят двата модела едновременно, тоест действат и преференциалните цени, но има и стимули преференциалните производители да си продават енергията и на свободния пазар и да получат премия. Не виждам какъв е проблемът у  нас за определен период да работят двата модела едновременно“, каза Стаменов.

Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) подчерта, че развитието на пазара е доста видимо в резултат на мерки на законодателите и на усилията на КЕВР. „Като търговци смятаме, че ограничаването на енергията през един канал – в случая БНЕБ не е най-доброто решение. Ние смятаме, че всички търговски участници трябва да имат пълната свобода да изберат най-подходящия за тях канал за търговия – двустранни договори, „ден напред“, интрадей пазара. Търговия само през борсата силно ще ограничи управлението на ценовия риск за пазарните участници, защото те ще трябва час по час да получават различна цена и това ще затрудни тяхното бюджетиране – както на производителите, така и на потребителите“, посочи той. Според АТЕБ към приоритетите, свързани с либерализацията, трябва да се добави и ускоряване на интеграцията на България в регионалния пазар, защото това ще позволи на производители от съседни държави да участват ефективно на нашия пазар. От АТЕБ смятат, че законодателни мерки в посока отпадане на таксите върху вноса и износа на електроенергия ще подобрят значително ликвидността. 

Изпълнителният директор на енергийната борса Константин Константинов подчерта, че основните пречки пред пазарното обединение с други пазарни зони са именно съществуването на цени за пренос и достъп, които се плащат за изнасяната енергия, както и 5-те процента, които се плащат на ФСЕС при вноса на енергия.

Според енергийния експерт проф. Атанас Тасев от много години у нас се прави една и съща грешка – прави се законодателна рамка преди да бъде тествана. По думите му въведеното задължение всяка промяна на нормативен акт да се съпровожда от оценка за въздействието е добро, но тя не е свързана с моделиране. Затова той смята, че трябва да се създаде работна група, която да моделира процесите, свързани с либерализацията. 

„Точно това имах предвид като казах, че трябва да бъдем много внимателни, включително като предвидим пазарното поведение на всички участници – референтна цена, начини на поведение, дали тя ще е се определя частично от КЕВР, дали ще се ползва като референта цената от други борси“, отговори заместник-министър Жечо Станков. И съобщи, че  всичко това се разиграва като сценарий в момента, така че да се избере най-добрият вариант. „Така че грешките да са сведени до минимум, така че да не бъде засегнат никой от играчите на пазара“, подчерта отново той.