Новини

От България

Три четвърти от енергийно бедните домакинства в България са и доходно бедни. Това е едни от изводите в анализа на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, който днес беше представен по време на конференцията „Либерализацията на електроенергийния пазар – България в регионален и европейски контекст“, организирана от Националната енергийна камара в партньорство с Института за енергиен мениджмънт.

Стайков посочи, че изследването му е показало много сериозна връзка между енергийната бедност и ниските доходи (доходна бедност). От 2008 г. насам процентът на енергийно бедните домакинства, които попадат в групата на бедните и по нивото на доходите си, е от порядъка на 80-90 на сто. В същото време анализът е показал много по-ниска степен на корелация между енергийната ефективност и бедността, включително енергийната. 

Според Калоян Стайков измерването на броя на енергийно бедните домакинства е голям проблем и той е валиден не само у нас, като всичко зависи от това каква дефиниция за енергийна бедност се ползва.

Така, например, ако се ползва определението, че енергийно бедни са тези домакинства, които харчат над 10% от разполагаемия си доход за енергийни нужди, то тогава към 2014 г. 88% от българското население попада в групата на енергийно бедните, при 85% през 2008 г. Ако се използват данните от SILC изследванията на Евростат, излиза, че делът на енергийно бедните у нас е намалял от 43% през 2008 г. на 29% през 2014 г. Прилагането на английската дефиниция за ниски доходи и високи разходи показва трети резултат - енергийно бедните у нас са през 2014 г. са били 18% от населението, при 23% през 2008 г. Затова според експерта е много важно да има точна дефиниция, за да е ясно както точно се измерва. 

Стайков цитира данни и от изследване на Института „Отворено общество“, които се базират на 10-процентния праг от разполагаемия доход. Според тях, при този подход 1,5 млн. българи са енергийно бедни, като 90% са и доходно бедни. Този подход на оценка е показал още, че 25% от бедните домакинства без деца са и енергийно бедни, а при бедните домакинства с деца, процентът на енергийно бедните е 90 на сто. Една пета от домакинствата, в които няма безработни са енергийно бедни, и 45% от тези, в които има безработен.

Естественото заключение е, че мерките следва да са в посока повишаване на доходите, посочи Калоян Стайков.

„Измерването на енергийна бедност на европейско ниво е много трудно, тъй като е много сложно да бъде изработена обща методология, която да обедини всички специфични черти на всички страни-членки в ЕС, като климатични особености, състояние на сградния фонд и други“, изтъкна в своята презентация и Джилда Аморози от Евроелектрик. Аморози посочи, че в някои страни в Източна Европа 17-20% от населението има проблем с плащането на сметките си за електричество навреме. В Западна Европа този процент е 5 на сто. За България е около 13%.

Проблемът обаче според нея не идва от цената на самата електрическа енергия, а основно от данъците, таксите и допълнителните плащания, включени в тарифите. Аморози цитира данни на ЕК от миналата година, според които от 2008 г. до 2015 г. данъците и таксите, включени в сметките за електричество на средноеверопейско семейство са се увеличили със 71%, цените на мрежовите услуги – с 26 на сто, а цената на едро на електрическата енергия е останала почти непроменена за този период. 

Аморози припомни, че в задаващия се 4-ти Енергиен пакет са заложени текстове, според които всяка страна членка сама трябва да какви критерии ще ползва за определянето на енергийно бедните си граждани, както и какви политики ще прилага спрямо тях. 

Тя даде за пример страни като Германия, Дания и Норвегия, в които проблемът с енергийната бедност не съществува като такъв. Енергийната бедност се разглежда като част от общата бедност и в този контекст към нея се прилагат мерките на социалната политика. Във Франция, от друга страна, през 2010 г. енергийната бедност беше конституирана в закон, посочи експертът.

Част от проблема с решаването на енергийната бедност е пазарният принцип на формирането на цената на електрическата енергия, който трябва да се прилага, смята Аморози. В тази връзка тя изтъкна, че в някои страни чрез цените на електрическата енергия се провеждат други политики. Като недобър пример в това отношение Аморози посочи Италия, в която през цената на електрическата сметка правителството на Матео Ренци се е опитало да събира такса за обществената телевизия. Впоследствие тази такса е била премахната.

Друг голям проблем според експерта на Евроелектрик е, че регулираната част от цената на електрическата енергия, която е основно данъци и такси, се таксува на консумирано количество. Колкото повече потребяваш, толкова повече данъци и такси, и мрежови услуги плащаш, посочи Аморози. „Това, което ще се случва е, че все повече потребители ще стават независими от мрежовите услуги. Така тежестта на данъците, на допълнителните такси в цената и на мрежови цени ще се увеличи за оставащите, присъединени към мрежата клиенти“, посочи Аморози. Това според нея на практика ще доведе до увеличаване на енергийната бедност.

„Това, което ние предлагаме е тази част от цената, която е регулирана, да се плаща чрез общото данъчно облагане“, каза Аморози. Тя посочи, че този подход вече е бил възприет в Дания и смята, че тя скоро ще бъде последвана и от други страни.

Според Евроелектрик трябва да се помисли още и за това разходите за декарбонизация да бъдат разпространи върху всички енергийни потребители, а не само върху тези на електрическа енергия.

Джилда Аморози посочи още, че по мнението на Евроелектрик използването на социалната политика за защита на потребителите и за гарантиране на достъп до съществени услуги е най-добрият подход.

По отношение на енергийната ефективност, която е важна част от мерките за справяне с енергийната бедност, Евроелектрик смятат, че нейното подобряване трябва да бъде бъде подпомагано от европейския бюджет или от специални финансови инструменти.