Новини

От България

Гражданските организации могат да попълнят дупките в работата на енергийния регулатор що се отнася до контрола на естествените монополи, било то частни или държавни. Около това мнение се обединиха участниците в кръгла маса на тема „Ефективност на гражданския контрол върху дейността на монополите“, която се състоя днес в София. Събитието е организирано от Български енергиен и минен форум (БЕМФ). От БЕМФ предлагат създаването на обществен консултативен съвет, за да има повече публичност при взимането на решения в енергетиката.

Ангел Джамбазки от ВМРО откри конференцията, като изтъкна, че борбата на неправителствените организации с нередностите в управлението на монополите продължава. Той цитира „Софийска вода“, „Топлофикация София“

Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт заяви, че гражданският контрол върху монополите трябва да се засили, но в рамките на закона и без политически импровизации, които биха били по-скоро вредни.

Гражданите трябва чрез държавните институции да търсят контрол на дружествата с монополни правомощния. По думите на Нейков парламентът трябва да осигури достатъчно финансиране за Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която има принос към държавния бюджет. Той говори за „разпарчетосване на позиции“ в комисията заради решения на политическата класа.

Благодарение на политиците продължава да се утвърждава заблудата, че монопол има, когато съответното дружество е в частни ръце. Той подчерта, че един от най-видните монополи в енергетиката е държавен, в лицето на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

В отговор на коментар от Красимир Янков, бивш председател на парламентарната комисия за наблюдение дейността на КЕВР, за приватизация, осъществена за жълти стотинки, Славчо Нейков каза, че приватизацията на електроразпределителните дружества се цитира като най-успешната от гледна точка на цена и организация и от Европейската комисия, и от Световната банка, които са наблюдавали процеса.

В България частните монополни дружества са по-скоро обект на манипулиране, отколкото на регулиране, каза Нейкова, като изтъкна факта, че четвърта поредна година стои отворена процедурата за отнемане на лицензиите на ЕРП-тата, защото въпросът се консултира с политическите партии.

„Политическата класа трябва да има консенсус за енергетиката, а такъв няма. Затова няма и енергийна стратегия на България, чието изготвяне би отнело година и половина“, каза Нейков.

Подобряване на правната рамка и либерализация на енергийния пазар за всички потребители са основните мерки, които ще спомогнат за по-добра работа на услугите в състояние на обществен монопол, сочат данните на „Активни потребители“. От Асоциацията се обявиха в подкрепа на либерализацията, като се следват добрите доказани практики от Европейския съюз, сред които са „умните“ електромери и мрежи. Социално недоволство и задълбочаване на неравенството след клиентите са основните рискове при неуспешна либерализация в България, предупредиха от „Активни потребители“ и призоваха за изготвяне на програма за справяне с енергийната бедност.

Калоян Стайков от Института за пазарен мениджмънт (ИПИ), изтъкна, че през 2013 г. енергийният регулатор реши през 2013 г., че масовото въвеждане умни електромери не е рентабилно. Според него непризнаването на инвестиционни разходи в подобни иновации на електроразпределителните дружества от страна на регулатора, само ще влоши качеството на услугата. По думите на Стайков проблемите с бедността трябва да се решават с комплексни мерки, свързани с икономическуте условия в България, сред които е и трудовото заплащане.

Антон Иванов от БЕМФ предложи създаването на обществен консултативен съвет чрез законови правомощия и чрез избор на компетентни представители на високо ниво от Народното събрание.
„Така този съвет ще има влияние и гражданските асоциации ще могат по-устойчиво да предлагат своите идеи за подобрения. Така рисковете от предложенията ще са ясни още при обсъждането, а не след като е взето решение“, каза Иванов, като уточни, че държавата ще трябва да вземе тежки решения с оглед реакцията на обществото.