Новини

От България

Дългосрочните договори в енергетиката са фокус на последния анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за отрасъла. В изследването са разгледани опитът на Унгария и Полша при интегрирането на производители със споразумения за изкупуване на електроенергия, подобни на сключените между НЕК и ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, и опита на Германия и Великобритания при интегрирането на ВЕИ производители. Прави впечатление, че целите и постигнатите резултати са много сходни, независимо че различните страни започват реформите от различна стартова позиция и използват различен подход. От тази гледна точка България разполага не само с целта, към която да се стреми, но и с добри примери за това как да я постигне, заявяват от ИПИ.

Калоян Стайков отбеляза при представянето на доклада пред медиите, че най-ярките примери за България могат да са Унгария и Полша. И двете страни, подобно на България, не уведомяват Европейската комисия за наличието на държавни помощи при влизането си в Европейскиоя съюз.

След влизането си в ЕС, Полша приема закон, с който чрез двустранни споразумения прекратява дългосрочните договори и определя компенсаторен механизъм за възстановяване на невъзстановяеми разходи. В Полша се опитват да нотифицират ЕК само за новия си закон, но ЕК отговаря, че трябва да се разгледа самият механизъм за държавна помощ преди това. Подобен е случаят с намаляване на тежестта на добавката Задължения на обществото за индустрията по повод ВЕИ-доплащанията в България.

ЕК започва разследване и в случая на Унгария. Там също има сходство с България – задължението на компанията надхвърля количествата, които държавната компания MVM продава на регулирания пазар – подобно на НЕК. Но се получава дисбаланс при продажба на енергията на свободен пазар и затова държавата приема допълнителен механизъм за компенсация. ЕК казва, че това не е държавна помощ сама по себе си, а резултат от предишна държавна помощ, допълва Стайков.

Дългосрочните договори в Полша са заменени от държавен заем, който се изплаща чрез допълнителни плащания към специален фонд, подобно на Фонда за сигурност на енергийната система в България. Няма особени последствия за държавата – ЕК възприема новия механизъм. В Унгария обаче ЕК постановява, че дългосрочните договори са неправомерна държавна помощ и надплатените суми трябва да бъдат върнати. Изчисляването на сумите е направено чрез специална симулация, която моделира какви биха били цените, ако държавната помощ не е била налична в съответния период.

При премахване на съществуващите механизми за държавна помощ, новите механизми могат да покриват само постоянните разходи и трябва да се отчете и нетира получената до момента държавна помощ.

Интересен е опитът на двете централноевропейски страни и с арбитражните дела, последвали премахването на дългосрочните договори. По същество, арбитражните дела са разглеждали само дали новите схеми за държавна помощ отговарят на изискванията на европейското законодателство. Подробности за тези арбитражни дела и линкове са достъпни в доклада на ИПИ.

Според Калоян Стайков, в тази област няма готови шаблони, всеки случай е различен, но анализът на състоянието в Полша и Унгария по-скоро може да ни наведе на мисълта, че и държавната помощ на България за двете централи в Маришкия басейн ще бъде определена от ЕК като недопустима. „Вместо да се чака негативна оценка от страна на ЕК, по-добре е да се седне и да се преговаря с компаниите, като се дефинира нов компенсаторен механизъм, който да е приемлив и за двете страни, и за Европейската комисия. Имаме добри примери за вече успешно проведени преговори между НЕК и американските централи, както и работещ фонд, който може да поеме допълнителни плащания при нова схема за компенсиране на инвеститорите“, каза още Стайков.

Изследването на ИПИ прави преглед и на механизмите за подкрепа на възобновяеми енергийни източници. В ЕС има няколко основни вида схеми за подкрепа – т.нар. преференциални цени, доплащания (т.нар. feed-in premiums), пазарни механизми със зелени сертификати и др. При първата схема има задължително изкупуване и фиксирана цена; при втория механизъм ВЕИ-производителите продават на пазара и получават доплащания до договорено ценово ниво; при зелените сертификати има пазарно-определена цена както за произведената енергия, така и за добавката.

Пълният текст на изследването ще е достъпен от утре, 24.06. на уеб-страницата на Института за пазарна икономика.