|
|
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg
Новини
От България
07.06.2016 г. 12:46 ч.
© ИПИ
Калоян Стайков, икономист и експерт в Института за пазарна икономика в областта енергийния сектор коментира днес пред журналисти проекторешението на КЕВР за цените и разполагаемостта в регулирания сегмент след 1 юли. Той смята, че като цяло, има и положителни стъпки в решението на КЕВР, но и проблеми, които трябва да се решат преди либерализацията на пазара.
Според Стайков, обещанията за оптимизации на разходите в държавните компании не се случват. Доказателство за това е невъзможността на ТЕЦ „Марица Изток 2“ да излезе на печалба дори при квотите за периода до 30 юни, а след това ще е още по-трудно.
Калоян Стайков коментира, че все още има много форми на кръстосано субсидиране в регулирания и свободния пазар, като примери са цените на АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица Изток 2, НЕК и др. Дори за връщането на кредита, получен от БЕХ – при положение, че с него ще се покриват дефицити в регулирания сегмент – НЕК ще трябва да ползва и приходите си от свободния пазар. Според него, това е кръстосано субсидиране, което е забранено и от закона.
Друг проблем, който все още не е решен, са старите задължения в регулирания сегмент. „През 2014 г. беше приет механизъм за покриване на стари задължения за бъдещ период от 5 години за около 2/3 от сумата, 1 млрд. лв., а останалите бяха отложени след 2018 г. Допълнително за 4 години беше разсрочен приходът от Фонда за въглеродни емисии. Но се вижда, че и двете разсрочвания няма да играят роля в сегашното ценово решение. КЕВР казва, че след допълнителен анализ и проверка на старите задължения трябва да се изготви нов механизъм. Но той трябва да мине и през одобрение от ЕК. Защо отново се прави такъв механизъм при вече приет през 2014та година?“, каза още експертът от ИПИ.
Стайков коментира и надбавката за обществена доставка, която получават НЕК и крайните снабдители. Според него, не е редно и Общественият доставчик НЕК, и останалите снабдители да получават един и същи марж от 2,29%, след като последните обслужват много по-голям брой по-малки клиенти, което означава и повече разходи.
По отношение на анализа на КЕВР за технологичните загуби на ЕРП, Стайков коментира, че КЕВР продължава да не признава присъщите на дейността разходи. Не е ясно защо се прави и сравнение с технологичните загуби в Сърбия, Гърция и Румъния, при положение, че и в България технологичните характеристики на трите големи разпределителни мрежи са различни.
Калоян Стайков посочи, че все още няма данни за дейността на Фонда за сигурност на енергийната система след март. Не е ясно какво се случва със събраните средства за намаляване на разходите за зелена енергия на индустриалните потребители, след като още наредбата не е влязла в сила. „Тези пари или стоят във фонда, или са преведени към НЕК, но и в двата случая събраните средства и невъзможността на индустрията да ги получи означават кредитиране от страна на потребителите“, каза още Стайков.
Всички новини от България
Интервю
Природният газ като източник на енергия още дълго време ще продължи да присъства в енергийния микс
Пълен текст
Събития
Анкета
