Новини

От България

Днес по време на форум за електроенергийния пазар, организиран от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Константин Стаменов, Председател на УС на БФИЕК заяви желанието на енергоемката индустрия да има законност в сектор енергетика и тя да се контролира и спазва. Стаменов изрази очакването на индустрията сектор енергетика да е също толкова стриктно контролиран, колкото са индустриалните предприятия.

Зам.-министърът на енергетиката Николай Николов участва в откриването на форума и обяви, че има обективна готовност за старта на електроенергийната борса. Той съобщи, че следващата седмица ще стартира и кампания за популяризиране на промените сред всички заинтересовани страни. В кампанията ще участват представители на Министерство на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране, Български енергиен холдинг, Българска независима енергийна борса, Електроенергиен системен оператор и дружествата на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про.

Николов припомни, че първите стъпки на либерализацията са през 2004 г., когато АЕЦ Козлодуй сключва първия двустранен договор за доставка на електроенергия извън регулирания пазар. Сега, допълни Николов, предстои дългоочакваното пълно отваряне на пазара. Според него, след преминаването към пълна либерализация, цената ще е изцяло пазарна и това ще даде гаранция за справедливост.

Зам.-министър Николов допълни, че Световната банка, която работи с БЕХ по договор за преструктуриране на пазара, е препоръчала плавни стъпки на либерализация. Той допълни, че през първата половина на 2016 г. предстои и осъвременяване на критериите за енергийно-бедни домакинства и за подобряване на тяхната защита.

Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт счита, че кръстосаното субсидиране в електроенергетиката продължава – небитовите потребители имат голям стимул да потърсят алтернативен доставчик, защото техните цени за енергия (без мрежовите услуги и добавките) са над цените на домакинствата и над средната продажна цена на крайните снабдители. Същевременно битовите потребители нямат стимул да излязат на свободния пазар при тези условия. При едно излизане на небитовите потребители към свободния пазар, остава необходимостта от една субсидия от около 100 млн., с които да се покрие разликата между средните цени и регулираните цени за домакинствата. Малко вероятно е да не се наложи увеличаване на цените за бита, каза още г-жа Диловска.

Според нея, борсата не е инструмент за енергийната либерализация – на борсите в Европа се продават 10-15% от количествата. Но борсата е изключително полезен инструмент за ускоряване на либерализацията. Според г-жа Диловска, за да има пазар, трябва да има конкуренция, а на българския пазар на едро, от страна на производителите, няма конкуренция. Делът на БЕХ в доставките за свободния пазар е 86%. Останалите участници са 7 на брой. Т.е. намираме се в олигополен модел.

Трябва да бъде променен подходът за насърчаване на ВЕИ чрез преференциални цени с модел, при който тези производители участват на свободния пазар и се компенсират чрез друг механизъм, който не включва продажби на пазара – така, че инвеститорите да не загубят обещаните плащания, добави още г-жа Диловска. Тя счита, че един от вариантите е фондът за сигурност на системата да стане фонд за компенсации и оттам ВЕИ-производителите да получават допълнителните средства. Такъв подход е приложен в други държави, които са имали дългосрочни договори. Същото важи и за дългосрочните договори на въглищните централи – това е пътят към увеличаване броя на участниците. Още една мярка за изсветляване на пазара е излизането на големите ВЕЦ на НЕК като отделен производител след преструктуриране на обществения доставчик.

Владимир Дичев, изпълнителен директор на ЧЕЗ Трейд България, представи позицията на Асоциацията търговците на електроенергия в България. В АТЕБ членуват 20 компании, които имат общ дял от около 75% в пазара.

Според него, основният проблем на пазара в момента е сигурността и стабилността на пазарния модел. Неизвестността за приемането на решения – за старта на борсата, за промените в пазарния модел и други според него създават несигурност в бизнеса.

Г-н Дичев счита, че днес вече е размита границата между свободен и регулиран пазар. По данни на ЕСО, отварянето на пазара в България вече е над 55% и оказва влияние върху сектора. Това означава, че всички „болести“ на регулирания пазар се отразяват вече много повече на свободния пазар. Затова двата пазарни сегмента трябва да се разглеждат като цяло.

Има известно засилване на бюрокрацията, трябва да помислим за намаляване на „хартията“ – по-малко декларации, справки и други, каза още г-н Дичев. Въпреки проблемите обаче, АТЕБ отчита и подкрепя усилията на институциите за справяне с проблемите.

Според позицията на АТЕБ, са необходими промени в приетите снощи Правила за търговия с електрическа енергия, като г-н Дичев акцентира на ограниченията за транзит към страните в региона, изработването на стандартни товарови профили, повече продажби на енергия от страна на НЕК на свободния пазар и въвеждане на по-сериозни изисквания за лицензиране на търговци на електроенергия.

От АТЕБ искат и по-достъпни тарифи за борсата, замяна на предвиденото ежедневно фактуриране с месечно и промяна на стъпката за заявките за участие от 1 лев за мегаватчас на 0.10 лв.

Владимир Дичев отбеляза, че трябва да има и конкуренция на борсовите платформи и отбеляза желанието на АТЕБ да останат да работят платформите за онлайн търгове на НЕК, АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица изток 2.

Никола Николов от Българска фотоволтаична асоциация отбеляза, че държавният сектор в българската енергетика е изключително голям и работи в среда на политически решения. Според него, все още КЕВР „обществения интерес“, който регулаторът разбира като по-ниски цени, а като реалистични ценообразуване.

Той акцентира и върху климатичните политики на ЕС, като отбеляза, че централите на изкопаеми горива все още не заплащат пълните разходи за емисиите си.

Николов отбеляза, че около 80% от производителите на електроенергия от фотоволтаици вече участват на свободния пазар с количества.

Николай Минков, член на УС на БФИЕК, представи позицията на индустриалните енергийни потребители. Той отбеляза, че все още има проблеми с представителността. В структурата на АТЕБ не участват държавните търговци на електроенергия. Членове на работодателските организации са чуждестранни енергийни компании, а българските държавни компании не членуват там.

Само БФИЕК е подкрепил независимия регулатор в усилията му за по-голям бюджет. Посланието към АТЕБ и другите участници в пазара е да подкрепят тези усилия, като изпратят писма до бюджетната комисия.

Г-н Минков отбеляза, че трябва в кампанията за популяризиране на либерализацията да се включат и индустриалните потребители, и търговците на електроенергия, тъй като те имат опит. А държавното управление може да даде пример, като например министърът на енергетиката излезе на свободния пазар като потребител. В рамките на шегата, г-н Минков отбеляза, че и комисарите от КЕВР трябва да дадат този пример, защото в момента определят цените, а същевременно са потребители на регулирания пазар.

Необходима е повече саморегулация в електроенергийния сектор, заяви още г-н Минков. Той отбеляза и че е необходима симетрична либерализация на електроенергийния пазар - не само от страната на търсенето, но и от страната на предлагането.