Кои са основните приоритети пред ЕРМ Запад към настоящия момент и след встъпването Ви в длъжност като Изпълнителен директор?

Електроенергетиката е основният енергоизточник за домакинствата в момента и е предпочитана от всички по много причини, колкото и това да не се харесва на доставчиците на алтернативни енергийни източници.

Електроенергията е и неразделна част от процеса по изграждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и именно затова се опитваме да отговорим на пазара, като успеем да повишим сигурността и качеството на нашата мрежа.

Целим и да опростяваме и дигитализираме процедурите по присъединяване, така че да можем да отговорим на всички настоящи промени, като трансформираме нашето дружество от чисто инфраструктурно във високо-технологична компания.

Какви дейности са предвидени в инвестиционната Ви програма за следващите години?

Важно е да се отбележи нещо, което всички клиенти трябва да знаят – ние работим в условията на регулиран бизнес, като всеки наш разход и приход се регулира от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Като цяло, одобрената инвестиция към момента на годишна база е около 100 млн. лв. – за абсолютно всичко от развитие на мрежата, през подготовка и превенция срещу аварии и т.н. За съжаление, в условията на регулиран бизнес, инвестициите са част от ценообразуването и трябва да се отразят в крайната цена на съответните клиенти. Тези инвестиции, които споменах, са крайно недостатъчни, защото например за 2024 г. – въпреки че сме инвестирали повече, близо 139 млн. лв., те са основно в няколко пера: нови присъединявания с дял от почти 50%, около 60 млн. лв., с които да се отрази бумът в жилищното и корпоративното строителство, както и развитието на ВЕИ. Отделно имаме около 22 млн. лв. за електромери, което ни е вменено като ангажимент – да се сменят на определен период от време, въпреки че с напредъка на технологиите няма механични и движещи се, триещи се части, старите нормативни срокове не са променени и трябва да ги сменяме на много по-чест период, отколкото в други държави. Това е безсмислен разход, включен в ценообразуването. Отделно сме направили реконструкции на мрежи СН и НН за около 20 млн. лв. и около 15 млн. лв. за изнасяне на табла, което се отразява в подобряване на качеството на услугата в по-малко населени места. Покрай пандемията много потребители се преместиха в малки населени места, където до момента не е имало толкова голямо потребление на домакинство, колкото в града. Така, с подобренията, очакваме да се подобрят и показателите за технически и нетехнически загуби.

Какъв би бил подходящият размер на инвестициите конкретно за Вашата мрежа, за да може тя да се поддържа и развива с нормални темпове?

Според наша експертна оценка, за поддържане на мрежата ни, чиято средна възраст е над 45 години, са необходими над 170 млн. лв. на година. Говорим за дигитализация, за модернизация, за отстраняване и превенция на аварии, но всички те зависят от наличието на пари. Ние сме с ясното съзнание като хора, които живеят, работят и плащат данъци в България, какъв е стандартът на живот в страната. ЕРМ Запад търси всевъзможни варианти да облекчи разходите на клиентите. Опитваме се да намерим европейски фондове, които могат да помогнат за подобряването качеството на мрежата и същевременно да не повлияят на цените.

Има един такъв проект, с който успяхме да „пробием“ – по Модернизационния фонд за т.нар. „смарт“ електромери на стойност 78 млн. лв. и период от 2 години. Някои биха се запитали за какво са ни „смарт“ електромери – но тяхната добавена стойност е в това, че могат да се получават данни в реално време, което е ключово и ни е вменено по европейски регламент във връзка с либерализацията за битови клиенти. Освен данните в реално време, изключително по-лесно ще става локализирането на загубите, за които всички ние плащаме. Ще се съкрати драстично и времето за възстановяване на захранването в случай на прекъсване при неплащане – няма да е необходимо да отиде екип на място, а тази дейност ще може да се извършва дистанционно. Вярваме, че ако всички тези дейности бъдат оптимизирани със „смарт“ електромерите, това ще има благоприятен ефект върху крайния продукт.

Освен че кандидатствахме по проекта, бяхме одобрени за пълния размер, средствата бяха преведени от Европейската комисия към Министерството на енергетиката и беше взето решение от Министерския съвет за предоставяне на тези средства за проекта. Единственото, което към момента ни дели от получаването им, е МЕ да подпише договора, парафиран от наша страна преди повече от 4 месеца. За този период ние можехме да монтираме 50 хил. „смарт“ електромера. Този проект беше разработен през 2022 г. с идеята да се реализира през 2023 и 2024 г., за две годни. За съжаление, за момента, заради описаните обстоятелства, той още не може да започне.

Когато говорим за „смарт“ решения, какви други иновативни проекти и инициативи планирате за мрежата на ЕРМ Запад?

Бих искал да се спра по-подробно на няколко от тях. Единият е за модернизацията на нашата Географска информационна система (ГИС). Преминаваме към „ютилити модел“, при който освен точното геодезическо местоположение на всеки актив, ще има и функция за „електрическа свързаност“, т.е. по коя мрежа се захранва тя. Както в момента в уеб-страницата ни има географски модел за отразяване на аварии, ще можем да дадем още по-голяма точност за информация на клиентите. Освен това, със Столична община и с останалите дружества се опитваме да свържем данните си и да може за всеки инвеститор да има точна и ясна информация относно наличието на инфраструктурна свързаност. Има готовност от всички заинтересовани страни това да се случи.

Другият проект, който развиваме, е за работната сила и дигитализиране на задачите им чрез таблети. Те ще могат да локализират по-бързо обектите, да добавят снимков материал директно към ГИС и така процесът да е по-бърз и по-ползотворен.

По отношение на дигитализацията, свързана с превенция на аварии, вече включваме дронове и други широкодостъпни технологии. Правим всичко, което е възможно, но винаги е важен и човешкият фактор. Подпомагаме труда на техниците, особено при аварийни ситуации и лоши атмосферни условия, чрез дигитализация за локализиране и отстраняване на аварии.

Когато говорим за развитие на инфраструктурата, какви са перспективите за по-голяма интеграция на зарядните станции за електромобили в България? Как ще се отрази развитието им и на товара на мрежата?

Електроразпределителните дружества, съгласно европейски регламент, нямат право да изграждат собствени зарядни станции – могат да го правят само за собствени нужди. Същото важи и за батериите – не е позволено да инсталираме собствени такива за оптимизация на разходите.

Относно мощностите, може би най-ценният ресурс за всеки е времето. Затова виждаме, че се набляга на бързи зарядни станции с голяма мощност и не е лесно при настоящата изградена инфраструктура да отговорим на търсенето с предлагане. Например много от тези станции са с мощност 200 kW, някои достигат и до 500 kW. За пример, мощността на един трафопост също е около 500 kW. Това неизменно води до необходимост от увеличаване на капацитета. Опитваме се да го правим, но отново през европейски програми и проекти. Нашите съседи от Румъния вече са се възползвали от такива програми и считам, че и ние ще успеем да кандидатстваме и да спечелим финансиране.

Относно по-малките зарядни станции – всяко домакинство може да заяви присъединяване. Тук обаче изпадаме в друга ситуация – предприемачите, които изграждат сградите, предвиждат малки мощности и потребление в сградите, например за минимално осветление в гаражите. Това е голямо предизвикателство за нас, защото след прехвърлянето на сградата към собствениците, трябва да изграждаме нова инфраструктура за по-голяма консумация.

Какви са очакванията Ви за развитие на либерализацията в пазара? Не се ли наблюдава обръщане на тенденцията след Пандемията, възстановяването от нея и други процеси, при които вече не е „неприлично“ държавата да се намесва по-пряко в цените?

За пазара на ВЕИ, например, идеята беше всеки инвеститор да оптимизира потреблението си и да има нужда от по-малко потребление от мрежата, което да доведе до отпадане на замърсяващи мощности. За съжаление, това не се получи, а имаме точно обратното – преди 2 години цените на ВЕИ бяха много високи. Тогава клиентите продаваха изцяло производството на собствени ВЕИ, докато купуват цялата си енергия за собствено потребление от мрежата. Това доведе до двойно претоварване на някои места в мрежата. Сега цените на пазара урегулираха това и вече, поради насищане на производството от фотоволтаици, най-ниските цени през деня са следобеда около 14-16 ч. – а в миналото нощната енергия беше най-евтината.

Всички държави в ЕС трябва да либерализират пазара, ние се готвим за това. Но трябва да се вземе предвид и социалният ефект, защото той пък влияе върху политическите решения. Сроковете за либерализация бяха променяни неведнъж. Електроразпределителната мрежа е една и ще обслужва всички, както и до момента. От гледна точка на мрежата, в една сграда с 20 жилища например, в 10-15 от тях може да има различни търговци. Голямото предизвикателство към електроразпределителните мрежи ще е да изпращат информация за тази сграда в реално време до 10-15 търговци, на всеки 15 минути. И ще трябва услугата за всеки от тези търговци да е с еднакво качество.

От друга страна, ако енергията е най-евтина на обяд, а клиентите по това време не са вкъщи, ние трябва да можем да им дадем възможност да управляват потреблението и уредите си.

За данните от измерването в някои държави в ЕС има нещо като централизиран „хъб“, който е равно отдалечен от всички. Това би ли проработило в България?

Данните на клиентите са конфиденциални, ние имаме право да ги даваме само на конкретния търговец. Ако има платформа, по-добре да има такава за сравняване на цените, предлагани от всички търговци, така че клиентът да може да избира и сменя своя доставчик по-свободно. Все още нямаме либерализация на битовите клиенти в България. Само в нашата мрежа те са над 2 млн. и сами разбирате какво предизвикателство ще е да се предоставя услугата, свързана с данните. Това може да се случи само със „смарт“ електромери, но не и с конвенционални.

Какви предизвикателства наблюдавате по отношение на наличието и развитието на инженерни кадри във Вашия бизнес? Можете ли да посочите и някои добри практики от дейността на ЕРМ Запад?

Темата за развитие на човешките ресурси на дружеството е от фундаментално значение за неговото развитие. За мен, най-важният актив на компанията са хората – те са интелектуалният и експертният ни капитал. Ние обаче работим в регулиран бизнес, в който и възнагражденията се регулират от КЕВР. Това донякъде е проблем, защото трудовите им възнаграждения и нашата социална политика са свързани с крайната цена на услугите ни. Затова и бих казал, че всички наши служители до известна степен са алтруисти. Енергетик е професия, но и призвание, защото в този бранш се служи на обществото.

Опитваме се да подобрим условията – наясно сме, че основен фактор са парите, но ние се опитваме да мотивираме допълнително и с други законово позволени инструменти като възможности за образование и професионално развитие, още от гимназиите. Впоследствие даваме много възможности за развитие на уменията и придобиване на квалификации. Според възможностите на дружеството, се подобряват и условията за работа.

Електроразпределителните мрежи са ключови за икономиката и трябва да се обслужват от мотивирани хора, които са експерти. Благодарен съм на нашите служители, че те са точно такива. Необходими са модерни познания. Моята цел е да откриваме и да задържаме такива служители, да ги мотивираме и да ги развиваме в бъдеще.

В „Електрохолд България“ като цяло има дългосрочна стратегия за стимулиране на професионалното образование, за консултиране на младите хора в етап вземане на решения за кариерно развитие – като например инициативата „Енергия за бъдещето“. Имаме инициативи за дуално обучение, за стипендии за ученици, студенти, сираци, полу-сираци. Имаме стажантска програма, лятна програма и академия, дни на отворените врати и др. Оборудваме кабинети по електротехника в образователни институции и др.

За съжаление, обаче, няма голям наплив от инженери в университетите за тази специалност. Това важи не само за електроенергетиката, но и за други инфраструктурни сектори.

Интервю на Атанас Георгиев