Г-н Николов, поехте АЕЦ „Козлодуй” отново след 10 години. С какво е по-различна компанията сега и кои са актуалните Ви приоритети за нейното управление? 

В периода, който визирате, като председател и заместник-председател на Комисията по енергетика в българския Парламент, на практика аз не съм прекъсвал връзката си с АЕЦ „Козлодуй”. Категорично мога да кажа, че много е постигнатото в това време.

Специално искам да отбележа напредъка по важните проекти за диверсификацията на доставките на свежо ядрено гориво и изграждането на нови мощности в Козлодуй. Нека подчертая, че тези проекти са важни не само за централата, а и за бъдещето на националната енергетика и енергийната сигурност на страната, което се потвърждава и с активната институционална ангажираност и подкрепа за изпълнението им. 

Съвсем закономерно, тяхната успешна реализация е най-важният приоритет за мен и за целия мениджърски екип, наред с осигуряването на безопасността на ядрените съоръжения и надеждността на енергийните доставки. С изграждането на нови ядрени енергоблокове България ще потвърди позицията си на държава, успешно експлоатираща тази висока технология. Убеден съм, че 50-годишният опит в надеждната, безопасна и сигурна експлоатация на ядрени мощности е огромен ценен актив, който трябва да използваме и развиваме. 

АЕЦ „Козлодуй”, като съвременна високотехнологична компания и основен производител на електроенергия в страната, постоянно се развива. И това е изключително важно за всички атомни централи, за да работят съгласно високите стандарти и изисквания за безопасност, особено сега, когато на тяхното беземисионно електропроизводство се разчита да бъде основен фактор за деĸapбoнизaциятa и пocтигaнeто нa зeлeния пpexoд. 

Парламентът взе решение за строителството на 7. и 8. блок на АЕЦ „Козлодуй”, а дружеството увеличи капитала на проектната компания и определи ново ръководство. На какъв етап от подготовката за реализацията на проекта се намираме?

Резултатите в отделните етапи от подготовката за реализация на проекта потвърждават, че когато се работи активно и ангажирано – и на експертно, и на институционално ниво, нещата са възможни и се случват.

Решението на Министерския съвет от 11 април 2012 г., с което правителството на България дава принципно съгласие за изграждане на 7. блок в АЕЦ „Козлодуй”, поставя началото на процеса, като е отчетено наличието на необходимата инфраструктура и подготвени кадри.

Към момента има изготвено предпроектно проучване за изграждане на нова атомна електроцентрала. Изпълнена е процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), включително в трансграничен аспект, която е определена като добра практика от Комитета по прилагане на Конвенцията от Еспоо. В съответствие с условията по решението на Министерството на околната среда и водите е въведена програма за радиоекологичен мониторинг на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) площадка за 7. блок. Изготвен е предварителен анализ на безопасността на новата атомна централа и е разработен подробен устройствен план за територията на площадката.

В началото на миналата година Народното събрание възложи на Министерския съвет да проведе преговори с правителството на САЩ за сключване на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй” с технологията АP1000 (7. блок на АЕЦ „Козлодуй”), което на 12 февруари тази година бе подписано от представители на двете държави. 

С решение на Министерския съвет от 2 август 2023 г. новата ядрена централа е обявена за обект с национално значение и национален обект, с което се дава възможност за улесняване на административните процедури по устройствено планиране и за ускоряване на процеса в съответствие с условията и мерките на решението по ОВОС и изискванията на АЯР.

На 25 октомври 2023 г. с решение на Министерски съвет стартира процедура за изграждане на седми блок на АЕЦ „Козлодуй”. За целта на министъра на енергетиката бе възложено да предприеме необходимите действия, като организира провеждане на прозрачен избор на строителна компания с необходимия опит за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на новия енергоблок. Окончателният договор с избраната компания и с доставчика на технологията АР1000 трябва да бъде изготвен при условията на фиксирана цена и срок на изпълнение.

Съгласно решението на Народното събрание от 18 декември 2023 г. за предприемане на действия по изграждане на 7. и 8. блок, на 19 януари 2024 г. проектната компания „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД публикува обява за заявяване на интерес за строителство на 7 блок по технологията АР1000. Това е първият етап от избора на ЕРС контрактор. До 2 февруари 2024 г., когато изтече крайният срок за кандидатстване, бе заявен интерес от пет компании. Комисията за преглед на подадените предложения констатира съответствие с изискванията от страна на Хюндай (Hyundai Engineering & Construction) и Народното събрание възложи в срок до 15 април т.г. да се проведат преговори между „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД и Хюндай.

По отношение на 8. блок, в изпълнение на решенията на Народното събрание, на 19 февруари „АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности” ЕАД стартира процедурата по оценка на въздействието върху околната среда за изграждането на 8. блок, като обяви инвестиционно предложение за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на следващия нов блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.

На какъв етап е процесът по замяна на руското гориво за 5. и 6. блок в централата? 

За да бъде избегната зависимостта от единствен доставчик, в АЕЦ „Козлодуй” е разработена програма за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво. Документът включва конкретни мерки и действия, които се координират с Агенцията по доставките към ЕВРАТОМ (ESA).

Договорът между АЕЦ „Козлодуй” и Уестингхаус за доставка на свежо ядрено гориво за 5. блок е подписан през декември 2022 г.

В началото на тази година, на 19 януари, Агенцията за ядрено регулиране издаде на АЕЦ „Козлодуй” разрешение да съхранява свежо ядрено гориво тип RWFA на територията на площадката. Експлоатацията на горивото, произведено от Уестингхаус за 5. блок, ще бъде възможна след приключване на процеса по лицензиране, който се изпълнява по график. 

За 6. блок, след сключено в края на 2022 г. споразумение с Фраматом, през февруари 2023 г. атомната централа подписа с френската компания договор за доставка на свежо ядрено гориво за периода 2025 – 2034 г.

Трябва да отбележа, че успоредно с мерките в областта на ядрено-горивния цикъл се полагат и целенасочени усилия за постигане на диверсификация на доставките на ядрено оборудване, услуги и резервни части. След направено широко пазарно проучване имаме постигнати договорености с водещи световни компании.

Така че мога да кажа, че с диверсификацията в ядрено-горивния цикъл и във веригата на доставки за необходимото ни специфично оборудване и услуги ще бъде обезпечена безопасната и надеждна работа на ядрените блокове и cигypнocттa нa електроeнepгийнaта cиcтeмa.

Какво предстои и в какви срокове?

С едно изречение – предстои много работа. И по двата проекта, за които говорим, имаме конкретни планове и срокове, които следваме.

Както споменах във връзка с диверсификацията, очакваме Агенцията за ядрено регулиране да завърши процеса по лицензиране на касетите RWFA, произведени от Уестингхаус. При положително становище предстои поетапно да бъде заменено досега използваното на 5. блок гориво тип ТВСА. Това предстои да се случи тази пролет по време на предстоящия годишен ремонт на блока. Извършени са всички необходими подготвителни дейности за преминаване към новото гориво, включително осигуряване на работата на системите за вътрешнореакторен контрол.

След решението на Народното събрание от 23 февруари, предстои да започнат преговори между „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД и Хюндай за изграждане на новата ядрена мощност. До края на април 2024 г. се планира приключването на предварителния инженерингов анализ за нов реактор AP1000 на площадката на АЕЦ „Козлодуй” при максимално използване на наличната инфраструктура. Предстои взимане на окончателно инвестиционно решение (FID), подписване на EPC договор, кандидатстване за разрешение за проектиране от АЯР. След като бъдат изготвени технически проект и междинен отчет за анализ на безопасността, те ще бъдат представени за одобрение от АЯР.

Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски” започва нова магистърска програма „Ядрени технологии, мениджмънт и иновации с обучение на английски език”, която е насочена именно към Вашия сектор. Как оценявате такива инициативи в образователния сектор?

АЕЦ „Козлодуй” е компания със сравнително дългосрочен хоризонт на дейностите –един ядрен блок е в експлоатация няколко десетки години. За да осигури безопасната и надеждна работа на атомните мощности във всеки момент, централата трябва да поддържа необходимия брой добре подготвени специалисти. Пред нас стои необходимостта да привличаме млади хора, които да избират професии, приложими в АЕЦ „Козлодуй”. Това е необходимо, за да може плавно и безпроблемно да се реализира преходът между поколенията.

За целта провеждаме активна политика по засилване на интереса към инженерно-технически дисциплини, насърчаваме ученето и подкрепяме ранния кариерен избор. Сред инициативите, целящи формирането на бъдещите енергетици с необходимото високо ниво на подготовка, са стипендиантската ни програма за ученици и студенти, провеждането на обучение в дуална форма за ученици от професионални гимназии, както и организирането на стажове в атомната централа. Всички те се радват на безспорен успех и ни помагат да открием мотивирани млади хора с желание за развитие. 

Искам да подчертая, че реализирането на подобни начинания не е възможно без тясно сътрудничество с образователните институции. В това отношение АЕЦ „Козлодуй” има много добри практики, включващи както традиционното партньорство с обучаващите организации в отделните етапи на гимназиалното и висшето образование, така и широк набор от иновативни форми, свързани с процеса, познат като „учене през целия живот”.

Разполагаме със собствен учебно-тренировъчен център, защото за работещите в ядрения отрасъл е необходимо непрекъснато надграждане на вече придобитите знания и умения. В същото време динамичното развитие на технологичните и на икономическите параметри на съвременната бизнес среда налага необходимостта от постоянно разширяване и повишаване на квалификацията. Много от работещите в атомната централа се стремят да развиват компетенциите си и използват все по-гъвкави възможности за придобиване на по-висока или нова специалност, предлагани от водещите български университети. 

Искам да подчертая, че високо оценяваме ангажираността на Софийския университет с важната тема за подготовка на висококвалифицирани ядрени специалисти и сътрудничеството, което поддържаме от години. С развитието на ядрената енергетика в страната новата магистърска програма на университета дава още една отлична възможност за професионално израстване и реализация в бъдеще.

Вярвам, че перспективата да участват в работата по новите ядрени мощности допълнително ще мотивира младите хора да се ориентират към ядрената енергетика.

Вносът на електроенергия расте. При тази тенденция имаме ли реална нужда от нови мощности?

България е част от регионалния пазар на електроенергия, където по силата на пазарната логика ниската цена на природния газ в момента прави предпочитано производството на електроенергия от газовите мощности в съседните страни. В същото време всички помним високите цени на газа преди няколко години, които доведоха до сериозна енергийна криза в Европа. Тогава АЕЦ „Козлодуй” помогна страната ни да се справи сравнително безпроблемно със ситуацията, което още веднъж показва колко важна роля имат атомните централи.

Конюнктурните пазарни изменения имат своето въздействие, но не бива да се изпуска главното – необходимостта да се осигури надеждността и стабилността на системата не за година или две, а за десетилетия напред.

В момента европейската енергетика е в преход, при който трябва да се постигне въглеродна неутралност и енергийна сигурност. А ядрените блокове са надеждни базови мощности, които обезпечават дългосрочна стабилност на енергийната система и при чиято експлоатация не се отделят въглеродни и парникови емисии.

Ето защо редица страни от Евросъюза планират изграждане на нови блокове, а в началото на февруари т.г. Съветът на държавите членки на ЕС и Европейският парламент постигнаха споразумение ядрената енергия да бъде призната като стратегическа технология за декарбонизация. Това още веднъж потвърждава значението на ядрената енергетика за постигане на целите на Зелената сделка.

България, която първа в Югоизточна Европа въведе в експлоатация атомна централа, има всички основания да се гордее с традициите и постиженията си в тази област. С дял над една трета в енергийния микс на страната, АЕЦ „Козлодуй” има ключова роля при гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност и е фактор за икономически растеж не само за северозападния регион, а и за цялата страна. От пуска на централата до днес са произведени над 700 милиона мегаватчаса електроенергия, спестени са внушителни количества вредни емисии, създадени са хиляди работни места в регион, който има силна потребност от това, и са формирани поколения отлично образовани, компетентни и опитни специалисти с висок авторитет в световната професионална общност.

Затова днес, когато светът повече от всякога се нуждае от ядрена енергетика, страната ни трябва да запази своите водещи позиции и да изгради нови блокове в АЕЦ „Козлодуй”.

Интервю на Атанас ГЕОРГИЕВ 

------

Валентин Николов е изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” от 11.08.2023 г., преди това оглавява централата в периода от 10.05.2012 г. до 02.07.2013 г. Има дългогодишен опит в областта на мениджмънта и енергийната политика. От 2009 до 2013 г. като депутат в 41-то Народно събрание е член, а по-късно –  и заместник-председател на парламентарната Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм. През 2012 г. става заместник-министър с ресор „Енергетика” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. По време на 43-то и в 44-то Народно събрание е заместник-председател на Комисията по енергетика, а от 2019 до 2021 г. е неин председател. Кариерата му включва позиции в борда на директорите на „Български енергиен холдинг” ЕАД, „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД, „Национална електрическа компания” ЕАД.

От 2018 г. до момента е председател на Националния комитет на България в Световния енергиен съвет.