Г-н Бенчев, поехте управлението на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) в сложен момент, когато на дневен ред е дерогацията на руски петрол. Какво очаквате да се случи след месец март у нас?

За да съм откровен, трябва да кажа, че вече 13 години съм част от БПГА и досега лесен момент не съм виждал. Различното сега е, че геополитиката и политиката взеха превес по отношение на този енергиен сектор, загуби се експертността в разговора. Хората не търсят експертите, а краткосрочни политически изгоди, които в по-дългосрочен план могат да се окажат доста неприятни за крайния потребител. 

Аз не очаквам нищо турбулентно през март. Надявам се, че нещата ще останат такива, каквито са. Колегите в рафинерията работят, така че изобщо да не се усети преминаването към неруски петрол и ако сме в низходящ тренд на пазара, както в момента, не очаквам да се случи нещо екстремно. 

Има ли риск за сигурността на доставките на горива в България? Кои са основните източници на горива за българския пазар в момента и кои ще бъдат след края на дерогацията?

До момента рафинерията предимно се снабдяваше с нефт от Новоросийск. След март вероятно ще има диверсификация в доставките. Знаете, в Новоросийск има и тръба, която доставя казахстански „Уралс“. Възможно е да се премине и към този тип продукт. Проблемът там е, че румънските рафинерии работят от месеци с него и не смятам, че ще бъде достатъчен. По отношение на други точки в Черно море, ситуацията също е сложна, тъй като няма свободни количества за дългосрочни договори. Вероятно това, което ще се търси, е диверсификация както през Черно море, така и през Босфора. Преминаването през Босфора обаче е сложно на моменти както по метеорологични, така и по политически причини. Това със сигурност ще оскъпи превоза на продукта, тъй като танкерите ще пътуват много повече. През Новоросийск това се случва за около 3 – 4 дни, през Босфора отнема около 18 – 20 дни.

В момента в рафинерията се преработва руски петрол, беше закупен и бразилски продукт. Средиземноморски петрол също ще бъде закупен. Както и от средна Азия, от Дубай и т.н. Това са и източници, които ще се търсят занапред. 

По отношение на дългосрочните договори, всичко зависи от колегите в рафинерията. Цената на „Уралс“ доста нарасна. Това е продукт, с който рафинерията работи предимно и ще отнеме време тя да се настрои към различен тип продукт. В никакъв случай не казвам, че това е невъзможно, защото рафинерията ни е много модерна, но логистично изисква време.

Как очаквате да реагира пазарът и в каква посока ще поемат цените на горивата?

Ако изключим възможността в световен мащаб да се случи нещо много извънредно, предполагам, че цените ще останат на сегашните нива. Виждаме, че цената на суровия петрол не се влияе кой знае колко от геополитически развития, тъй като икономически ситуацията в света не върви добре, Еврозоната е в рецесия, китайската икономика не се развива както трябва. Не видяхме проблемът в Червено море да се отразява сериозно на цената на нефтопродуктите.

Но едно разрастване на конфликта в Газа или в региона, което да засегне страна-производителка, със сигурност ще се отрази.

Най-важното, което трябва да се случи у нас, за да запазим балансиран пазар, е рафинерията да работи. Много трудно ще се справим с доставки от съседните ни страни. „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е най-голямата рафинерия в региона. Колегите от съседните държави едва ли ще могат да осигурят необходимия продукт. Да – има вариант чрез тях да се заместват доставки, да – има как да се осъществява внос, но не и количества, които да осигурят целия пазар в страната. 

Нека не забравяме, че държавата ни няма инфраструктура, с която да посрещне големи готови продукти от внос. Нямаме нормална жп линия с Гърция, с Румъния имаме 2 моста, които трудно могат да поемат трафика на всички цистерни, които трябва да преминат, за да могат да осигурят пазара. 

Какъв всъщност е срокът, който политиците трябваше да дадат на пазара, за да се регулират доставките от други източници според Вас?

Напоследък ние сме специалисти в това сами да си създаваме проблеми. ЕК ни даде 2 години, за да можем да преминем на неруски тип петрол и това беше разумен срок. В ЕС продължава да има държави, които купуват руски нефт, тъй като дерогацията не се отнася за нефта, който минава по тръбопроводите.

На нашата държава не ѝ бяха дадени 2 години заради хубави очи. Бяха дадени, защото рафинерията е важна за целия регион, както и защото това е разумният срок да се потърсят други източници, да се сключат дългосрочни договори и да няма проблеми на пазара. 

В последната година и половина почти няма месец, в който не сменихме датата, от която ще се прекъсне дерогацията, което създаде много сериозно напрежение на пазара.  Разбира се, ние като законопослушни компании ще изпълним това, което политиците са решили, но най-важното, което трябва да им предадем като послание е, че пазарът има нужда от спокойствие. Колкото по-стресиран е той – защото имаше моменти, в които ние не знаем дали след 1 месец ще имаме продукт, или не – толкова това се отразява на потребителите и на цялостната икономика на България. 

Спомняте си март месец 2022 г., когато тръгна слух, че горивата ще се повишат с 50 стотинки в рамките на 1 ден. Тогава всички видяхме какво стана, при положение че реално такива проблеми изобщо нямаше. Искам да подчертая, че колкото по-малко слухове, политика и политиканстване има в темите, свързани със сектора, толкова по-добре ще е за всички – за потребителите, за икономиката и за нас като компании. 

Как оценявате политиката на Европейската комисия, касаеща енергийните въпроси в транспортния сектор? Изпълними ли са целите за 2030 г. за ЕС като цяло и за България в частност?

Очевидно е, че оттук насетне бъдещето е не само в петролните продукти. Спорно е кога точно ще настъпи пикът в използването на петрол, колко запаси има по света, но така или иначе това е изчерпаем ресурс и ние трябва да гледаме към бъдещето. Трябва да има алтернативни горива в транспорта – електромобили, водород, синтетични горива, горива с нулеви емисии. Това, което прави ЕК обаче е прекалено и в твърде кратки срокове. 

Залага се предимно на една технология – електромобилността. Първо, това няма как да се случи толкова бързо. Хората трудно ще преминат от днес до 2030 – 2035 г. на електромобили. Все още те са на много висока цена. Няма и инфраструктура за зареждането им както в Източна, така и в Западна Европа.

Ако говорим за България, темата става още по-тежка. В момента ние имаме 70-80 мегаватчаса мощност по обектите. Изискванията са за 500-600 МWh. Няма довеждаща инфраструктура до обектите. До магистралите – съвсем. Как да изпълним тези изисквания като държава?

Без петролни продукти, дори за личните автомобили, не се решават проблемите с емисиите и замърсяванията. Мит е, че един електромобил не произвежда СО2 емисии. Произвежда ги както при производството му, така и при добива на инертни материали за производството му. И дори всички автомобили да преминат на ток, което е ужасно скъпо, то какво правим с тежкотоварния транспорт? Ами с корабните горива? С горивата за самолетната индустрия? 

Аз си бях направил една сметка: в ЕС има около 5 милиона броя регистрирани тежкотоварни автомобили. Какво означава това в числа, ако всички те трябва да преминат към електрическо задвижване към 2040 г.? Един тежкотоварен електрически автомобил струва между 300 хил. и 400 хил. евро. 5 милиона автомобили по тази сума, това прави над 2.2 трилиона евро! Изобщо изключвам разходи за инфраструктура, електроенергия и т.н., с които сметката набъбва главоломно.

Бъдещето със сигурност ни среща с електромобилността, но това трябва да се случва на пазарен принцип, да бъде успоредно с фосилните горива и да е социално и икономическо приемливо. Не виждам как до 2035 г. в България можем да забраним ДВГ. Държавата изобщо няма план. Ние ще представим как виждаме Зеления преход в страната, за да може да бъде социално и икономически приемлив. За да се случи преходът, няма как да се справим без преходни горива. 

Какво трябва да направи нашата държава според Вас при всички условности, неизвестни и препятствия, които споменахте?

Ще Ви дам един типичен пример. Правим енергийна стратегия по европейски изисквания. В Европа отдавна това касае не само електроенергията, а цялата енергия, която се използва в една държава. У нас, може би по стар сбъркан обичай, държавата счита, че за нея енергията е само електроенергия. В този Интегриран план, който аз видях, има 2 изречения за енергията в транспорта. Държавата ни няма никаква идея как ще изпълни всички тези изисквания, които идват ежедневно от Брюксел. Има задължения за биогорива, за енергийна ефективност, за търговия с емисии за транспорт. От 2025 г. трябва да декларираме какви емисии излъчват продуктите при продажбата на горива. От 2026 г. това ще влезе в сила. Ще се търгуват тези квоти, доставчиците на горива ще плащат и търгуват квоти. Накрая, това ще се плати от потребителя заради липсата на визия и решения. 

Отделно от това, 20% ВЕ в транспорта е трудно изпълнимо. В момента държавата има задължение за изпълнение на 7%, а изпълняваме 6,5%. Държавата не мисли по този въпрос, а това, което може да се направи, е ужасно скъпо.

В допълнение, продължава да липсва министерство, което да припознае нашия сектор – проблем, останал в наследство от социализма. За Министерство на енергетиката ние сме чужди, за Министерство на икономиката и индустрията – също. Отделно, всички нормативни актове при нас за свързани с различни министерства – финанси, околна среда, икономика, енергетика. Компетентните институции са много, но всеки гледа на нас частично и реално един много важен сектор в икономиката остава между споделената отговорност, за която знаем какво вещае.

Зелено ли е бъдещето на транспортния сектор в Европа и тези планове крият ли нови рискове за зависимости в ЕС извън границите му?

Рисковете вече ги виждаме. Европейската икономика става неконкурентоспособна. Когато се отнеме един сравнително евтин ресурс, намали се използването на евтин ресурс, който другаде може да се използва, това неминуемо прави икономиката неконкурентоспособна. Това се признава и от европейската политика. Сега се обсъжда данък, свързан с емисиите на стоките, които влизат в ЕС, но и там дискусиите текат. 

Очевидно, че част от идеята на ЕК за бързия преход донякъде е свързана със зелената политика, но и с геополитика. Проблемът обаче е, че започваме да използваме ресурс, който отново нямаме. Огромна част от ресурсите за производство на батерии и фотоволтаични панели, са под директен или индиректен контрол на Китайската народна република. 85% от лития в света под някаква форма попада под контрола на Китай. 

Заменяме една зависимост – от Русия и арабския свят, към друга – Китай. Китай е не по-малко непредвидим като търговски партньор в света. Знаем за ситуацията в Тайван. Ако Китай предприеме някоя недемократична стъпка, според разбиранията на ЕС, към Тайван, какво правим? Не можем да използваме петрол, защото ще сме загубили част от преработвателните си способности, няма да използваме ресурси от Китай… Европеецът е свикнал на стоки, услуги, Интернет – откъде ще дойде всичко това?

Какви са прогнозите Ви за разходите, които ще бъдат направени в ЕС за справяне с климатичните промени и преминати ли са границите на реалните възможности, с които държавите могат да се справят, за да отговорят на европейското законодателство?

Аз лично, а и ние като петролна асоциация, смятаме, че този преход трябва да се случи. Но ситуацията е изключително сложна геополитически. Освен това предстоят избори за ЕП през юни тази година. Опасявам се от появата на много популистки партии, които излизат на преден план в държави като Франция, Холандия, Дания, Германия. Това може да доведе до пълна неуправляемост на процеса след изборите.

Вече сме виждали това преди години. ЕК насърчи биогоривата с данъчни отстъпки, без акцизи. В Европа настана бум да се купуват земи, техника и т.н. В България имаше около 40 малки и средни производители на биогорива. В един момент ЕК щракна, че това не е много екологично, спря субсидиите. Всичко се срина за месеци. От 40, сега имаме един производител на биоетанол и два на биодизел в страната. И кой плати сметката – потребителят. 

Тази година БПГА празнува своите 25 години. Какво предстои при Вас? Разкажете ни и за инициативите по отношение на пътната безопасност?

Асоциацията е създадена преди 25 години с идеята да пребори държавния монопол и държавното ценообразуване. Тогава имаше едни цени, които се обявяваха в Държавен вестник, време, което не може да се върне. Но целта на БПГА продължава да бъде същата – да се борим с държавната администрация в добрия смисъл на думата, когато не се взимат добри решения. Също, работим за това потребителят да има качествен продукт на добра цена и добро обслужване, защото не можем да отречем, че нашите бензиностанции са едни от най-добре обслужваните в цяла Европа въпреки липсата на работна ръка. Много рядко в Европа ще ви заредят гориво, ще ви измият стъклата – нещо, на което ние държим и ще продължим да го правим.

Ролята ни е тази – да показваме верния път на държавата. По повод годишнината ни планираме събитие през април, на което ще поканим представители на нашите партньори от Балканския полуостров, представители на Европейската петролна асоциация. На тази конференция ще обсъдим проблемите в сектора на местно и европейско ниво, ще потърсим решения.

Ще представим и нашите виждания и решения във връзка с енергийния преход. Тенденцията в Европа е тази – петролните компании стават търговци на енергия, ние ще диверсифицираме портфолиото си, ще разширим мрежата ни за зарядни станции за електромобили.

Продължаваме да бъдем най-близо до шофьорите. По тази причина и се грижим темата за пътната безопасност да стига до тях чрез наши инициативи. Раздавахме безплатни тестери за алкохол на наши събития и това се прие много добре от шофьорите. На нас като асоциация, и като граждани, също ни тежи да слушаме всеки ден как някой загива, защото шофьор се качва пиян или дрогиран зад волана. Това не може да се ограничи само с проверки. Трябва самоконтрол от самите хора и изпълнение на предвидените от закона санкции.

Интервю на Кристина ФОРТУНОВА

-------------------------------------------------------------------------------------------

Светослав Бенчев е част от екипа на БПГА от 2010 г., започвайки своята дейност като експерт по европейско и международно право. От 2015 г. изпълнява длъжността юрист, а от 2019г. – главен юрист, длъжност, която заема в асоциацията до избирането си като председател на Управителния съвет на 12 декември 2023 г. През годините е участвал в множество форуми, международни и национални работни срещи, работил е върху различни правни и нормативни въпроси. Познава отблизо дейността на асоциацията, особеностите на бранша, развитието и тенденциите на пазара на течни горива.

Г-н Бенчев е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“. Той продължава образованието си в университета „Робърт Шуман“ в Страсбург в областта на международно и европейско право. Завършва магистратура „Общностно право“ в университета на Люксембург, след което специализира в Съда на Европейския съюз.

Работил е в частния сектор във Франция. Има магистратура „Право на интелектуалната собственост“ от Центъра за изследване на интелектуалната и индустриална собственост в Страсбург. Съосновател на Асоциацията на българските студенти в Страсбург. Автор на статии, свързани с правото на ЕС в областта на данъчната политика и двойното облагане, със Закона за запаси от нефт и нефтопродукти, Закона за данък добавена стойност и др., както и на публикации в българския печат по актуални въпроси.

Владее френски и английски език.