Доц. Пенева, Вие сте първият докторант с тема „енергийна бедност“ и първи доцент по същата тема в България. Как се промени разбирането за „енергийна бедност“ в българското общество през този период и кои са основните изводи, до които достигнахте Вие?

Разбирането за енергийна бедност се промени съществено. В началото се свързваше с помощите за отопление и необходимостта да се разшири кръга на подпомаганите през зимата. Впоследствие, след като Европейският съюз (ЕС) осъзна, че Зелената сделка не може да бъде осъществена без да се включат най-уязвимите, енергийната бедност се свърза основно с дългосрочни мерки и европейските политики за зелен преход към въглеродно неутрална икономика. Беше въведен принципът „Никой да не бъде оставен“ в прехода, и се приеха редица директиви, изискващи законодателни промени в националното законодателство на държавите-членки с цел идентифициране и защита на енергийно бедните домакинства – Директивата за вътрешните пазари на електроенергия и газ от 2019 г., Регламентът за Социалния климатичен фонд от май 2023 г., и Директивата за енергийна ефективност от 13 септември 2023 г. Благодарение на тези политики и изискванията на ЕС за реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост, миналия месец в България се прие официалната дефиниция за енергийна бедност. 

За съжаление, дефиницията беше приета без да се обезпечи с необходимите за провеждане на политики основен компетентен орган, фонд за мерки, и ясно регламентирани мерки и процедури за права на достъп до информационната система за оценка на домакинствата. На изпълнителната власт е изключително трудно да организира и координира работата по темата. Необходима е воля на ниво Министър-председател или Зам.-министър-председател, за да може да се случват промените.

Въпреки изискванията на Европейската комисия, въпреки състоянието на българското общество, бедността и демографската криза, ниските нива на енергийна ефективност на сградния фонд и ограничения частен капитал за инвестиции, у нас решенията на този проблем все още не са налични. 

Според секторното законодателство в България, има ли „енергийна бедност“ и може ли тя да бъде дефинирана еднозначно? Наскоро бяха предложени промени в Закона за енергетиката, но те бяха върнати за преразглеждане – до какво води това?

Да, промените в Закона за енергетиката бяха върнати за преразглеждане чрез наложеното вето от президента, и това беше донякъде основателно. За съжаление, това не доведе до желаната дискусия и промени. Към момента, в Закона за енергетиката и в Наредбата за реда, условията и критериите за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия, няма ясно определен компетентен орган за създаване и управление на информационната система необходима за определяне на статута на тези групи. За тази цел ще отговаря „националната отговорна институция, определена за разработването на Националния социален климатичен план“ или от друг орган, определен с акт на Министерския съвет, който да „създава и поддържа информационна система“. Към момента в България няма такава институция, а трябва да се определи в най-скоро време, за да може да се извърши необходимата подготовка за създаване на Социалния климатичен фонд и подаване на горепосочения план през юни 2025г. 

Друга неяснота в закона е видът на мерките за двете отделни групи – енергийно бедни домакинства и уязвими клиенти на електрическа енергия при либерализиран пазар. Необходимо е ясно регламентиране на мерките за двете отделни групи, както и на ясна процедура за работа с тези групи. В момента няма разписана процедура за достъп до бъдещата информационна система за определяне на статут на групите. 

Недотам основателни бяха коментарите от ветото на Президента по отношение на дефиницията, които търсеха разширение на кръга правоимащи. Този кръг с официално приетата дефиниция според изчисления на НСИ и АУЕР от работните групи е 2,828 млн. души, или 40% при цени на енергийните ресурси от 2021 г., и би се разширил при покачване на цените на електроенергията.  

Еднозначно дефиниране може да има за разбирането, че групата на енергийно бедните домакинства би следвало да служи за най-висока степен на подкрепа при диференциран подход на подпомагане в условията на либерализиран битов пазар на електроенергия и при декарбонизация на сградния сектор у нас. Широко прието е разбирането, че такава подкрепа трябва да обхване и домакинствата със средни доходи. В този случай дефинирането и идентифицирането на енергийно бедните домакинства може да служи за предоставяне на 100-процентов грант при саниране, на първоначална инвестиция при схеми за подмяна на отоплителни системи, инсталиране на енергия от възобновяеми източници или на възможно най-висока сума при компенсации при либерализиран пазар. Всичко останали нееднозначности при дефинирането подлежат на дискусия с аргументи с числа и данни, каквито за щастие у нас има. 

Наредбата на Министерския съвет относно формулата за енергийна бедност приключи преди промените в Закона за енергетиката да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“. Какво следва сега?

Общественото обсъждане не спази законовите изисквания и е добра идея да се направи повторно, особено след като се нанесат промените споменати по-горе – ясно регламентиране на орган за създаване и управление на информационната система за определяне на статут на енергийно бедни домакинства и уязвими клиенти на електрическа енергия, ясна процедура за определяне на правата на достъп до тази система, ясно определяне на мерки в подкрепа на двете различни групи.

Необходимо е да се направят и съответните промени в Закона за енергетиката – регламентирането на управляващата/ координираща институция и нещо много важно, което не може да бъде направено в Наредбата – регламентирането на фонд за мерките в защита и подкрепа на уязвимите групи. 

По какви критерии трябва да определяме енергийно-бедните домакинства в България и можем ли да „внесем“ готов модел от вън или трябва да дефинираме всичко според националните особености?

Критериите са три – ниски доходи, висок разход за енергия и ниска енергийна ефективност на жилището. Готовите модели бяха разгледани подробно в рамките на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към Министерския съвет и са достъпни за всички в публикациите на Института за икономически изследвания (ИИИ) към БАН, на Българско-австрийската консултантска компания (БАКК) по проект Sheerenov, ЕнЕфект, и презентациите и разработките на Министерството на енергетиката.

В момента официалната дефиниция в Закона за енергетиката е за „разполагаем доход на член от домакинство след приспаднат разход за енергия под официална линия на бедност“. Този индикатор наскоро придоби много по-широка популярност в Западна Европа, замествайки съдържанието на индикатора за „нисък доход – висок разход“, с премахнат компонент на медиана на разхода за енергия, и широко възприет при последните дискусии по темата на форум за Социалния климатичен фонд в Берлин в края на ноември 2023 г. 

Националната особеност при нас в България е, че ние не можем да ползваме реални фактури за оценка на енергийния разход поради недостатъчно потребление при нискодоходните групи и отопление на дърва или поради покачване на разхода с доходите. Не можем да ползваме и енергиен одит за такава голяма група поради малкия брой на одитираните сгради и ниския капацитет на енергийните одитори. У нас се прие прилагането на „типово потребление на енергия“ за по-добра обективност и справедливост при оценка на жилищните характеристики и необходимия разход за енергия на домакинствата. Оценката на енергийната ефективност не може да бъде направена на индивидуално ниво за 40% от населението според всички представители на държавната администрация. Беше постигнат консенсус, че енергийната ефективност ще се определя на ниво сграда, а не жилище, и ще се оценява според годината на построяване на сградата, участието в националните програми за саниране и съответствието с приетите през времето изменения в Наредбата за енергийни характеристики на сградите.  

Друг важен критерий е уязвимостта на членовете на домакинствата – дали са възрастни, над 65 години, деца под 18 години или лица с увреждания над 50% вид и степен на увреждане. Това е широка практика в другите страни и готов модел за ползване. Но у нас имаше настояване от страна на държавните експерти тези критерии да се съчетаят с доходния критерий на член на домакинство. Желанието е да се работи с ограничен кръг от хора, тъй като групата вече е голяма и засяга 40% от населението. Практиката в страните с големи бюджети и по-благоприятна социална система обикновено не предполага комбинирането на уязвимостта с доходен критерий. 

Какви ще са ефектите за Държавния бюджет, ако има по-точна дефиниция за енергийна бедност? И кои трябва да са източниците за подпомагането на тези потребители?

Към момента законодателството изключва варианта мерките да се финансират от Държавния бюджет. Изрично е споменато, че подпомагането ще става при наличието на програми за финансиране. Източниците на подпомагане могат да бъдат Декарбонизационният фонд, Социалният климатичен фонд, Кохезионният фонд и Фондът „Сигурност на електроенергийната система“. Има и множество други възможности, част от които бяха пропуснати, напр. Модернизационният фонд, Фонд ФЛАГ, Програмата за развитие на регионите, ОПОС, и т.н. В някои страни се ползва и облагането на свръхпечалбата на енергийните дружества. Други страни имат активна жилищна политика и еднократни помощи за енергийна ефективност от националния бюджет за тясно определени групи или данъчни облекчения. Възможности има и чрез банковата система при съчетаване на грантовете с нисколихвени или безлихвени кредити за тези цели. 

След две години ще се транспонира и Директивата за енергийна ефективност и тогава ще има възможности през схемите за задължения на енергийните доставчици. Принципно е възможно да се включат и енергийните общности като механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства с участието на бизнеса и частния капитал, ако има добре регламентирани стимули и инструменти за това.

Колко са енергийно бедните българи и можете ли да направите паралел с нивата им в Европа? Има ли т.нар. калкулатор, с който можем сами да изчислим енергийно бедни ли сме или не?

Изчисления на НСИ и АУЕР за нуждите на работата на КЕЕ при КСЕЗС към МС показват, че при цени и доходи от 2021 г., при средномесечен разход за енергия от 218 лв. за годината и официална линия на бедност от 504 лв. на месец, в България има 2,828 млн. души с доход на член от домакинство под 722 лв. на месец. По този метод е трудно да се направи паралел с други страни, защото не се знае какви са средните стойности на енергийно потребление на домакинствата на квадратен метър и бройката лица под съответния среден доходен критерий на национално ниво. 

Паралел се прави обикновено по субективния метод, според който в България 21% не могат да отопляват адекватно помещенията си през зимата, при нива от 8% за ЕС през 2022 г. по данни на Евростат или по европейския индекс за енергийна бедност (EEPI – European Energy Poverty Index), при който са включени показатели и за транспортна бедност. Индексът оценява от 1 до 100 всички държави като справяне с енергийната бедност. Швеция, Финландия, Австрия и Дания се справят най-добре, с индекси от 95,40, 85,56, 81,21 и 81,88 съответно, Унгария, Словакия, Португалия са с индекси от 6,19, 8,35 и 36,67 съответно, а България е най-ниско в скалата от 1 до 100 с индекс от 0,71. 

Тези резултати се обуславят и от всички останали индикатори – България е с най-висок разход за енергия в разполагаемия доход на домакинствата – 15% у нас при средно 8% за ЕС през 2021г., с най-ниска минимална работна заплата – 332 евро на месец в средата на 2022 г., при 500 евро в Литва, 515 в Румъния, 624 в Унгария, 1126 в Естония, над 1600 във Франция, Германия, Белгия, Нидерлания, Ирландия и 2257 в Люксембург. Сходни са различията между държавите с най-ниски и най-високи стойности при средностатистическо заплащане на труда и т.н. При нас ниската цена на електроенергия не може да се тълкува еднозначно, поради високия дял на разхода не само на енергия, но и на храна в разполагаемия доход на българите – индикатор, който рядко се използва при сравнителен анализ на енергийната бедност. Двата индикатора у нас достигат 75% от разполагаемия доход през 2021 г., което ни оставя без възможност за частни инвестиции в зеления преход. 

Какво е необходимо да се направи, за да се справим с тези високи нива на енергийна бедност?

Необходимо е правителството да осигури максимално много подкрепа от европейски и национални източници за домакинствата у нас, както и да разработи структурирано и системно политиките за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергийната бедност. В чл. 8 на Закона за енергетиката се изисква разработката на Дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност. Важно е тази програма да координира усилията на всички министерства и да включи достатъчно широк инструментариум в подкрепа на домакинствата в България. 

Интервю на Атанас ГЕОРГИЕВ

------------------------------------------------------------------------------------------

Доц. д-р Теодора Пенева е икономист, Доцент в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките с близо 20 години изследователски опит в научните и корпоративни изследвания. През 2010 г. започва работа в енергийния сектор в България и работи по проекти с бизнес, общински и битови потребители. Тя е също така експерт в Обсерваторията за енергийна бедност на ЕС, била е Зам.-председател на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към Министерския съвет и експерт към неправителствени и синдикални организации в областта на енергийната бедност у нас. Участва в междуведомствената работна група на служебното правителство за разработката на нормативната уредба, свързана с дефинирането и администрирането на енергийната бедност у нас.