Вижте интервюто с Атанас Пеканов, Икономист в Австрийския институт за икономически изследвания WIFO в брой юли/2023 г. на сп. Ютилитис – www.utilities.bg

__ 

Една от основните теми по време на мандата Ви като вицепремиер беше свързана с въглищните централи на България и техните емисии. Какво можем да очакваме реалистично в един процес на предоговаряне с Европейската комисия?

По време на мандата ми се опитах да запознавам българското общество с реалностите на европейските политики, на които са се съгласили всички страни-членки още преди започването на пандемията. От една страна, за текущата Европейска комисия основен приоритет е Зелената сделка и зелената трансформация на икономиките ни. Макар в публичното пространство често да има такива внушения, Европейският съюз въобще не се е отказвал от Зелената сделка и зелените си цели, дори въпреки икономическите и енергийни сътресения след началото на войната в Украйна. Дори напротив – в сегашната геополитическа ситуация, енергийната автономност на ЕС стана още по-важна, както и нуждата от инвестиции в енергийни източници, които са под наш контрол и които постоянно стават все по-евтини, каквито са възобновяемите такива. 

Като имаме предвид всичко това обаче, е истина, че 2022-а беше една извънредна година и моят апел и позиция пред европейските институции в последните 10 месеца беше винаги, че ЕС трябва да стане достатъчно гъвкав за да се напасва на постоянно променящите се обстоятелства. В случая през 2022 г. това означаваше, че България нямаше как да ограничава работата на въглищните централи – не просто защото не искаше, а защото нямаше да бъде финансово смислено за страната ни, нито щеше да помогне в краткосрочен план в обострената енергийна криза. По линия на реформата за намаляване на емисиите от въглищните централи това означава, че целите, заложени за 2022 г., не бяха изпълнени и имаше причина за това. В рамките на процеса на предоговаряне моя цел беше да обясним достатъчно добре защо това е така и Европейската комисия прие аргументите ни. В този смисъл, целта за намаляване на емисиите трябва да бъде намалена, ако е възможно наполовина от сегашната, след като през миналата година не изпълнихме заложеното 10% намаление, а може би това няма да се случи и през сегашната.

Трябва да сме реалисти обаче, че пълното отпадане на реформата не може да се случи – както казах в началото, Европа си е поставила зелени цели и те са не само за защита на климата, а и за засилване на европейската икономика чрез по-евтина енергия, която да бъде напълно в наши ръце. Парите по линия на Плана за възстановяване идват именно затова. Ако ние се откажем напълно от тях, няма да получим парите. Така че реалистичният изход е редуциране на целите за намаляване на емисиите от въглищните централи спрямо сега заложените, плюс по-високи цели за енергия от ВЕИ в страната ни. Виждам приемственост от редовния кабинет в това отношение и съм убеден, че това ще доведе до успех в следващите месеци. 

Кои са основните предизвикателства и нови възможности за България във връзка с Европейската зелена сделка? 

Въпреки силния песимизъм в българското общество към Зелената сделка, аз съм от хората, които силно вярват, че тя дава много повече възможности, отколкото рискове. Основният риск е, че водени от притеснения за тези рискове, ще изгубим прекалено много време, няма да правим достатъчно бързо важните инвестиции и ще изгубим възможността да поставим България на картата на новата икономика, която ще зависи от чиста, евтина и сигурна енергия.

Важно е да разберем, че Зелената сделка носи именно това – по-чиста енергия, за да се борим с климатичните промени; по-евтина енергия заради стремглаво падащите цени на ВЕИ технологиите, включително ключовите системи за съхранение на енергия; и по-сигурна енергия, защото никой диктатор не може да спре слънцето или вятъра. Разбира се, че има редица по-сложни въпроси като тези за балансирането, времето за построяване на нови мощности, подготвеността на електропреносната система, потенциала за работни места във ВЕИ сектора спрямо традиционните сектори. Те са важни, но ако си дадем сметка, че Зеленият преход е неизбежен, ще намерим начини да решим всички други въпроси. Така правят и другите страни. 

Най-важното е да осъзнаем, че инвестициите в зелени технологии и зелена енергия са неизбежни – те не са просто нещо, което Европа си е решила самостоятелно и временно. Напротив – големите сили, с които се конкурираме, за да привличаме производства и нови работни места – САЩ и Китай, правят огромни инвестиции в зелена енергия. Това са дългосрочни стратегически инвестиции, които няма да бъдат преобърнати с лека ръка. И за Европа остава изборът дали да се опитва да се надпреварва с тях и да бъде на нивото на историческото време или да остане някъде назад. Радвам се, че ЕС си е поставил целта да бъде първият климатично неутрален континент, макар това да буди и притеснения в някои сектори. 

Наша първа цел като институции и експерти е да решим и тези проблеми, особено социалните, за да бъде именно Зелената сделка напълно справедлива и да донесе възможно най-много позитиви за гражданите. Но ако се борим против нея и просто се откажем да я прилагаме, тя ще се случи така или иначе, но ще нанесе много повече щети и социални загуби, отколкото ако я управляваме и моделираме правилно. 

Какви са резултатите от работата на Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за зелената сделка и какво предстои?

Създаването на Комисията за енергиен преход беше именно такава реформа, която заложихме по време на първия служебен кабинет „Янев“ в Плана за възстановяване. Това е комисия, чиято цел е да моделира именно всички тези проблеми и казуси, които могат да възникнат по време на Зеления преход. Комисията има независим характер и в нея някои от водещите енергийни експерти в страната разписваха важен стратегически документ през есента на 2022 г. – Пътна карта за декарбонизацията на българската икономика спрямо зададените в ПВУ цели и ангажименти. Благодарен съм за сериозната работа, която беше свършена, като лидер в този процес беше д-р Мария Трифонова, един от най-изявените български експерти по темата климат и енергетика. Документът беше пред финализиране в началото на годината, като оставаше да се доизчистят въпроси като какви са очакванията за потребителското поведение на домакинствата в страната при включването на повече и повече ВЕИ в следващите години.

Пътната карта за декарбонизация реално е модел, който задава комплексно за цялата ни икономика – не само в сферата енергетика, но и транспорт, индустрия, строителство, модели какво може да се случи в следващото десетилетие по линия на декарбонизацията и как това да стане най-ефективно. За да имаме такава пътна карта, трябва да имаме крайните цели. До Решението на Народното събрание това бяха целите, заложени в ПВУ. Тъй като решението на Народното събрание беше да се променят тези цели, от февруари месец насам служебният кабинет се зае именно с тези промени по ПВУ, а работата на Комисията и Пътната карта ще могат да бъдат завършени, когато тези нови цели бъдат финално договорени с ЕК.  

Какви проекти трябва да залегнат и в Националния план за възстановяване и устойчивост, и по REPowerEU, за да постигнем най-висок положителен ефект от тези инвестиции?

От една страна е ясно, че трябва да се продължи фокусът върху възобновяеми енергийни източници. Те обаче вече се реализират на пазарен принцип, затова и до момента не са отделяни специални финансови средства в ПВУ за тях и това трябва да остане така. Но има важни условия за тяхното успешно интегриране в системата – например нуждата от модернизация на електропреносната мрежа, както и на системи за съхранение на енергия, за да бъде успешно балансирането. Такива проекти развихме по време на служебния кабинет и започнахме неформалното им съгласуване с ЕК и смятам, че те са ключови и се надявам да останат във финалната версия на новата глава на ПВУ – по инструмента RePowerEU, по който ще получим още 1 милиард лева. 

По Плана за възстановяване обаче вече трябва да започнем да мислим и за практическите въпроси – половината време от ПВУ почти мина. Съответно там, където има рискове, че проекти няма да се реализират, средствата трябва да се пренасочват към онези, които се случват бързо, в поставените срокове. Най-голям интерес за момента има към програмите за технологична модернизация на бизнеса – грантове за малки и средни предприятия, както и към енергийната ефективност. За мен енергийната ефективност трябва да бъде ключов приоритет – има апетит към нея от гражданите, води до декарбонизацията на икономиката ни, както и до спестявания за домакинствата. Съответно колкото и да се увеличат средствата за енергийна ефективност, те няма да бъдат достатъчно. Но трябва да се разделим с мисленето, че цялото т.нар. саниране трябва да е безплатно – това е грешно. В следващите етапи вече е заложено гражданите също да се включват в част от цената на енергийното реновиране – това прави самите тях по-отговорни към процеса.

С МРРБ в рамките на служебния кабинет разработихме и револвиращ фонд, с чиято помощ да се създадат финансови инструменти и да се въведат ЕСКО договори, с които гражданите да плащат последващо от намалените си сметки за санирането, за да не се налага да извадят всичките пари предварително. Не на последно място трябва да се мисли за увеличаване на парите по проекти, които се случват по-бързо от зададените срокове – такъв е строежът на софийското метро. Макар да съм критичен към това, че София получава прекалено голяма част от европейските пари, метрото е от тези проекти, които се случват с нужното темпо и съответно с високото си ниво на проектна готовност си струва да се мисли за връщане на намалените средства за метрото по ПВУ. 

В края на м. юни инициираният от Вас Съвет за икономически анализи към Министерския съвет проведе първа международна конференция в Софийския университет. Как Съветът ще подпомага работата на изпълнителната власт и кои са най-основните теми в дневния му ред?

Създаването на Съвета за икономически анализи е инициатива, която започнах през 2021 г., и цели в България да се подобрява средата на информация и гражданите да бъдат по-добре запознати с политиките, които в крайна сметка определят живота им. По този начин те ще могат да взимат правилните решения за себе си. Тя беше инспирирана от добрите практики по света – където подобни Съвети имат сериозна традиция при определянето на най-добрите икономически политики и спомагат институциите и политиците във вземането на решения. Живеем във времена на сериозна дезинформация. Не можем да оставим българското общество да бъде залъгвано от фалшиви новини и информация със съмнително качество, особено по важни въпроси. Трябва ни повече експертиза, повече анализи, повече добре подготвени мнения от учени с международно реноме. Целта на Съвета е да подобри дискусиите за важните реформи пред нас – сред институциите, но и сред обществото като цяло. 

При изграждането на Съвета, залегнахме на три основни принципа – на независимост, на поставянето на високи научни стандарти – тема, за която съм изключително благодарен, че премиерът акад. Николай Денков е изказвал своята ангажираност не малко пъти – и на партньорство с институциите. Затова и се радвам, че новият кабинет показа интерес към Съвета и както вицепремиерът Мария Габриел, така и премиерът акад. Николай Денков вече се запознаха с водещите икономисти в него. Най-важната функция на Съвета е да следва най-високите стандарти на икономическата професия и да ги прилага. Модерната икономическа дисциплина си служи с данни и модели, емпирика и теория. Заблуда е, че тя е лесна наука и че отговорите в нея са очевидни. Тя е динамична наука, която се променя, особено след периоди на сериозни икономически сътресения.

Първите теми пред Съвета, по които вече те имат публикации, са за регионалните неравенства в икономическото развитие на страната и за еврозоната, както и теми като икономическия растеж, пазара на труда, търговията. Новото десетилетие, което започна с началото на пандемията, но се разви още по рязко с агресията на Русия, ни поставя нови въпроси. И за тях ще ни трябват нови оценки. Това не са тривиални въпроси, които имат лесен отговор. Такива въпроси са причините за огромния инфлационен натиск, който избухна преди година, който беше подценен от нашите макроикономически модели и който изисква постоянство от страна на централните банки в преборването на инфлацията. Такъв въпрос е реформата на пазара за електроенергия в Европа – пазар, чийто дизайн в момента е по-скоро построен на основите на нашите микроикономически виждания за това как пазарният механизъм помага за увеличаването на производството и по този начин за по-голяма сигурност, но механизъм, който може да носи изключителни волатилности в цените.

Вие сте икономист по професия и сега се завръщате в това поприще, какви са икономическите теми и предизвикателства пред Европа?

В следващите 6 месеца, по време на испанското председателство на ЕС, Европа трябва да зададе посоката по няколко големи теми. На първо място – по темата за новата индустриална политика. Това най-общо казано е въпросът с това доколко държавата трябва да се намесва и активно да се опитва да привлича нови, модерни индустрии и производства със своите инструменти. Последните няколко десетилетия водещото мнение беше, че е най-добре да оставим пазарът да реши този въпрос – капиталът ще се алокира оптимално, ако пазарните сили водят този процес. Индустриалната политика беше пренебрегвана или дори виждана като вредна, тъй като по-скоро оскъпява производствения процес, а съответно и цените на крайните продукти. Още в пандемията видяхме, че този глобален модел на напълно свободна търговия понякога се проваля – когато доставките биват спрени по една или друга причина, поради извънредна ситуация като пандемията. Това ни накара да мислим повече по темата за сигурността на доставките. Новата геополитическа ситуация обаче обостря този проблем – и редица от търговските партньори вече не изглеждат толкова сигурни, колкото преди. 

Затова и за редица от ключовите технологии, от които зависи бъдещето ни – зелените технологии, микрочиповете в телефоните и компютрите ни, инфраструктурата за новото поколение интернет, се говори все повече и повече, че трябва да върнем производството тук, в страните от Западна Европа – за да не зависим от трети страни, но и по този начин да осигурим добри работни места в индустриите на бъдещето. Завръщането на индустриалната политика вече се случва, но България трябва да се бори на ниво ЕС да има допълнителни средства за това. Ако започнем война на субсидии за привличане на заводи, няма да можем да се борим с Германия и Франция, това трябва да е ясно. Така че позицията на България, която аз вече съм защитавал, и която и новото правителство трябва да защитава, е, че този модел на нова индустриална политика трябва да върви и с ново финансиране – иначе рискуваме да „счупим“ общия ни европейски пазар и да оставим само големите да спечелят от това. Също така би било грешка да захвърлим всички позитиви на глобализацията. 

А аз лично, в академичните ми интереси, се връщам към темите в сферата на паричната политика. Огромният инфлационен шок на последната година ни постави много въпроси – защо тя беше така подценена от нашите модели, каква част беше изненадваща и причинена от войната и енергийния шок и каква част от прекалено експанзивната политика на централните банки и фиска? Най-доброто обяснение намирам в скорошния доклад на Оливие Бланшар и Бен Бернанке, който посочва скока в цените на суровините и на отделни сектори като източник на повишената обща инфлация, но дискусията е изключително интензивна и вълнуваща. Важно е да разберем източника на евентуалните грешки в паричната политика в последната година, ако искаме да не ги повтаряме. 

Това са теми, които са ключови и за бъдещето на еврозоната – която направи важни стъпки да стане по-силна в последните три години след началото на пандемията. Но редица стъпки остават пред нас – завършването на банковия съюз, следващите стъпки за една по-силна архитектура на паричния ни съюз, бъдещето на фискалния инструмент Следващо поколение ЕС и на Многогодишната финансова рамка. Това са теми, които ще определят бъдещето на Европа и ще гарантират или отслабят позицията на ЕС като глобален играч.

България трябва да има активно и ясно мнение по тези въпроси и да го защитава редом с най-големите и силни страни-членки. Ще продължа, както мога, да съм активен това да се случва.

Интервю на Атанас ГЕОРГИЕВ

-----------------

Атанас Пеканов е български икономист, заместник министър-председател по управление на европейските средства в първото (12 май – 16 септември 2021 г.) и второто (16 септември – 13 декември 2021 г.) служебно правителство на Стефан Янев и в служебното правителство на Гълъб Донев (от 2 август 2022 година до 6 юни 2023 година). 

Завършва 91-ва немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София, а след това икономика във Виенския университет по икономика и бизнес и магистратура по икономическа политика в Лондонския университетски колеж (University College London).

Работи в Европейската централна банка във Франкфурт, Германия, от 2015 до 2017 г. От 2017 г. работи в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) на позиция икономист, с фокус върху макроикономическата политика, паричната и фискална политика, Еврозоната. Два пъти печели годишния конкурс за млади изследователи на Българската народна банка и е стипендиант към Банката. През 2018 г. печели годишната стипендия на Австрийската икономическа асоциация за обещаващ млад икономист.

От 2017 г. е и докторант във Виенския икономически университет. През академичната 2019/2020 г. е стипендиант на престижната изследователска програма Fulbright и посещава икономическия факултет на Харвардския университет. В дисертацията си работи по темата за дистрибутивните ефекти на паричната политика.