Вижте интервюто с Теодор Радонов, ръководител на регионалния офис на ЕИБ в България в брой юни/2023 г. на сп. Ютилитис – www.utilities.bg

__ 

Г-н Радонов, Европейската инвестиционна банка е създадена преди 65 години и за този период се превърна в най-голямата банка за развитие в света. Каква е съвременната роля на институцията ЕИБ за преодоляване на актуалните предизвикателства?

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е банката на Европейския съюз. Ние сме най-голямата многостранна финансова институция в света и един от най-големите доставчици на финансиране за действия в областта на климата. Действията в областта на климата са част от всичко, което правим, като нашите дейности се фокусират върху следните приоритетни области: климат и околна среда, развитие, иновации и умения, малки и средни предприятия, инфраструктура и кохезия.

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), който е част от Групата на ЕИБ, е специализиран в подкрепа на малки и средни предприятия с финансиране за нов бизнес, растеж, иновации, научноизследователска и развойна дейност, заетост и регионално развитие. ЕИБ работи и с други Европейски институции за насърчаване на европейската интеграция, насърчаване на развитието в Европейския съюз и подкрепа на политиките на ЕС.

Като част от международния отговор на инвазията на Русия в Украйна, Банката мобилизира финансова подкрепа чрез Пакета за солидарност на ЕИБ за Украйна, за да помогне на страната да посрещне неотложни нужди. Освен това, в сътрудничество с Европейската комисия, ЕИБ работи върху предоставянето на допълнително финансиране, за да помогне на правителството да поддържа критични обществени услуги за хората, които са останали в Украйна.

Освен това, инвестициите на ЕИБ активно подкрепят зеления преход. Като климатична банка на ЕС, ЕИБ помага за изпълнението на ангажиментите от Парижкото споразумение – международния договор за изменение на климата – и целите на ООН за устойчиво развитие чрез действията си по целия свят. Обещахме да подкрепим 1 трилион евро инвестиции, свързани с климата и устойчивостта на околната среда през следващото десетилетие.

В България ЕИБ присъства вече повече от 30 години. Какви са дейностите на Банката и на групата ЕИБ до момента и кои от проектите са с най-голям ефект? 

ЕИБ работи с България от 1992 г. През годините сме подкрепили с над 6 милиарда евро инвестиционни проекти за намаляване на различията в регионалното развитие и укрепване на икономическата конкурентоспособност. Помагаме на София да развие екологично устойчива транспортна система, която подобрява ежедневието на хората. Подкрепяме българския бизнес и благодарение на нашите консултантски услуги подпомагаме проекти в цялата страна в транспортния и водния сектор, в сектора на здравеопазване и околна среда и др.

Бих искал да отлича следните проекти: 

• подкрепата ни за разширяването на Софийското метро, където ЕИБ е финансирала почти всички отсечки от метрото. Това са инвестиции, които подобряват живота на столичани, намаляват вредните емисии в града и също така е един от устойчивите модели на екологичен транспорт на бъдещето; 
• газовата връзка с Гърция, която финансираме със 110 млн. евро и чието значение и важност тепърва ще усещаме предвид геополитическите промени около нас; 
• специализираната детска болница в Бургас, чието планиране и проектиране се осъществява с безвъзмездна техническа помощ от нашия консултантски хъб. Предвид мащабите на проекта, работим и за осигуряване на финансиране.
• партньорството ни с Фонд ФЛАГ, които оценяваме като едни от доверените ни съмишленици и партньори, чрез които успяваме да подпомогнем и малките населени места в тяхното зелено градско развитие.
• стабилно партньорство с водещите търговски банки, чрез което предоставяме непрекъсната подкрепа за МСП, свързана със заетостта и просперитета на икономиката на България.

Сред основните акценти в консултантските услуги, като част от дейността на ЕИБ в България, бих искал да откроя специализираната детска болница в Бургас, тъй като децата са най-смислената и светла кауза на всяка една държава. Също така, това е проект, който ясно показва холистичния подход на ЕИБ към подобен тип инвестиции.

Разработването на концепцията за болницата стартира пълноценно след сключване на споразумение за техническа помощ между ЕИБ и община Бургас през 2020 г. Оттогава до днес беше изминат целият път от идеята до подготовка на финансов модел за дейността на лечебното заведение след изграждането му, като паралелно с това бяха подготвени и проекти на документация за обществените поръчки, които трябва да се възлагат, за да се осигури подходяща инфраструктура и оборудване на болницата. 

На първия етап на проекта чуждестранният екип, избран от ЕИБ, в който влизат експерти в сферата на здравеопазването, болничния мениджмънт, финансите, проектирането и изграждането на лечебни заведения, осъществи проучване на предлаганите болнични услуги в региона, а и на национално ниво, на търсенето, както и на дефицитите в сферата на детското здравеопазване в региона ни.

На следващия етап екипът от експерти подготви проект за функционална структура на болницата – обхват на дейността, необходим персонал, необходимо обзавеждане и оборудване и т.н. В резултат проектът е в напреднала фаза на подготовка и след обявяване на тръжна процедура за проектиране и строителство, вече има и избран изпълнител. 

Какви ще са основните цели на банката в България през следващите години и какви проекти ще финансирате и подпомагате приоритетно? 

Целите на Групата на ЕИБ в България са свързани основно с осигуряване на постоянна подкрепа за просперитета, растежа и заетостта в България. Стремим се да постигаме това посредством:

• Съфинансиране заедно с ЕС на приоритетни инвестиции в публичната инфраструктура, които ускоряват усвояването на безвъзмездните средства от ЕС, особено за новия период 2021 – 2027 г.
• Подкрепа за местната и регионалната инфраструктура. 
• Насърчаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията.
• Подкрепа за прилагането на различни финансови инструменти, насочени към микропредприятия, МСП и новосъздадени предприятия. 

Перспективите занапред са, освен съфинансирането на инфраструктурни проекти по програмите, да участваме в реализацията на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в новата инициатива REPowerEU, която цели да насочи финансов ресурс за мерки за енергийна ефективност, инвестиции за внедряване на възобновяеми енергийни източници, енергийна инфраструктура, електропреносната мрежа. В разговори сме с всички електроенергийни системни оператори в Европа какъв тип подкрепа искат да получат от нас за развитие на инфраструктурата за присъединяване, за да може мрежата да поеме новия обем планирани ВЕИ. Такива проекти може да се реализират и в България, например през Модернизационния фонд, където вече тече процедурата за оценка на проекти.

Бих искал да отбележа и дейността на нашето дъщерно дружество – Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), който подкрепя високотехнологични прохождащи и малки предприятия в Европа и играе ключова роля в тези процеси. Фондът създава и внедрява продукти за рисково финансиране, както и  инициативи за гаранции и микрофинансиране. 

Едно от нещата, с които изключително много се гордеем, е, че през последните 10 години в България се зароди много жива екосистема за дялов и рисков капитал. Ключова роля в този процес изигра именно ЕИФ посредством програмата JEREMIE. Парите, които се инвестираха преди 10 години, родиха второ и трето поколение фондове за рисков капитал, което само по себе си е показател за успех. Тези първоначални капитали помогнаха на мениджърите да стимулират правилните компании към растеж, а сега тези мениджъри привличат частни капитали извън България – друг белег на успеха. Така на практика София се превръща в регионален център за фондове за рисков капитал, опериращи в Югоизточна Европа. И най-важното е, че тази екосистема е изключително стабилна и резистентна.

И именно благодарение на добрите резултати, постигнати през изминалото десетилетие, в ПВУ има заделени 330 млн. евро за малък и среден бизнес в т.нар. Програма за икономическа трансформация, които ще бъдат управлявани от ЕИФ. Този ресурс ще бъде разделен в две направления – 150 млн. в два гаранционни инструмента (насочени към банките) – ще бъде вкаран допълнителен ресурс в InvestEU програмата, насочен само за България, през т.нар. member state compartment – и 180 млн. в нови инструменти за дялови инвестиции. От тях в икономиката на България се предвиждат да влезнат между 1,0 – 1,5 млрд. евро до 2026 г., постигайки мултипликатор между 3 и 5 пъти спрямо първоначалния ресурс. Важно е да се отбележи, че тези финансови инструменти са с много ясен фокус върху иновации, дигитализация, зелена и кръгова икономика.

Успяват ли българските партньори на ЕИБ да се възползват максимално от възможностите за финансиране на проекти и инициативи? Има ли примери от други страни, които бихте искали да видите и в България?

Подкрепата от страна на Групата на ЕИБ в България представлява близо 1,5 % от БВП, което нарежда страната на 3-о място сред държавите членки на ЕС, показващо активната дейност на банката в България.

Също така, България е например един от най-големите бенефициенти на консултантските услуги, предоставяни от ЕИБ. Групата на ЕИБ и Европейската комисия имат редица мандати и програми в тази посока, където се цели да се посрещнат специфичните нужди на кохезионните страни, а именно програми като JASPERS, Европейския консултантски център по инвестиционните въпроси и други.

Бих искал да отбележа също така, че банките и фондовете за рисков капитал в България имат силно партньорство с нас. Като пример, България беше една от 22-те страни, които влязоха в Европейски гаранционен фонд – механизъм за подпомагане на малки и средни предприятия по време на кризата около пандемията COVID-19. Във връзка с този фонд България предостави гаранции в размер на 51 млн. евро. Операциите по предоставяне на гаранции и дялово участие през 2021 и 2022 г. се очаква да мобилизират над 3,1 млрд. евро, като това отрежда на България едно от водещите места сред най-големите нетни бенефициенти от операциите на Европейския гаранционен фонд. 

Като добри примери от други страни можем да споменем офшорната вятърна енергия – сектор, който ние подкрепяме още от периода, когато той беше в начален стадий. Днес правим същото с плаващи офшорни вятърни системи, системи за съхранение на енергия и зелен водород. Това са все проекти, които се надяваме да видим и в България в скоро време.

Също така бих откроил и инвестициите, които правим в железопътния сектор в много страни от ЕС. ЕИБ подкрепя преминаването към железопътен транспорт чрез финансиране и консултантски услуги, за да помогне за намаляване на емисиите на парникови газове и замърсяването и да подготви транспорта на ЕС за бъдещето. Железопътният транспорт е една от най-устойчивите и безопасни форми на пътнически и товарен транспорт и в това отношение България има голям потенциал за модернизиране и разширяване на своята железопътна мрежа.

От гледна точка на ЕИФ, можем да споменем фондовете за технологичен трансфер (Tech Transfer Funds – TTFs), които имат за цел да трансформират резултатите от научноизследователската и развойна дейност в продаваеми продукти и услуги, което е стратегическа област за ЕИФ. Ресурсът по ПВУ, поверен на ЕИФ, включва прозорец за иновации, насочен към увеличаване на иновационния капацитет на българските компании, ускоряване на тяхната производителност и прехода към икономика, основана на знанието. Именно благодарение на този заделен ресурс могат да бъдат подкрепени такъв тип фондове за технологичен трансфер и се надяваме това да се материализира в близко бъдеще тук.

Все повече финансови институции въвеждат ограничения за финансиране на въглеродно-интензивни технологии и решения. Как ще се отрази новата европейска таксономия върху банковите и финансовите услуги в Европа и в България? 

Ако искаме да увеличим подкрепата за проекти, които наистина се борят с изменението на климата, защитават околната среда и подкрепят социалната устойчивост, трябва да разработим общ език за устойчиво финансиране. ЕИБ е пионер в екологизирането на финансовата система. Ние въведохме зелените облигации преди шестнадесет години и допринесохме за таксономията на ЕС и проекта за стандарт за зелени облигации на ЕС.

Чрез установяване на ясни стандарти и дефиниции, Таксономията на ЕС ще помогне на публичния и частния сектор да разберат кога една инвестиционна дейност е устойчива. Това предотвратява „зелените заблуди“ (greenwashing), което е процесът на предоставяне на подвеждаща или дори невярна информация относно действията в областта на климата и околната среда. Таксономията на ЕС създава по-прозрачни и стабилни финансови пазари, които ще помогнат за отключването на частния капитал, необходим за ускоряване на зеления преход на нашите икономики.

ЕИБ си партнира с редица университети в Европа за развитие на съвместни инициативи. Разкажете ни повече за връзката на Банката с академичната общност, включително в България.

Точно така, имаме партньорства с над 70 университета в ЕС. Тези партньорства се осъществяват посредством Института на ЕИБ. Той е създаден с цел насърчаване и подкрепа на социални, културни и академични инициативи с европейски заинтересовани страни и обществеността като цяло. Това е ключов стълб на Групата на ЕИБ за изпълнение на своите обществени и граждански задължения.

Институтът на ЕИБ канализира подкрепа, главно чрез безвъзмездни средства или спонсорство, за изследователски дейности, особено в областта на приложната икономика в ЕС. Той действа като катализатор за икономическо и социално развитие в рамките на държавите-членки на ЕС. 

Бих искал да обърна по-конкретно внимание на една от инициативите, а именно лятното училище на ЕИБ. Това е една 10-дневна програма за завършили студенти, за да научат за основните дейности и отговорности на групата на ЕИБ. Организира се всяка година през юни/юли в Люксембург. Всички лектори са служители на ЕИБ и ЕИФ, като предлагат информация от първа ръка за най-големия многостранен кредитор и емитент в света, информация която не може да бъде намерена в академичните учебници. Лятното училище на ЕИБ предлага практически подход към мултидисциплинарни проблеми с лекции за мисиите и операциите на групата на ЕИБ, уроци и сесии, обхващащи правни, финансови, политически и свързани с устойчивостта теми. Програмата има за цел да насърчи дългосрочни взаимоотношения и да създаде мрежа от хора, които се интересуват от бъдещето на Европа и извън нея.

И не на последно място, бих искал да отбележа и сътрудничеството, което имаме със Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Вече четвърта поредна година колеги от най-различни области изнасят лекции пред студентите от СУ, помагайки им да разберат дейностите на банката и какви са въздействията от различните видове инвестиции и проекти. Също така, за поредна година трима студенти от Стопанския факултет ще вземат участие в лятното ни училище. Бих искал да изкажа специални благодарности на Декана на Стопанския факултет – доц. д-р Атанас Георгиев за това партньорство. Надяваме се то да продължава да се развива така успешно и занапред!

-----------------------------------------------------------------------------------------

Теодор Радонов е ръководител на българския офис на групата на Европейската инвестиционна банка в България от м. март 2021 г. Радонов е финансов експерт с диплома от френския университет „София Антиполис“. Той има над 12 години опит в групата на ЕИБ, от които 8 с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), където фокусът му е бил върху със секюритизация и гаранционни продукти. Участва активно в структурирането и прилагането на редица финансови инструменти на ЕИФ в България. Преди това е работил във финансовата сфера на аналитични позиции.