Вижте интервюто с Теодор Бобочиков, управляващ партньор във V-Ridium, в брой март/2022 г. на сп. Ютилитис – www.utilities.bg
__ 

Какво представлява V-Ridium, каква е визията за бъдещето и какви са приоритетите на ръководството на компанията?

Компанията В-Ридиум, притежание на GreenVolt, успешно извършва своята дейност в полето на развитие и експлоатиране на ВЕИ проекти вече повече от 10 години. В резултат на успешното ни развитие, в момента оперираме в 7 европейски държави - Полша, България, Италия, Гърция, Франция, Румъния, Сърбия, както и в САЩ и Мексико.

С повече от 17 GW зад гърба си и с 5 GW активни проекти в момента, успяхме да развием компанията, така че да направим успешно IPO, като част от портфолиото на GreenVolt, на португалската борса през август 2021 г. С повече от 270 млн. евро събрано финансиране за развитие – 170 млн. от първичното публично предлагане и 100 млн. зелени облигации, компанията успоредно развива проекти и взема дейно участие в трансформацията на енергетиката, която всички ние преживяваме в момента.

Най-важното за нас е, че акционери, екип, партньори и заинтересовани страни работим в унисон, водени от мисията ни за промяна и декарбонизация на енергетиката и икономиката, така че икономиката на Европа и България да е по-конкурентна и устойчива.

Какви са основните причини за трансформация на енергетиката и като цяло на икономиката в Европа и защо според Вас се случва тази промяна? Очаквате ли промяна в тенденциите?

Енергетиката на всяка държава съществува с една единствена цел – надеждно и оптимизирано да се доставя енергия на потребителите – битови и бизнес, така че икономиката да  реализира потенциала си и да получи конкурентно предимство пред останалите икономики. За съжаление, понякога поне да не изоставаме става достатъчна цел.

Няколко са основните тенденции в икономиката, политиката, технологиите и екологията, които очертаваха и продължават да очертават пътя на трансформацията.

На първо място, срокове на развитие на енергийни мощности от 10 години, строителство за 5 години и експлоатация за 40+ години, какъвто е цикълът на ядрените, въглищните и газовите централи, е в тотално противоречие с ускорената волатилност на икономическите цикли. Разбира се, всички вече построени мощности трябва да се използват докогато са екологично, рисково и икономически приемливи за обществото и света. Но как да построим централа, която ще оперира до 2080 г., като не знаем какъв ще е светът утре?

В момента, очевидно гъвкавостта, която предлагат възобновяемите източници и възможността да се ускорява и забавя развитието им според циклите на икономиката е в съзвучие с нуждите на икономиката и развитието на енергетиката. Нормално е, че развитието на ВЕИ изглежда сякаш на тласъци, все пак така се развива и икономиката.

На второ място, без да е второ по важност, са натрупаните социални фондове (застраховки, пенсии), които търсят място за своите пари със съгласувани парични потоци според нуждите на фонда. Собствениците на фонда – обществото, имат изисквания и очаквания тези пари да са инвестирани за общо благо, т.нар. public good. Държавите регулират сектора със социалните фондове, така че инвестициите да са в приемливи сектори. В допълнение, все повече банки изключват като възможност да инвестират в различни от възобновяеми енергийни източници. Тази активна насоченост на инвестициите в посока ВЕИ е двигател на растежа в сектора.

Важна социална тенденция е желанието на обществото да намери модел за разсредоточаване на богатството. Този двигател, комбиниран с модерната тенденция всеки да е инвеститор, води до налагане на сектора не само като технологично модерен, но и като бизнес-модерен сектор, даващ възможност за ВЕИ инвестиции. Възобновяемите източници са очевиден кандидат за възможност за малки компании и дори за индивидуални инвеститори да влагат в сектор, запазен доскоро само за големите корпорации.

Желанието да оставим природата по-чиста или поне поносима за живеене е по-силно от всякога. Движението за декарбонизация и борбата с климатичните промени е в сърцата на политици, икономисти, енергетици и децата.

Още една тенденция, която обуславя налагането на алтернативни енергийни източници, както ги наричаха в миналото, а днес – възобновяеми, в бъдеще може би само енергийни източници, е ускореното технологично развитие и дигитализацията на всичко и невероятните възможности, произтичащи от това. На всички нас е ясно, че въпреки многото си предимства, ВЕИ има и ограничения, и особености. Волатилността на производство и зависимостта му от метеорологичните условия поставят нови предизвикателства пред тяхната интеграция в електропреносната мрежа. В допълнение към традиционните бизнес модели и технологии за балансиране на мрежата, развитието и на дигиталните технологии като IoТ, AI, Blockchain, се използва за създаване на гъвкавост и управление на мрежата и енергийната система по нов начин, посредством намирането на нови бизнес модели и нови роли за участниците, така че търсенето да се променя, т.нар. Demand Respond, според наличния ресурс – слънце, вятър, вода.

Търсенето на нови технологии за съхранение на енергията вече оказа развитие върху батериите. Зеленият водород също търси място в промяната на сектора. Електрификацията на транспорта, а и на други сектори, ще доведе до включване на консуматори в електрическите мрежи на място и по време, за което системата не е готова в момента, но и ще дадат гъвкавост, каквато днес липсва.

Едно е сигурно - енергетиката утре няма да има нищо общо с енергетиката вчера и ще е различна от енергетиката днес.

Каква е спецификата на българската енергийна система и защо може да се разчита на ВЕИ в дългосрочен план? Какви са мерките, които правителството може да предприеме, за да улесни прехода?

Чисто технологично енергийната система на България се отличава с наличието на добре развит сектор ВЕЦ и ПАВЕЦ. Гъвкавостта за управление на енергийната система, която тази съществуваща инфраструктура предлага сега, а и в бъдеще доминирана от ВЕИ, е от голямо значение за успешната трансформация, която може да реализираме у нас.

Преносната мрежа е относително добре развита и позволява интегрирането, при това с малко инвестиции, на дистрибутирани производства и използването на умни мрежи.

Имаме остарели мощности – стари ТЕЦ, и лош изкопаем ресурс – лигнитни въглища, които логично и естествено могат да бъдат заместени с нови модерни мощности, в съзвучие – технологично, екологично и визионерски, с Енергетиката на бъдещето в Европа и света.

Разбира се, всяка промяна и устойчивото развитие изискват стабилна стратегия и усилия в изпълнението, така че да се улесни преходът, като се премахнат пречките и се създадат условия за инвестиции. За да формираме бъдещето е важно ясно да се разпознават и ограничаващите фактори като: 1) липса на възможности за присъединяване; 2) липса на предвидимост в реализирането на производството; и 3) предизвикателства пред управлението на системата, доминирана от ВЕИ. И е важно да се намери този подход за тяхното адресиране, който ще постига най-добър резултат с минимални средства.

Развитието на мрежата трябва да следва ясна и модерна стратегия за развитие както технологично, така и географски. Не е трудно да се установи къде има ресурс и къде мрежата може лесно да бъде развита.

За да имаме успех, следва да се изработи и програма за елиминиране на един от най-важните ограничители за банките и инвеститорите – непредвидимостта на цената и съответно приходите. Ключов фактор за успеха и ръста на инвестициите в сектора е да има тази предвидимост за банковите институции, които осигуряват проектно финансиране – т.нар. non-recourse project financing.

Единият от начините да насочим банкови инвестиции в сектора е да приложим най-добрата система за подпомагане, която вече е доказана в Европа – търгове за възобновяема енергия с ценови под, т.нар. Renewable Auction with floor price.

Съвсем правилно, се очаква инвеститорът да поема търговския риск от реализацията на енергията, но банките не са склонни да поемат такъв риск. За банките е важно да има минимална цена или „под”, за да имат гарантирани минимални приходи. Това важи за всички големи енергийни проекти – ТЕЦ, АЕЦ, ВЕЦ. Особеностите на проектното  финансиране и инвестициите във вятърните и слънчеви централи не са изключение. Системите за подпомагане от миналото – преференциални цени, зелени сертификати – постепенно преминават в система за премахване на ограничителите – т.нар. „floor price“, което позволява развитието на сектора без влагане на значителен обществен ресурс.

Проектирането на търгове за възобновяема енергия (Renewable Energy Auctions) при достатъчно конкуренция от развити проекти, води до цени на много ниско ниво, които на практика не водят до плащания, но изцяло удовлетворяват банковите изисквания за намаляване на риска. Например, в Европа много често търговете приключват с цена между 45-60 евро. Спечеленият търг и ангажиментът на държавата осигуряват стабилност за банките и инвеститора. На практика обаче, реализираните енергии на пазара ден напред са винаги на по-високи цени и затова държавата няма плащания за подкрепа.

Инвеститорът очаква да получи по-високи цени от пазара и да реализира по-голяма възвращаемост, което разбира се е риск, който стратегическите инвеститори трябва да са готови да поемат на 100%. Инвеститорът на практика реализира своята възвращаемост само от по-високите цени на борсата и носи изцяло търговския риск, което не изкривява основите на либерализираният пазар.

Какво бихте казали за алтернативите и как бихте очертали успешния според Вас път на енергийното развитие?

Може да продължим да „развиваме” сектора, като се опитваме да пазим статуквото, както правихме досега. Обективните реалности вече ни показват, че по този начин ще подложим икономиката си в бъдеще на значителен риск от неконкурентност и може да се очаква, че високите цени на енергоносителите или CO2 ще оказват възпиращо въздействие както върху растежа и развитието на местните компании, така и върху възможностите да привличаме инвестиции. 

Според мен високите цени на газа през 2021-2022 г. освен негативното си въздействие, имат и събуждащо положително въздействие върху хората, които управляват и регулират енергетиката.

Захранването на икономиката и бита от енергетика, независеща от изкопаеми и вносни горива, енергетика, независеща от цените на CO2, трябва да е приоритет на всички нас, за да осигурим конкурентост и успешност на бизнеса и благоденствие на гражданите. Дълго търсените и искани устойчивост и независимост на сектора започват да имат все по-осезаемо икономическо проявление в ежедневието ни. Все още сме силно зависими от цената на вносните горива. Както се видя, вдигането на нивата при газа изстреля цените в зоната на 500+ лева на MWh. Секторът не е устойчив на тези влияния и това може да се промени с повече местни и възобновяеми източници.

Разбира се, 100% ВЕИ в мрежата от днешна гледна точка е невъзможно не само в България, но и където и да е. Значителното увеличаване на дела на ВЕИ следва да се прави внимателно и да не се нарушава сигурността на мрежата. Когато говорим за визията за 100% ВЕИ, трябва да имаме предвид, че средата, технологиите и икономиката ще са значително променени през 2050 г. и  нататък.

Към днешна дата ВЕИ имат най-ниска себестойност, измерена чрез LCOE – levelised cost of energy, в сравнение с останалите новоизградени енергийни източници. С развитието на технологията, себестойността ще продължи да намалява, успоредно с подобряване на ефективността и техническите характеристики за улеснението на интеграцията. Правилно е да търсим възможности как да правим повече от по-евтините източници.

Дигитализацията на всичко ще позволява умно и гъвкаво управление на мрежите, товарите и производството, познати като smart grid. Електрификацията на транспорта ще промени енергийните потоци по време и място, което е предизвикателство, но и възможност за допълнителна гъвкавост в управлението на енергетиката, например с използване на V2G – vechicles to grid.

Развитието на батериите и други технологии за съхранение ще позволи оптимизиране на разхода за интеграция на ВЕИ и тяхното по-лесно балансиране. Зеленият водород може да промени значително начина, по който пренасяме и съхраняваме енергия, с цел интеграцията по сигурен начин на ВЕИ.

Едно е сигурно – бъдещето е различно. Вярвам, че енергетиката, икономиката и бизнесът в България ще намерят начин да иновират и развиват, за да се възползват от промяната.

_____

Теодор Бобочиков е опитен енергиен професионалист с добавени над 1,5 GW ВЕИ в ЕС. Той е специалист по финанси и има богат опит в енергийния сектор с фокус върху възобновяемите енергийни източници.

В своята професионална кариера и като предприемач, той ръководи основаването на енергийни компании в областта на ВЕИ и енергийната дигитализация.

Заемал е различни висши управленски позиции във водещи компании в енергийния сектор (Енерго-Про Хидро България, AES Wind България, Vestas Europe). В момента е съосновател и партньор във V-ridium.