Интервюта Bookmark and Share

01.03.2022 г.
Александър Николов, Министър на енергетиката на Република България
Целта ми е да водим прозрачна енергийна политика в защита на държавния и обществения интерес
АВТОР: Интервю на Любомир Грозданов

Вижте интервюто с Александър Николов, Министър на енергетиката на Република България, в брой януари-февруари/2022 г. на сп. Ютилитис – www.utilities.bg
__ 

Господин Николов, кои са стратегическите приоритети за енергийния отрасъл на настоящето ръководство на Министерството на енергетиката?

Целта ми е да водим прозрачна енергийна политика в защита на държавния и обществения интерес. За мен това означава конкурентен и ефективен енергиен сектор. Работим за финансово оздравяване на държавните енергийни дружества, но наред с това сме се фокусирали върху намаляване енергоемкостта на бизнеса и домакинствата от една страна и повишаване на енергийната ефективност от друга. Комбинацията от тези мерки има пряко влияние върху формирането на цената на енергоносителите.

От съществено значение е и въвеждането на либерализиран енергиен пазар и отпадане на регулаторните функции. Така бизнесът и домакинствата ще могат да избират своя доставчик на електроенергия от свободния пазар, което ще стимулира конкуренцията в сектора и ще регулира цените. Трябва да дадем и възможност на малките фирми и битовите потребители сами да произвеждат електроенергия за собствени нужди, което също е част от енергийната независимост, сигурността на доставките и оптимизиране на цените.

В глобалната картина на българската енергетика, усилията ми са насочени към гарантиране на енергийната ни независимост, чрез разработването на собствени находища на енергийни ресурси и ускоряване диверсификацията на източниците и маршрутите, по които България получава вносни суровини. Това има пряка връзка с националната ни сигурност и конкурентоспособността на икономиката.

И точно заради това ще бъда безкомпромисен за начина, по който се изразходват публичните ресурси в сектора. Стартирането на нови и продължаване изграждането на започнати  големи енергийни проекти ще се извършва само при доказана ефективност, икономическа обоснованост и безспорни ползи за обществото в дългосрочен план. Ще направя всичко по силите си да извадя българската енергетика на светло с ясни и рационални пазарни правила. Искам да я върна в руслото на нашия национален интерес. Искам да имаме независима и модерна енергетика с чисто производство, нови технологии, умни мрежи, конкурентен пазар и справедливи цени.

 

Кои са най-спешните приоритети на Министерството в периода до средата на тази година?

Без съмнение това е справянето с високите цени на енергоносителите. Още в първите дни на мандата ми разработихме Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти, по която вече са предоставени близо 379 млн. лева за октомври и ноември 2021 г. За декември помощта е фиксирана сума в размер на 128,98 лв./MWh. За януари компенсациите вече се изчисляват на 75% от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „ден напред“ на БНЕБ за съответния месец и базовата цена 185,59 лв./MWh, но не повече от 250 лв./MWh. Компенсация за клиенти с цени под базовата, не се предвижда.

Приехме и нова Програма за компенсиране на битовите потребители на природен газ и топлофикационните дружества, използващи като основно гориво природен газ. Тя е с индикативен бюджет 220 млн. лв. и обхваща периода декември 2021 г. – март 2022 г. От тях 140 млн. лв. са за периода декември 2021 г. – януари 2022 г. От тези средства ще се възползват именно домакинствата. Те ще получат 26,77лв./MWh компенсация за декември 2021 и 42,31 лв./MWh за януари т.г.

Друг механизъм за регулиране на цените виждаме в алтернативните доставки на природен газ по договора ни с Азербайджан и предприехме спешни действия за завършване на интерконектора Гърция – България и пускането му в експлоатация през тази година. Очакваме гръцката компания AVAX да компенсира забавянето на строителството, като ангажира повече ресурси и оптимизира максимално работата си, за да спази ангажимента за срочно изпълнение. Важно е всички страни, акционери, участващи в процеса, да дадат своя принос това да се случи по най-ефективния начин – без оскъпяване на изграждането и при запазване на конкурентна тарифа за ползване на капацитет.

Отделно, българското правителството прави всичко възможно да подкрепи компанията Ай Си Джи Би да осигури максимална институционална подкрепа с цел съкращаване на сроковете за влизане на газопровода в експлоатация. България е поела ангажимент проектът IGB да бъде завършен и се свърже с ТАП, като по този начин стане неразривна част от Южния газов коридор. Значението на IGB се простира отвъд границите на България и Гърция и е ключов за енергийната сигурност и диверсификация на източниците за Европа, като дава възможност за свързване с други планирани газови проекти, в т.ч. LNG терминала при Александруполис, Гърция, както и турски терминали; EastMed – за директно свързване на ресурси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и доставките на втечнен природен газ от Израел, Египет и др.

Наред с това, ключова за нас е пазарната интеграция и взаимовръзките с електроенергийните системи на съседните страни. Такъв е електроенергийният коридор „Север-Юг“ и проектът за изграждане на междусистемен електропровод 400 kV с капацитет от 1500 MW между подстанция „Марица Изток“ в България и подстанция „Неа Санта“, Гърция. Строителството трябва да завърши до средата на тази година и да бъде въведен в експлоатация през второто полугодие на 2022 г.

Не търпи отлагане и въпросът за бъдещето на въглищните региони. Предстои завършването на доклада, изготвен по Споразумението с Международната банка за възстановяване и развитие за „Подкрепа за териториалната декарбонизация“ на 8-те въглеродноинтензивни области на страната. Когато той е готов, ще организираме срещи между заинтересованите страни и банката за детайлизиране на предлаганите инвестиционни приоритети, социалните дейности и приложимите механизми за финансиране. Решенията по казуса не са лесни, но целта на цялото правителство е да дадем такава перспектива за региона, която да съхрани натрупания експертен потенциал с възможностите за развиване на нови технологии и на българските енергийни ресурси.

 

Предвиждате ли промени в принципите на управление на държавните предприятия в енергийния отрасъл? От какви реформи се нуждае държавната енергетика?

Ще ви кажа какво изисквам от ръководствата на държавните енергийни дружества. Три неща – ефективно управление, технологична и финансова стабилност и безкомпромисно провеждане на държавната енергийна политика в полза на българските потребители. Като част от европейския енергиен съюз, ще се възползваме максимално от неговия потенциал – от технологиите и финансовия ресурс, от конкурентоспособността на общия пазар и възможностите, произтичащи от Зелената сделка.

 

Енергийната бедност е едно от основните предизвикателства, което беше останало на заден план досега. Какви мерки предвиждате по този приоритет?

Ситуацията в момента е показателна за нуждата от промени в механизмите за целево енергийно подпомагане. Виждаме, че регулираните цени на енергията за домакинствата не носят достатъчен социален ефект за най-уязвимите групи. Действащите мерки не могат да компенсират ръста на сметките, а непрекъснатата динамика в цените още повече задълбочава риска от енергийна бедност.

Необходими са законодателни промени, които да дадат определение за енергийна бедност, въз основа на ясни критерии, като ниво на доходите, енергийни разходи като дял от разполагаемия доход, ниска енергийна ефективност на жилището и т.н. За справяне с енергийната бедност обаче е необходимо структуриране на дългосрочни мерки, които са свързани с инвестиции в енергийна ефективност или намаляване на нуждата и количеството  енергия, необходими за отопление и охлаждане на дома. Мерките за енергийна ефективност ще намалят едновременно режийните разходи и броя на хората, застрашени от енергийна бедност.

 

Във връзка с европейските цели до 2030 г., какво и как трябва да постигне България по отношение на емисии, енергийна ефективност и ВЕИ? Как ще бъде финансиран този преход?

Подобряването на енергийната ефективност (EE), за която стана дума, е важна част от политиката за неутралност на климата на ЕС. Освен че редуцира общите разходи за енергия, повишаването на ЕЕ насърчава социалното и икономическото развитие, повишава енергийната сигурност, качеството на живот и заетостта.

България планира да намали потреблението на първична енергия с 27,89% и на крайното потребление на енергия с 31,67% (спрямо референтния сценарий PRIMES 2007). Постигането на тази цел е стратегически свързано с обновяване на сградния фонд, като приоритет ще се дава на мерки за енергийна ефективност, в съчетание с използването на възобновяеми източници в жилищни и нежилищни сгради.

В Дългосрочната национална стратегия сме поставили амбициозни цели до 2050 г. за постигане на енергийно високоефективен и декaрбонизиран сграден сектор и модернизация на всички сгради с интелигентни технологии. Ще бъдат обновени 60% от  жилищните и близо 17% от нежилищните сгради, което ще доведе до спестяване на енергия в размер на 7 329 GWh/г. и намаляване емисиите на парникови газове с 3 274 453 тона СО2. Прилагането на мерките означава и 17 600 нови работни места и допълнителен годишен ръст на БВП от 557 млн. лв. още към 2030 г. За финансиране на тези мерки създаваме единен „Фонд за декарбонизация за България“ със средства по Европейските фондове за кохезионна политика. Чрез него ще се предоставя безвъзмездна финансова и техническа помощ, съчетана с финансови инструменти, които включват кредитни линии и гаранции и/или комбинация от тях. Към фонда ще бъде създадена и единна точка за техническата помощ на кандидатите от типа „Обслужване на едно гише“ или друг подобен механизъм. Предвиждаме участие на банки и финансови институции като финансови посредници, с което да се осигури съфинансиране на проектите и ще се опрости процесът на отпускане на средствата.

Според Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия трябва да стигне 27,09% в края на периода. За целта ще използваме възможностите, които предлагат различните финансови механизми, в т.ч. оперативни и национални програми, публични и частни партньорства за разработване на широкомащабни инвестиционни програми и схеми за финансиране. Основен финансов ресурс се очаква и по Плана за възстановяване и  устойчивост, както и по Модернизационния фонд,  създаден с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. От него можем да осигурим средства за разширяване на производството и потреблението на електроенергия от ВИ, за модернизиране на енергийните мрежи и внедряване на смарт технологии за пренос и съхранение.

Специално направление във Фонда предвижда подпомагане за справедлив преход в региони, зависими от въглерод, какъвто е Маришкият басейн у нас. Страната ни ще може да кандидатства за подкрепа за пренасочване, преквалификация и повишаване на квалификацията на работници, образование, инициативи за търсене на работа, създаване на стартиращи предприятия и т.н.

 

Какво ще се случва през следващите месеци и години по отношение на либерализацията на енергийните пазари за домакинствата?

Пазарът на електрическа енергия в България е частично либерализиран, като регулираният дял е 40%. Вървим към пълна либерализация, като задача на министерството е да гарантира плавен и поетапен преход за битовите потребители. В началото цената за тях ще бъде частично регулирана до пълното отпадане на регулираната компонента.

Преди започване на процеса на пълна либерализация на пазара на дребно, ще въведем механизъм за защита на уязвимите клиенти, който да осигури целогодишно покриване на минимални нужди от електрическа енергия, извън нуждите за отопление.

 

Предвиждате ли допълнителни мерки за насърчаване на т.нар. просюмъри и енергийни кооперативи?

Това са едни от нововъзникващите пазарни субекти при енергийния преход. Дали са фотоволтаични панели или микрогенераторни инсталации, малки вятърни турбини или електрически автомобили – всички тези различни технологии могат да бъдат използвани както от частни лица, така и от бизнеса, за да станат едновременно производители и потребители на енергия. Моделът на „собствено потребление“ дава възможност за намаляване на разходите за енергия, особено за малките и средни предприятия, за които високите цени са сериозна тежест.

От друга страна децентрализираното локално производство е важно за декарбонизацията на икономиката и борбата с климатичните промени. Насърчаването му е свързано със законодателни промени, които да им дадат възможност да оперират в енергийната система и улеснят интегрирането им на пазара. В момента работим върху изменения и допълнения на Закона за енергетиката, които регламентират правната форма на енергийните кооперативи и активните потребители (просюмърите) и ще определят приложимите видове юридически лица.

_____

Александър Николов е роден на 2 декември 1982 г. Притежава дълъг мениджърски опит в сферата на телекомуникациите, финансите, инвестициите и капиталовите пазари. Бил е изпълнителен директор на фонд за рисков капитал, управлявал е стратегически проекти, развиващи иновативни финансови технологии. Магистър по финанси от УНСС. Водил е лекции по фючърси, опции и управление на инвестиции. Притежава допълнителни квалификации, насочени към дигитална трансформация на бизнеса, като текущо работи и по дисертационна тема в същата сфера. Владее английски език.

 




Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

20.03.2022  Теодор Бобочиков, Управляващ партньор, V-Ridium
Трансформация на енергетиката – тенденции и двигатели
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

С какво транспортно средство стигате до работните си места?











 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X