Интервюта Bookmark and Share

24.10.2021 г.
Веселин Тодоров, председател на АТППГВ
Естественият път на прехода е постепенната замяна на въглищата с природен газ
АВТОР: Интервю на Любомир Грозданов

Вижте интервюто с Веселин Тодоров, председател на Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород, в брой октомври/2021 г. на сп. Ютилитис – www.utilities.bg
__

Господин Тодоров, каква е целта на новоучредената от Вас асоциация? Какви са вашите непосредствени задачи?

Нека първо започна с това, че „Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород“ не е просто математически сбор от няколко юридически лица, които просто имат нужда от трибуна. Ние, учредителите, сме хора, които имат дългогодишен опит както на българския, така и на международния пазар на природен газ, с визия, че в крайна сметка ще настъпи и моментът, в който водородът ще влезе трайно в живота ни. Да, името на Асоциацията е малко сложно, но идеята ни беше да изпреварим времето и да създадем организация, която да бъде мост между миналото и бъдещето, между познатото и непознатото.

Ние няма да пишем казионни писма до различни институции или да участваме в псевдодебати с надеждата, че евентуално ще бъдем чути. Напротив, ще бъдем достатъчно смели да заставаме с лицата и експертизата си, предлагайки промени в правно-нормативната и институционалната уредба, свързана със секторите природен газ и водород. Нашето желание е да бъдем активен участник в развитието на пазара. Гарант, че интересите на всички ще бъдат защитени.

А непосредствените задачи са ясни – напълно либерализиран пазар на природен газ и започването на истински дебати,  свързани с водорода, в контекста на неговия потенциал като гориво на бъдещето.

Преди години и двете неща имаха като че ли някакъв абстрактен , недовършен вид. Свободен пазар на природен газ нямаше, а водородът беше химера, за която никой не смееше да говори, тъй като беше много непозната тема. Сега нещата са малко по-различни. Пазарът на синьо гориво в България извървя детските си стъпки и смело започва да крачи, а водородът е най-често споменаваното гориво като отговор на въпроса какво следва след 2050 г.

И, докато за водорода говорим в бъдеще време, то при природния газ нещата се случват тук и сега. Не трябва да изпускаме момента да създадем такива условия и рамка, които да гарантират равни права и достъп за всички, честна конкуренция на пазара и предлагането на най-добрите услуги и практики.


Какви са регулаторните препятствия за либерализиране на пазара? Каква трябва да бъде ролята на Булгаргаз ЕАД?

Има едно основно препятствие, което не бъде ли преодоляно, никога няма да имаме свободен пазар на природен газ и то се казва „ регулирана цена“.

Това е слонът в стаята. Не можем да имаме ежемесечно променяща се регулирана цена и да говорим за либерализацията. Двете неща не могат да съществуват едновременно, това е нонсенс. Трябва да изберем или едното, или другото. Тъй  като не можем вечно да имаме пазар, при който цената се регулира, е време да започнем истинските дебати кога да  отпадне тази регулаторна мярка.

И за да започна тези дебати, ще трябва да изброя промените, които настъпиха през годините и каква е голямата разлика от преди и сега, за да си дадем сметка, че сме готови за  тази стъпка.

Преди имахме само един доставчик – Булгаргаз ЕАД, получаващ природен газ само от Газпром. Нямахме въведен входно-изходен модел за достъп и пренос по газопреносните мрежи, нямахме достатъчно интерконекторна свързаност със съседните ни държави, нямахме диверсификация на източниците на доставка, нямаше достатъчно търговци на синьо гориво, нямахме споразумения за междусистемна свързаност, нямаше организиран борсов пазар на природен газ. Това всичко предполага регулация на цената.

На прага на 2022 г., нещата изглеждат по съвсем различен начин. От октомври 2017 г., имаме работещ входно-изходен модел за пренос на природен газ, който стимулира търговците да извършват все повече сделки, имаме интерконекторна свързаност с Румъния, имаме връзка с Турция, по южно направление в средата на следващата година се очаква да влезе в експлоатация интерконекторната връзка с Гърция. Дори и в момента имаме много активна виртуална търговия през съществуващата връзка Кулата-Сидирокастро. Можем да получаваме втечнен природен газ през терминала в Ревитуса, очаква се до 3-4 години да бъде построен и новият терминал в Александруполис, в който дори преносният оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД има дялово участие. Получаваме азерски газ, за сметка на руския.

От началото на миналата година имаме и работеща борса в лицето на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД, на която активно се търгуват различни краткосрочни и дългосрочни продукти. От средата на тази година имаме лицензирана втора борса за търговия с природен газ – „Българска енергийна търговска платформа“ АД. Търговците на природен газ стават все повече и повече, като след края на лицензионната кампания на Комисията за енергийно и водно регулиране, очакваме да бъдат над 30.

На база на всичко изброено, имаме множество предпоставки регулирането на цената на синьото гориво да бъде прекратено. Аз дори предлагам и конкретна дата за това – 01.01.2023 г. До тогава пазарът на природен газ ще бъде подготвен за новата реалност и ще посрещне това предизвикателство, без  особени сътресения.

Нещо повече, след като цената спре да бъде регулирана, аз съм сигурен, че ще се появят още повече пазарни участници, които ще предлагат още по-гъвкави договори за доставка, при още по-добри ценови условия.

И тук е време да разгледаме и втория Ви въпрос, за ролята на „Булгаргаз“ ЕАД в този процес. Това е огромна тема, която трябва да премине през широк експертен дебат. Дебатът като цяло трябва да разгледа цялостната философия за това какъв пазар на природен газ искаме да имаме. „Общественият доставчик“ ще продължава ли да изпълнява тази си роля, колкото и абстрактна да е тя, или трябва  да стане „доставчик от последна инстанция“,  гарантиращ сигурността на системата? „Булгаргаз“ трябва ли да се превърне в доставчик на ликвидност, предлагащ количества синьо гориво на търгове, но не само по Програмата за освобождаване на природен газ, но и като постоянен участник на краткосрочния пазар или ролята му като доставчик директно доставящ на крайни клиенти трябва да бъде запазена?

Това са все въпроси, чийто отговор трябва да бъде даден след широки разисквания между всички заинтересовани, включително търговци, крайни клиенти, „Булгартрансгаз“, самия „Булгаргаз“, КЕВР, Министерство на енергетиката. Всеки трябва да си каже мнението за това какво е най-приемливо, най-безрисково, най-доброто за пазара в условията, при които той функционира.

И това трябва да стане бързо. В този смисъл, ние от Асоциацията ще инициираме поредица от срещи и кръгли маси, където да бъдат поставени всички тези проблеми, за да можем да създадем такава правно-регулаторна рамка, която да отговаря на най-съвременните принципи и практики.


Какви са очакванията Ви за регионалния пазар? Как се развива интеграцията на газовия пазар в Централна и Източна Европа? Каква е ролята на основните доставчици за региона?

Регионалният пазар ще става все по интегриран. А междусистемната свързаност ще играе все по-голяма роля за разширяването на търговията и увеличаването на ликвидността на пазари, които досега традиционно са били енергийни острови. Например, скоро беше подписан меморандум за изграждането на нова междусистемна свързаност между Гърция и Северна Македония. Започва изграждането на интерконектор между България и Сърбия. Новият LNG терминал в Александруполис ще увеличи алтернативните доставки от глобалния пазар на втечнен природен газ. След завършването на и въвеждането в експлоатация на TAP, вече имаме и регулярни доставки на азерски газ. Всичко това води до един по-разнообразен, по-сигурен, по-конкурентен пазар.

Колкото повече се увеличава пазарната свързаност на страните в региона, толкова повече възможности ще се открият пред бизнеса. По-големият избор и ликвидност ще доведат до увеличаваща се конкуренция, а какво по-хубаво от това? Представете си следното: Вие сте краен клиент, който до преди година-две не е имал алтернатива. Един доставчик, една цена, непроменящи се тромави условия.

Сега картината изглежда много различна. Сега вече имате избор. От Гърция ли ще купувате, от Румъния ли, азерски ли ще бъде газът или руски, американски. Невидимата ръка на пазара си казва тежката дума и все повече доставчици и търговци се конкурират за Вас като краен клиент.

Ценовите условия се подобряват, а самата услуга за доставка става все по-гъвкава. Това е и смисълът на пазарната интеграция и либерализирането на пазарите в целия регион.

Представете си и нещо друго. Защо пък след 4-5 години да нямаме и пазарно обединение с Гърция и Румъния, например? Един общ Балкански пазар. Двата терминала за регазификация на втечнен природен газ през Гърция, собственият добив на Румъния и географското разположение на България, доставките на руски и азерски газ, както и бъдещи доставки по още непостроения газопровод EASTMED, всичко това ще направи района много привлекателен за търговия. Увеличената ликвидност ще доведе до сериозно развитие и интегриране на пазарите. Това е истински газов хъб.

За всичко това, разбира се, трябва политическа воля и визионерство. Пазарът трябва да е узрял и да е натрупал достатъчно самочувствие. Колкото и наивно да звучи всичко това, аз вярвам в потенциала на един организиран общ регионален пазар.


Какви са очакванията Ви за развитието на газа като преходно гориво за декарбонизация? Ще има ли стимули за замяна на въглища с газ, както за големите, така и за малките потребители? Как ще се отрази Зелената сделка върху пазара на природен газ, особено в Югоизточна Европа?

Европейските политики са повече от ясни – до 2050 г., амбицията на страните от ЕС са за първия континент, в който използването на фосилни горива е преустановено. Това е много смело, но ясно трябва да си дадем сметка кое е технологично и социално възможно и кое не. В страни като България, които традиционно са зависими от въглищата, преходът ще бъде много по-труден и трябва да бъдем много внимателни.

Не можем с лека ръка да затворим изведнъж всичките си  въглищни централи. Ако го направим, ще платим много  висока цена и в прекия, и в преносния смисъл на думата.

Цялата  концепция на енергийния преход в страната ни трябва да бъде съобразена с това какво може да понесе обществото, бизнесът и системата като цяло.

Виждате в момента колко високи са цените на всички енергийни продукти – като започнем през електрическата енергия, преминем през природния газ и стигнем до CO2 емисиите. Това е и резултат от прекаления ентусиазъм всичко да стане сега и веднага.

А естественият път на прехода е много прост. Той трябва да премине през постепенната замяна на въглищата с природен газ, на по-късен етап използването на природен газ и водород и чак когато е технологично и икономически обосновано, използването само на водород. В този смисъл, аз очаквам синьото гориво като „преходно“ такова да бъде използвано до последния възможен момент. Тоест, до 2049 г., ако не и след това

За съжаление, не виждам много стимули за замяна на въглищата с природен газ, тъй като Европейската комисия не харесва и синьото гориво, което е голяма тяхна грешка. Бизнесът, обаче, си знае работата. Вече виждаме различни ТЕЦ-ове в България да инвестират в газови когенерации, заменяйки въглищата. Това е естествен процес, който ще доведе и до по-голямо търсене на природен газ. В този смисъл, очаквам пазарът да се разраства, като по прогнози на „Булгартрансгаз“ тази тенденция ще се запази поне до 2030 г. Увеличеното търсене ще върви ръка за ръка и с увеличено предлагане, а това означава все по-ликвиден пазар.

В крайна сметка, България като държава от ЕС трябва да бъде достатъчно гъвкава през енергийния си преход, недопускайки крайности, при които цената изцяло се заплаща от крайния потребител, било битов или стопански. Всеки има своята отговорност, а държавата трябва да поеме нейната.


Какви са перспективите за навлизане на водорода за индустрията, транспорта, домакинствата?

Отдавна са известни преимуществата на водорода пред използването на фосилни горива в контекста на липсата на въглероден отпечатък върху природата. Технологиите за неговото производство, обаче, са икономически неизгодни към днешна дата. Трябва ясно да си дадем сметка, че масовото използване на водород е дълга писта и ще отнеме много време.

Според различни изследвания, водородът носи три пъти повече енергия на единица тегло, отколкото дизелът или бензина. Но има и определени недостатъци. За да се произведе, той има нужда от голямо количество енергия. Най-чистият метод за получаването му е чрез електролиза на водата, т.нар. „зелен“ водород. Прекалено скъп метод със сегашните налични технологии, но възможност, която в бъдеще може да стане по-популярна.

Имаме няколко вида производство на водород, означени с различни цветове. Например, процесът на производство на „сивия“ водород е чрез конверсия на метан с водна пара или газификация на въглища, ако прибавим към този процес и улавяне на произведения CO2, вече наричаме произведения водород „син“. „Тюркоазеният“ водород се получава чрез пиролиза на метана.

Дори в момента има водородни стопанства в ТЕЦ-овете, които произвеждат малки количества, но те се използват веднага за охлаждане на различни системи.

В крайна сметка, отново трябва да си зададем въпроса каква цена сме готови да платим за масовото използване на горивото. Изобщо, ще можем ли масово да го използваме, предвид неговите качества като лесна запалимост и неустойчивост в околната среда.

При всички положения, вече знаем, че има успешни опити в газопреносни мрежи да бъдат инжектирани малки количества водород (до 3-10%). Това е нова крачка, която ще доведе до по-малко замърсяване с CO2 и по-добра утилизация на двете горива.

Каквото и да се случи, ние като държава трябва да изпреварим събитията и правно-регулаторно да сме поставили началото на водородна рамка, а не да изостанем както в сектора природен газ. Иска ми се този път да сме пионери, а не догонващи.
__

Веселин Тодоров е от младите, но вече опитни мениджъри в българския енергиен бизнес. Собственик е на компания за търговия с природен газ. Има бакалавърска степен по „Политически науки“ и магистърска степен по „Устойчиво управление и развитие на енергийния сектор“. Отличава се с визионерските си идеи за развитието на българската енергетика. Признание за неговия опит и знание е изборът му за председател на Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород (АТППГВ).
 




Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

24.10.2021  Веселин Тодоров, председател на АТППГВ
Естественият път на прехода е постепенната замяна на въглищата с природен газ
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

publics.bg ви пита: С какво ще се отоплявате през настъпващия зимен сезон?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X