Интервюта Bookmark and Share

17.09.2020 г.
Бояна Ачовски, Генерален секретар на международната организация Gas Infrastructure Europe (GIE)
В краткосрочен и средносрочен план газът ще продължи да участва в енергийния микс на Югоизточна Европа
АВТОР: Любомир Грозданов

Госпожо Ачовски, кои са актуалните приоритети на Gas Infrastructure Europe (GIE) във връзка със Зеления пакт и прехода към нисковъглеродна енергетика в ЕС?

Проправянето на пътя за чисто, сигурно и достъпно европейско енергоснабдяване е от съществено значение за всички нас. Съществуващата газова инфраструктура е готова да даде възможност за тази енергийна революция и ще бъде надежден съюзник, който ще спомогне за постигането на целите на Зелената сделка на ЕС.

На първо място, GIE ще се съсредоточи върху засилването на разширяването на водородната икономика в ЕС, за да създаде по-силен, устойчив и декарбонизиран Европейски съюз – и да демонстрира с конкретни действия способността на газовата инфраструктура да осигури Зелената сделка на ЕС. Благодарение на своите широки измерения и нейната способност да дава възможности на иновативни проекти, Европейската газова мрежа значително ще подпомогне развитието на здрава водородна стойностна верига. Използването на съществуващата Европейска газова инфраструктура за нейния транспорт ще засили прехода, като даде възможност на така наречените „труднодостъпни“ сектори (сгради, тежкотоварен транспорт, авиация, корабоплаване или промишлени процеси) да бъдат част от нея.

Въпреки че се избягва блокирането на активи и значителната сума на допълнителни инвестиции, използването на гъвкавостта на газовата мрежа на ЕС ще позволи създаването на по-интегрирана енергийна система, която ще приветства нарастващия дял на ВЕИ. Според проучването на Газ за климат (Gas for Climate) на Navigant, поддържането на съществуващата газова инфраструктура генерира 217 милиарда евро годишни икономии от разходите за енергийната система.
На второ място, GIE е на път да надгради синергията, която съществува между електроенергийния и газовия сектор. Гъвкавостта и устойчивостта, осигурена от газовата система на електроенергийната система, облекчават напрежението на електропреносната мрежа, значително намаляват необходимите инвестиции и улесняват интегрирането на широкомащабната променлива възобновяема енергия. В резултат на това газовата система, която в бъдеще ще работи на възобновяеми и нисковъглеродни газове, ще даде възможност за интеграция на системата, като същевременно ще разшири икономическата жизнеспособност на възобновяемата енергия. За да се улесни това, са необходими нови бизнес модели, схеми за подпомагане и възнаграждение. Възобновяемите и нисковъглеродните молекули ще бъдат структурен компонент на сигурна и гъвкава енергийна система. Въз основа на комбинацията от газови активи водородът и неговите производни ще подобрят хибридната енергийна система.

Чрез ефективна интеграция на енергийните системи компаниите, поддържащи енергийна инфраструктура, могат да помогнат за създаването на устойчиви работни места по днешната нововъзникваща стойностна верига на възобновяемите и нисковъглеродните газове. Тъй като има различни пътища за декарбонизиране на икономиката на ЕС, регионалният подход ще бъде от съществено значение; например газът изглежда чудесно решение за заместване на въглищата в Централна-Източна и Югоизточна Европа.

Не на последно място, за да се постигне целта „Зелена сделка“, ЕС трябва да подкрепя научните изследвания и иновациите, които са свързани с нисковъглеродните и възобновяемите технологии. Тъй като пилотните инициативи ще бъдат движещата сила на този енергиен преход, инвестиционните усилия трябва да се засилят, за да се подобри разширяването им. Сред членовете на GIE виждаме, че са инициирани множество иновативни проекти, свързани с водород, и те ще имат голяма полза от подходящи регулаторни мерки.

За да научите повече за това как членовете на GIE в момента ръководят разширяването на възобновяеми и нисковъглеродни стойностни вериги в целия ЕС, ви каним да се консултирате с нашата брошура.

Каква ще е ролята на газовата инфраструктура в прехода към нисковъглеродна енергетика? Повече или по-малко инфраструктура ще има в ЕС и как ще се използва тя?

Благодарение на многобройните си технологични активи Европейската газова инфраструктура ще подкрепи една решаваща роля в прехода към нисковъглеродна икономика. Днес газовата система може да интегрира големи количества възобновяеми и нисковъглеродни газове с ограничена техническа адаптация в зависимост от държавите-членки. Тя е най-добре взаимосвързана в страните от ЕС и позволява високо икономично и ефективно снабдяване, транспорт и съхранение на огромни количества енергия от производствени площадки на дълги разстояния. Газовите мрежи вече са подходящи за транспортиране на биометан и могат да бъдат годни за водород с допълнителни инвестиции. Освен това газовата мрежа е много по-рентабилна от електрическата мрежа: за същата инвестиция газовата тръба може да транспортира 10-20 пъти повече енергия от електрическия кабел. Европа има добре развита газова мрежа, която може да бъде преобразувана за приемане на водород с минимални разходи. 

Газохранилищата могат да съхраняват устойчива и променлива енергия в голям мащаб и на ниска цена, като по този начин гарантират сигурността на доставките. Те осигуряват и представляват гъвкави инструменти, удовлетворяващи от такива в рамките на час до сезонни експлоатационни изисквания от страна на клиентите, позволяващи надеждна и устойчива система. Газохранилищата също могат да играят важна роля за съхраняването на възобновяеми и нисковъглеродни газове, включително водород в бъдеще: солените пещери (salt caverns) с известно преоборудване са подходящи за водород, а текущата оценка на потенциала на изчерпаните газови полета показва техния голям потенциал. В една бъдеща енергийна система, доминирана първоначално от периодично производство на енергия от вятър и слънце, ще бъдат необходими огромна гъвкавост и капацитет за съхранение, осигурени от газовата система, за да се осигури рентабилна интеграция на възобновяемите енергийни източници.

Терминалите за втечнен природен газ (LNG terminals) повишават сигурността на доставките чрез диверсификация на източника и маршрута и осигуряват сигурен достъп до глобални и конкурентни (изкопаеми и възобновяеми) източници на енергия. Те също са доставчик на енергийна гъвкавост. Втечненият природен газ (ВПГ) може да замести повече замърсяващи изкопаеми горива, като по този начин намалява емисиите на CO2, NOx, SOx, шум и прахови частици в морския и автомобилния транспорт, производството на енергия и топлина (т.е. на отдалечени места, които не са свързани към газопреносната система). Терминалите за ВПГ могат да се декарбонизират чрез екологизиране на газа нагоре по веригата, като се използват нисковъглеродни технологии надолу по веригата или, например, могат да бъдат входна врата за (внесени) енергоносители на водородна основа.

Кои бяха основните ефекти върху газовия пазар и газовите оператори във връзка с COVID-19 пандемията?

Докато енергийният сектор е под силен натиск от страна на COVID-19, европейската газова инфраструктура, отговорна за повече от петдесет хиляди работни места, се оказа устойчива в тези времена. Веднага след като сегашната криза стана очевидна, операторите на газова инфраструктура адаптират работата си и предприемат необходимите стъпки за защита на работната си сила, поддържат редовни бизнес операции и се подготвят за доставка през следващата зима. Знаем, че непрекъснатостта на бизнеса с газовата инфраструктура (прехвърляне, съхранение и регазификация на ВПГ) е била осигурена по време на тази извънредна криза и че доставките на възобновяеми и нисковъглеродни газове бяха и ще продължат да бъдат безупречни. Нашата индустрия играе ключова роля в енергийните доставки в Европа в продължение на много години. Както винаги, носим огромна отговорност и тя движи нашата ангажираност и всеотдайност в тази пандемична ситуация.

Аплодираме над петдесетте хиляди служители от индустрията за газова инфраструктура за тяхната огромна работа в осигуряването на газови потоци към клиенти в цяла Европа, отговаряйки на колебанията на търсенето и балансирането на цялостната енергийна система всеки ден. Всъщност Европейската газова инфраструктура с нейната обширна система за пренос от тръбопроводи, свързваща подземни складове и терминали за втечнен природен газ, са ключови елементи, които гарантират сигурността на доставките на енергия за всички граждани на ЕС и непрекъснатостта на това е от първостепенно значение. Широко разпростиращите се кризи, като настоящата, ни дават възможност да сме наясно кои услуги и системи са от съществено значение за нашата икономика, а европейската газова инфраструктура е една от тях.

Нашата индустрия доставя енергия на милиони европейски граждани и наша работа е да отговорим на всички предизвикателства, които могат да засегнат това, включително в изключителни условия като тези, на които сме свидетели днес. От самото начало на настоящата пандемия всички наши членове са създали екипи за реагиране при извънредни ситуации, които адаптират своите операции, за да защитят служителите си и да поддържат потока на газ. Проведени са тесни комуникации между членовете и властите относно развитието и новите мерки, които могат да бъдат предприети. Такива стандарти се различават между държавите и компаниите, но някои примери  включват срещи без физическо присъствие и работа в домашни условия.

Водородът е един от ключовите елементи в новата европейска енергийна политика. Кои са основните предизвикателства при преминаването към водород?

Бърз и икономически ефективен преход към декарбонизирано общество е възможен, ако се вземат предвид всички налични технологии и ресурси. Както подчерта Франс Тимерманс – изпълнителен вицепрезидент, отговарящ за Зелената сделка на ЕС в Европейската комисия, „съществуващата газова инфраструктура представлява ценно предимство за развитието на водородна стойностна верига в рамките на ЕС”. Тя предлага уникална възможност за поддържане и изразходване на европейското технологично лидерство, като същевременно създава заетост. Освен това ще допринесе съществено за икономическото възстановяване след пандемията, като същевременно ще постигне пълна декарбонизация на енергийните доставки във всички сектори до 2050 г.

Едно от основните предизвикателства на ниво ЕС е как да се доставят големи количества водород. Е, тук идва транспортната инфраструктура. Нашата индустрия предприема действия – консорциум от 11 членове на GIE, идващи от 9 държави от ЕС, обединиха сили, за да представят през юли план за „Европейски водороден гръбнак” на мрежата. Постоянното проучване на разработката на специален водород показва, че предизвикателствата, свързани с инфраструктурата, ще зависят от особеностите на регионите: частична подмяна на клапани и уплътнения ще бъде достатъчна за някои от тях, докато в други ще се изисква пълна подмяна на оборудването. Смесването също може да представлява преходно решение за транспортиране на малки обеми водород, докато не бъдат налични големи обеми чист водород.

За следващите етапи на развитие ще се появи специализирана транспортна инфраструктура заедно с промишлени клъстери, където производството, търсенето, транспортирането и складирането могат да бъдат ефективно организирани, което ще позволи икономия от мащаба, създаване на работни места и декарбонизация. Разглеждането на оптималния начин за довеждане на водород от източника на доставки към зоната на търсене ще бъде от съществено значение, особено в случай на стратегията Offshore Wind (Морски вятър). Необходими са повече инициативи в подкрепа на научните изследвания и иновациите, както и проекти, които целят да оперират в областта на производството на зелен водород от морски вятър. По-конкретно, ЕС трябва да положи повече усилия за разработването на система, при която производството на зелен водород от офшорна вятърна енергия и нейното транспортиране по водородни тръбопроводи до континента.

За да насърчи операторите на газова инфраструктура да се ангажират с разработването на декарбонизирани технологии, рамката на политиката на ЕС следва да бъде подкрепяна по начин, който не нарушава пазарната конкуренция, да съответства на приложимата регулаторна рамка и да осигурява достъп на трети страни, за да увеличи максимално социалните ползи.

За да ускорим преходния процес на ЕС, можем да идентифицираме няколко сфери на действие, които засягат възобновяемите и нисковъглеродните газове. За начало ЕС трябва да определи обща терминология чрез ясно, точно и научно обосновано определение. За приобщаващ преход, различните скорости, които характеризират регионите на ЕС, също трябва да бъдат взети под внимание, например, като се даде възможност за адаптиране на национални обвързващи цели за потребление.

Индустрията има важна роля в рамките на този енергиен преход. Ако искаме да реализираме пълния потенциал, трябва да бъде изготвена достоверна документация за зелената стойност на възобновяемите и нисковъглеродните газове, като трябва да бъдат издавани Гаранции за произход (ГП), а таксите за мрежата и данъците трябва да бъдат коригирани, за да отразяват социалните ползи, осигурени от газовата инфраструктура.

За да осигури по-нататъшното си технологично лидерство, ЕС трябва допълнително да подкрепи собствениците на мрежи, като им дава възможност да работят с няколко категории газове, благодарение на съответното изменение в законодателството на ЕС (например TEN-E регламент). Тъй като има нужда от справяне със съвместното съществуване на различни газове, предоставянето на стимули ще бъде мощен лост за съответното адаптиране на инфраструктурата.

Очаквате ли промени в газовите потоци в Югоизточна Европа и какви биха били те?

В краткосрочен и средносрочен план газът ще продължи да участва в енергийния микс в Югоизточна Европа (ЮИЕ), особено за производство и отопление на енергия (индивидуално и централно отопление и охлаждане) чрез замяна на въглища или петрол с газ, както и за транспорт – както шосеен, така и морски (повечето от страните от Югоизточна Европа имат достъп до море), използвайки втечнен природен газ като гориво.

Въпреки че настоящото потребление на газ в Югоизточна Европа е сравнително ниско, с изключение на Румъния и Украйна, липсата на природен газ в региона се превърна в зависимост от внос и е необходима сигурност на доставките. Това може да се реши чрез диверсификация на вносните пътища и източници чрез внимателно развитие на газовата инфраструктура.
Внимателното развитие на газовата инфраструктура в Югоизточна Европа също се разглежда на равнище ЕС. Докато общият брой PCI (Проекти от общ интерес) намалява на европейско ниво, броят на PCI в Южния газов коридор се увеличава от 11 на 12, като се подкрепят проекти като TAP, BRUA, Интерконектор Гърция-България (IGB Project) и терминалите за втечнен природен газ на Крък и Александруполис.

Има също така потвърден потенциал за експлоатация на газ в Черно море (OMV Petroms’ Neptune) и се планира да се свърже Европа с големите резерви в Средиземно море (Левиатан) чрез тръбопроводи като EastMed или LNG. В заключение можем да очакваме бъдещите потоци да дойдат в Югоизточна Европа, чрез нови инфраструктури за втечнен природен газ (Крък, Александруполис) или чрез нови източници (Черно море, Каспийско море чрез TANAP и TAP).

Има ли напредък в диверсифициране и осигуряване на надеждност на доставките за Европа от трети страни?

Както бе споменато по-горе, диверсификацията на източниците на доставки е от съществено значение за Югоизточна Европа. ВПГ, като глобална стока, ще позволи внос от световни източници, стига да отговарят на съществуващия и бъдещия регламент на ЕС. Южният коридор (TANAP, TAP и IGB) и проектът East Med (Източно Средиземноморие) също биха позволили достъп до нови източници на природен газ – Каспийско море, Кюрдистан, Средиземно море и др.

__

Бояна Ачовски е завършила международни икономически отношения и е специализирала финанси и управление на международни асоциации. Работила е в Европейския парламент в Брюксел и в „Булгартрансгаз“ ЕАД. През 2012 г. се присъединява към Gas Infrastructure Europe (GIE) като Заместник Генерален секретар, а от 2016 г. е Генерален секретар на асоциацията. GIE представлява интересите на европейските оператори на газова инфраструктура, работещи в преноса на газ, съхраняването на газ и регазификацията на втечнен природен газ (ВПГ/LNG). GIE е надежден партньор на европейски институции, регулаторни органи и индустриални заинтересовани страни и представлява 70 компании-членове от 26 държави. Визията на GIE е, че до 2050 г. газовата инфраструктура ще бъде основата на новата иновативна енергийна система, което ще позволи на европейските граждани да се възползват от сигурно, ефективно и устойчиво енергоснабдяване.




Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

17.09.2020  Бояна Ачовски, Генерален секретар на международната организация Gas Infrastructure
В краткосрочен и средносрочен план газът ще продължи да участва в енергийния микс на Югоизточна Европа
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

Кое е транспортното гориво на бъдещето?










 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X