Интервюта Bookmark and Share

26.05.2020 г.
10 години Институт за енергиен мениджмънт
Славчо Нейков, Председател на УС, Институт за енергиен мениджмънт
АВТОР: publics.bg

Тази година Институтът за енергиен мениджмънт отбелязва десетгодишен юбилей. Време ли е за равносметка и каква е тя?

През май т.г. Институтът (ЕМИ) наистина стана на 10 години. Аз лично съм свързан с него от малко повече от 5 години, но имам колеги, които са от самото начало. Независимо че равносметките обикновено се правят по повод кръгли годишнини, при нас на практика това става много по-често и причината е в динамиката на работата ни.

В това отношение бих искал да припомня, че ЕМИ е от категорията на неправителствени организации, която представлява обединение на най-големите чуждестранни инвеститори в областта на енергетиката в България; някои от тях са най-големите чуждестранни инвеститори въобще. Общият размер на инвестициите на членовете и партньорите ни е в размер на около 10% от брутния вътрешен продукт на страната към днешна дата – независимо че става дума само за пет дружества, които ЕМИ обединява. Както виждате, мащабите са огромни – като числа тези инвестиции са по-големи от общия размер на инвестициите в рамките на някои национално представени бизнес организации. Паралелно с работата ни, която е пряко свързана с тези дружества, ЕМИ осъществява и редица дейности, които отдавна са наложили института като независим и обективен източник на информация и анализи в областта на енергетиката на национално, регионално и европейско ниво. Анализите ни са публични и са на нашия уебсайт www.emi-bg.com.

За резултатите от работата ни допринасят няколко фактора. Те включват не само определената от нашите членове и явно функционална рамка, в която институтът осъществява своите дейности, но и оперативната и ежедневна подкрепа от тяхна страна, за което изказвам нашата благодарност. Друг важен фактор е свързан с обстоятелството, че ЕМИ е единственият пълноправен член от България в EURELECTRIC – а това е най-голямата бизнес организация в Европа, която представлява асоциация на асоциации и на практика обединява повече от 3500 дружества. Така институтът има възможност и участва активно във формирането на европейската енергийна политика. На трето място бих посочил широката мрежа от партньори. ЕМИ има преки контакти с европейски институции, партнира си пряко с други регионални и национални НПО и организации, вкл. и международни такива и т.н. Може би не много хора знаят, че ЕМИ има регулярни ежегодни срещи на много високо ниво със структури на Европейската комисия, които имат пряко отношение към енергийния сектор и към развитието на общия европейски пазар. В национален план ЕМИ регулярно представя свои позиции пред изпълнителната и законодателната власт, както и пред КЕВР, по стратегически документи и по проекти на нормативни актове. Допълнително, институтът организира ежегодно събития, които са с много висока посещаемост. В рамките на компетенциите и възможностите ни работим и в областта на енергийната дипломация.

Всичко това налага ЕМИ като един надежден партньор и в национален, и в международен план, който предоставя обективна аналитична информация и който не се притеснява да изрази своите позиции. И ако мога да обобщя с едно изречение равносметката от такава гледна точка, радвам се, че ЕМИ отдавна се възприема именно по този начин.


Кои според Вас са най-големите принципни предизвикателства пред енергийния сектор в национален план?

В своята дейност ЕМИ се концентрира в няколко основни направления на енергийния сектор, свързани преди всичко със стратегическата рамка за развитие на сектора и конкретно с електроенергетиката. Това до известна степен е обяснимо с естеството на работа на нашите членове и партньори. От такава гледна точка би било трудно да правим цялостен експертен анализ на енергийния сектор в неговото многообразие – ето защо ще концентрирам отговора си именно през призмата на електроенергетиката. Допълнително ще направя и уговорката, че по обясними причини националните аспекти на енергийно развитие са функция до голяма степен и от европейската енергийна политика. На този фон ще се спра на две сфери от по-принципен характер, които ще си позволя да засегна в отговора ми на Вашия въпрос и с които бих искал да започна.

На първо място, това е въпросът за стратегическата рамка за развитие на енергийния сектор, подходът към която не изглежда особено адекватно към момента и който явно трябва да се преосмисли. Колебанията в това отношение са от години и се изразяват не само в липсата на актуална енергийна стратегия, но и в отношението към наистина стратегически по своята същност проекти. След коронавирусната пандемия нуждата от цялостно преосмисляне на подхода към развитие на сектора в национален план се налага още повече. Интегрираният национален план за енергетика и климат, който е подготвен в изпълнение на европейско законодателство, не само не може да замени национална енергийна стратегия, но вече и той самият има нужда от преоценка. В това отношение и въпросът с административния капацитет за адекватна реакция от страна на държавните институции се обостря още повече.

Вторият принципен въпрос, който искам да поставя, е свързан с третирането на частните инвеститори, където отношението определено има нужда от промяна. В областта на енергетиката в България именно тези инвеститори са водещи и това ще продължи. Те имат пряко отношение и към енергийната сигурност (независимо дали става дума за производство или за разпределение на електрическа енергия), осигуряват огромна заетост и гарантират икономическото развитие не само на цели региони, но и на страната като цяло. По време на коронавирусната пандемия именно на тези инвеститори се разчиташе и все още се разчита за сигурност и на производството, и на снабдяването с електроенергия. А в крайна сметка аз поне не чух една дума на благодарност от страна на институциите за свършената от тях работа, въпреки че по време на целия период те действаха изключително успешно, при това в условията и на нарушени финансови потоци, и на допълнителни проверки.

Същевременно конкретно тези най-големи частни инвеститори продължават да са обект на особено третиране именно от страна на държавата. Така напр. електроразпределителните предприятия, които действат в изключително регулирана от страна на компетентните държавни институции среда, стават лесно обект на налагана и чрез медиите необоснована критика просто защото имат пряк достъп с крайните потребители и преди всичко тези от бита. Допълнително, на тях в рамките на закона им се налагат задължения, които нито имат нещо общо с работата им по същество, нито държавата е обезпечила финансово тяхното изпълнение – конкретно имам предвид мерки, свързани с енергийна ефективност. А двете т.нар. американски централи са регулярен обект на непрекъснати заплахи за прекратяване на техните дългосрочни договори – независимо дали те се харесват или не, става дума за абсолютно валидни правоотношения, които не могат да бъдат разваляни на базата на хрумвания, при това без да се вземат предвид резултатите от подобен ход. Всъщност, анонсирането на подобни стъпки става не само без никакви юридически аргументи, но и при явно неотчитане на последиците при евентуално предприемане на такива действия – спиране на мощности, освобождаване на хора от работа, пряко негативно влияние върху икономиката не само на съответните области, но и на страната като цяло и др. В допълнение, инвестиционното реноме на държавата безспорно ще пострада.


А в по-конкретен план?

За мен най-голямото предизвикателство в енергийния сектор винаги е било свързано с липсата на достатъчно реализъм и обективна оценка на случващото се.

Иначе и в това отношение темите са доста – либерализацията на пазара, социалните измерения на енергийната политика, бъдещето на въглищата, Зелената сделка и действията по нея на национално ниво, институционалното развитие и др. Всъщност, коронавирусната пандемия очерта нужда от нов вид реализъм и остави своя отпечатък във всичките тези направления, като ни показа, че уязвимостта в енергиен план е много силно изразена. Спомнете си например аномалиите в цените на тока на борсата, рязко ударената икономика, намалените доходи на немалка част от населението в резултат на свиването на бизнеса, което се отрази върху възможностите им да плащат сметките си и серия от други фактори, никой от които не е за пренебрегване. Дано процесът на възстановяване е бърз.

На този фон е много важно компетентните институции да вземат бързо адекватни решения, а не да се носят по течението или да действат на парче и конюнктурно. Добри стъпки в това отношение не са изключение, но и не са основание само за похвали. Така напр. намирам за изключително важна подготовката на Консултативен съвет по въпросите на европейската зелена сделка, което стана с нарочен акт на правителството. В случая, освен за прилагането на политики, става дума и за много пари, и за реално обезпечаване на това, което се нарича „справедлив преход“ и др. Справедливият преход в енергетиката е европейска цел, но с много специфични национални измерения и особености, които трябва и добре да се познават, и силно да се отстояват на европейско ниво. Същевременно, България по необясними за мен причини закъсня с две години за присъединяването ѝ към европейската инициатива „Въглищни региони в преход“, въпреки че предвид участието на местни въглища в енергийния микс е една от най-засегнатите страни – дано това да не доведе до загуби и на конкурентоспособност, и на европейски средства. Много се бавим и с въвеждането на т.нар. механизми за капацитет, които и без това са с ограничена времева рамка на прилагане и др.

Друга екстра е фактът, че страната ни продължава да е в някакъв плен на големи енергийни проекти, които стоят все по-абстрактно – типичният пример е половинвековният проект АЕЦ „Белене“, който изсмуква човешки и финансови ресурси при предизвестен от години провал. Огромен публичен ресурс, измерван в милиарди левове, беше изхарчен уж за енергийна ефективност, но при минимален обществен ефект от гледна точка на населението. Енергийното законодателство се променя много често и при това не винаги при спазване на правилата, вкл. и изискванията за публичност и аргументираност. Липсва достатъчно прозрачност и обоснованост и за работата по някои стратегически по своя характер документи – типичен пример беше подготовката на споменатия вече интегриран план за енергетика и климат, чиято подготовка е свързана с европейското законодателство и др.

Естествено, примерите могат да бъдат продължени, като посочените са само за илюстрация.


И няколко думи за това какво предстои пред ЕМИ?

Живот и здраве да е, очаквам, че с подкрепата на членовете на сдружението, екипът на ЕМИ ще продължи със своята аналитична дейност по всички направления на работа както в национален, така и в регионален и европейски план – и за либерализацията на пазара, и за Зелената сделка, и по стратегически документи и проекти на законодателство и др. Със сигурност през тази година дейността ни ще включва и анализи, свързани с последствията от коронавируса в енергийния сектор.

Надяваме се да проведем успешно международната конференция, посветена на европейската зелена сделка и българския енергиен преход, която беше отложена за 15-16 октомври 2020 г. Предстои ни и активна работа в EURELECTRIC съобразно програмата на организацията. Продължаваме и активното си партньорство с други неправителствени организации, както и с международни и европейски институции. Със сигурност обаче вниманието ни ще бъде насочено основно към процесите в България, по които със сигурност ще изразяваме своите позиции  пред компетентните институции.

 




Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

17.09.2020  Бояна Ачовски, Генерален секретар на международната организация Gas Infrastructure
В краткосрочен и средносрочен план газът ще продължи да участва в енергийния микс на Югоизточна Европа
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

Кое е транспортното гориво на бъдещето?










 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X