Интервюта Bookmark and Share

01.11.2019 г.
Без АЕЦ „Белене“ ще внасяме ток, ако има откъде
Д-р Младен Митев, председател на Българското ядрено дружество
АВТОР: publics.bg

Г-н Митев, след няколко дни в Русе започва ежегодната международна конференция на Българското ядрено дружество, която тази година се обединява под мотото „Ядрената енергия за хората“. Какви са основните теми, които ще се разискват?

От 4 до 7 ноември в Русе български и чуждестранни експерти ще обменят своя опит и ще споделят новостите в ядрените технологии, безопасността и надеждността на реакторите ВВЕР, извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, развитието на нуклеарната медицина, радиационната защита и околната среда. Тематиката обхваща всички възможни приложения на атома, като сред акцентите са и регулаторните и нормативните правила, които трябва да се съблюдават при изграждане на нова ядрена мощност в Европейския съюз. За целта сме поканили и специалисти от Дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия.


Периодът съвпада и с важен етап от процедурата за избор на инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“, като в края на месеца България трябва да обяви „късата“ листа на предпочетените стратегически инвеститори. Колко голяма е нуждата от изграждане на нови базови ядрени мощности у нас?

На фона на ясното заявление на Европейската комисия, че постепенно от експлоатация трябва да бъдат изведени всички въглеродно базирани електроцентрали и фактът, че въглищната енергетика в Европа и България трябва да приключи съществуването си, нуждата е огромна. Освен за централите, работещи на твърдо гориво, не е розово и положението на тези, разчитащи на мазут, който също замърсява сериозно околната среда. В следващ етап газовите централи най-вероятно също ще бъдат изведени от експлоатация. В един момент и той не е далечен – това са планове с хоризонт до 2030 година, ще трябва тези мощности да бъдат заменени. Така, че необходимостта от нови атомни централи, чисто като производствена мощност, която произвежда нисковъглеродна електрическа енергия, е очевидна.


Има различни експертни разчети колко ще струва електроенергията от АЕЦ „Белене“. Какъв е вашият прочит на прогнозните стойности?

Ядрената енергетика, доказано през годините, се явява най-евтиният източник на електроенергия. Това е логично следствие от високата енергийна плътност на урановото гориво, в сравнение с всички други горива. Така че колкото и да е, цената ще е по-ниска от тази на електроенергията, която бихме получили от една нова топлоелектрическа централа, била тя и на природен газ. Това са фактите и в момента – АЕЦ „Козлодуй“ продава електроенергия на регулирания пазар на цена почти два пъти по-ниска от тази, генерирана от следващия базов конкурент - ТЕЦ „Марица Изток 2“.


България разполага с два руски реактора, произведени и доставени за проекта АЕЦ „Белене“.  Какви са плюсовете и минусите на тази ситуация?

Като говорим за централа, работеща с реактори с вода под налягане, каквито са и тези, които България притежава, трябва да се знае, че те са най-разпространеният тип реактори най-вече заради тяхната вътрешно присъща безопасност, която е почти безусловна.

Не е без значение и опитът на „Росатом“, които в момента строят най-много атомни електроцентрали в света. Знаете също, че нашите реактори в Козлодуй са поддържани в максимално добро състояние, което е доказано от удължаването на срока на експлоатация и на двата ни действащи енергоблока. В този смисъл е добре, че реакторите са руски, защото за нас ще е много по-лесно и като технология, която познаваме, и от гледна точка на дългогодишните контакти и сътрудничество с руските организации по осигуряване на безопасната експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“, да започнем веднага да работим с новата ядрена мощност.


Как ще коментирате големия интерес на чужди компании за участие в проекта?

Като ясен сигнал, че всички държави, които се стремят към устойчиво енергийно развитие с хоризонт 50-100 години, вече са предприели мерки за преминаване към ядрена енергетика като основен източник на електроенергия.

Скептичен съм към схемата, в която България иска този проект да се случи без никаква държавна ангажираност. Проект като АЕЦ „Белене“ е на 38 години и е политически рисков, но големият интерес от страна на инвеститорите показва, че всеки възможен ядрен проект по начало е икономически изгоден и оправдан.


Какво ще се случи, ако проектът АЕЦ „Белене“ отново бъде „замразен“. Мислите ли, че в един момент може да се наложи да внасяме електроенергия?

Не ме притеснява толкова сценарият, че ще станем вносители на електроенергия, колкото, че няма да има откъде да внасяме. Защото това масово въвеждане на ядрената енергетика по света показва, че всяка държава мисли първо за собствената си сигурност. И в един момент, подобен на този от преди няколко години, когато имахме ниски температури и проблеми с доставките на газ, трябваше България да внася електричество и се оказа, че няма откъде. Румъния ни отказа, всички ни отказаха. Това не само е заплаха за националната ни сигурност, но и за целия социален мир в държавата.


АЕЦ „Козлодуй“ ли поддържа този социален мир в момента?

Спокойно може да се каже така, защото централата дава енергия от 5 стотинки на киловатчас, в пъти по-ниска от цената на енергията от останалите източници и ако ги няма тези 30% от енергийния микс по 5 стотинки, цената на тока ще е много по-висока. Голяма част от българите и сега не могат да си позволят да плащат ток, в който липсва ядрената компонента, а след години, когато отпаднат мощности като въглищните централи, ще стане съвсем непосилно за тях.


Какъв ще е социално-икономическият ефект на проекта АЕЦ „Белене“ за страната?

Сами виждате от статистиката на НСИ, че в област Враца средните заплати са много по-високи, в сравнение с другите райони и това се дължи в най-голяма степен на АЕЦ „Козлодуй“ и на фирмите, които са свързани с обслужването на централата. В този смисъл строежът на централата в Белене би дала същият благоприятен ефект на цялата област Плевен и този ефект ще продължи десетилетия.


На какво отдавате факта, че има експерти, които периодично говорят в публичното пространство за сеизмична опасност от площадката в Белене?

Това е насаждане на страхове и аз много пъти съм си задавал въпроса какви са причините за подобен тип изказвания, след като е доказано, че тази площадка е избрана, именно защото не е сеизмично опасна. Това е обосновано в много сериозни разработки на колегите от БАН, на Софийския университет, на Минно-геоложкия университет и на експерти от различни компании и е несериозно да се твърди, че най-големи български учени и специалисти по сеизмология са „проспали“ сеизмичен риск на площадката в Белене. А и с новите реакторни технологии и еволюционните ВВЕР проекти и дума не може да става за значим радиологичен риск вследствие на земетресение, при която и да е новопостроена ядрена електроцентрала.
_______

Д-р Младен Митев е роден през 1975 г. в Русе. Завършва висшето си образование във Физическия факултет на Софийския университет по специалност „Ядрена техника и ядрена енергетика“, а от 2013 г. има присъдена докторска степен от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Притежава и магистърска степен по „Стопанско управление“ от Русенския университет. От 2002 г. работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Научните му интереси са свързани с реакторната физика, структурата на реакторните материали, дозиметрията и ядрената медицина. През 2014 г. е избран за председател на най-старата неправителствена организация в ядрения сектор у нас – Българското ядрено дружество.




Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

01.11.2019  Без АЕЦ „Белене“ ще внасяме ток, ако има откъде
Д-р Младен Митев, председател на Българското ядрено дружество
Пълен текст

Анкета

Ще бъде ли построена АЕЦ "Белене"?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X