Интервюто с Теодора Георгиева е публикувано в броя на сп. Ютилитис през октомври. Целия брой можете да прочетете онлайн на www.utilities.bg
____

Г-жо Георгиева, на какъв етап е проектът за изграждане на Интерконектора Гърция-България (IGB) и кои са най-новите събития, свързани с него?

В последните години се положиха много и изключително целенасочени усилия за развитието на проекта. Тази година постигнахме сериозен напредък по финансовите предизвикателства и одобряване на финален бизнес план на проекта – с ползване на грантове, държавна гаранция, подадена пренотификация и нотификация за съвместима държавна помощ към Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия, освобождаване от достъп до трети страни. Изпълнението на всички посочени стъпки свидетелства за сериозното доверие и подкрепа от Европейската комисия, както и за професионалния труд и усилия на екипа на „Ай Си Джи Би“.

Към проекта се присъединих през 2015 г., като към онзи момент все още нямаше прието окончателно инвестиционно решение, както и утвърден екип в проектната компания, отдаден за развитието на проекта. Към настоящия момент имаме много заинтересовани страни, които следят развитието на проекта и вярват в неговата необратимост – Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, азербайджанската държавна нефтена компания Сокар и правителствата на България и Гърция.

Проектът за изграждане на газова връзка Гърция – България достигна наистина до ключова фаза преди реалното започване на строителството. Взети са основните решения, които подготвят старта – обявени са основните процедури за възлагане на обществени поръчки, одобрен е регулаторният статут на проекта като такъв, освободен от задължението за регулиран достъп на трети страни, регулирана тарифа и отделяне по собственост от акционерите. Както е известно, Проектът вече има гарантирано безвъзмездно финансиране от ЕК в размер на 45 млн. евро по Европейската енергийна програма за възстановяване. Голямо постижение беше обявяването на решението за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, с което са обезпечени 39 млн. евро безвъзмездно финансиране. Предвидена е и държавна гаранция за проекта, която позволява заемно финансиране при изключително благоприятни условия. В момента се провежда цялостният правно-икономически анализ от страна на Европейската инвестиционна банка за сключване на заемното споразумение. Приключена е процедура по предварителна нотификация на държавна помощ и предварителните консултации с ЕК установиха, че мерките за подкрепа на проекта са съвместими с правилата за функциониране на вътрешния пазар.

Съвсем наскоро правителството одобри позицията на България за провеждане на преговори с правителството на Република Гърция за сключване на Междуправителствено споразумение, което ще уреди данъчно-правния статут на проекта и ще стабилизира облагането с корпоративен данък. Важно е да се отбележи, че срещаме неизменна подкрепа от правителствата и на двете държави за успешното реализиране на проекта.

От техническа гледна точка, проектирането на газопровода и за българска, и за гръцка територия е приключено. Налице са основните разрешителни – оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и за двете страни, Технически проект и разрешение за строеж на територията на България. За гръцка територия разрешението за строеж се очаква в края на годината. На територията на Република България са учредени вещните права и право на преминаване за над 3000 имота, като са приключени и отчуждителните процедури. Възложихме на Националния археологически институт изпълнението на археологически проучвания по трасето на газопровода и работата на терен вече тече. Полагаме всички усилия да няма засегнати културни ценности по време на строителните дейности. Мога да обобщя, че с много последователни стъпки и ефективни действия напредваме към фактическото започване на строителството.


Какви са основните параметри на полученото изключение по отношение на достъпа на трети страни? Проектът бе освободен от задължението за ънбъндлинг и от регулирана тарифа за 25 години. Какъв ще е ефектът от тези решения за проекта и за пазара?

Предвид трансграничния характер на проекта и липсата на обща гръцко-българска регулаторна рамка, проектната компания кандидатства за освобождаване съгласно чл. 36 от Директива 2009/73/EC от изискванията за отделяне на собствеността, достъп на трети страни до капацитета за прав поток и регулирани тарифи.

С оглед на значителния размер на инвестицията и рисковете, свързани с изпълнението и експлоатацията на проекта като финансов, политически и регулаторен, е прието за целесъобразно такъв вид проекти да се развиват като освободени проекти – тоест да се предостави право проектът да бъде освободен от задължението от достъп на трети страни. Това дава възможност за потвърждаване и сключване на дългосрочни договори за запазване на капацитет, което позволява да се оцени рентабилността на проекта.

В допълнение не бива да забравяме, че една от основните цели на проекта е да се повиши сигурността, надеждността и непрекъснатостта на газовите доставки чрез диверсификация на източниците, трасетата и входни точки. Именно поради тази причина проектът се радва и на силната подкрепа на Европейската комисия, чиято цел е да се създадат конкурентни пазарни условия и да се преодолее зависимостта на страната от един-единствен доставчик на газ.

Следва да отбележим, че към момента има 5 обвързващи оферти за резервиране на капацитет, от които четири са новите търговци, които ще навлязат на българския газов пазар след пускане в експлоатация на газопровода, както и че със запазения от „Булгаргаз“ капацитет през газопровода се осигурява 1/3 от нуждите на страната за газ за 25 г. напред. Това ни гарантира, че България няма да попадне отново в кризисната ситуация от 2009 г., когато не разполагахме с никакви алтернативи за газови доставки.

В тази връзка, на 8 август тази година регулаторите на Гърция и България взеха съвместно решение за освобождаването от правилата за достъп от трети страни, което е ключова стъпка в развитието на проекта. Решението постановява освобождаване на запазеното количество прав капацитет за 25 г. или с други думи освобождаване от достъп на трети страни за около 50% от капацитета на газопровода. Припомням, че съгласно пазарния тест, който проведохме пред 2016 г., разполагаме с резервиран капацитет от около 1,57 млрд. куб. м. С това решение ни се позволява да пристъпим към сключване на окончателните споразумения за пренос на газ със съответните търговци, като към момента са сключени предварителни такива.

Относно количествата капацитет над освободения, същите следва да се разпределят, като се прилага одобреният от ЕК през 2017 г. мрежови кодекс, тоест следвайки механизма, по който се предлага капацитетът на регулирани оператори.

Освен посоченото изключение, проектът получи още освобождаването от регулирана тарифа за 3 млрд. куб. м., което представлява 100% от текущия капацитет на газопровода за период от 25 г. Това е ключово условие за установяване на тарифната методология на проекта с оглед на липсата на обща гръцко-българска регулаторна рамка. Освобождаването от регулирана тарифа осигурява недискриминационно третиране на всички търговци, запазили капацитет по газопровода.

Бих искала да отбележа и освобождаването от отделяне по собственост за 25 г., което позволява проектът да се развива от акционерите, като в същото време газопроводът следва да бъде сертифициран като независим преносен оператор преди настъпване на търговска експлоатация. Сертификацията гарантира недискриминационно поведение и независимост на компанията.


Кои са следващите стъпки във връзка с обявените процедури за избор на инженер-консултант и за възлагане на проектирането, доставката и строителството, свързани с проекта? Кога може да започне реалното строителство на газопровода?

„Ай Си Джи Би“ АД е обявило всички основни процедури за възлагане на обществени поръчки. По процедурата за доставка на тръби предстои приключване на техническата оценка, отваряне на ценовите предложения и обявяване на изпълнител.

За процедурата за възлагане на проектирането, доставката и строителството в момента тече предварителен подбор. Процедурата е обявена като ограничена, което ще рече, че първо ще се извърши предварителен подбор и след това за подаване на оферти ще бъдат поканени само онези кандидати, които отговарят на критериите за подбор. Мога да кажа, че се радваме на много силен интерес към тази поръчка – получихме заявления за участие от 11 кандидати, което ще гарантира сериозна конкуренция. Компаниите, които проявиха интерес към процедурата, са доказали се в изпълнението на проекти от мащаба на българо-гръцката връзка, но са работили и по още по-мащабни проекти. Предвиждаме в началото на ноември да приключим предварителния подбор и да поканим квалифицираните кандидати да подадат оферти. При добра организация се надяваме да имаме резултати за избран изпълнител през януари следващата година. Разбира се, трябва да следваме всички процедури по Закона за обществените поръчки и да спазим всички процедурни стъпки и срокове, където се налага.

Процедурата за избор на инженер-консултант също напредна в последните месеци и достигнахме до подаване на оферти. Тук също се радваме на сериозна конкуренция, която ще гарантира избора на наистина компетентен изпълнител. Получихме 12 оферти, като процедурата по тази обществена поръчка е открита. Предстоят няколко стъпки по нея – първо проверка на допустимостта на участниците и след това оценка, класиране и избор на изпълнител. Напълно реалистично е през ноември да имаме обявен изпълнител.

Както вече казах, възложихме поръчката за археологически проучвания по трасето на газопровода и договорът вече се изпълнява. До броени дни предстои обявяване на процедурата за избор на консултант за осъществяване на строителен надзор. Създали сме всички необходими условия изпълнението на строителството да започне в началото на 2019 г. и да приключи във втората половина на 2020 г. Благодарни сме на правителството за подкрепата и оценяваме съдействието, което ни се оказва. Особено ни помогнаха законодателните инициативи за някои промени в Закона за обществените поръчки, които решиха част от проблемите със спиране на процедурите от лица, които не доказват правен интерес от участие.


В региона на Югоизточна Европа има голям брой проекти и проектни идеи за нови газопроводи. Кои от тях са ключови за успешната работа на IGB и съответно какви са очакванията Ви за запълване на капацитета му?

Изграждането на междусистемната газова връзка Гърция – България има за цел да осигури диверсификация не само на маршрутите, но и на източниците на природен газ за България и региона. Като част от развитието на Южния газов коридор, чрез IGB България и съседните ѝ страни ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, както и от съществуващи или бъдещи терминали за втечнен газ. Проектът осигурява инфраструктура за пренос на природен газ от Южния газов коридор и обезпечава сигурността на доставките за България, като значително намалява зависимостта на страната само от един източник. Реализирането на проекта е стратегически важно и поради множеството възможности за връзка с други големи енергийни проекти. Ще изброя някои от най-ключовите:
• Интерконекторът с Гърция ще осигури повишена сигурност и диверсификация по източник и маршрут на доставките на газ чрез свързаност по направлението Гърция-България-Сърбия с Южния газов коридор и находището Шах Дениз 2 в Република Азербайджан;
• Проектът създава възможности за свързаност и има синергия с други бъдещи важни проекти в региона – LNG терминала при Александруполис, Гърция; EastMed за директно свързване на ресурси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и втечнен газ от Израел, Египет.
• IGB е от стратегическо значение за реализацията на Вертикалния газов коридор, подкрепян от ЕК, който свързва междусистемно мрежите на България, Гърция, Румъния и Унгария.
• Проектът сериозно ще допринесе за развитието на концепцията на българската страна за реализация на Газов хъб „Балкан“;
• Реализирането му създава възможности и за транзитен пренос през газопровода Гърция – България и газотранспортната система на “Булгартрансгаз” ЕАД към останалите мeждусистемни връзки – направление Румъния, направление Сърбия.

Имайки предвид значимостта на IGB за региона, ключовата му локация и възможностите за свързаност, нямаме съмнения, че капацитетът ще бъде изцяло запълнен.


В България газопроводът преминава през общини, в които не е изградена газопреносна и газоразпределителна мрежа. Какви са възможностите за развитие на тези мрежи и на потреблението на природен газ като резултат от изграждането на IGB?

Основната техническа цел на газопровода IGB е да доставя природен газ в националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“.

Освен тази стратегическа цел, IGB предвижда и изграждането на допълнителни изходни точки за доставка на газ по протежение на своето проектно трасе. Проектът включва изграждане на две автоматични газорегулиращи станции в районите на Кърджали и Димитровград. Тези станции са предвидени за пряко присъединяване както на местни газоразпределителни мрежи, така и на крайни потребители. При наличие на интерес от потенциални клиенти в бъдеще могат да бъдат изградени и нови изходни точки по трасето.

Планираните изходни точки, както и потенциалните бъдещи такива, ще дадат възможности за директен достъп на потребителите на природен газ до разнообразни източници и конкурентни цени. Това неминуемо ще стимулира развитието на газовите мрежи и потреблението на природен газ в районите, където преди това консумацията е била ограничена поради липса на подходяща инфраструктура.


Какви са очакванията на проектната компания и на нейните акционери по отношение на либерализацията на газовия пазар в България? Какви реформи в законодателството, регулациите и достъпа до пазара са необходими от Ваша гледна точка?

Трябва да отбележа, че процесите на либерализация на газовия пазар са важни за рентабилността на проекта, тъй като оказват важно въздействие върху търговците, които искат да резервират капацитет на дългосрочна база. Проектът IGB също е част от процеса на либерализация, защото ще има втори оператор на преносен газопровод на територията на България. На второ място, през IGB ще се доставя газ от алтернативен източник и по алтернативен маршрут. „Булгартрансгаз“ ЕАД предприе важни стъпки чрез изграждането на междусистемни връзки, за да създаде условия за отваряне на преносната инфраструктура в посока на север и предоставяне на възможности за вертикализация на Южния газов коридор.

Българският пазар сам по себе си е все още малък, за да бъде атрактивен за клиентите, но межусистемната свързаност със съседните държави вече представлява един от стимулите за заявяване на интерес. Смятам, че трябва да се работи в посока операторите по трасето на Южния газов коридор да предлагат обединени продукти на търговците – с една входна и една изходна точка, така че да не се налага запазването на капацитет при всеки оператор поотделно. Това ще отвори възможност газът от алтернативни източници, включително от терминали за втечнен газ, през IGB, българската преносна мрежа и на север през Румъния да достигне до страните от Централна Европа и Украйна.

За акционерите е важно в България да имаме една подходяща среда и транспонирана европейска рамка, която да осигури максимално конкурентен и либерализиран пазар. Изграждането на интерконектори може да бъде метафорично разглеждано като хардуер на либерализацията на газовия пазар, но е нужен и софтуер – регулаторна рамка, която трябва да е в съответствие с европейските регулации. В този аспект считам, че в последните години се направи много от националния оператор и регулатор и са положени добри основи за осигуряване на либерализиран пазар.

От нормативна гледна точка вече са изработени всички правила за търговия на газ и  търговия на капацитети. Ограниченията са в това, че нашият газов пазар е около 3 милиарда кубически метра газ на годишна база. Основният ни доставчик – и към този момент почти единствен, е „Булгаргаз“, който осигурява газ чрез договора ни с Газпром. Това означава, че до 2022 г. нашият пазар е в една доста ограничителна рамка. Всъщност ние сме в пълна зависимост. Разбира се, с построяването на интерконекторните връзки и особено тази с Гърция обликът на пазара ще се промени. Проектът е game changer, тъй като благодарение на доставките на газ от други източници ще се повиши конкурентостта и пазарната среда ще се подобри. Може да се говори за някакви малки участници в газовия сектор, но фактическата либерализация ще се случи след 2020 г.

Вярвам, че либерализацията трябва да се подпомага и със стимули. Необходима е целенасочена политика за насърчаване на битовата газификация, тъй като битовото потребление в България е с един най-ниските дялове в Европа и не се променило особено в последните 10 години. Ако се увеличи консумацията, ще се засили натискът и търсенето от потенциалните търговци, което ще увеличи конкуренцията. За нуждата от създаването на предпоставки и инфраструктура за увеличаване на търсенето говори и нашият опит в Кърджали, където обществото очаква реализацията на проекта IGB и местното газоразпределително дружество планира присъединяване към газопровода.

Друга трудност на търговците понастоящем е да намерят газ на конкурентни цени, с който да търгуват. Липсата на ликвидност на пазара се дължи на малкия пазар и на факта, че липсва пълна интегрираност със съседните страни в аспект построена инфраструктура. Иначе условия за либерализация има и сега, но ако не се увеличи търсенето и не се създаде ликвиден пазар, общественият доставчик ще остане предпочитаният търговец на газ.

_______

Теодора Георгиева има повече от 20 години опит като стратегически мениджър, ръководещ значими проекти в различни икономически сектори. В момента г-жа Георгиева е Изпълнителен Директор на „Ай Си Джи Би“ АД (Проектът IGB), както и член на Съвета на директорите. Отговаря за цялостното управление и развитие на Междусистемния газопровод между Гърция и България.
От 2012 до 2014 Теодора Георгиева е била Управляващ Директор на Набуко България, а преди това 13 години е работила в OMV България, като осем от тях е ръководила компанията. Завършила е УНСС, има магистратура по „Финанси“.