Интервюта Bookmark and Share

21.10.2018 г.
България трябва да направи скъпо притежанието на евтин автомобил
Илия Левков, изп. директор на ИКЕМ АД
АВТОР: Списание Ютилитис

Интервюто с Илия Левков е публикувано в броя на сп. Ютилитис през септември. Целия брой можете да прочетете онлайн на www.utilities.bg
____

Г-н Левков, каква е актуалната ситуация в сектора? Какъв е броят на електрическите автомобили към момента и какъв е броят на зарядните станции в страната?


Точният брой на регистрираните електрически превозни средства може да се види в базата данни на МВР. Според нея към 01.07.2018 са 1308. Единственият проблем е, че в нея са отразени само регистрираните електрически превозни средства, а голяма част от тях не се регистрират – електрическите велосипеди, електрически бусчета за вътрешнозаводски или курортен транспорт, някои скутери и др.

Към момента броят на зарядните станции е 107. Очаквахме този брой да бъде достигнат до края на 2018 г. При тези темпове, новата ни прогноза е за поне 150 броя зарядни станции до края на тази година. Те ще бъдат т.нар. бързозарядни 50 – 150 кW и такива с мощност 22 kW. Последните се налагат като масови и със сигурност вече са стандарт в зареждането, защото на тях за 2 часа се зарежда електрически автомобил, който може да измине 300 км.

За нас като НБО ИКЕМ е голяма гордост, че имаме български производител – „Елпром ЕМЗ ООД“. Компанията произвежда цялата гама от зарядни станции – от домашна, стояща на стената, до стояща за супер бърз заряд, за каквато споменах по-горе.


В кои региони на страната има добре развита инфраструктура за зареждане на електрически автомобили и в кои изобщо липсва такава?

В Северозападна България към момента са рядкост, но скоро и там ще има инсталации. Кметът на Враца, на празника на Енергетика в град Козлодуй, пое ангажимент това да се случи. В Козлодуй също скоро ще има. Развитието на инфраструктурата за зарядните станции ще се осъществи, както това се случи навремето с метан и газ станциите.


Уреден ли е въпросът от гледна точка на нормативната база за навлизането на електрическите автомобили у нас?

В това отношение има два важни момента. Единият касае инфраструктурата и тя е базирана на Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, по която България трябваше да предприеме няколко мерки. Първо, да я транспонира и в същото време да промени подзаконовите нормативни актове, които касаят инсталирането на зарядни станции.

Тук има две хубави новини. Едната е, че преди няколко години в ЗУТ зарядните станции бяха дефинирани като преместваеми обекти, което много съкрати процеса по инсталирането на зарядните станции. Ние имахме двугодишна трагедия по темата за инсталиране на една от първите ни зарядни колонки. Сега е много по-лесно, процедурите са много по-леки. Със Столична община инсталирахме 2 зарядни станции на паркинга до НДК. Служителите в общината сами се увериха в трудностите по инсталирането на такива преместваеми обекти.

Втората добра новина е, че миналата година, с Наредба 20-02 на МРРБ се въведе задължението във всяка нова сграда, която се строи, 10% от паркоместата да бъдат за електромобили. С това България заяви своето място на картата на Електрическата мобилност в Европа. Няколко строителни компании вече се обърнаха към нас за съвет как да изградят въпросните паркоместа.


В последните внесени в НС промени на Закона за енергетиката има специален акцент, касаещ развитието на инфраструктурата. Как бихте ги коментирали?

Да, за първите път темата за зарядната инфраструктура е намерила място в Закона за енергетиката, което за нас е новост. Опасявам се, че, ако остане изискването за лицензиране на дейността за зареждането, това ще бъде огромна юридическа трудност, да не кажа излишност. В самото зареждане няма бизнес. И ако трябва и операторът на зарядните станции да бъде лицензиран от КЕВР, дори плахите инвестиции в зарядна инфраструктура ще спрат. А да не говорим за компании, които биха поискали да станат оператори на зарядна инфраструктура.


Каква е европейската практика?

В Европа няма такъв режим. Там активността е на общините. Когато гражданин си закупи електромобил, на него му се предоставя място и дори в близост се инсталират зарядни станции. Самите общини са активни, а държавите създават фондове, които инвестират в инфраструктура, защото, както казах, това не е бизнес.


Как тогава в България това се случва като инициатива на самия бизнес?

В зарядни станции у нас инвестират компании, които водят политики по корпоративна социална отговорност. „Магнит“ АД в Годеч, която е член на ИКЕМ, е уникален пример в това отношение. Компанията е изградила за собствени нужди соларен парк с мощност от 20 kW. Иван Стратиев – изпълнителният ѝ директор, отправи искане за инсталиране на зарядна станция и колегите го направиха. Това беше първата зарядна станция на „Елпром ЕМЗ“ ООД. След това ръководството на компанията закупи електрически микробус, с който вози безплатно работниците си от София до Годеч и обратно. Какъв по-добър модел от това как „зелено“ произведена електрическа енергия се потребява „зелено“. Ръководството на компанията дори сподели, че ще започне процес на пълна смяна на автопарка с електрически.

Другият страхотен пример е Националната спортна академия, която също е пълноправен член на ИКЕМ. Ректорът и екипът му убедено тръгнаха по пътя на Електрическата мобилност, закупувайки зарядна станция от новия тип, производство на „Елпром ЕМЗ“ ООД. Тя е многофункционална и дава възможност да се зареждат и малки товарни електромобили. Допълнително закупиха такъв, който оперира в зелените площи на парка ѝ. Поздравления за Ректора и за екипа на НСА за това, че успяха да преодолеят скептицизма и да берат плодовете на новите технологии.

Преди две години стартирахме такъв проект с екипа на Столична община, благодарение на Мария Бояджийска, която тогава беше зам.-кмет. Инсталирането на двете зарядни станции отне година и половина. Елелктромобилите, които обслужваха европейските ни гости по време на Председателството на България, зареждаха на тях. Освен това на тях зарежда и малък товарен електромобил на общинската фирма „Паркове и градини“, който обслужва площите на територията на НДК. Имаше търг за още два такива електромобила, който за съжаление не се финализира.
Въпреки трудностите и забавянето, този модел се реализира два пъти на картата на София и това е двоен успех за НБО ИКЕМ, чийто експерти успяха да преминат всички препятствия по целия процес – от изготвянето на проекта до реалната работа на зарядните станции и електрическото камионче.

За нас като НБО ИКЕМ, Столична община, като най-голямата и най-богатата, трябва да бъде водеща в такъв вид проекти и инициативи, защото това са реални мерки, които решават екологични, икономически и други проблеми.

Друго, което няма как да не отбележим, е навлизането на електромобилите за споделено ползване. До края на годината техният брой ще бъде увеличен до 100, като в момента услугата е налична само в София. Това е новият начин на придвижване, новият стереотип на живот в големия град. Защото един конвенционален автомобил замърсява не само когато се движи, а и когато стои паркиран на улицата. За малките течове (масла, антифриз, спирачна и охладителна течност) никой не говори, а те са част от тези фини прахови частици, които убиват. А някой замислял ли се е за това, че черните вадички под колелата е азбест от работата на накладките, за ускореното ръждясване на металните части на колите от агресивното солено третиране на леда и снега по улиците през зимата?!


Какви добри практики се прилагат в ЕС за по-активното навлизане на електрическите автомобили?

Целта на европейско ниво е 50% от автомобилния парк да бъде от електрически автомобили. Тази цел трябва да бъде постигната до 2050 г., но повечето страни започнаха да скъсяват този срок и увеличават целите си. Преди две години първите пет столици, сред които и Атина, забраниха дизеловите коли. Естония и Румъния също са много добри примери. В Естония градският транспорт е безплатен, а е безплатен, защото е електрически и това носи неизброими ползи за здравето на населението. Румъния предоставя 10 хил. евро субсидия за покупка на електромобил. Е, тук в случая има нещо важно – за разлика от България, която не успя да привлече производител на електромобили, плановете на Дачия са тази или следващата година да изкара на пазара първия си електромобил.

На фона на това, което е традиция в страните в ЕС и дори в съседна Македония, в България нямаме политика за стимулиране на покупката на електрически превозни средства и облагане с висок до непоносимост данък върху „евтините коли“. Това с годините нанесе сериозни щети и на здравето, и на джоба на българина, купувайки „евтино“ автомобил и плащайки неговата висока цена на притежание. Примерите са ни ежедневие. Този остарял автомобилен парк, окаяното състояние на пътищата ни и абсурдното „регулиране“ на скоростта по тях, са фактор за толкова много жертви от катастрофи.

България трябва да направи скъпо притежанието на евтин автомобил. Нужен е системен подход. Трябва да спрем да бъдем автомобилното гробище на Европа. Не може в съседна Македония да има забрана за регистрация на автомобил по-стар от 5 г., а в България да се регистрират „гробници“. Митата и данъците трябва да са достатъчно високи, за да си позволяваме такъв самоубийствен „лукс“. В Гърция рестриктивната политика за покупка на автомобили е същата. Те до преди няколко години не разрешаваха да се регистрират дизелови автомобили.

Най-добрият пример за това как се стартира и стимулира процес на навлизане на електромобилността е Норвегия. Въведоха временни стимули, които след като направиха процеса необратим, тази година бяха спрени. Резултатът от такъв системен подход и национална политика е, че 52% от всички новорегистрирани автомобили са електрически и парите от нефта отидоха в електрическа мобилност.


България обаче няма нефт.

Добре, ние нямаме нефтени находища, но защо си причиняваме това да даваме 4 млрд. лв. годишно за горива, при положение че имаме работеща АЕЦ. Дори само единият от тези 4 милиарда лева бъде насочен към електрическата мобилност, в България ще станат чудеса.

Градският, междуградският транспорт, транспортът в курортите ни, логистиката, таксиметровите услуги – всичко това може да се движи с електричество. Може за някого да звучи като приказка, но изминаването на 100 км с електромобил излиза 1-2 лв., ако го зареждаш у дома, на нощна тарифа.


Каква според Вас е перспективата пред електромобилността в България до 2030 г.?

Българските компании не правят изключение от останалите корпорации. Търсят възможности и подкрепени с държавна политика, все по-често се насочват към възможностите на Електрическата мобилност.

В сравнение с нашите съседи, ние сме по-добре по темата – като брой зарядни станции, брой електромобили. Проблемът е, че ще ни изпреварят скоро. Но ако мечтаем за 2030 г., можем да кажем, че ако държавата започне малко повече да обръща внимание на електромобилността и леко обърне парадигмата на начина придвижване, мисля, че ще имаме страхотни постижения.

В Директива 2014/94/ЕС имаше залегнали индикативни цели за брой зарядни станции с водород, метан и електричество. Но тъй като ние сме добри преговарящи – хем отдалечихме във времето тези цели, хем намалихме бройката. Първоначалният вариант на индикативната цел на нашата страна беше за инсталиране на около 7000 броя зарядни станции за водородни, електрически и метанови автомобили. При метана не виждам какво още може да се направи, защото на всеки 80 км ние имаме метан станция.

При водорода могат да се инсталират максимум 5 зарядни станции, защото ако зарядните станции за електромобили са с висока цена, то за водородните сумата е минимум 1 млн. лв.
При всички положения зарядната инфраструктура предхожда навлизането на определени видове автомобили. Най-важното е, че не трябва някой от вън да ни казва какво да правим. Трябва ние самите да бъдем активни и убедени, че това е решение и възможност за качествено и устойчиво развитие.
_______

Илия Левков е председател на УС на НБО ИКЕМ и един от създателите на Индустриален клъстер Електромобили (ИКЕМ). Председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на ИКЕМ АД (акционерното дружество на НБО ИКЕМ). През 1990 г. стартира свой частен бизнес в областта на информационните технологии. Организирал е и еръководил офис на Инвестбанк АД. Бил е регионален мениджър на „Спиди“ АД за Югозападна България. Консултирал е Агенция „Пътища“ – сега ИАПИ – по внедряване на национална информационна система за пътни такси. Консултирал е по управление няколко куриерски компании. Има опит в управление и изпълнение на европейски проекти. Притежава магистърска степен по организация и управление на промишленото производство от УНСС. Специализирал е корпоративен мениджмънт в AOTS – Йокохама, Япония.
 


Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

05.11.2018  Фактическата либерализация на газовия пазар
Теодора Георгиева, Изпълнителен директор на Ай Си Джи Би
Пълен текст

Анкета

Ще бъде ли построена АЕЦ "Белене"?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X