Интервюта Bookmark and Share

03.07.2018 г.
Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика в НС
Енергетиката в света се намира на кръстопът
АВТОР: publics.bg

 Интервюто е публикувано в броя на списание "Ютилитис" през юни.

Господин Добрев, промените в Закона за енергетиката са факт (ЗЕ), с тях и новият модел на електроенергийния пазар. Очаквате ли да бъдат заведени дела от ВЕИ производители, защото не допуснахте компенсаторен механизъм в договорите за премии?

За мен няма никаква логика да има дела от страна на ВЕИ производителите, защото това не е модел, който ние сме си измислили и налагаме силово. Това е модел, който работи в цяла Европа и който Световната банка (СБ) препоръча на България преди 2 г. Нещо повече, според мен ние подобрихме модела на базата на предложения от сектора. При положение, че сме се съобразили с 90% от предложенията на засегнатите страни, не мисля, че има логика да има дела срещу държавата. За пръв път законопроект се поставя на обществено обсъждане, преди да е внесен от депутати. Още преди да внесем предложенията, получихме над 100 становища. Между първо и второ четене на законопроекта отново събрахме предложения и помислихме върху становища, които не бяха удовлетворени на онзи етап. Неслучайно получихме висока оценка от страна на ВЕИ сектора, те дори ни поздравиха за това, че за първи път всички идеи и предложения се обсъждат толкова публично и прозрачно.

Ключовите моменти в промените в ЗЕ бяха два – компенсаторният механизъм, чието въвеждане означава да имаме модел с договор за разлика, а не договор за премия. Второ, преходен период за ВЕИ производителите след 1 юли, така че да имат време да съгласуват договорите си с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) с банките и инвеститорите.

По отношение на преходния период – знаете, че дадохме такъв. По отношение на компенсаторния механизъм, ние не възприехме този подход, защото чистият договор за разлика руши пазара, той стимулира производителите да продават и на отрицателни цени, тъй като цялата разлика до преференциалната цена, се заплаща. Германия, например, където действат договори за разлики, е обект на наказателна процедура от страна на Европейската комисия (ЕК) за това, че стимулира отрицателните цени на електроенергия. Все пак, ние направихме отстъпка, като записахме текст, с който, ако прогнозната пазарна цена се разминава значително от реалната пазарна цена, регулаторът има право в средата на периода – на шестия месец, да промени референтната цена. Тоест, това намалява риска от евентуална грешка, ощетяваща както държавата, така и инвеститорите.

Само че заложеното отклонение от КЕВР от 30% в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, над което ще се пристъпва към корекция, се определя като много висок процент от ВЕИ производителите.

Това е преценка на КЕВР. Моето лично мнение е, че процентът трябва да бъде по-нисък, защото може да се окаже, че държавата не може да се възползва от коригиращия механизъм, за да си спести средства, ако пазарът е по-висок от очакваното.

Колко по-нисък?

Не искам и не мога да се бъркам в работата на регулатора. Може би това е първоначално предложение на КЕВР, което тя ще обмисли след получаването на становищата от заинтересованите страни. За мен и 10% праг е достатъчен. 

Искам да отбележа, че това не са единствените промени, които възприехме от сектора. Изчистихме модела за прехвърляне на гаранцията за произход след изчерпване на нетното специфично производство. Дадохме им статут на ценна книга и ги отвързахме от реалното следване на потока на електроенергията. Другото, което възприехме от предложенията на ВЕИ сектора, намери място в текст, който им дава право да правят рехабилитация и модернизация на централите. Първоначалният текст в ЗЕ от 2012 г. забраняваше при преференциална цена да се прави модернизация и да се повишава ефективността, защото тогава не беше въведен справедливият подход за нетно специфично производство. Сега няма риск за държавата, защото по-голямото производство от тяхна страна няма да е свързано с по-големи разходи за държавата.

Вече анонсирахте, че предстоят нови промени в ЗЕ. Какви ще бъдат те?

Ако говорите за промените, свързани с предложението на Обединените патриоти КЕВР да проверява сделки с мрежовите оператори и критериите, които липсват в момента в закона, по-скоро подходът ще бъде да изчакаме законопроекта от Министерски съвет (МС) и между първо и второ четене да допишем тези критерии, които липсват в момента. Сроковете ни притискат, без критерии КЕВР не знае какво да прави при такива сделки. Затова, ако не постъпи законопроект от МС до края на май, ще използваме възможността да ги внесем в друг закон между първо и второ четене. Самият аз не съм инициатор на тези промени. Личното ми мнение е, че нямаше нужда от такава промяна, която да дава тези допълнителни правомощия на КЕВР. Ще разгледаме това, което предложат колегите.

Тези промени бяха направени заради сделката за активите на ЧЕЗ. След анкетната комисия, сега вече има и подписка в КЕВР с искане за развалянето Ӝ. С целия шум около сделката няма ли опасност ­държавата да бъде осъдена и от ЧЕЗ, и от купувача „Инерком“, ако тя се провали?

Силно се надявам действията на БСП с подписката в КЕВР да не са причина ЧЕЗ да осъдят България в арбитражния съд, защото, ако се случи нещо такова, съм сигурен, че БСП няма да поемат отговорност за своите действия.

Но дори без тази подписка, шумът, който се създаде от самото начало, може ли да доведе до подобно нещо?

Не, защото вълнението в обществото е факт. НС и временната комисия просто се опитаха да установят повече факти около сделката и не са се опитали по никакъв начин да попречат на сделката. Така че има разлика между това да получиш повече информация, която, според мен, обществото трябва да има и това да пречиш на сделката. 

Загатнахте, че ще внесете промени, свързани с нови ВЕИ централи. Какви други предложения планирате да внесете?

Това, което споменах на няколко заседания на Комисията по енергетика, е, че за нови ВЕИ, които ще работят изцяло на пазарен принцип – без преференциални цени и без каквито и да е ангажименти от държавата, ще дадем възможност те да сключват дългосрочни договори с консуматори. Пречката в момента е текстът от декември миналата година, който задължава производителите на ток да продават 100% от своята енергия на борсата. Това създава проблем за нови инвестиции на пазарен принцип, защото те трудно биха получили финансиране от банки, при положение че нямат фиксирана цена за енергията. 

Извън това предложение, планирате ли да ­внесете нещо друго?

На този етап мисля, че с последните промени в ЗЕ постигнахме либерализацията, за която се говори от толкова много години и която залегна в модела на СБ. Трябва да изчакаме да видим как ще проработят тези промени. И това, което можем да направим догодина, например, е да намалим още малко тавана, който определя задължителното участие на свободния пазар през енергийната борса. Сега той е 4 MW, може да го намалим до 2 MW. Според мен под 2 MW няма смисъл да се слиза, защото това са малки производители, за които това ще е голяма административна и финансова тежест, а в същото време няма да допринесат кой знае колко за развитието на пазара.

От кога планирате да влезе в сила тази промяна?

Може би е добре да изчакаме да мине един цял ценови период, за да имаме по-добър поглед за това какво е отклонението на прогнозната от реалната пазарна цена и как работи в действителност моделът. 

Кога битовите потребители ще бъдат задължени да излязат на свободния пазар?

Няма да бъдат задължавани. Преди години им дадохме правото да избират и мислим да го запазим. За да започнат да излизат на свободния пазар, битовите потребители трябва да имат интерес от това, тоест цената там да е чувствително по-ниска. В момента има над 3 хил. битови потребители, които са на свободния пазар. Фирмите са над 140 хиляди. С последните промени в закона, свободният пазар ще има дял над 70%. 

По отношение на излизането на битови и небитови абонати на свободен пазар забелязваме един друг проблем – много от търговците се оплакват, че електроразпределителните предприятия (ЕРП) създават пречки на клиентите, които искат да излязат на свободния пазар. Има случаи, в които, когато клиент заяви пред ЕРП-то, че иска да напусне регулирания пазар, в рамките на 5 минути получава обаждане от търговец от същата група компании, който му отправя оферта. Затова трябва да си заострим вниманието по отношение на пречките, които ЕРП-тата създават или могат да създават за излизането на свободния пазар. КЕВР трябва да следи под лупа за всякакви такива случаи. За такива случаи трябва да следи внимателно и КЗК.

Високите гаранции в полза на ФСЕС, които заложихте в ЗЕ за търговците на електрическа енергия, няма ли да увеличат цените?

Гаранциите не са високи. Те са в размер на месечното задължение за цена „Задължение към обществото“ (ЗО). Такова обезпечение се иска само за една месечна сметка и то е в размер на 150%, но само първоначално. Знаете, че в ЗЕ заложихме текстове, с които за коректните търговци обезпечението ще намалее до 50% след втората година. Този текст нямаше да го има, ако НЕК нямаше проблеми със събирането на сумите за ­десетина от търговците към момента. Търговците сами си създадоха този проблем и не става дума само за 5-6 компании, а почти всички търговци в един или друг момент са имали забавяне на плащанията. Към момента търговците дължат на НЕК около 50 млн. лв. За нас е много важно да гарантираме стабилността на ФСЕС. Не можем да си позволим да пренесем този риск във фонда.

Колко дълго трябва да важи задължителната продажба през борсата? Търговците бяха доста критични към тази промяна.

Кои търговци? Тези 5 или 6, които купуваха цялата енергия през последните 20 години? Останалите над 100 компании, които не могат да се вредят, понеже не знаят начините, по които се купува ток от държавните централи, едва ли са недоволни от промяната. Тя дава възможност на всеки да участва на пазара и да си закупи електроенергия, а не само на 4 или 5 облагодетелствани от 20 г. фирми, които незнайно как търгуваха с цялата електрическа енергия в България. Борсата е платформа, която дава възможност за участие на всички и пълна прозрачност на процеса. Активните участници на борсата са над 70 към момента. Все повече индустриални компании си купуват ток от борсата, при ясни правила. От тази гледна точка, аз не виждам защо трябва да се връщаме назад към стария, порочен за мен модел, при който едни се уреждат с ток и после го продават, при каквито цени си решат.

И ако либерализацията на пазара на електроенергия върви, макар бавно и трудно, газовият пазар изглежда доста застинал? 

В интерес на истината ЗЕ е много по-либерален към търговията с газ, отколкото към търговията с електрическа енергия, защото за търговията с газ не се изисква дори регистрация или лицензия. Тоест, от гледна точка на законодателството, пазарът е напълно свободен. Проблемът е в това, че докато имаме само един доставчик и той продава само на „Булгаргаз“, защото такава е политиката на доставчика, няма как да се случи либерализацията на газовия пазар. В момента, в който заработи българо-гръцката газова връзка, „Турски поток“ стигне в България, намерим газ в Черно море и започнат доставки на LNG, търговията и респективно либерализацията ще се случат от само себе си.

Кога мислите, че ще са факт всички тези предпоставки?

Кога някоя друга фирма освен „Газпром“ ще реши да продава газ в България? Всеки може да доставя газ в България от север. Търговците на газ в Европа са много. Румъния има излишък на собствен газ в определени периоди през годината. Никой друг освен „Газпром“ не иска да доставя газ в България. Причината вероятно е, че цената на нашия пазар не им е изгодна. През последните 2 г. имахме една от най-ниските цени на газа в Европа. Доставната цена падна до 130$ на 1000 куб. м. Тази цена обаче в момента върви нагоре, защото е обвързана с ­петролните деривати и долара, които се покачват. В момента в който достигне определен критичен праг, според мен около 300$, ще се появят по-изгодни оферти от руския газ.

Вие активно промотирахте пред международни компании опциите за проучване за нефт и газ в Черно море. Резултати на този етап от извършените сондажи обаче няма. Оставате ли оптимист, че България ще може да си реши част от проблема си с газовата диверсификация чрез местен добив от Черно море?

Всъщност, аз най-много се гордея с това, че стартирахме проучвания на дълбоко Черно море. От всички решения, които сме взели в енергетиката и чийто инициатор съм бил, според мен, това е най-положителното в сектора за последните 30-40 г. Ползите от това да намерим газ или нефт в Черно море за цялата икономика ще са огромни. Тези процеси обаче отнемат време. Като министър на енергетиката през 2012 г. проведох процедурата за блок „Хан Аспарух“ и сключих договор с ОМВ, Тотал и Репсол. На тях обаче им трябват 8-10 г., за да направят проучванията и за да вземат инвестиционно решение. Хубавото е, че вече минаха 6 г. и тези проучвания са в напреднала фаза.

Какво трябва да ни говори третият сондаж на „Хан Аспарух“, който е извън ангажиментите на компаниите по договор?

Според мен това говори, че намирането на нефт и газ в Черно море не е безнадеждно. Поне не е безнадеждно. И не са само ОМВ, Тотал и Репсол. Знаете, че Шел, които трябваше по договор да направят само 3D сеизмика в блок „Хан Кубрат“ (преди „Силистар“), обмислят сондаж. Което означава, че те са обнадеждени от данните от сеизмиката. Така че, хубави неща се случват. Няма да стане скоро. Може би 2022-2025 г. ще сме свидетели на първия добив и едва ли някой тогава ще си спомни, че сме го говорили с вас. Но това ще е едно от най-важните неща и за енергетиката, и за икономиката ни.

В по-близък план, какво се случва с делото БЕХ Газ, по което НС подкрепи правителството с нарочно решение? Има ли в НС информация за това има ли съдебно решение по него, наложена ли е глоба?

Няма съдебно решение, няма наложена глоба и според мен няма и да има, защото аз съм твърдо убеден в позицията на българските газови дружества, че ние не сме виновни. И мисля, че проверката, която ЕК извършва в Румъния, ще докаже точно това.

Звучите доста убеден, когато казвате, че договорите с двете т.нар. американски централи ще бъдат прекратени до края на годината. Откъде тази убеденост и какво ще се случи, ако държавата не постигне споразумение с тях?

Не знам защо съм ви прозвучал убеден, защото това не зависи от парламента, нито от председателя на енергийната комисия в НС. Това са преговори, които ще води правителството. Моята прогноза е, че до края на годината договорите ще бъдат прекратени. Не виждам пречка това да не се случи, защото е ясно, че те не могат да продължат да съществуват във вида, в който са. Европейските правила забраняват задължителното изкупуване и клаузите с преференции, които имат тези централи. Ако договорите не бъдат прекратени в най-скоро време, да кажем до края на годината, ЕК може да стартира процедура за нерегламентирана държавна помощ срещу България. Така че, и българското правителство, и т.нар. американски централи имат интерес договорите да бъдат прекратени колкото може по-скоро.

Това не означава разваляне на договорите със закон. Означава калкулиране по методика, ­приета от ЕК, колко от разходите на тези централи са възстановени, има ли невъзстановена част от разходите, които те са направили за изграждането и ремонта на централите. Както и постигане на споразумение за сумата на невъзстановените разходи и начина, по който те ще бъдат платени на инвеститорите. В момента, в който се сключи споразумение, договорите трябва да бъдат прекратени по взаимно съгласие. Подчертавам, по взаимно съгласие, не по-закон, не едностранно. Мисля, че тези 7 месеца до края на годината са напълно достатъчни това да се случи.

Какви са вариантите за изплащане на сумата на невъзстановените разходи?

Може да бъде чрез еднократно плащане, може да бъде разсрочено във времето. Това също е въпрос на преговори. От гледна точка на енергетиката, сумата ще бъде платена от ФСЕС. Бюджетът едва ли ще се съгласи да плати този разход на енергетиката.

ФСЕС има готовност и няма пречка да плати и еднократна сума при прекратяването на договорите – такава, каквато е тази сума според методиката. Ако парите не са налични, ФСЕС има право да тегли заем – от ЕБВР, СБ или друга банкова институция, които предлагат много ниски лихви. Този заем може да се погаси в следващите 5-10 г. Това ще се отрази в цена „Задължение към обществото“ с добавка от 1-2 лв./MWh, вместо тези 14,60 лв./MWh, които плащаме досега. Ако договорите бъдат прекратени до края на тази година, тази добавка трябва да отпадне още от 1 януари 2019 г. 

Водени ли са предварителни разговори с банки по въпроса?

И ЕБВР, и СБ винаги са заявявали принципната си подкрепа за такъв заем. В анализа на СБ дори се препоръчва такъв подход. 

След дълго затишие по темата „Белене“, нещата изглежда започват да се развиват много бързо?

Създава се впечатление, че има някакво бързане, но няма бързане­. Разглеждането на доклада в НС ще отнеме няколко ­седмици. Говори се за рестарт на проекта „Белене“, говори се за отмяна на мораториума за строителството на АЕЦ „Белене“. Но трябва да се знае, че, първо, няма мораториум. Второ, решението на НС не трябва да бъде в посока рестарт на проекта. То трябва да бъде в посока предоставяне на мандат на кабинета да преговаря със стратегически инвеститори, без ангажименти от страна на държавата. Според мен няма партия в НС, която да не подкрепи едно такова решение. И едва след като МС, в прозрачна процедура, избере стратегически инвеститор, без ангажименти за държавата, НС може да вземе решение и да каже, че одобрява този подход и избрания инвеститор. Така че, не става въпрос за рестарт на „Белене“ и за вдигане на мораториум.

В интерес на истината в доклада към МС има предложение за отмяна на решението на кабинета от 2012 г. за спиране на проекта. Според мен тази отмяна на решението за спиране трябва да стане, когато е сигурно, че имаме стратегически инвеститор, който ще поеме за собствена сметка инвестицията. Защото, ако сега отменим решението за спиране, валидно става решението за стартиране. А ако не се намери стратегически инвеститор, как ще се продължи с проекта, който не е спрян – държавата ли ще продължи да финансира този проект? 

Моето мнение е, че държавата никога не е можела да си позволи този проект. Дори през 1981 г., когато е бил стартиран, пак не е можела да си го позволи. Има нещо, което много малко хора знаят. След идването на демокрацията, България е имала огромни задължения към руската страна по инвестицията за АЕЦ „Козлодуй“. Към 1997-1998 г. тези дългове не са били изплатени, но на база на сключено споразумение след това, те са били платени на 10% от номинала на задължението. В същото време масовото мнение е, че ние сме я построили с наши средства и че тя се е изплатила от цената на електрическата енергия. Най-малкото заради това не трябва да се бърза с решението за отмяна на спирането на проекта.

Как според Вас трябва да изглежда енергийният микс на България към 2030 г. с хоризонт до 2050 г.?

Това е въпрос за 1 млн. долара в „Стани богат“, защото енергетиката в света се намира на кръстопът. Това, което е ясно, е, че с всички споразумения за ограничаване на замърсяването на околната среда, въглищните централи нямат дългосрочно бъдеще. Въпрос на време е в кой момент да затворят. И тук пак има неразбиране по въпроса – те няма затворят, защото ЕК е казала, че това трябва да се случи и е дала дата за това. ЕК създава икономически механизми, които правят производството им прекалено скъпо и това са CO2 квотите. През 2013 г. квотите струваха 2 евро, в момента са 15 евро, а ЕК очаква цената им да мине 25 евро. Тоест, сега 50% от цената на електрическата енергия на въглищните централи се падат на квотите.

Централите, които оцелеят най-дълго при тази ситуация, ще са тези, които са най-ефективни. Когато цената на квотите расте, трябва да намаляват разходите за въглища и експлоатационните разходи. Затова не разбирам абсурдното искане на синдикатите за увеличение на цената на въглищата. Увеличавайки цената им, те обричат всички работещи в сектора на безработица. Защото и мините, и тецовете ще фалират много по-скоро, отколкото биха могли да фалират. За да продължи да съществува колкото се може по-дълго комплексът „Марица-Изток“, трябва да се намаляват всички разходи и в мините, и в тецовете.

Само че, както се вижда през годините, държавната енергетика доказано не е добра в намаляването на разходите.

Надявам се тази ситуация да принуди дружествата да оптимизират разходите си. В противен случай краят им ще е много по-скоро. 

Другото, което е ясно, е, че ВЕИ технологиите имат бъдеще и стават все по-важни във всяка една държава. В Германия вече има търгове, при които се постигат цени от 30 евро на MWh за вятърни централи. За сравнение себестойността на енергията на ТЕЦ „Марица Изток 2“ е над 50 евро на MWh, с включени квоти. В дългосрочен план изборът вероятно ще бъде ВЕИ с подходящи технологии за съхранение на енергията. Вече има няколко такива технологии от батериите до синтезирането на водород. 

Централите, които вероятно ще заемат все по-важно място в преходния период, са газовите централи. Въпреки че са много скъпи при висока цена на газа, те ще бъдат необходими в средносрочен план за балансиране на променливото производство на ВЕИ. Те също имат задължение да купуват квоти, но значително по-малко, тъй като замърсяват по-малко.

Ядрените централи са една много голяма въпросителна. Повечето държави и експерти се обединяват около това, че АЕЦ по-скоро нямат бъдеще. Една част от държавите в ЕС обаче смятат, че бъдещето е на АЕЦ и ВЕИ. Времето ще покаже кой е бил прав. Моето мнение е, че ядрените проекти са изключително скъпи, с много дълъг срок на откупуване. Това увеличава риска от инвестицията, поради несигурността на пазарната цена след 5, 10 или 20 години. За да се гарантират такива проекти, по света се предоставя гарантирана минимална цена. Във Великобритания тя е 97,5 паунда – 300% по-висока от пазарната цена на електроенергията в България, в Турция е 127$ – 250% по-висока. Затова е важно в преговорите с инвеститорите за „Белене“ да не се поемат ангажименти от държавата за държавни или корпоративни гаранции, или гарантирани минимални цени, а ако се намери инвеститор, то той да реализира проекта на изцяло пазарен принцип. 

ВИЗИТКА

Делян Добрев е роден в гр. Хасково. Висшето си образование завършва в Wesleyan University, Мидълтаун, Кънектикът, САЩ, специализирал е „Счетоводство и Финанси“ в Лондонския университет по икономика и политически науки. В професионалната си кариера Делян Добрев работи в KPMG, Торонто, Канада, Областната управа на област Хасково, Агенция за подпомагане развитието на малкия и средния бизнес, Районен съд – Хасково. Владее английски език.

От 2009 г. е депутат от ГЕРБ в 41-ото Народно събрание. През 2011 г. е назначен за зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, а година по-късно заема министерския пост. От 2014 г. е депутат от ГЕРБ в 42-ото и 43-ото НС и председател на Комисията по енергетика.

 


Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

05.11.2018  Фактическата либерализация на газовия пазар
Теодора Георгиева, Изпълнителен директор на Ай Си Джи Би
Пълен текст

Анкета

Ще бъде ли построена АЕЦ "Белене"?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X