Интервюта - Миглена Стоилова, председател на НС на БГВЕА

Интервюта Bookmark and Share

01.06.2018 г.
Миглена Стоилова, председател на НС на БГВЕА
Вятърната енергия – значима в усилията за декарбонизация
АВТОР: Теодора Тодорова

Интервюто е публикувано в броя на сп. "Ютилитис" през май.Оригиналното заглавие на интервюто е: "Вятърната енергия в България - заначима в усилията на ЕС за декарбонизация".

Госпожо Стоилова, как Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) оценява текущата ситуация в електроенергийния сектор?
Електроенергийният сектор в България преживя динамика през последните 10 години, обусловена както от неговите специфики, така и от световните тенденции в енергетиката. Благодарение на изградените ВЕИ централи, страната ни преизпълни своята цел за възобновяема енергия в брутното вътрешно енергийно потребление и се нареди сред отличниците в Европа. С оглед на постигнатото България би могла да се възползва от схемите за статистическо прехвърляне с други страни, които не могат да постигнат своите цели. На следващо място, след период на финансов дефицит в системата на държавната енергетика, бе постигната стабилизация, която позволи производителите да получават приходите си от продажбата на електроенергия, почти без забавяне.

Позитивните резултати обаче са факт при твърде висока цена именно за един от основните отговорни фактори за тяхното постигане – вятърните производители. Ние като общество се оказахме неподготвени да платим цената на чистата енергия, поради икономическото си състояние и недостатъчната зрялост в осъзнаването на безспорните ползи за всички нас и бъдещите поколения. Електроенергийният сектор традиционно изпълнява социална функция – стремежът винаги е бил да се доставя енергия на възможно най-ниска цена, като се пренебрегват другите социални ефекти в следствие на климатичните промени, замърсяването на въздуха и заболеваемостта.

Към настоящия момент, ветроенергийните производители по-скоро възприемат ситуацията в електроенергийния сектор като напрегната и несправедлива. Финансово стабилизиране на електроенергийната система бе постигнато с поредица от ретроактивни мерки, които отнеха значителен доход (около 30%) от производителите на електроенергия от вятър и ги поставиха в риск от загуба на ликвидност. Усещането за непрозрачност също доминира в сектора, например по отношение ценообразуването на разходите за балансиране.

Инвеститорите са силно адаптивни и умеят да управляват рисковете, които пазарните динамики и развитието на технологиите представят. Но ретроактивни нормативни промени в инвестиционните параметри, на базата на които е взето първоначално решение за инвестиция, са риск, който не подлежи на управление и силно влошава инвеститорското доверие.

Кои са най-големите проблеми, с които се сблъскват производителите на вятърна енергия?
Поредица от законодателни и регулаторни решения през последните години съществено измениха икономическите условия за производителите на енергия от вятър – създадоха се нови, непредвидени при планирането, финансирането и извършването на инвестициите, значителни разходи. Тези ретроактивни мерки имат сериозен негативен ефект върху съществуващите инвестиции­, ­който е различен при различните видове технологии, докато всички ВЕИ допринасят за постигане на целите, заложени за борба с най-сериозното предизвикателство – измененията на климата.

На първо място сме силно обезпокоени от изключително високото ниво на разходите за балансиране, между 10-30% от приходите през различните години, което остава едно от най-високите в ЕС. Друг непредвиден разход е таксата достъп, която е със спорна обосновка и дискриминативно определена само за производителите на електрическа енергия от вятър и слънце.

Имаме сериозни забележки и към непрозрачното определяне на нетно специфично производство (НСП) в Решение СП-1/2015 на КЕВР, което ограничава прихода на вятърните производителите с до 35%. Неясният текст на регулаторното решение поражда спор между множество производители от вятърна енергия и НЕК и крайните снабдители, както и незаплащане на значими количества електрическа енергия към вятърните производители. На последно, но не по значимост място, е и друга финансово утежняваща мярка – 5-процентната вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).

Тези мерки са повод за множество съдебни производства и ­подготовката на арбитражни дела.

Готов ли е ветроенергийният сектор за по-нататъшното либерализиране на пазара на електрическа енергия в страната?

БГВЕА изразява принципна подкрепа за процеса на либерализация, доколкото той се осъществи по начин, по-който да гарантира запазване доходите на съществуващите вятърни проекти. Либерализацията е процес на значима промяна за всички участници в сектора и той трябва отговорно да отчете интересите на вече направените инвестиции. Този процес се е случил в няколко европейски държави и би било разумно да се поучим от техния опит, да възприемем най-добрите ­практики.

Процесът на либерализация изисква тестови период, който да даде възможност както на институциите да направят оценка на избрания модел и да го преформулират, ако има индикации за несъвършенства, така и на производителите да се запознаят, обучат и предприемат адекватни действия.

Предвид неблагоприятния опит от поредицата ретроактивни мерки, неизбежно е да сме притеснени как ще се ­осъществи този процес и дали няма допълнително да ощети финансово ­вятърните производители. Още повече, прибързаните законодателни промени и липсата на задълбочен анализ на елементите на новия модел, засилват скептицизма на ­вятърните производители.

Промяната на пазарния модел е критичен момент за направените инвестиции. За да се укрепи доверието в преходния процес, е необходимо инвеститорите и финансиращите ги институции да имат необходимото време, за да преминат през нормалните процеси на анализ, финансова оценка и одобрение на новия пазарен модел и новите договори. Обратното – прибързани промени и липса на партньорски диалог, би се възприело като поредната принудителна ретроактивна мярка.

Предвижданото директно участие на производителите на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) не само е свързано със съществени финансови разходи, но и изисква допълнителна професионална подготовка и ресурс. Възможността да продават на БНЕБ през координатор на балансираща група не адресира в достатъчна степен тези проблеми поради ограничения брой и липсата на достатъчна конкуренция между координаторите на балансиращи групи на ВЕИ. БГВЕА настоява производители да могат да продават енергията си на търговци на електрическа енергия.

Друг важен елемент от новия пазарен модел е ФСЕС, който се предвижда да бъде страна по договорите за изплащане на „премия“. Несигурност буди ликвидността на ФСЕС. Ако по някаква причина той няма достатъчно постъпления, за да заплати на производителите премията за произведената електроенергия, има опасност да станем свидетели на ситуацията със значителните просрочени задължения отпреди 3 години. Това е причината да настояваме да бъде взета предвид препоръката на Световната банка – подобни дефицити във ФСЕС да се обезпечават от държавния бюджет. Наред с това, считаме за справедливо правният статут на ФСЕС да се измени така, че той да бъде равноправна на производителите страна по „договорите за премия“. Всяка от страните по „договорите за премия“ е необходимо да разполага с предвидените в закона способи за решаване на търговски спорове.

Предвид тяхната ключова роля в новия пазарен модел, договорите с ФСЕС е необходимо да преминат през задълбочено обсъждане с производителите и да се подсигури тяхното и на техните финансиращи институции съгласие.

В законоустановения срок предоставихме поредица от становища по предлаганите законодателни промени. За съжаление, най-съществените на този етап не бяха възприети от Комисията по енергетика, но се ­надяваме до стартирането на новия пазарен модел от 1 януари 2019 г., да се направят необходимите редакции.

Някои от ВЕИ производителите определят модела на Договори за премии като неудачен. Какво е становището на БГВЕА по този въпрос?
Утвърденият модел за преход към либерализиран пазар е на „Договори за разлика“ (ДзР). Такава е и препоръката на Световната банка. ДзР са много гъвкав инструмент, който може да бъде адаптиран и да отрази спецификите на всеки един проект и пазар. БГВЕА настоява да бъдат възприети ДзР и да се почерпят добрите практики в тяхното прилагане. Основният стремеж при ДзР е да се запази в пълна степен доходността на проектите, т.е. да се компенсира напълно разликата между пазарната цена и действащата към момента преференциална цена. Именно това липсва при възприетите Договори за премия. С тях производителите носят и пазарен риск по отношение на цената на електрическата енергия на борсата, и регулаторен риск по отношение на определената от Регулатора прогнозна пазарна цена. Това ги поставя в значително по-неблагоприятно положение спрямо сегашния модел, а и липсват начини за управление на тези рискове.

Вие също така настояхте за компенсаторен механизъм при отклонение на действителната пазарна цена от прогнозата. При какво отклонение считате, че трябваше да се задейства един такъв механизъм?

Според анализ, с който разполагаме при прилагане на ДзР в шест други европейски държави, винаги, когато разликата до преференциалната цена се изчислява и заплаща на база на прогноза, както се предвижда и в България, след изтичане на периода се прави преизчисление и се компенсира разликата между постигната пазарна цена и предварително определената прогнозна. Когато прогнозната пазарна цена е по-висока от действителната пазарна цена, на производителите се заплаща компенсация. В обратния случай, производителите възстановяват надвзетия доход. Именно за такава компенсация настоява БГВЕА. Такава е и наложилата се практика в други европейски държави, където ДзР работят ефективно.

Моделът на компенсация, например на база на средната постигната пазарна цена за всяка технология, дава възможност да се гарантира коректното пазарно поведение на производителите. Неоправдани са опасенията за обратното.

Очаквате ли планираните законодателни промени да имат отражение върху инвестиционния интерес, свързан със сектора на вятърната енергия?
Промяната на пазарния модел се следи с голямо ­внимание ­както от инвеститорите, така и от финансовите ­институции. В зависимост от начина, по-който промените се отразят върху опериращите централи, България може както да ­даде ­индикации, че след определен оздравителен период е надеждна ­инвестиционна дестинация, така и трайно да загуби инвеститорското доверие.

Какво би накарало инвеститорите във вятър да възвърнат доверието и интереса си?
Стабилността и предвидимостта са ключови за инвеститорите и финансовите институции. Ретроактивните мерки подкопаха доверието на инвеститорите към България и я поставиха в категорията непредвидима инвестиционна дестинация. Цената на капитала се повиши и направи страната ни неатрактивна за инвестиции.

Целенасочени усилия за стабилизиране на регулаторната среда, справедливо третиране и пазарна свобода за участниците в електроенергийния сектор, работещо правораздаване биха имали оздравяващ ефект за инвеститорското доверие.

Бъдещите инвеститори са настоящите инвеститори, които са преки участници или наблюдаващи случващото се в енергийния сектор у нас. Съвременните енергийни компании, извличайки поуките от процеса на безпрецедентна трансформация в световната енергийна индустрия през последното десетилетие, са изключително съобразителни и вземат своите инвестиционни решения на база на обстоен анализ на ­всички ­параметри. С ­оглед на това, за да направим възможна следващата вълна инвестиции във ­възобновяема енергия и да постигнем европейските цели съгласно Пакета „Чиста енергия за всички европейци”, трябва да създадем увереност, че инвестиционната среда е прозрачна и справедлива. Ключова важност има разработването на ясна стратегия и пътна карта за развитие на българската енергетика, която да е поставена на все повече пазарна основа и взаимосвързаност в Европейския енергиен пазар. Регулациите трябва да бъдат сведени до разумно необходимите, за да направят прехода към напълно чиста енергия възможен и да гарантират равнопоставеното третиране на участниците в енергийния сектор. Инвеститорите трябва да разполагат с надеждна информация и инструменти, за да управляват свързаните с инвестициите рискове.

Да, в България има значителен ветрови ресурс. Да, технологиите напредват бързо и повишават ефективността на вятърните турбини, намаляват волатилността и непредсказуемостта на производството. Това, с което остава да се справим, за да привлечем инвестиции във вятърна енергия, е цената на капитала. Цената на капитала в България е двойно по-висока от други европейски държави. Това е пряка последица от ретроактивните мерки, влияещи силно негативно върху направените инвестиции.

Предстоящите промени, свързани с процеса на либерализацията на българската енергетика, са удачен момент институциите да засвидетелстват пред инвеститорите, че България е надежден партньор, способен на равнопоставен и открит диалог.

Какви са прогнозите ви за развитие на сектора на вятърна енергия в България в 5-годишен хоризонт?
Скорошно широко цитирано изследване на IRENA (Международната агенция за възобновяема енергия) посочва, че България би могла да достигне до 2030 г. 35% дял на ВЕИ в общото енергийно потребление при конкуренти разходи, като значителен дял се пада на енергията от вятър. Това неминуемо насочва вниманието на европейските институции в усилията за декарбонизация на европейската енергийна система и на ВЕИ инвеститорите. Считам, че в средносрочен план страната ни ще предприеме необходимите законодателни и организационни стъпки, които да направят възможно и конкурентно навлизането и пазарната интеграция на нови възобновяеми мощности. Става дума за насърчаване на инвестициите в инсталации за съхранение на енергия, развитие на „demand side response”, т.е. потребителите да са активни участници на пазара, като управляват потреблението си според производствената обезпеченост на системата, взаимосвързаност на електроенергийната ни система и пазар в рамките на европейската електроенергийна система.

Обещаните законодателните промени, които дават възможност на новите възобновяеми проекти да сключват дългосрочни договори, т.нар. „Corporate PPAs“, за продажба на електроенергия­ с големи индустриални консуматори, са правилна първа крачка в посока на инвестиции във вятърна енергия.
С развитието на технологиите вятърните турбини стават все по-ефективни и лесни за интеграция и безспорно са основна технология за постигане на целта за декарбонизация. Очаквам през следващите 10 години производството на енергия от вятър да заема все по-значимо място в енергийния микс на България.

CV
Миглена Стоилова е Председател на Надзорния съвет БГВЕА и член на Управителния съвет на Националната енергийна камара. Тя е член на Съвета на директорите на Енел Грийн Пауър България и Финансов директор на Енел Грийн Пауър България и Турция. Работила е в Енел Марица Изток 3 и в АББ, Швеция, където се занимава с инвестиционна оценка на развойни проекти и проучвания за пазарната реализация на нови бизнес начинания. Миглена Стоилова притежава магистърска степен по Международни отношения от УНСС, магистърска степен по Бизнес администрация от Mlardalen University, Швеция, както и АССА Диплома по Финансов мениджмънт. БГВЕА е представителна организация, обединяваща мнозинството от компаниите, опериращи в сектора на вятърна енергия в страната. Членовете на БГВЕА формират дял от около 70% от общата инсталирана мощност на вятърна енергия в България. БГВЕА е съучредител на Национална енергийна камара и член на Европейската асоциация за вятърна енергия – WindEurope.





Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

04.08.2018  Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката
България получи много висока оценка за напредъка по пакета
Пълен текст

Анкета

Ще бъде ли построена АЕЦ "Белене"?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X