Интервюта - Боян Кършаков, председател на „Сдружение Хидроенергия”

Интервюта Bookmark and Share

04.05.2018 г.
Боян Кършаков, председател на „Сдружение Хидроенергия”
Инвеститорите във ВЕЦ се нуждаят от предвидимост и признание
АВТОР: Теодора Тодорова

Интервюто е публикувано в броя на списание "Ютилитис" през април.

Господин Кършаков, как оценявате законодателните промени, с които производителите с преференциални цени ще бъдат задължени да излязат на борсовия пазар?

Оценяваме ги с разбиране, но и с немалка тревога. От една страна изразяваме принципна подкрепа за провежданата държавна политика за пълна либерализация на електроенергийния пазар и разбираме, че този процес е необходим и трябва да се случи. Тревогата ни идва от това, че вече имаме опит с мерките, които се предприеха за финансово възстановяване и за либерализация на пазара дотук и в резултат от тях за нас ретроактивно доста се влошиха условията по инвестициите.

Кои мерки визирате?

Въведената такса от 5% върху приходите, която се отчислява във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Много голямо значение за водните централи има и въведеното понятие нетно специфично производство, защото производителите от ВЕЦ на база на определените от КЕВР часове излизат на свободен пазар най-късно септември, а в някои години – дори юли или август. Вече една немалка част от производството трябва да реализираме на свободен пазар спрямо преди въвеждането на нетното специфично производство. И проблемът е не толкова как е организирано, а че се направи без предварителна консултация с инвеститорите и те бяха поставени пред свършен факт. Затова и тревогата ни сега е как ще се случи тази нова промяна.

Най-важното за нас е да се гарантира стабилността на паричните потоци и еквивалентност на приходите, независимо от смяната на модела. Това предишния път не се случи, приходите ни се намалиха. Надяваме се да се намери разумно решение, така че този път рентабилността на инвестициите да се запази. Иначе ние ще ги подкрепим, ще направим каквото е необходимо, но искаме държавата да запази рамката, каквато е в момента.

Договорите за премии приемливи ли са за Вас ­като модел?

За нас е най-важно избраният модел да гарантира еквивалентност на приходите – преди и след въвеждането му.

Производителите на електроенергията от вода са най-активните участници на свободния пазар, сравнено с останалите възобновяеми източници. Малките ВЕЦ достигат нетното си специфично производство още през юли-август, а големите централи с инсталирана мощност над 10 MW са на свободния пазар целогодишно. В този смисъл ние най-добре познаваме предимствата и рисковете, свързани с участието на пазара.

Разглеждайки представената концепция за договори за премии (ДзП), най-ключовият въпрос е доколко ще успяваме да достигаме определената от КЕВР „прогнозна пазарна цена“. Ако тя се окаже недостижима в определени години, няма да бъде постигната еквивалентност на приходите.

Ние проведохме детайлни анализи, които показват, че моделът на ДзП не е подходящ за производителите от ВЕЦ. За да определи адекватна за нас „прогнозна пазарна цена“, КЕВР ще трябва с точност да прогнозира пазарните цени на електроенергията от една страна и очакваната хидрология за период от 12 месеца напред, което според нас е практически невъзможно. ВЕЦ произвеждат над 50% от нетното си специфично производство във второ тримесечие на календарната година, в което са най-ниските пазарни цени. В години с висока влажност 100% от нетното специфично производство се реализира в първите шест месеца от годината. Така в зависимост от хидрологията в две поредни реални години – 2016 г. и 2017 г., нашите симулации показаха, че, за да се осигури еквивалентност на приходите, КЕВР трябва определи прогнозна пазарна цена съответно от 8% и 13% под реалната цена на базовия продукт на БНЕБ за тези две години. На практика няма как да се постигне такава точност на прогнозирането.

Ето защо според нас този модел не е удачен и следва да се приложи моделът, препоръчан от Световната банка – Договори за разлики, който гарантира еквивалентност на прихода. Ако все пак по някаква причина останем на варианта договори за премии, тогава е задължително да се предвиди механизъм за компенсация за всеки производител, съгласно който недовзетите суми да бъдат възстановени от ФСЕС.

От ключово значение е и как ще стане синхронизирането на измененията в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници с измененията на подзаконовите нормативни актове. Ще ви дам един пресен пример – създаде се възможност за търговия в рамките на деня, но в подзаконовата нормативна рамка се оказа, че ВЕИ не могат да участват на сегмента, преди да им свърши нетното специфично производство. След като то свърши, могат да участват, но трябва да преминат в стандартна балансираща група. Ако вземем един вятърен парк, чието нетно специфично производство свършва в края на ноември, докато той мине в стандартната балансираща група, ще стане декември и той обратно трябва да се върне в комбинирана или специална балансираща група. Тоест, прави се нещо, но ние не можем да го използваме или можем, но на цената на сериозни разходи.

Тук ще е същото – от една страна ще се въведат договори за разлики или премии, от друга страна преди Коледа ни изненадаха, че производителите над 5 MW трябва да продават през борсата. Тези два фактора ще се комбинират и ние трябва да видим как чрез правилата на пазара реално ще участваме. Аз ви гарантирам, че ако трябва всеки ВЕЦ да се регистрира на борсата и сам да си продава продуктите, през която и да е платформа, той няма да достигне референтната цена през годината. Затова приветстваме предвидената възможност предлагането на енергията да става по избор и през координатор.

Друг важен детайл по отношение на новите договори е какъв ще е подходът за създаване и подписване на тези договори. С какви срокове ще са тези договори, ще могат ли да се ­прекратяват, страните по тях ще бъдат ли равнопоставени и т.н.? Всичко това са детайли, които трябва да видим, за да оценим дали тези договори са приемливи за нас.

Каква е вашата позиция по отношение на целевия срок за приемането на законодателните изменения?

Срокът е твърде кратък, предвид досегашния ни опит. За нас е много по-важно да се избере удачен модел, а не да се бърза на всяка цена. Заявили сме желание и готовност да съдействаме, но настояваме да сме информирани и да бъдем част от процеса. 

А банките-кредитори ще се справят ли в този ­кратък срок?

Приходите в договорите за преференциални тарифи са заложени в полза на банките и всяка промяна на този механизъм не може да стане без тяхното съгласие. Най-малкото ние ще трябва да сменим залозите. Банките трябва да потвърдят, че и с новите залози финансовият модел е работещ и ги удовлетворява. Без банките ние не можем да подпишем тези нови договори.

Част от пазарните участници изразяват опасения от това, че ФСЕС ще стане страна по новите договори и настояват за финансова гаранция от държавата за фонда. Вие имате ли такива опасения?

Да, ние сме на същото мнение. В момента НЕК гарантира нашите финансови приходи. Без да е в цветущо финансово здраве, НЕК все пак е дружество с огромни активи, сериозен бизнес, 100% собственост на държавата. Инвеститорите и банките виждат в това достатъчно гаранции, че ще получат приходите си. От друга страна ФСЕС няма активи, които да служат като гаранция за състоятелността му. Затова за нас също е важно да има някаква форма на държавна гаранция. 

Под каква форма виждате държавната гаранция?

Най-стандартната форма може да бъде държавна гаранция за ФСЕС. Под някаква форма държавата трябва да поеме ангажимента да го финансира, ако той е в недостиг. Каквато и форма да се избере, за нас е важно държавата да гарантира, че ФСЕС ще може да изпълнява задълженията си.

Ще реши ли въвеждането на изискване за банкови гаранции в ползва на ФСЕС проблема с натрупващия се дефицит в него?

Всяка идея, която ще елиминира този дефицит, е добра. Той започва да застрашава нашата рентабилност и нашите приходи, защото дупката надхвърли 50 млн. лв. Всяка мярка, която ще елиминира най-малкото увеличаването на този дефицит, защото аз не съм сигурен, че натрупаните към момента задължения на търговците могат да бъдат събрани, е добре дошла за нас и ние я приветстваме. 

Към МРРБ беше създадена работна група, която трябваше да прегледа приложимата нормативна уредба в различни времеви периоди, в които са изграждани руслови и деривационни ВЕЦ. Какъв е проблемният казус в случая и отговарят ли на истината твърденията, че ВЕЦ са изграждани върху земи – публична държавна собственост, без учредено право на строеж? 

Сдружение „Хидроенергия“ все още не е включено в работата на тази работна група, макар да има поет нещо като устен ангажимент. Работата ѝ би трябвало да бъде да анализира прилаганите режими и да прецени дали има нужда от някаква промени в тези режими занапред.

За нас твърдо няма казус около законността на ВЕЦ. ВЕЦ са законни. Самите водни централи, всичките им прилежащите линейни съоръжения – канали, електропроводи и др. са строени изцяло съгласно стандартните процедури и изисквания на ЗУТ. За строежа на водовземните съоръжения, т.е. това е водохващането, с което се извършва водовземането, дотук е прилаган разрешителен режим по силата на специален закон – Закона за водите. Там са дадени правомощия на МОСВ да разрешава на инвеститорите да извършват строителни дейности в коритото на реката с цел да извършват водовземането. Трябва да се каже, че при същия режим са изграждани и функционират водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, за напояване, за стопански цели – всички те са с приоритет пред ВЕЦ. Това е установеният режим в България, който се спазва стриктно от инвеститорите във ВЕЦ. Ние не намираме в него някакви недостатъци. 

Откъде в такъв случай идва проблемът?

Проблемът преди всичко идва от доста активен и открито злонамерен натиск от страна на организации, които се представят като екологични и които търсят всякакъв начин да дискредитират нашия сектор. Те целенасочено се опитват чрез медиен натиск да обвинят държавните органи в некомпетентност и незаконни процеси, с което да създадат скандал и публична популярност на случая, и междувременно да обявят всички ВЕЦ за незаконни. Нищо от това не е вярно. Има установен начин на прилагане на процедурите. Говореше се за концесионен режим, като алтернативен вариант за използване на водното корито.

Така че обективната причина за създаването на тази работна група е медийният и публичен шум, който се вдигна. Ние нямаме нищо против създаването Ӝ, нека тя свърши своята работа, но е много важно да се включим и ние в нея. Нека да се анализира досегашната практика и ако е нужно, нека тя да се допълни или промени. Но не може водовземните съоръжения на построените стотици ВЕЦ, за които е прилаган сегашният ­режим, да се обявят за незаконни. За тези ВЕЦ, които вече са построени, трябва да се въведе режим на търпимост. А за тези, които тепърва ще се изграждат, трябва предварително да са ясни какви ще са новите правила, ако ще се върви към въвеждането на такива. Ако за тях ще се прилагат концесии, например, тогава сумите, които се плащат за водоползване, трябва да бъдат включени в концесионната такса, за да не стане така, че се плаща двойна такса.

Основният мотив в протестите на екологичните организации срещу ВЕЦ и причина за медийния шум е популацията на рибите. Пречат ли водноелектрическите централи на популацията на рибите?

Тези организации виждат ВЕЦ като най-голям свой обществен враг. Истината е, че почти всичките им твърдения не са верни.

От много време ние настояваме за изработването на наредба, която да ни указва как да изграждаме рибните проходи при различните видове водохващания. Към МОСВ има междуведомствена работна група, заедно с Министерството на земеделието, в която ние сме участници, но все още няма такава наредба. Въпреки това в голяма част от ВЕЦ има изградени рибни проходи.

На много от местата, за които екологичните асоциации претендират, че ВЕЦ вредят на популацията, няма никаква риба. И то не заради ВЕЦ, а защото рибарите, които тези организации твърдят, че защитават, ловят рибата с мрежи и с всякакви други незаконни начини, и там няма никаква риба от години. Другата причина, за да няма риба в България, е ужасното замърсяване на реките. ВЕЦ не замърсяват водата, тя се замърсява от канализационните води, които все още в много райони на страната изтичат в реките, както и от огромните количества битови отпадъци, които се изхвърлят в речните корита. Така че, на фона на това, че сме създали условия рибата да мигрира, участваме в зарибявания, не мога да приема обвиненията, че ВЕЦ са виновни за липсата на риба.

В случая разбира се говоря за централите, които спазват законовите изисквания. Във всеки сектор има нарушители. Нарушители има и в градския транспорт в София. Ако спрем целият градски транспорт, няма да има нито един нарушител, но не знам дали ще направим голямо обществено добро. Същото се отнася и за ВЕЦ. Нарушителите трябва да се преследват и наказват. Но тези, които спазват законовите изисквания, не трябва да бъдат потърпевши. Ние, като асоциация, сме радетел за спазването на законите.

Освен това бих желал да отбележа, че ВЕЦ са единственият водоползвател, който не консумира водата. Ние само ­ползваме кинетичната ѝ енергия и я връщаме отново в речните корита. Освен това, за всеки ВЕЦ, който бъде спрян, трябва да отчетем негативните последствия за нас като граждани. Енергията му трябва да бъде заместена от по-скъпи възобновяеми източници (ВИ), за да може България да изпълнява целите си пред Брюксел или от конвенционални централи – ТЕЦ на въглища или енергия от АЕЦ, и двата източника със сериозен негативен природен и здравословен отпечатък. ВЕЦ са най-евтиният възобновяем източник у нас. 60-70% от изпълнението на националната ни цел за дял на енергията от ВИ в крайното брутно потребление, се изпълнява от водноелектрическите централи.

В този процент влизат и големите ВЕЦ, собственост на НЕК?

Да, но трябва да имате предвид, че за 2016 г., например, частните ВЕЦ са произвели почти колкото централите на НЕК. Ето защо, най-важното е да се търси баланс. Когато искаш да елиминираш един източник, трябва да помислиш с какво да го заместиш.

Оптимист или песимист сте за бъдещето на енергетиката ни в средносрочен план?

Това, което ние искаме да видим в следващите 5 години, е да не се допускат повече ретроактивни законодателни промени, към който и да е сектор. Държавата трябва да спазва поетите ангажименти към инвеститорите. Тогава ще има истински инвеститори. Второ, държавата не трябва да допуска дискриминация на частните инвеститори спрямо държавните участници в енергетиката. Пример за това е едностранната корекция на нашите графици за производство от страна на НЕК в продължение на 2 години, през които КЕВР не предприе нищо. Накрая се наложи да бъдат спрени чрез законова промяна, но никой няма да ни върне загубените пари от това. Докато има такива неща и докато се усеща, че държавата фаворизира държавните участници и винаги е готова за сметка на частните инвеститори да им даде определени привилегии, в България няма да искат да идват онези частни инвеститори, които ние много желаем.

В момента има известна дискриминация спрямо ВЕЦ, която също бихме искали да се адресира. Ние сме почти единствените производители, които заплащат възобновяемия ресурс, който използват. Едностранно, без дискусия с нас, държавата гласува огромни увеличения на водните тарифи. До 2021 г. поетапно таксата водоползване ще се увеличи приблизително с 200%, без ние да получим някаква компенсация през преференциалните си тарифи. Има други източници, като биомасата например, за които всяка година е предвидена корекция. Поне ­можеше да ни поканят да обсъдим тарифата, когато МОСВ я променяше.

Считаме, че на ВЕЦ трябва се обърне внимание като най-балансиран откъм установена технология и разходи за обществото възобновяем източник и той да се приоритизира или поне да не се дискриминира.

Другото, което бихме искали да видим в следващите 5 години, е държавните дружества в енергетиката да станат публични компании. В момента това са тъмни, абсолютно непрозрачни организации, а разпределят огромен публичен ресурс.

Гледайки 5 години назад, каква е Вашата оценка за финансовото стабилизиране на сектора?

От една страна най-големите дефицити бяха овладени. От друга страна, това стана през трупа на нашата възвращаемост. Платихме си, за да се стабилизира един сектор, който беше дестабилизиран поради лоша държавна политика, лошо управление на държавните дружества, неразумни инвестиции в държавната енергетика. Ние сме радетел за минимално участие на държавата в енергетиката и в този дух се направиха доста положителни стъпки – либерализацията на пазара, намаляването на значението на решенията на КЕВР за всички нас. Това, което беше типично за последните 5 години, бяха изключително резките промени в законодателството и в следващите 5 години не бихме искали да ги виждаме. 

Какви основни цели си поставя Асоциация „Сдружение Хидроенергия“?

Сдружение Хидроенергия представлява големите частни инвеститори в сектора. Представляваме 47% от производството в частната водна енергетика и 43% от инсталираните мощности. Нашата основна мисия е подобряването на бизнес климата и да се постигне устойчив растеж за всички участници. Искаме да подобрим диалога с държавните институции, но и да участваме в него, защото той в момента липсва в много отношения. Членовете на асоциацията ни произвеждат много голяма част от възобновяемата енергия в България при най-нисък средно-претеглен разход за обществото. Цената на енергията, произведена от ВЕЦ в България, е в размер на 74,5 лв./МВтч. Ние представляваме най-стария и най-балансирания производствен източник на електроенергия в света. Освен самата зелена енергия, ние даваме балансираща енергия, участваме в много-целеви системи за използване на водата, много от нашите съоръжения служат за превенция срещу наводнения. В този смисъл енергията, давана от ВЕЦ, е най-добре вградената в обществото и нашата мисия е да комуникираме това с обществото. В тази връзка си даваме сметка, че сме длъжници на обществото в информационно отношение. Затова планираме доста мероприятия, чиято цел е да информираме обществото кои сме и какво правим.

ВИЗИТКА

През 2005 г. Боян Кършаков е придобил магистърска степен Международни икономически отношения“ в Университета за национално и световно стопанство. По-късно той придобива магистърска степен по бизнес администрация (EMBA) в Cotrugli Business School, Загреб.

През 2005 г. се присъединява към екипа на Енерго-Про в България. В периода 2006-2007 г. заема длъжностите Заместник-регионален мениджър и Мениджър Операции в „Енерго-Про Грузия” АД, Тбилиси, Грузия. Професионалната му кариера продължава като изпълнителен директор и член на борда на директорите на „Енерго-Про България” ЕАД до 2016 г., поемайки цялостното управление на дружеството. Към настоящия момент заема длъжността управител на „Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕООД и е Председател на Сдружение „Хидроенергия“.

 

 


Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

04.08.2018  Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката
България получи много висока оценка за напредъка по пакета
Пълен текст

Анкета

Ще бъде ли построена АЕЦ "Белене"?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X