Интервюта - Кирил Комаров, първи заместник генерален директор на руската корпорация „Росатом“ и заместник-председател на Управителния съвет на Световната ядрена асоциация

Интервюта Bookmark and Share

18.01.2018 г.
Кирил Комаров, първи заместник генерален директор на руската корпорация „Росатом“ и заместник-председател на Управителния съвет на Световната ядрена асоциация
Икономически най-изгоден за АЕЦ „Белене“ е т.нар. „унгарски модел“ за реализация с междудържавен заем
АВТОР: сп. ЮТИЛИТИС

Интервюто е публикувано първо в брой декември/2017 г. на сп. "Ютилитис"

Г-н Комаров, наскоро излезе докладът на БАН за АЕЦ „Белене“. В почти всички разгледани в него сценарии се препоръчва централата да бъде построена. Готови ли сте в „Росатом“ да се включите в проекта, ако българското правителство вземе решение да го рестартира?

На първо място ние винаги сме казвали, а лично аз нееднократно съм отбелязвал и пред г-жа Петкова (министърът на енергетиката Теменужка Петкова – бел. ред.), че „Росатом“ е готов при всички положения да участва в проекта АЕЦ „Белене“. Готови сме да съдействаме, в каквато форма бъде удачно за българското правителство. Вече сме водили разговори с българското правителство, ако например бъдат намерени средства за строителство, дали с държавен ресурс или пък с привличането на инвеститори, дали „Росатом“ ще е готов да участва като доставчик. И винаги сме потвърждавали, че сме готови да участваме.

Що се отнася до формата ни на участие в проекта, ние имаме натрупан огромен опит при най-различни сценарии. В различните държави изграждаме АЕЦ по различни финансови модели. Например сега в Унгария, където строим на базата на междуправителствено споразумение, източникът на финансиране е междудържавен заем.

По време на „Атомекс – Европа 2017“ чухме изказването на министър Шули (унгарския министър без портфейл по въпросите за АЕЦ „Пакш-2“ Янош Шули – бел. ред.), че за унгарското правителство най-важното е евтината електроенергия, която позволява на икономиката на страната да се развива, да има конкурентно производство, което потребява тази енергия и изобщо да бъдат конкурентоспособни на пазара за сметка на евтиния ток. И това е техният основен интерес, затова те приеха модела на междудържавен заем. Защото, ако трябва да сме честни, от икономическа гледна точка, това е най-изгодният вариант. Това е възможност да се вземе кредит с възможно най-ниската лихва, за много дълъг период, да не се погасява по време на строежа на централата, а изплащането му да започне, когато тя стартира работа и чрез приходите от продажба на енергия да се изплащат вноските.

От друга страна, имаме проект в Турция, където ние сме инвеститор и сами влагаме средства в строежа на централата „Аккую“. За да се случи той като инвестиционен проект, турското правителство ни предостави гаранции за изкупуване на произведената електроенергия на достатъчно висока цена. Ако трябва да сме честни – по-висока от тази, на която днес се продава токът в България. Техният интерес обаче е разбираем. Те казват, че не искат да поемат рискове, тъй като това е първата за Турция атомна централа. И искат всички тези рискове да поеме върху себе си инвеститор. Но са готови да платят за това, като изкупуват електроенергията на достатъчно висока цена, която покрива разходите и рисковете, които поема инвеститорът
.
Има и други модели. Естествено всеки един от тези проекти изисква структурирането на определени отношения, на определени условия.

Що се отнася до АЕЦ „Белене“, всичко зависи от това какви цели българското правителство ще постави пред себе си. Затова въпросът за нашето участие в проекта „Белене“ е пряко свързан с това какво ще реши българското правителство, на базата на доклада на БАН, който съвсем скоро бе публикуван, на основата на други експертизи, на основата на широко обсъждане. Важно е какво точно е необходимо на правителството, какъв е неговият приоритет. И ние ще сме готови, когато чуем тази позиция, да вземем решение за себе си доколко е възможно нашето участие и в каква форма може да бъде то. Но, като цяло, ако питате мен, най-подходящият вариант, от гледна точка на перспективите пред България към днешна дата, е да се тръгне по пътя, по който тръгна Унгария. И това е много логично.


Т.е. оценявате като най-добри перспективите пред проекта, ако той се състои по унгарския модел?

От икономическа гледна точка това е най-добрият вариант за България. Твърдо съм убеден в това. Но, разбира се, аз не мога да взимам решения вместо българското правителство. Мога само да се изказвам като експерт, който представя само една от гледните точки. Решението си го взима правителството на България.


У нас често се говори за приватизация на проекта. Ако такава се осъществи, „Росатом“ готов ли е да участва като строител?

„Росатом“ е готов да участва като строител в какъвто и да било вариант за реализацията на проекта. Като инвеститор – зависи какви ще са условията и какъв модел за реализация на АЕЦ „Белене“ ще бъде избран.


Какви са очакванията ви за развитието на отношенията между България и „Росатом“ в бъдеще?

Историята на нашето сътрудничество е от десетилетия. И това е едно много добро, стабилно и взаимноизгодно сътрудничество. И знаете, че дори и по време на онези не особено позитивни моменти, свързани с арбитражното дело за „Белене“, те не пречеха на нашето добро сътрудничество и бих казал приятелски отношения. През цялото това време, дори по време на арбитража, ние изключително активно работихме по удължаването на живота АЕЦ „Козлодуй“ и на практика дадохме на централата втори живот. Защото тя работи вече над 40 г. и може да работи още 30. Да, доколкото знам, българският ядрен регулатор даде лицензия само за 10 години, но това произтича от българското законодателство. А изследванията, които ние правихме, доказаха, че тя може да работи минимум още 30 г. в състоянието, в което се намира днес, както и с онези подобрения, които въведохме по време на работата по удължаването на живота.

Знаете, че всички тези години ние сме доставчик, и то надежден, на гориво за действащата българска АЕЦ в Козлодуй. И възнамеряваме да останем такъв надежден доставчик за целия срок на експлоатация на българските ядрени реактори. Днес водим активни преговори и сме готови активно да помагаме и в сферата на това какво да правите в сферата на отработеното ядрено гориво, как да се съхранява то, как да се намалява нивото на радиоактивност. Готови сме и за това да работим заедно. Аз вярвам твърдо, че между Русия и България вече има много добри отношения. И ние имаме отлични шансове за много добро съвместно бъдеще.


А как се развиват проектите на „Росатом“ на глобалния пазар?

„Росатом“ продължава да се развива много активно на глобалния пазар и да утвърждава своята лидерска позиция. Към днешна дата осъществяваме 42 проекта за изграждане на нови блокове, от които 8 са в Русия, а останалите 34 – в чужбина.

Окончателно предадохме на Индия за експлоатация втори блок на АЕЦ „Куданкулам“, подписахме договор за изграждане на Пети и Шести блок на същата тази централа, продължаваме активната работа по подписаните преди година контракти за блокове 3 и 4.

В Китай вече приключихме на практика работата по трети блок на АЕЦ „Тянван“. В близко бъдеще очакваме формалното приключване на всички процеси, но самият блок вече работи. Четвърти блок ще бъде готов догодина.

Много активно работим и в Беларус, през 2019 г. ще бъде въведен в експлоатация първи блок на централата, а вторият – през 2020 г.

Много сериозен прогрес постигнахме в Бангладеш, буквално преди няколко седмици местният ядрен регулатор издаде лицензия за изливането на първи бетон, а след 10 дни ще се състои и самата церемония за началото на реалното строителство – т.е. официалният старт и започването на строителните работи.

В Иран току-що се състоя тържествената церемония за реализацията на проекта втори блок на АЕЦ „Бушер“.

Продължаваме проекта във Финландия, в Унгария, работим много активно... На практика по целия свят продължаваме да работим много активно. А в най-близко бъдеще, надявам се, ще можем заедно с вас да кажем, че в числото на държавите, решили да построят нова атомна централа, влиза и България.


Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

04.08.2018  Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката
България получи много висока оценка за напредъка по пакета
Пълен текст

Анкета

Ще бъде ли построена АЕЦ "Белене"?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X