Интервюта Bookmark and Share

19.12.2017 г.
Базовата енергия ще продължи да има важна роля още много десетилетия
Тим Йео, Председател на New Nuclear Watch Europe
АВТОР: Атанас Георгиев

Интервюто е публикувано в брой ноември/2017 г. на сп. ЮТИЛИТИС

Какво е актуалното състояние на ядрената енергия по света и в Европа – особено след COP21 и предложението за Пакета „Чиста енергия“? Очаквате ли преход от „политика за зелена енергия“ към политика за „нисковъглеродна енергия“, като в последната се включат повече ядрени проекти?

Широко е разбирането, че за постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии според целите на COP21, ще има нужда от голям дял на ядрената енергия в световния енергиен микс. Съществуващите ядрени централи остаряват и много от тях ще бъдат затворени през следващите 15 години. Поради това, ни е необходима нова голяма ядрена програма. Русия и Китай вече показват какъв трябва да е пътят напред.

Необходимостта да ускорим прехода към нисковъглеродна енергия е по-голяма от всякога и много държави приемат необходимостта на новите ядрени мощности. Но в ЕС има и силна опозиция срещу ядрената енергия в някои държави. Поддръжниците на ядрената енергия трябва да работят заедно срещу аргументите на противниците на тази технология.

Според мен, „зелена енергийна политика“ и „нисковъглеродна политика“ са едно и също нещо. Нисковъглеродната политика трябва да включва и АЕЦ, и ВЕИ. Ядрените и възобновяемите централи се допълват, те не са алтернативи. Затова не очаква преход, а ясно увеличение през следващите години на приоритетността на декарбонизацията на електроенергийното производство, което ще доведе до повече инвестиции в ядрена енергия.


Кои са „горещите точки“ за нови ядрени проекти? В кои пазари и държави очаквате растеж и нови централи?

Има много „горещи точки“ за нови ядрени проекти в Източна и Централна Европа, в Близкия Изток, както и в голяма част от Азия. Самият размер на китайската ядрена програма я квалифицира като отделна „гореща точка“. Много от тези локации са в държави, които са осъзнали потребността от намаляване на зависимостта си към въглищата.

Очаквам Индия и останалите страни от БРИКС – Бразилия, Русия, Китай и Южна Африка – да водят по брой нови проекти. Те ще бъдат последвани от Турция, Йордания и Саудитска Арабия. В Европа: от Чешката Република, Словакия, може би Полша – наред с Великобритания и, разбира се, България.

Развитието на нови АЕЦ има силна корелация към очаквания растеж на икономиката. Страни, които залагат на растежа, залагат и на ядрената енергия.


Какво е мястото на базовите централи в следващите десетилетия? Смятате ли, че ВЕИ в комбинация с технологии за съхранение на енергия може да са директен конкурент на АЕЦ?

Базовата енергия ще продължи да има важна роля още много десетилетия. Всяка модерна икономика зависи от наличието на непрекъснати доставки на електроенергия. Въпреки че ще има значителен растеж на разпределените електроенергийни мощности и на ВЕИ, не е възможно всички потребности на големите градове и на индустриалните комплекси да се посрещнат изцяло от тези непостоянни източници на енергия.

В допълнение, очаквам преминаването от бензинови и дизелови автомобили към електромобили да се случи много по-бързо от сегашните прогнози. Този преход ще увеличи необходимостта от големи базови мощности. Всеобхватното нощно зареждане на батерии за автомобили ще означава и по-равно разпределение на потреблението на енергия през 24-те часа от денонощието, отколкото в момента.

Ако е наличен достъп до евтини, маневрени, трайни технологии за съхранение на енергия, може да очакваме делът на непостоянните ВЕИ да се увеличи. Но в близко бъдеще, ще е грешно да се правят инвестиционни решения при допускане за скорошно наличие на евтино съхранение на енергия – точно толкова грешно, колкото и да се инвестира във въглищни централи при допускане, че ще съществува икономически-обоснован начин за улавяне и съхранение на въглеродни емисии, който да позволи потреблението на въглища да остане голямо.

Дори ако съхранението на електроенергия е евтино и управлението на потреблението е ефективно, енергийноинтензивните потребители като леярни, циментови заводи и др., чиито енергийни разходи може да са над половината от себестойността на техните продукти, най-вероятно няма да могат да заменят непрекъсваемите базови енергийни доставки с комбинация от непостоянни източници на енергия и батерии. Разходите от дори кратки прекъсвания в захранването или от екстремни пикове в цените – причинени от по-ниско предлагане от страна на непостоянни източници – ще са много по-големи от всички останали ползи.

Поради това, не считам, че ВЕИ с технологии за съхранение на енергия ще са директен конкурент на ядрената енергия. В страни, в които няма ВЕЦ, ядрената енергия остава единственият източник на никовъглеродна и чиста базова енергия без възможности за замяна в близко бъдеще.


Великобритания е първата страна-членка на ЕС, която предложи схема за подкрепа на нови ядрени мощности с проекта Hinkley Point C. Какви са предимствата и недостатъците на Договорите за разлика (CfD) и възможно ли е те да се приложат в други национални пазари?

Великобритания показва на Европа какъв е пътят към нисковъглеродно бъдеще с амбициозната си програма за нови ядрени мощности. Тази програма ще позволи на страната да постигне големи намаления на въглеродните си емисии.

Предимството на подхода „CfD” е, че той дава сигурност за цената на електроенергията за инвеститора в проекта. Същевременно, предпазва потребителите и данъкоплатците от неочаквани или непредвидени ценови флуктуации, които може да са предизвикани от фактори извън контрола на правителството.

Този подход може лесно да се приложи в други национални пазари. Прилагането му във Великобритания се следи отблизо от други страни. Основният недостатък на този подход е, че без други схеми за подкрепа, той не е нито достатъчен, нито ефикасен.

Цената на електроенергията на Hinkley Point C ще е много по-висока от това, което можеше да бъде, заради настояването на британското правителство проектът да се финансира изцяло от частни средства и без държавно финансиране – било то чрез дълг или собственост. Високият политически риск, свързан с проекта (напр. намеса на Европейската комисия или забавяне заради решения на британското правителство) доведоха до скок в цената на капитала.

Това от своя страна доведе до много по-висока фиксирана цена (т.нар. “strike price”, бел.р.), отколкото можеше да се постигне. Тази висока цена позволи на опонентите на ядрената енергия да заключат погрешно, че тя е по-скъпа от ВЕИ. Ако Hinkley Point C се радваше на достъпа до финанси с много ниските лихвени проценти, достъпни за много разработчици на вятърна енергия в Европа, цената щеше да е близо до нулата.


Възможно ли е построяването на ядрена централа в ЕС без държавна помощ? И по отношение на собствеността – може ли държавата да остави изцяло такива инвестиции на частния сектор?

С намаляването на разходите за строителство, ядрената индустрия ще направи по-лесно изграждането на нови проекти без държавна помощ. Разходите за най-новите руски реактори са вече напълно конкурентни с други нисковъглеродни енергийни технологии. Това ще позволи аутсорстването на такива инвестиции към частния сектор, какъвто е случаят с проекта на Росатом във Финландия, който е частен и финансиран с частни средства.

И все пак, високите първоначални капиталови разходи за нови ядрени мощности, в комбинация с дългите периоди за строителство, означават, че предоставянето на държавно финансиране чрез дялово участие или кредит ще доведе до много по-ниски цени на енергията.

Предоставянето на държавно финансиране за строителството на нови ядрени централи перфектно пасва с дългосрочна частна собственост върху АЕЦ. Правителствените заеми може да се изплатят след старта на експлоатацията, а държавният дял в проекта може да се комбинира с опция за продажба на частни инвеститори. Моделът на държавна помощ, одобрен наскоро от Брюксел за разширението на АЕЦ Пакш в Унгария, си струва да се разгледа.

Проектът е 100% държавен, поне за периода на строителството, и финансиран чрез междуправителствен заем, който Унгария не трябва да изплаща или дори да обслужва, докато централата не започне да работи и да генерира приходи. В комбинация с много по-ниския разход за финансиране на правителствено ниво, отколкото и на най-сигурния частен длъжник, това води до може би най-ниската цена на мегаватчас за нисковъглеродна електроенергия сред всички проекти в ЕС.


Великобритания беше един от най-силните поддръжници на ядрената енергия в ЕС до момента. Какво ще се случи с позициите на про-ядрените държави, когато Brexit бъде завършен?

Вярвам, че Великобритания може да остане страна в Евратом и след Brexit. Според мен, тя трябва да направи така, за да подкрепи енергийната сигурност и да запази цените на електроенергията ниски.

Все пак, ако британското правителство избере – както е решено към момента – да напусне Евратом, то трябва да иска да има асоцииран статут, за да минимизира негативните влияния на Brexit върху ядрената индустрия.

След Brexit, балансът на мненията сред страните-членки на ЕС ще се измести повече към позицията срещу ядрената енергия. Важно е да се запази правото на всички страни-членки на ЕС да определят сами техния собствен енергиен микс.

Освен това, ще е добре, ако в бъдеще про-ядрените страни от ЕС си сътрудничат отблизо със съседни про-ядрени страни като Великобритания. Това ще гарантира, че предимствата на ядрената енергия за енергийния микс ще са оценени и разпознати от по-широк кръг. Предложението за създаване на Организация за ядрено сътрудничество в Европа (ONCE), направено от New Nuclear Watch Europe, има за цел да доведе точно до това.
___

След като напуска Камарата на общините на британския парламент през 2015 г., където е Председател на Комисията по енергетика и климатични промени (2010-2015 г.) и Министър на околната среда и селското стопанство (1993-1994 г.), Тим Йео заема различни бизнес и академични позиции, свързани с енергетиката и климатичните промени. Сред тях е членство (и бивше председателство) в борда на AFC Energy plc – британска компания за разработване на горивни клетки, листвана на борсата, както и Индустриалният консултативен съвет „Енергетика 2050“ към Университета на Шефийлд. Тим Йео остава и директор в Groupe Eurotunnel SE – една от най-големите листвани компании във Франция, където оглавява Комитета по Стратегии и Устойчиво развитие и където е водещият неизпълнителен директор на ElecLink – проекта за интерконектор, който компанията Eurotunnel изгражда в тунела под Ла Манш.

Миналата година Корейската корпорация за насърчаване на търговията (KOTRA) избра Тим Йео за Почетен посланик за промотиране на чуждестранните инвестиции за Южна Корея. Той е и чест посетител в Китай, където работи с британско-китайския CCUS Център за проекти за улавяне на въглеродни емисии в Гуандун, по проект с академичните среди за създаването на система за търговия с емисии на Китай, както и с бизнес-партньори за насърчаване на инвестиции от Китай във Великобритания.


 


Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

24.10.2021  Веселин Тодоров, председател на АТППГВ
Естественият път на прехода е постепенната замяна на въглищата с природен газ
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

publics.bg ви пита: С какво ще се отоплявате през настъпващия зимен сезон?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X