- Г-н Георгиев, на какво се дължат екстремалните цени на електроенергията, търгувани на сегмента "ден напред", на които станахме свидетели напоследък?

- Непазарните цени, които се наблюдават през последните 10 дни на пазара "ден напред", опериран от Българска независима енергийна борса (БНЕБ) се дължат основно на два фактора. Единият е драстичното ограничаване на количествата, които се предлагат на борсата от НЕК, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”. Другият е забраната за износ на електроенергия произведена в България. Всяка от тези две държавни намеси в работата на пазара доведe до сериозни изкривявания на пазара, като от ситуацията няма печеливши, а са губещи всички участници.

Електроцентралите пропускат значителни приходи. Търговците търпят големи загуби поради непрогнозируемостта на средата и невъзможността да оптимизират и управляват енергийните си позиции. ЕСО отчита намалени приходи от пренос и достъп. При БНЕБ има пропуснати приходи от такси, както и силно нарушено доверие. Потребителите заплащат по-високи цени за електроенергия и балансиране, както и се понижава доверието в институциите в България и в предвидимостта и ефективността на решенията им.

- Можеше ли енергийната система да се справи с повишената консумация без да се намали предлагането на енергия от държавните централи?

- Считано от ден на доставка 10 януари, производителите от групата на БЕХ намалиха с две трети предлаганите от тях количества на борсата. Припомням, че предлагането на определени минимални количества e съгласно ангажимент с Европейската комисия по дело AT. 39767 БЕХ Електричество и при неспазването БЕХ е застрашен от санкции. Оттегляне на предлагането от страна на електроцентралите към БНЕБ доведе до значително, изкуствено увеличение на пазарната цена на електроенергията до екстремални стойности от над 340 лв/МВтч. в някои часове от деня.

Предвид повишената консумацията на електроенергия в страната през зимния сезон, намаляването на предлаганите обеми за търговия на БНЕБ оказа съществено негативно влияние върху пазара и постави рискове пред осъществяване на доставките към крайни потребители, клиенти на търговците на електроенергия. Намаляването на предлагането на борсата не подобри общия физически баланс в енергийната система, а доведе само до непазарно повишаване на цените на свободния пазар на електроенергия и за бизнеса.

Важно е да се обърне внимание, че изтеглянето на ликвидност от борсата беше напълно неочаквано, без предварително уведомление и съответно пазарът нямаше алтернативи за реакция и смекчаване на негативния ефект.  И до този момент няма официално съобщение от институция или от борсовия оператор какви са причините за намалените количества на БНЕБ и до кога се очаква да продължи тази ситуация.

Единствената информация представена пред медии беше, че оттеглените количества се пренасочват за задоволяване на нуждите на регулирания пазар. Бих желал да подчертая, че преференциалното третиране на регулирания спрямо свободния пазар е крайно неправилно, след като и на двата сегмента се доставя електроенергия на равнопоставени потребители и не е правилно свободният пазар да поема всички негативи, още повече че на него се доставя повече от 70% от електроенергията в страната.

-    Казвате, че забраната за износ е другото съществено събитие довело до изкривяване на работата на пазара.

-    Да, забраната от страна на министерство на енергетиката за износ на електроенергия произведена в България (считано от 13 януари), също като изтеглянето на количества от борсата, има крайно негативен ефект върху електроенергийния пазар и сектора като цяло. Въпреки информацията в медиите, че други държави от региона също са въвели тази мярка, това не е така. Гърция беше единствената страна, която ограничи износа си на електроенергия, но само за период от 2 дни и забраната там вече беше отменена в деня, в който беше въведена нашата. Експертно погледнато, трябва да се вземе предвид, че Гърция е традиционно дефицитна страна, докато българската енергийна система се характеризира с инсталирани мощности, надхвърлящи значително вътрешното потребление и страната ние дългогодишен традиционен износител.

Бих желал да обърна внимание, че според международно приетите принципи приложими за работата на свързани енергийни мрежи, мерки като забрана върху износа трябва да бъдат базирани на реални и сериозни ограничения, които непосредствено заплашват или съществуват в системата. Такива мерки трябва да бъдат прилагани само в краен случай, като не могат дори непряко да бъдат използвани за оптимизиране на икономическото състояние на отделни пазарни участници, включително електропреносния системен оператор или обществения доставчик.

Публичната информация за работата на електроенергийната система показва, че от въвеждането на забраната се наблюдават значителни разполагаеми, но неактивирани мощности в различните ТЕЦ, стигащи до 900 МВт, допълнително резервите от ВЕЦ са до 2000 МВт за посрещане на пиково потребление. Температурите в страна в последната седмица са в нормални за сезона граници, има натрупване на значителна снежна покривка, потреблението на електроенергия се нормализира. На основа на тези фактори за търговците е трудно разбираемо защо забраната беше въобще наложена и още повече – защо продължава, предвид значителните разполагаеми, но неизползвани електропроизводствени мощности в страната. Получава се, че формално сме в кризисна ситуация и недостиг на електроенергия, а на практика имаме излишък и затова се изключват производствени мощности.

Както отбелязах и в отговора на първия въпрос, двете намеси в нормалната работа на пазара водят до значителни негативи за всички пазарни участници. Поради изкривяването на цените в България и неустойките в съседни страни, които износителите трябва да плащат без да имат никаква вина за ситуацията, много от търговците на електроенергия в България търпят значителни загуби и са застрашени дори от фалит.

Електроцентралите също отчитат значителни пропуснати ползи, защото тяхното производство е изкуствено намалено и те не могат да се възползват от моментните високи цени. Вместо енергийните ресурси като въглища и вода да бъдат оползотворени сега и произведената от тях енергия да бъде продадена при настоящите цени от 100-150 лв./МВтч, те биват запазени за бъдещи периоди, когато търсенето и цените ще бъдат значително по-ниски.

Ще дам за пример Румъния, където местните производители се възползват от ситуацията и в момента произвеждат на пълна мощност, генерирайки приходи, които ще имат значителен позитивен ефект върху годишните им финансови резултати.

Загубите и пропуснатите ползи, които се търпят от производителите и търговците на електроенергия от създадената ситуация, по наша експертна оценка са в рамките на 1,5-2 милиона лева на ден. В тази връзка и предвид рисковете от санкции за България от ЕК, предвид намесата в работата на пазара е редно двете описани по-рано мерки да бъдат отменени с незабавен ефект и да се възстанови нормалното функциониране на електроенергийния пазар.