Публикации Bookmark and Share

10.11.2017 г.
България и Индустрия 4.0 – голямото предизвикателството
Правителството и бизнесът си поставят цел към 2030 г. страната да бъде разпознавана като регионален център на цифровата икономика
АВТОР: Теодора Тодорова
Материалът е публикуван в броя на списание Ютилитис за август-септември 2017 г. 
 
Машини, които се свързват с машини, за да вземат решения и дават разпореждания за работата на други машини. Автономни автомобили, които превозват пътници, доставят товари и споделят данни с други автомобили, на база на изцяло автоматизирани процеси. Интелигентни домове, фабрики и дори цели градове, в които отново машини координират производството и потреблението на електроенергия, обществения транспорт, управляват светофарите, решават проблемите с паркирането и дори с мръсния въздух. Дрони, които доставят пратки и изследват критична инфраструктура, разпознавайки обектите, вместо човека. Роботи навсякъде – от почистването на дома, през индустрията до най-сложната хирургия. Обработка на огромни масиви данни за части от секундата и съхранението им в „облак“. Масово достъпно триизмерно принтиране (3D). И всичко това минаващо през съобщителни мрежи от все по-ново поколение.
 
Така изглеждат днес една част, при това много малка, от приложенията на новите поколения цифрови технологии. За някои страни, като България, голяма част от тях все още са, ако не в сферата на научната фантастика, то поне само интересни заглавия в медиите. За други, като САЩ, например, те вече са новата реалност.
 
Далечна или не за България, новата Четвърта индустриална революция е в ход. Тя се случва, при това, с толкова бързи темпове, че ако България (основно бизнесът) не обърне поглед към новите реалности, със сигурност ще остане в периферията на Индустрия 4.0. И то за много дълго.
 
Трудната за преглъщане истина е, че въпреки опитите (основно от страна на политици) България да бъде представяна като хъб на Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и като мечтана дестинация за големи компании от този сектор, страната ни е на предпоследно място в Европейския съюз (ЕС) по навлизането на цифровите технологии в икономиката и в обществото (виж графиката – Digital Economy and Society Index – DESI 2017). Зад нас е само Румъния.
 
Въпреки че 58% от българите са онлайн, две трети от нас нямат основни цифрови умения. По внедряване на цифрови технологии в стопанската дейност страната ни е на 25-о място в ЕС, а българските малки и средни предприятия (МСП) са на последно място по използване на онлайн каналите за продажба.
 
На фона на тези реалности страната ни се насочва към изграждането на собствена Стратегия за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0). Засега факт е само концепцията, която преди два месеца беше приета от Министерския съвет.
 
Какво е Индустрия 4.0?
 
Терминът Индустрия 4.0 (Industrie 4.0) се дефинира за първи път през 2011 г. от Германия като основна инициатива за приемане на високотехнологична стратегия за развитие на икономиката. Две години по-късно германската Национална академия за наука и инженерство (Аcatech) представя Манифест за Индустрия 4.0. Водещите европейски страни като Франция, Австрия, Великобритания, Холандия, Испания също публикуваха стратегии за своите индустрии. В САЩ концепциите за Индустрия 4.0 придобиха известност чрез Консорциума за индустриален интернет (ICC) през 2013 г.
 
Първоначално, в индустриалните стратегии, като ключови технологии са идентифицирани индустриален „Интернет на нещата“ (IoT), симулации, добавена/виртуална реалност (VR/AR), автономни роботи, облачни технологии (cloud computing), киберсигурност, триизмерно/адитивно отпечатване (3D printing), хоризонтална и вертикална системна интеграция, анализи в големи информационни масиви (Big Data). Списъкът постепенно се допълва и с нови решения, като изкуствен интелект и когнитивни системи, машинно самообучение (machine learning), блокчейн технологии, цифрови платформи и други. На практика този списък непрекъснато се допълва, поради силната динамика на технологичните иновации.
 
Българската концепция
 
В българската концепция за Индустрия 4.0 тя е дефинирана като съвкупност от свързани цифрови технологични решения, подпомагащи развитието на автоматизацията, интеграцията и обмена на данни в реално време в производствените процеси.
 
Визията, очертана в концепцията, е към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика, обясниха от Министерството на икономиката, което е вносител на документа. Разработването на конкретни политики и мерки за Индустрия 4.0 ще започне след одобряването на Концепцията от МС. На този етап, като приоритетни области в нея са заложени укрепването на връзката между науката и индустрията и ускорено интегриране на България в европейски и международни програми, инициативи и мрежи, свързани с Индустрия 4.0.
 
Технологичното обновяване на българската икономика е второто приоритетно направление. Тук държавата е маркирала въвеждането на стандарти, създаването на системи и бизнес модели, изграждането на широколентова инфраструктура за индустрията, въвеждане на стимули за разработването и пазарното внедряване на нови продукти, услуги и производствени процеси. Третото направление е изграждане на човешки, научен, организационен и институционален капацитет.
 
Концепцията е разработена в рамките на Националния икономически съвет към Министерството и беше приета единодушно от членовете на му на 12 април . Вносител на предложението за изработване ѝ е Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), а неин инициатор е д-р Румен Атанасов, председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).
 
„Смисълът на този национален документ е чрез него България да заяви на бизнеса, гражданите и на чуждите инвеститори, че иска да бъде вагон от влака на Четвъртата индустриална революция“, коментира той за „Ютилитис“. „Дигитализацията, която е основна черта на Индустрия 4.0, не значи развитие на ИТ сектора, а дигитализиране на традиционните производствени сектори“, поясни Атанасов.
 
„Внедряването на цифровите технологии е проблем и задача на бизнеса“, смята вицепрезидентът на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. Задача на държавата е да въведе електронните публични услуги, да подобри бизнес средата, образователната система, да дефинирана секторите, които ще имат най-голям ефект от дигитализацията. Според Колев това са машиностроенето, електротехническата промишленост, транспортът, енергетиката. Той предупреди още, че бъдещата стратегия за Индустрия 4.0 не трябва да противоречи, а трябва да надгражда вече съществуващите такива като Конвергентната програма, Иновационната стратегия за интелигентна специализация и други.
 
Според д-р Румен Атанасов България има три големи плюса по пътя си към Индустрия 4.0. Първият са силно развитите индустриални сектори, които са лидери в дигитализацията, като „Електротехника и електроника“, който заедно с „Машиностроене“, формират почти 20% от българския експорт. Вторият плюс е потенциалът на ИТ сектора, а третият – високата скорост на интернет връзката в страната.
 
Наблюденията на вицепрезидента на БСК обаче сочат, че за преобладаващата част от компаниите дигитализацията на бизнеса все още е само перспектива. „МСП са далеч от тези неща. Там, където новите технологии са навлезли, това са предимно големи фирми, собственост на международни компании“, обясни вицепрезидентът на БСК.
 
Данните го потвърждават – под 25% от МСП използват автоматизацията за управление на веригата на доставките. При най-големите предприятия с над 250 служители едва 34% имат бизнес процеси, които са автоматично свързани с тези на техни доставчици и клиенти. В същото време 60.8% от големите предприятия са използвали ERP (Enterprise Resource Planning) система.
 
Според БАСЕЛ именно чуждата собственост в индустрията ни трябва да се използва като канал за вливане на технологиите. В сектора „Електротехника и електроника“ 60 от 400 предприятия са чужда собственост, като на тях се пада 40% от продукцията, посочиха от организацията.
 
И Колев, и Атанасов предупреждават, че дигитализацията ще доведе до още по-голямо разслояването на населението. Те смятат, че тук е и най-голямата роля на държавата и тя е да създава условия за преквалификация.
 
Според „Теленор“, които дадоха становище по концепцията за Индустрия 4.0, страната ни има потенциал да постигне амбициозната цел към 2030 г. да бъде разпознавана като регионален център на цифровата икономика. От там посочват, че връзката между широкото разпространение на бърза и качествена интернет услуга и цифровизирането на реалната икономика е безспорна, но за тази цел трябва да бъде преодолян основният проблем – забавеното освобождаване на радиочестотен спектър в нискочестотни обхвати – 700/800 MHz. Радиочестотният спектър в обхват 800 MHz e най-привлекателният за бизнеса ресурс за развитие на LTE услуги, заради по-голямото покритие и по-бавното затихване на радиовълните. България и Малта са единствените в ЕС, при които обхват 800 MHz не е усвоен за целите на телекомите при краен срок, изтекъл през 2015 г. Останалият ресурс от обхват 800 MHz все още се използва за национална сигурност.
 
Според „Теленор“, ако целият обхват в 800 MHz се преразпредели за мобилни услуги в България, стотици милиони лева ще се влеят в държавния бюджет.
 
Добрата новина е, че ако Индустрия 4.0 се спъне в бюрокрация и тесногръдие у нас, ЕК ще се погрижи да вървим към дигитализацията. Стратегията ѝ за единен цифров пазар е факт от 2015 г. Тя е част от стратегическата рамка от инициативи на Комисията „Юнкер“, която включва Плана за инвестиции за Европа, Енергийния съюз, съюза на капиталовите пазари, пакета за кръговата икономика и стратегията за единния пазар. Според ЕК напълно функциониращият цифров единен пазар би могъл да допринесе с 415 млрд. евро годишно към икономиката и да създаде стотици хиляди нови работни места. Част от въвеждането му са постигнатите договорености за премахването на таксите за роуминг от 15 юни 2017 г., за преносимостта на данните (от 2018 г.) и за освобождаването на радиочестотната лента около 700 MHz, за да се въведат мрежи от пето поколение и нови онлайн услуги.
 
Лошата новина е, че добавената стойност (отново) ще остава извън България, а макар и малък, пари от нашия пазар ще изкарват страните, поддържали вярното темпо към Индустрия 4.0.
 



Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

08.11.2017  Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България
Въглищните централи са ключови за енергийната система
Пълен текст

Анкета

Ще получат ли българските въглищни електроцентрали дерогация?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X