Публикации Bookmark and Share

16.10.2017 г.
Как да загубим най-малко пари от нова АЕЦ?
АВТОР: Виктор Гърбев

На 29.03.2012 г. Министерски съвет на Република България взе решение за спиране на проекта АЕЦ Белене чрез отмяна на предишното „Решение № 260 на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”.

През 2016 година държавната НЕК ЕАД беше осъдена от арбитражен съд да заплати на руската АСЕ за поръчаното оборудване и разноски по делото 1.176 милиарда лева. Чрез извънреден заем от държавния бюджет правителството предостави държавен заем на НЕК и сумата беше платена. С това преките разходи за непостроената централа надхвърлиха 3 млрд. лева.

Мнозина помислиха, че това е краят на агонията и тази срамна за страната ни страница е приключила. За тези от нас, които изчетоха всички анализи на проекта на HSBC и NERA, докладите на АДФИ за нарушения в НЕК и дългото над 400 страници унизително решение на арбитражния съд, ни се щеше да не чуваме и дума повече за проекта.

След като беше платено, собствеността върху оборудването беше прехвърлена на НЕК и АСЕ следваше да изпрати компонентите в България. На 15.12.2016 г. министерството на енергетиката представи доклад пред министерски съвет „относно необходимостта от предприемане на действия за рационално използване на изградената инфраструктура и материална база на площадката на АЕЦ Белене, както и на придобитото оборудване с дълъг срок на производство”.

На същата дата беше прието решение на Министерски съвет, с което се възлага на Министъра на енергетиката „да организира в срок до три месеца изготвянето на технико-икономически и правен анализ, свързан с възможностите за използване на придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство за изграждане на атомна електроцентрала на площадката „Белене“ на пазарен принцип, без пряко или косвено участие на държавата, без държавна гаранция и без ангажимент от страна на държавата за сключване на дългосрочен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия. В анализа да се разработи вариант за отделяне на активите и пасивите на „НЕК” ЕАД, свързани с Проекта „АЕЦ Белене“, в отделно търговско дружество и за провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. ”

Оставям на юристите да помислят върху законосъобразността на решението от 2016 г., при положение че проектът на площадка Белене беше спрян с решение от 2012 г., а то не е отменяно.

Министерството, чрез БЕХ ЕАД, възложи анализа без конкурс на БАН. Срокът за приключването му изтича през октомври, а част от оборудването вече пристигна в България. Припомням, че през изминалите години държавата вече плати за икономически анализи за Белене на няколко консултанта (NERA, Делойт, БНП Париба), включително и над 2 млн. евро на международната банка HSBC (целият анализ не е публично достъпен, съкратен вариант все още може да се свали от страницата на Министерството).

При цялото ми уважение към БАН и специалистите в министерството, тук ще направя коментар в лично качество за съдбата на това оборудване, тъй като вече се породиха спекулации. А и в крайна сметка всеки човек и частна фирма в у нас се явява съинвеститор чрез данъците си.

Какво всъщност си купихме?

Платеното оборудване, което е в процес на доставка, представлява само една част от компонентите, нужни за изграждането на производствен блок на АЕЦ. То включва една част (но не всичко) от т.нар. оборудване с дълъг цикъл на производство (ОДЦП) – реактори, парогенератори и техните компоненти. Произведен реактор не означава готов блок. Ако имате само един двигател, ще ви трябват доста други компоненти, за да си сглобите автомобил.

За целите на разгледаните по-долу опции нека добронамерено приемем, че оборудването е ново, произведено е и е съхранявано качествено, въпреки че НЕК ЕАД не е извършвала редовни инспекции за качество за периода 2012-2016 година.

Правителството и Министерството на енергетиката следва да търсят решение за тези скъпи компоненти, иначе рискуват да бъдат обвинени в безстопанственост. И тук идва въпросът – какви опции имаме?

Възможни сценарии за използване на оборудването:

1) Рестартиране на АЕЦ Белене

Този сценарий, който БАН трябва да анализира, е на пръв поглед технически логичен, ако се използва съществуващият проект, оборудването „ще пасне”. Предлага се НЕК да отдели активите и пасивите по проекта и така „напомпаната” нова компания да бъде приватизирана.

Това означава, че по света трябва да се намери някой инвеститор, който желае да инвестира още 20 млрд. лева (+/- 5 млрд.) и няма нужда от гарантирани договори за изкупуване, „пряка или косвена” държавна подкрепа или гаранции. Този инвеститор трябва да е по-умен или кадърен от немската RWE или финландската Fortum, които се отказаха от проекта преди години. Той трябва да е надежден и да идва от много приятелска нам страна, защото ще му поверим ядрени реактори в задния си двор. Несъстоятелността на това очакване по принцип не се нуждае от коментар, но явно в нашите условия се налага да повторим:

  • Проект от този тип няма начин да бъде реализиран без участие на държавата. Дори да не участва с пряко финансиране на строителството, държавата ще трябва косвено да участва, най-малкото в дейностите по складиране на радиоактивните отпадъци.
  • Няма нормален инвеститор, който ще вложи такива средства в проект от такъв мащаб в България, без да има „железни” договори за изкупуване на енергията на предвидими цени. Дори да оставим размера на инвестицията и другите усложнения настрана, кой би инвестирал в проект, който българското правителство официално е спирало и започвало няколко пъти, без да иска гаранция срещу такива действия?


2) Използване на оборудването за нов блок/нови блокове в АЕЦ Козлодуй

В този вариант също има малко техническа логика. Площадката на Козлодуй вече се използва за тези цели, сеизмичността там е по-ниска, вече е налице голяма част от инфраструктурата и работната ръка.

Още в решението за спиране на Белене през 2012 г. правителството записа една допълнителна точка, а именно „Министерството на енергетиката да внесе в Министерския съвет предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Бързо след това беше регистрирана специална дъщерна компания на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, „АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности” ЕАД, която да работи върху инвестиционно предложение за изграждане на 1200 МВт нови мощности. Последните финансови отчети това дружество показват, че то има 14 млн. лева собствен капитал и плаща около 500 хил. лв. годишно за заплати на около 14 служители.

В този случай НЕК ЕАД ще трябва да апортира или продаде оборудването на „АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности” ЕАД, което ще е спорна сделка, особено ако държавата я обложи с 20% ДДС.

При този вариант инвестицията може да е по-малка от 20 млрд. лв. Освен това ще се избегнат голяма част от проблемите и „лошия късмет” на площадка Белене.

За да се реализира, за него ще е необходимо изцяло ново проектиране и разрешителни процедури, което ще отнеме още стотици милиони и доста години. Можем да предположим кой ще е изпълнител на този проект, имайки предвид кой е производител оборудването. Може да се окаже, че не всички компоненти са пригодни, тъй като проектите са уникални за всяка централа.

Освен това ще трябва да се намери същият доброжелателен инвеститор, който да строи на собствен риск. (Тук отварям малка скоба – в програмата на правителството при ограниченията да не се инвестират държавни средства е споменато само за АЕЦ Белене. Т.е. има отворена вратичка АЕЦ Козлодуй да стане донор на дъщерното си дружество...).

Варианти 1) и 2) страдат и от друг основен недостатък – икономическата изгода от такава инвестиция по принцип. На това ще отделя повече внимание. За да е изгоден един проект, грубо казано, са нужни два фактора:

  • себестойността на произведената енергия (с всички включени елементи) да е по-ниска от цената, на която тази енергия ще се реализира за достатъчно дълъг период (в случая десетки години);
  • да има търсене, т.е. някой да купи цялата произвеждана енергия на предлаганата цена за десетки години напред.


Различните сценарии за себестойността на енергията от Белене вече бяха калкулирани много пъти. Те винаги пораждат спорове, защото се базират на допускания, инфлация и т.н. Сега БАН ще направи още веднъж това, което направиха другите преди тях – ще представи няколко сценария. Нищо чудно при някои допускания да изкара проекта рентабилен.

Другият елемент е „външен”, пазарен риск. В България към момента има голям излишък от производствени мощности, който задоволяват потреблението ни. Когато говорим за нова АЕЦ, трябва да имаме предвид, че тя би започнала производство след 2030 г. Дотогава част от сегашните централи ще бъдат изведени от експлоатация, но тези ефекти се очаква да се компенсират от преструктурирането на индустрията, повишаване на енергийната ефективност (където потенциалът е огромен), както и от инсталиране на нови ВЕИ централи. Блоковете на работещата АЕЦ Козлодуй, чийто живот се удължава в момента, ще излязат от експлоатация 2047-2049 г. Т.е. при спиране на старите централи и при невероятното предположение, че нищо ново няма да се строи, в България може да има сериозен дефицит едва след 2047 година. И да се наложи внос, това няма да е краят на света, след като десетки страни задоволяват потреблението си по този начин.

Това означава, че трябва да намерим кой да купува енергията от нова АЕЦ извън България. Някои използват факта, че България изнася енергия от години като аргумент, че явно ще има търсене в региона. Турската икономика расте и има нужда от енергия. Гърция също може да продължи да внася определени количества от нас.

Но да се мисли, че Гърция, Турция или Западните Балкани чакат само на нас да се решим да построим нова АЕЦ е нелепо. Всяка от страните с дефицит има собствени планове и изгражда нови централи с пълни обороти.

Другият елемент е цената в региона. За 2016 г. средната цена за базов товар на едро в България беше 35.4 Евро за МВтч, в Гърция – около 40 Евро. Около тази стойност се движат средните цени в Европа и през последните години. Т.е. това е отправната точка и въпросът е какви ще са цените в периода 2030-2060 г.. Последният доклад на HSBC предвиждаше широк диапазон след 2030 г. – между 60 и 100 Евро/МВтч. Достатъчно е да погледнем прогнозата им за периода 2011-2017 г., за да се убедим, че такива прогнози доста често са грешни.

Още едно съображение е това какъв тип централи ще се строят у нас и в региона през 2025-2030-2050 г. Резултатите от търговете за нови ВЕИ мощности в Германия, Великобритания, Турция са красноречиви. През август в Турция приключи търг за 1 ГВт вятърни централи, като предложената от инвеститора цена беше под 35 Евро за МВтч (там правителството има програма за развитие на 20 ГВт вятърни мощности). При търговете в Германия ВяЕЦ стигна до около 50 Евро и се очаква на следващите два търга да падне под 40 Евро. Извън Европа имаше още по-ниски стойности като 300 МВт фотоволтаичен проект, който ще продава на цена под 18 Евро на МВтч или пък 1000 МВт ВяЕЦ в Мароко на цена около 30 Евро.

Т.е. ценовата летва вече е поставена много ниско и прави нежизнеспособни инвестициите не само в нови АЕЦ, но и ТЕЦ – това вече се наблюдава масово в цяла Европа. Реалността днес няма нищо общо с допусканията през 2006, 2012 и дори 2015 г.

Предвид горното, без въобще да коментирам допусканията за разходите по изграждане и експлоатация на нова АЕЦ в България, може да се предположи, че цената в региона ще се задържи около и под 40 Евро/МВтч до 2030 г., а след това има сериозен шанс да спадне.

Дори и да приемем неразумното допускане, че една нова АЕЦ в България може да произвежда на себестойност под 40 Евро и да изнася енергията за регионалния пазар, трябва да се замислим дали това е разумна сделка – целият строителен и експлоатационен риск е при нас (включително радиоактивните отпадъци), а ползата да е за икономиките на Турция и Гърция. Както би казал Тръмп: “The worst deal ever.”

3) Поръчка на още анализи и търсене на инвеститори за нова АЕЦ

Разходите за охрана и складиране на оборудването ще продължават да текат, а то ще се амортизира (колкото и да го „консервираме”). Това също е реалистичен вариант, имайки предвид, че за този проект се харчат пари вече над 20 години. Ще се появяват китайски, индийски, руски компании „с интерес” и ще отлагаме решението още дълго, докато постепенно забравим и НЕК ежегодно обезценява активите.

4) Продажба на оборудването за построяване на АЕЦ по руски проект извън България

На този вариант категорично отговориха и производителят АСЕ, и арбитражният съд – няма как да стане. Първо, оборудването се произвежда по конкретен проект, който е специфичен за всяка площадка. Второ, нови централи с този тип технология (AES-92) не се планират, а за тези в процес на изграждане е твърде късно (АСЕ вече прилага нови стандарти и технологии за бъдещите си проекти). Търсенето на друг купувач е неуспешно вече 5 години.

5) Продажбата на оборудването за скрап

Ако това се направи веднага, ще си спестим разходи по консервиране и складиране. Надеждата за руски реактор от този тип приключва. Сгрешили сме веднъж, но поне няма да сгрешим втори път.

НЕК обаче ще трябва да обезцени над 700 млн. лв. ДМА и в същото време ще трябва да върне натрупаните до момента дългове, което ще влоши финансовото му състояние още повече. Но пък няма да му се наложи да трупа още повече разходи с риска след 5 години да се случи същото.

Ефектите върху НЕК ЕАД

От рестарта на проекта, правителството използва НЕК ЕАД като компания-инвеститор в Белене, което изначало е сериозна грешка (такъв проект следваше да се отдели в специална проектна компания), тъй като НЕК ЕАД има редица други функции – обществена доставка, дългосрочни договори и др. Освен това НЕК има дълготрайни материални активи за 4 млрд. лева, което е част от обяснението защо правителството побърза да изплати парите на руснаците.

Правото за получаване на оборудване в последния си финансов отчет НЕК е записал като ДМА за около 745 млн. лева. Тук следва да забележите разликата между 3-те милиарда разходи и сумата на записаните активи.

Възмездния заем от Министерство на енергетиката за плащане на оборудването е записан като нетекущ пасив в размер на 805 млн. лв.

УорлиПарсънс води арбитражно дело срещу НЕК след прекратяване на договора за Белене, като искът е на стойност 168 млн лева.

Ситуацията в НЕК никак не е лесна като цяло. Към края на 2016 г. компанията има 4 млрд задължения, като от тях 1 млрд са краткосрочни. Дружеството работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток.

Има ли други варианти?

Всички други сценарии звучат невероятно и шеговито, но нека споменем част от тях:

  • Може да построим нова АЕЦ и вместо да я пуснем в експлоатация, да я отдаваме под наем за заснемане на екшън филми – както направиха в Австрия с АЕЦ Цвентендорф;
  • Може някое правителство да припознае едно от старите предложения на руснаците и да „дари” всички бъдещи печалби от съществуващите реактори в Козлодуй (БЕХ да се откаже от дивиденти), като същевременно убеди ЕК, че това е позволена държавна помощ;
  • Може БАН да купи оборудването и да разшири остарелия си тестов реактор, който се намира в София;
  • И още една възможност, за която съм сигурен, че у нас ще прозвучи смешно: НЕК обявява международен състезателен търг за поетапно построяване на 1200 МВт нови ВЕИ мощности с максимална изкупна цена от 30 Евро на МВтч. С разликата между тези 30 Евро и прогнозираните от БАН бъдещи цени в региона НЕК реализира печалба, която да покрие голяма част от разходите за ненужното оборудване.


Тъжно е да се шегуваме, но друго не ни остава. Дали сме си научили урока ще си проличи в следващите месеци.

_________

Виктор Гърбев е инженер по „Автоматика, информационна и управляваща техника” и магистър по „Икономика и управление в енергетиката и инфраструктурата”. Докторант в катедра „Електрически мрежи и системи”. Специализирал е в Дания и Австрия. Работи над 10 години по реализацията на енергийни проекти в България, Западните Балкани, Русия, Полша, Румъния и Израел.




Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

08.11.2017  Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България
Въглищните централи са ключови за енергийната система
Пълен текст

Анкета

Ще получат ли българските въглищни електроцентрали дерогация?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X