Публикации Bookmark and Share

25.05.2017 г.
Многото въпросителни на пазара на горивата
КЗК не доказа картел на пазара на горивата, но секторът остава проблемен по отношение на данъчни измами, незаконен внос и конкуренция на едро
АВТОР: Людмила Златева

Твърдението за картел на пазара на горива, което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предяви през октомври миналата година, не се доказа. Анализът на регулатора показа, че не става въпрос за картел, а за обмен на информация. Това беше официалното становище на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Юлия Ненкова.

 

Миналия октомври КЗК предяви сериозни твърдения за нарушения на шест от дружествата („Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Лукойл България” ЕООД), които продават горива на дребно. Комисията посочи като ответна страна по преписката и сдружение „Българска петролна и газова асоциация“.

След завършване на анализа обаче, въпреки всички заявки за стабилни доказателства за картел, КЗК обяви, че има „ценови паралелизъм“ – формулировка, използвана от самите дистрибутори на горива във възраженията им относно констатациите и методите на КЗК. Явление, което не е наказуемо според антимонополното законодателство на България, а по думите на председателя Юлия Ненкова „за да има картел, трябва да има влияние върху пазара“.

Има ли влияние върху пазара на дребно?

Комисията и нейни представители не бяха на разположение да дадат отговор на този въпрос до приключването на броя. На пресконференция на 31 март обаче председателят на КЗК Юлия Ненкова заяви, че обменът на информация, подкрепен с електронна кореспонденция между някои от пазарните участници, се касае до цените на горивата. Въпреки тази констатация, регулаторът не е успял да докаже, че този обмен на информация е довел до споразумения за определяне на цената. Тогава Ненкова посочи, че така или иначе цената на горивата на дребно не остава в тайна дълго, защото бензиностанциите ги обявяват на транспаранти пред обектите си.

Подобно е мнението и на Българска петролно-газова асоциация (БПГА), чиято предполагаема роля в координирането на цените на горивата бе отхвърлена от КЗК. Решението на Комисията потвърждава актуалната ситуация на пазара – пазарът е конкурентен и прозрачен, а цените са достъпни за всички по обектите на дребно, коментира Светослав Бенчев от БПГА. По думите му цените по отделните обекти не са еднакви, тъй като това, което се вижда, са цените без отстъпки – от 1 до 7-10 стотинки на литър за частни клиенти, притежаващи карти за отстъпки. Отделно много фирми имат корпоративни отстъпки, които са обект на договаряне според количество и брой посещения. В същото време според БПГА трендът на цените в България за последните три години е идентичен с другите страни в ЕС и няма забавяне в отразяването на спада на цените на петрола в крайните цени на горивата, освен това, което покрива рисковете, поети от доставчиците. Делът на суровината в крайната цена е около 30%, а на акциз и ДДС е между 50-55%, изтъква Бенчев.

Данъчни измами и ведомствени бензиностанции

Според БПГА основен проблем остава сивият сектор, най-вече що се отнася до ДДС измамите с вериги от фирми, които реализират значителни количества горива без да плащат данъци.

„Най-задлъжнялата фирма се закрива или се прехвърля на малоимотно лице – схема, която е много кратно описвана и потвърдена от НАП“, каза Бенчев. Завишените фактури за услуги също са често срещана измама с данъчен кредит, при което отново се губи ДДС.

От БПГА изтъкват неплащането на акцизи при внос на горива от трети страни чрез митническите складове в пристанищата, които остават основе източник на контрабанда.

„Проблемът е, че няма измервателни уреди по пристанищата, като наличието на такива в митническите складове дори не е задължително в някои случаи“, каза Бенчев, като допълни, че не е ясно какви количества минават оттам, тъй като това важи само за стоки с отложено плащане на акциз, а тези горива са най-често внос от трети страни. По данни на Министерство на финансите сивият сектор в страната е 30%, а загубите са от поне 1,2 млpд. лева годишно от несъбрани акцизи и ДДС. За сравнение, Агенция „Митници“ е събрала през 2016 г. 2,2 млрд. лв. акциз върху горивата, основно от внос на газьол (дизелово гориво) и керосин, като двете общо са в размер на 1,8 млрд. лв.

Според БПГА тези горива се реализират по ведомствените бензиностанции, които по официални данни на НАП са над 1000, но реално са в пъти повече – вероятно над 20 000.

„Мобилните бензиностанции все още не са забранени от закона, но не би трябвало да могат да функционират легално тъй като при тях няма нивомерна система от одобрен тип, за което е нужно одобрение от Българския институт по метрология (БИМ)“, каза Бенчев, като допълни, че това е необходимото изискване, за да има една бензиностанция връзка с НАП.

Разпределението на отговорностите между редица държавни институции и липсата на достатъчна координация по между им до голяма степен спъва процеса по изсветляването на сектора. „Контролът на тези бензиностанции се прави от много институции – пожарна, Държавна агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТ), НАП, митниците, икономическа полиция и дори ДАНС. Получава се една плеяда от институции и когато няма добра координация между тях, резултатът е видим“, обясни Бенчев. По думите му опитът на другите страни-членки на ЕС сочи, че това може да се разреши с регулация на сектора, като лицензионен или регистрационен режим, който би дал яснота кой какъв играч е на пазара, с какви вместимости разполага, дали оперира на дребно или на едро, дали е съхраните, разпространител или транспортьор. Нужни са и по-строги мерки за конфискация на цистерни или превозни средства с незаконно гориво.

Възможен натиск върху КЗК

Според Мартин Владимиров, анализатор към Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), обаче обръщането на 180 градуса в позицията на КЗК относно състоянието на пазара на горивата може да се дължи на оказан натиск.

„В края на 2016 г. доказателствата на Комисията изтекоха в някои медии и тогава те бяха интерпретирани като достатъчни за наличието на картел, на такова нарушение. Два дни след изборите (бел. р. за правителство на 26 март) обаче същите доказателства бяха интерпретирани по точно обратния начин, като в решението на КЗК се повтарят становищата на отделните компании“, каза Владимиров. По думите му е парадоксално, че някои от големите компании на практика признават становището на Комисията, че има олигопол на пазара и „големите“ държат 80% от него на едро и дребно, но регулаторът не е свършил работата си да извади недвусмислени доказателства, че има умисъл за картел.

„В имейлите се споделя търговска информация между няколко компании, която сочи към пробойни в етиката им, но в тях не се говори за определяне на цените, по-скоро се координира какво се случва на пазара – какви количества се продават, на какви цени и на кои обекти“, каза Владимиров, като допълни, че следенето на пазара е нормална практика, но остава въпросът кога конкурентни компании дават достъп на другите участници до информация, ключова за взимане на стратегически решения. „Едва когато олигополът е синхронизиран, тогава има картел“, обясни Владимиров.

Като друга причина за решението на комисията може да бъде отчетена и липсата на капацитет, както и хроничното недофинансиране, типично и за други регулаторни агенции, някои от които, като Комисията за енергийно и водно регулиране, носят приходи на бюджета.

Доминация на пазара на едро

Проблем се оказва и пазарът на едро, където има една доминираща компания, която успява да наложи ценовите си условия и на пазара на дребно. Това се прави, за да може да поддържа или определен марж, или определен пазарен дял, като второто е от по-голям интерес според Владимиров. „Проблемът е, че никой не иска да води война с доминиращата компания, защото тя дава много добри условия – огромни отстъпки на пазара на едро. Тези отстъпки позволяват на другите пазарни участници, които нямат дял на този пазар и вносът им се координира с регионалния пазар, да получават по-евтини горива. За тях това е по-изгодно, отколкото да се конкурират чрез внос или чрез друга политика на крайната цена на бензиностанциите“, коментира Владимиров. Така при гарантиран марж компаниите нямат стимул да се противопоставят на доминиращата компания. Особено за периода 2014 – 2016 г. този марж от 10-15 ст./л според периода е скочил значително заради спада в цените на петрола и липсата на гъвкавост на пазара на горива на едро, отбелязва Владимиров.

В същото време цената на едро за същия период не падна със същата скорост, с която спадна цената на суровия петрол, като разликата между нивата на средиземноморската борса и цената на едро в България достига до 16%. Забавянето до голяма степен може да се обясни от малкия марж, с който работят фирмите и презастраховането срещу негативна за тях посока на цената на суровия петрол, което кара търговците на горива да се стремят да генерират възможно най-голяма печалба в дадения момент.

„Тези условия се появяват при големи ценови промени. Ако цената се движи в един и същи диапазон, една компания няма голяма възможност за арбитраж, а в същото време трябва да пласира всички количества горива, въпреки намаленото търсене. Неслучайно и толкова много рафинерии в Европа стигнаха до фалит“, коментира Владимиров. По думите му обаче причината за пазарните изкривявания в България не е, че „Лукойл“ поддържа висока цена на едро, а желанието за поддържане на голям пазарен дял на едро. Той е около 70 на сто според самата „Лукойл“ във възраженията ѝ към анализа на КЗК, като компанията допълва, че „доставчиците на горива на дребно могат да бъдат и са снабдявани от алтернативни източници“.

„Контролът на една компания върху акцизните складове и резерва ѝ позволява да не допуска други участници. Рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ е определящ фактор не само в България, а и в целия регион и вносът винаги се съобразява с нея“, каза Владимиров. За разлика от конкурентите си в Гърция и Румъния, които произвеждат на подобни цени, рафинерията получава горивото си директно от своята компанията-майка и не трябва да се съобразява до такава степен със световните пазари. В същото време остава въпросът защо рафинерията оперира под капацитета си, като един от вариантите би бил поддържане на цените високи. Според Владимиров това се обяснява най-често с високите експлоатационни разходи, чиито конкретни измерения обаче са обект на търговска тайна.

Ценови измерения и износ

Преди данъци и акцизи цените в България все пак остават на идентични със средните за Европа нива, докато само преди две години страната беше в топ три по високи цени. Според Владимиров обаче това отдръпване е по-скоро в резултат на обществения натиск, отколкото на явления като Веселин Марешки. Неговите бензиностанции остават с малък пазарен дял дори и след експанзия в София. Те надали биха могли да се съизмерят със стотиците обекти на по-големите вериги, в това число и „Лукойл“.

При сравнение на цените на едро преди данъци обаче се наблюдават значителни ценови различия, между България и други страни-членки на ЕС. С Полша например разликата е от около 12 евроцента. Полша също внася 80% от петрола си от Русия, но на полския пазар съществува конкуренция на едро между няколко местни компании, а има и възможност за внос на суров петрол от различни източници – например Саудитска Арабия. Подобно е и положението в Австрия, Германия и Чехия, отбелязва Владимиров, като допълва, че остава отворен въпросът защо акцизите в България са ниски при тази разлика в цените преди данъци и има ли износ на печалба от страната.

Пречки пред влизане на пазара

Докато според БПГА е нужна още по-силна регулация на сектора, за да изсветли той, от ЦИД виждат съществуващи пречки пред конкуренцията, основно в данъчните политики. Според ЗДДС при осъществяване на търговия с течни горива търговците задължително предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция, всяко от които следва да е за срок една година пред компетентната териториална дирекция на НАП. Забавяне при получаването на банкова гаранция или затваряне на търговски обект, не биха позволили пласирането на количества, за които се изискват огромни гаранции, а в сектора няма място за малки играчи, коментира Владимиров.

Търговски модели и политически въпроси

Тезата за ефективност на „ВМ Петролеум“ може и да не е толкова далеч от истината, що се отнася до възможността веригата да просъществува, предлагайки и рекламирайки се чрез по-ниски цени на горивата. Според Владимиров при тези бензиностанции печалбите са ниски и не са възможни икономии от мащаба, тъй като веригата не е голяма. За сметка на това те намаляват разходите си до минимум, като не поддържат допълнителни услуги, не оперират с ПОС терминал и т.н. Остава и въпросът за произхода на горивата, които те продават, както и съмненията за незаплащане на данъци и акцизи.

Консенсус в сектора има, че съществуването на ценови аномалии в посока надолу, като тази на някои бензиностанции в страната, вероятно не би се случило без политически чадър.

В същото време липсва политическа воля за решаване на проблемите с ведомствените бензиностанции, чийто контрол трябва да се извършва от държавата, допълва той. Стъпки има по посока на борбата с контрабандата. В момента ЦИД работи съвместно с НАП по методи за установяване на контрабандата и борба с нея – нещо, което и петролната асоциация активно подкрепя. Към момента оценките сочат, че около 30% от горивата в България са контрабандни.

Материалът е публикуван първо в брой май 2017 на сп. "Ютилитис".

 




Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

08.11.2017  Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България
Въглищните централи са ключови за енергийната система
Пълен текст

Анкета

Ще получат ли българските въглищни електроцентрали дерогация?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X