Публикации Bookmark and Share

05.05.2017 г.
Трудният баланс на балансиращия пазар
АВТОР: Теодора Тодорова

Анализът е публикуван в списание „Ютилитис“, април 2017 

Точно 11 пъти цените на балансиращата енергия за недостиг са надхвърлили „психологическата граница” от 1000 лв. за MWh за отделни часови интервали през януари. През целия месец обаче, макар и под 1000 лв. за MWh, често са калкулирани цени за недостиг от порядъка на 300-800 лв. за MWh. С което крехкото равновесие на балансиращия пазар от последните две години вече е нарушено. И то сериозно, ако се съди по реакцията на основната част от пазарните участници, които не само питат защо, но искат и спешни мерки, и отговори от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) какви разходи са включени при изчислението на цените на балансиращия пазар през януари.

ЕСО засега запазва мълчание. Затова погледите на всички са насочени към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – дали и какви мерки ще бъдат предприети.

Хронология на проблема 

Балансиращият пазар на електроенергия у нас стартира официално на 1 юни 2014 г. Първите проблеми с функционирането му се появиха още през юли същата година. Те бяха свързани с нивата на служебните цени, които се получиха при изчисляването им по Методиката за определяне на цени на балансиращата енергия. Служебните цени имат съществен дял при определянето на цените на балансиращата енергия. Те отразяват разходите на участниците при самостоятелно балансиране на системата, поради което следва да бъдат на минимални нива, тъй като не предизвикват намеса, посредством предоставяне на системни услуги от оператора на електроенергийната система.

Първоначално след старта на балансиращия пазар служебните цени за даден месец се изчисляваха като средно аритметична стойност между най-високата и най-ниската цена за недостиг, респективно за излишък, постигната през предходния месец. В резултат на постигнатите екстремални стойности на цените на балансиращата енергия в някои периоди на сетълмент през юни 2014 г., служебните цени за следващия месец – юли, надхвърлиха 444 лв. на MWh за балансиращата енергия за недостиг и отбелязаха отрицателни стойности (-0,965 лв./MWh) за балансиращата енергия за излишък. Стигна се до разлики от порядъка на 350 пъти между цените за недостиг и за излишък през юли.

Затова, по предложение на ЕСО, на 1 август 2014 г, регулаторът разпореди принудителна административна мярка. С нея тогава все още Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) задължи ЕСО да изчислява служебните цени, като средно аритметичната стойност от всички почасови цени за излишък, респективно за недостиг, за предходния месец.

Мярката обаче се оказва не особено ефективна, нещо повече – задълбочава проблема. Разликата между цените на енергията за недостиг и за излишък остават високи – от порядъка на над 200 пъти, цените за недостиг растат, а тези за излишък стават все по-отрицателни. Освен начина на изчислението им обаче, голям „принос” в екстремалните им стойности имат и предлаганите от доставчиците цени на балансираща енергия, става ясно от документи на регулатора от вече далечната 2014 г.

Всичко това принуждава ДКЕВР да разпореди на ЕСО да прилага нова административна мярка (на 8.12.2014 г.). А именно – да прилага за ноември 2014 г. служебна цена за недостиг от 141 лв. и служебна цена за излишък от 30 лв. на MWh. Тези цени се базират на междувременно изчислени от експертите на ДКЕВР пределни цени за сключване на сделки на балансиращия пазар в доклад от 27.11.2014 г. 

На база на същия доклад, на 19 декември 2014 г., ДКЕВР взема генерално решение да въведе пределни цени на за сделки на пазара на балансираща енергия. В него експертите на комисията предлагат цените да са в размер на 202 лв. зa MWh за сделки на пазара на балансираща енергия за регулиране „нагоре“ и 30 лв. за MWh за регулиране „надолу”, включително за ПАВЕЦ в помпен режим.

В крайна сметка цената за недостиг е приета без промяна, но тази за излишък е намалена на 0 лв. за MWh, включително за ПАВЕЦ. Това е станало след възражение на „ЕВН Електроснабдяване”, свързано с цената за ПАВЕЦ. Така определените пределни цени важат за сделките между ЕСО и доставчиците на балансиращата енергия, макар това никъде да не се посочва изрично – нито в това, нито в последващите решения на регулатора, въпреки изричното настояване на ЕСО.

По-интересното е, че в решението си от 19.12.2014 г. ДКЕВР посочва, че то се приема на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, предложение 2 от Закона за енергетиката и влиза в сила от 1-ви януари 2015 г. Първата промяна в Закона за енергетиката след тази дата е от 6.03.2015 г.

През 2016 г. пределните цени на балансиращата енергия са оставени без промяна. Те са непроменени и за 2017 г. Но в решението на КЕВР за пределните цени за тази година, което е взето на 30.12.2016 г., има една разлика в сравнение с решенията от 2014 и 2015 г. В него регулаторът записва изрично, че пределните цени не се прилагат при сключване на сделки на пазара на балансираща енергия, за балансираща енергия, която е закупена/продадена от/на съседни енергийни системи по двустранни споразумения или от регионален балансиращ пазар. Този текст се включва по предложение на ЕСО.

Факти, данни и въпроси

Според данните на регулатора през 2015 и 2016 г. средните цени на балансиращата енергия, които се заплащат от координаторите на балансиращи групи на оператора на балансиращия пазар, рядко надхвърлят 202 лв. – за регулиране „нагоре”. Има единични случаи, регистрирани през януари и февруари 2016 г., когато цената за недостиг е в рамките на 202-236 лв. за MWh средно за месеците. Това се дължи на постигнати цени от 800 лв./MWh през някои часове, но с утвърждаване на нова методика за предотвратяване на екстремни цени на балансиращия пазар от оператора на пазара, тези аномалии не се наблюдават през следващите месеци, посочва КЕВР в последното си решение за пределните цени.

През януари тази година обаче средната цена за недостиг достигна рекордна стойност от 334 лв. По данни на пазарните участници това е със 70 на сто по-висока стойност от средните цени за 2016 г. Средната цена за излишък е била 4,89 лв. за MWh, което е 60% под средните нива за миналата година. Тези данни, на фона на всички изчистени от 2014 г. насам проблеми, логично са предизвикали бурно недоволство сред пазарните участници. За неговия мащаб става ясно от сигнала изпратен до КЕВР и до Министерството на енергетиката от името на 109 компании, участващи на балансиращия пазар у нас. Той е бил изготвен след форум по проблема, организиран през февруари от Сдружение „Хидроенергия“ и Асоциацията на производителите на екологична енергия. Сред подписалите писмото са още Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ), Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), както и още 20 отделни компании.

От него става ясно, че 109-те компании не са убедени, че всичко с изчисляването на цените на балансиращата енергия е както трябва. Според тях липсва прозрачност какво точно включва ЕСО в разходите си за балансиране за всеки отделен час. Затова те настояват за спешна среща с регулатора и предлагат шест мерки.

Първата от тях е КЕВР да изиска от ЕСО информация за начина на образуване на цените на балансиращата енергия за недостиг и за излишък през декември и януари. Както и за точни почасови стойности на ценообразуващите елементи от Методиката за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия. Друга информация, която искат да получат участниците на балансиращия пазар, е кои разходи са взети предвид и кои мощности са активирани/управлявани в часовете, когато разликата между цените на излишък и недостиг е била над 5000 пъти. 

Второто предложение на подписалите писмото отново е свързано с прозрачността. Според тях регулаторът трябва да изиска от ЕСО да публикува цялата изискуема информация за балансиране на централната информационна платформа за прозрачност на ENTSO-E, както и на сайта на преносния ни оператор.

Третата мярка, за която се настоява, е ЕСО да бъде стриктен по отношение на търговските участници, които не изпълняват своите задължения като координатори, не заплащат навреме дължимите суми на ЕСО/НЕК и допускат системни небаланси, надхвърлящи предоставеното обезпечение по силата на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Както и по отношение на тези, които не отговарят на задълженията си по договорите за балансиране или нарушават забраната в ПТЕЕ за затваряне на открити позиции по търговски сделки в деня на договаряне.

Четвъртото предложение е за въвеждане на временна мярка за ограничаване на максималните нива на цените за небаланс във всеки час, така че да не се допускат екстремални стойности, като това се прилага, считано още от февруари. Както и КЕВР да въведе фиксирана пределна крайна цена за недостиг. 

Петото искане е за промяна на ПТЕЕ и на Методиката за определяна на цените на балансиращата енергия. Както и да се въведе нов прозрачен модел за ценообразуване на балансиращия пазар, който да обвързва цените за недостиг и за излишък с цените на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Авторите на писмото са посочили, че такава практика има в редица развити европейски страни. 

Извършването на регулаторен одит на ЕСО за декември 2016 г. и за януари, който да бъде фокусиран върху методите и практиките за ценообразуването на балансиращия пазар, както и на получените цени за всеки отделен час, е шестото предложение.

Въпроси и още въпроси

ЕСО отказа коментар по поставените от списание „Ютилитис“ въпроси.

Организирането на широк дискусионен форум относно цените на електроенергията на балансиращия пазар беше продиктувано от задълбочаването на проблема с липсата на прозрачност при определяне на цените за недостиг и излишък на балансиращия пазар, обясниха от Сдружение „Хидроенергия”. В контекста на енергийната стратегия на ЕК и предложените приоритетни мерки, целящи по-голяма прозрачност на европейския енергиен пазар и въвеждането на единни правила за балансиращите пазари на енергия, от съществено значение е да бъде извършен пълен и адекватен анализ на работата на балансиращия пазар на национално ниво, смятат от „Хидроенергия”. И апелират към предприемане на действия по създаване на нов прозрачен модел за ценообразуване, като един възможен подход е обвързване на цените за недостиг и излишък с цените на БНЕБ.

От АТЕБ коментираха, че са подкрепили писмото като цяло. Това, с което не са съгласни в него, е обвързването на цените на балансиращия пазар с тези на БНЕБ заради ниската ликвидност на борсата. „Борсата е изключително чувствителна към предлагането от страна на централите от групата на БЕХ. Ако те намалят предлаганите количества с 10-15%, цените могат да се увеличат значително при силно търсене на електроенергия. Ако балансиращият пазар е индексиран към борсата, това отваря врата за производителите да не предлагат енергията си на борсата, а да я оставят за балансиращия пазар, където тя ще е по-скъпа с определен процент”, коментира председателят на АТЕБ Мартин Георгиев.

По отношение на високите цени на балансиращата енергия за недостиг през януари, зам.-председателят на АТЕБ Владимир Дичев обясни: „Това, което се случи на балансиращия пазар през януари, е следствие на други събития. Това е опашката на веригата и разговорът следва да се води за началото, а не за края.” „Дискусията следва да обхване планирането на производството, разпределението на регулираните квоти, забраната на износа. Това, което се случи, е резултат на комплексни причини, които по един или друг начин доведоха до изключване на предпазните бушони – първо износа и накрая балансиращия пазар”, допълни Дичев. По думите му високите цени за недостиг през януари не са изненада за АТЕБ. „Знаехме, че тези разходи ще избият някъде и те избиха на балансиращия пазар”, посочи Дичев. И обърна внимание, че през последните две години цените са били устойчиви и предвидими и енергийната система не е минавала през такива тежки обстоятелства както през тази зима. „В този смисъл съвсем логично се стигна до високи цени. По-скоро плашещи са тези единични екстремални стойности от 1000 лв. на час”, коментира той.

„След като се повишиха цените на борсата в България и в региона, се очакваше да се повишат цените и на балансиращия пазар”, допълни председателят на АТЕБ Мартин Георгиев. „Основният проблем е, че няма прозрачност – няма информация за всеки час какви източници на балансираща енергия са били активирани и съответно какви компоненти се включват във формулата, по която се изчисляват цените на балансиращата енергия”, каза още той. „Липсата на прозрачност е голям недостатък и тя поражда възможност за много спекулации и съмнения”, смята Георгиев.

Друга причина за високите цени според АТЕБ може да са опити за арбитраж между очакваната цена на борсата и очакваната цена на балансиращия пазар от страна на търговци на електрическа енергия. „По неофициална информация през януари е имало такива търговци и то с доста големи количества от портфолиата си”, каза Мартин Георгиев. И посочи, че стимул на търговците да правят подобно нещо е и фактът, че закупените количества от борсата трябва да се платят в рамките на деня на доставка, докато на балансиращия пазар се плаща на 15-о число на следващия месец.

Според Владимир Дичев би следвало ЕСО да обвърже гаранциите на координаторите с натрупаните позиции за недостиг, защото едно такова събитие показва колко е уязвима системата – технически и финансово.

Основната критика на другата организация на търговците с електрическа енергия – АСЕП, също е свързана с липсата на прозрачност при формирането им. От Асоциацията са поискали информация от ЕСО за формирането на цените през януари, но такава им е била отказана, след което са обжалвали отказа на ЕСО пред Административен съд София – град.

„Има обективни причини цената на балансиращата енергия да е висока през януари, но няма обективна причина да са толкова високи”, коментира Соня Кадиева, председател на управителния съвет на АСЕП. „Има аномални стойности – има цени в хиляди левове, които след няколко дни биват коригирани”, посочи тя.

„В крайна сметка някой трябва да плати. Имаме хибриден модел на пазара. Ако сметката на регулирания пазар не излиза, тъй като той работи по фиксирани цени за определен период, единственият буфер, откъдето могат да дойдат някакви приходи, е балансиращият пазар, на който участват потребители и производители на свободния пазар”, коментира още Кадиева. И допълни: „Ние можем само да гадаем, че това е така, защото нямаме доказателства. А нямаме доказателства, защото липсва прозрачност за участниците на балансиращия пазар – кой как участва, кога участва, защо е активиран един или друг източник на балансираща енергия, на какви цени е активиран. Тази информация, за вече 12 години свободен пазар, липсва. Тя вече тенденциозно бива укривана от участниците на пазара.” Не може всички съседни системи да имат цена за балансираща енергия ден назад, а само ние да казваме колко е сложно, как алгоритмът не позволява, добави председателят на УС на АСЕП.

Проблемът с цените на балансиращият пазар е натрупан проблем. Сега той се появи заради ограничителния режим на износа на електроенергия, каза още Кадиева. И попита защо досега няма информация за санкции за централите, които през януари не успяха активират студения резерв. „Кой плати тази сметка? Ето това е част от цената на балансиращата енергия – липсата на студен резерв. Ние всички платихме за това, че имаше проблем със студения резерв. Друг въпрос е кой замести централите, които не можаха да активират студения резерв, и на каква цена”, коментира още председателят на АСЕП.

Освен това от Асоциацията критикуват занижените критерии, които според тях се прилагат в търговете за студен резерв в сравнение с процедурите по Закона за обществените поръчки. „Вместо ЕСО да активира централи, които не могат да се активират, може да активира търговци или големи консуматори на електрическа енергия. Това са ресурси, които не се използват”, посочи още Соня Кадиева. 

По отношение на сигнала до КЕВР от 109-те компании, от АСЕП коментираха, че според тях най-належащите мерки са осигуряването на пълна прозрачност при формирането на цените и провеждането на регулаторен одит на ЕСО. Останалите предложения според тях трябва да са обект на отделна дискусия на по-късен етап. От АСЕП също са резервирани за обвързването на цените на балансиращата енергия с борсовите, отново заради ликвидността на БНЕБ.

КЕВР – отговори или още повече въпроси?

Въпреки сериозните критики и съмненията на търговците на електрическа енергия за цените на балансиращия пазар, от КЕВР са категорични, че няма нередности при тяхното формиране. „Направихме проверката на цените за недостиг още преди сигналите да постъпят“, коментира Пламен Младеновски, директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР. „Веднага изисках информация от ЕСО за начина на определяне на цените за всеки час. Проверката показва, че няма нищо притеснително, дори реалните цени са над 2 пъти по-високи от официално обявените от ЕСО, които са платими от участниците на балансиращия пазар. ЕСО има собствена методика за избягване на екстремни стойности. В резултат на това за януари ЕСО е загубил няколко милиона лева и на практика е най-засегнат от всички пазарни участници“, каза още Младеновски. „Макар и високи, тези цени за януари са нормални, защото цената за всеки час трябва да отразява разходите на оператора за регулиране. Така че, напълно нормално е в отделни часове тази цена да е по-висока или по-ниска от пределната цена от 202 лв. за доставчиците на балансиращата енергия”, добави той. Затова и от КЕВР смятат, че в случая няма смисъл от извършването на регулаторен одит на ЕСО, както се настоява в сигнала до регулатора.

„Диспечерите регулираха със студен резерв с указания да пазят максимално водата в язовирите, която използваха само за обиране на пиковото потребление. Когато се регулирана със студен резерв, е естествено разходите да са по-високи, защото студеният резерв пали и гаси по-бавно, държи се пуснат през по-голямата част от денонощието. По тези причини на ЕСО се налагаше да държи 500 MW в определен час, при недостиг от 100 MW. Ето как се получава цена от 1000 лв. Студеният резерв е най-неефективното регулиране, но в конкретната ситуация ЕСО нямаше какво друго да направи”, каза още Младеновски.

По думите му освен екстремалната ситуация, в която изпадна електроенергийната ни система през януари, друга причина за това цената за недостиг да премине 1000 лв. в някои часове, е изкуственото поддържане от някои търговци на къси позиции. С което на практика той потвърди неофициалната информация, цитирана от АТЕБ, че има търговци, които са затваряли позиции на балансиращия пазар.

„Тоест, търговецът си слага един репер, който той си мисли, че ще е цената за недостиг – примерно 200-202 лв. и над тази цена просто не си купува енергия от борсата, където през януари цената достигна 300-350 лв. В резултат на това търговецът затваря графика си, но при изкуствено понижено потребление“, обясни Младеновски. И допълни: „В момента правим проверка за такива търговци. При нас има един сигнал, но гледайки общо системния недостиг, най-вероятно са повече. Системният недостиг е 150 MW на час, което е много висока стойност.“ „Това беше изключително опасно за системата и е също причина за високи цени“, категоричен е Младеновски. До редакционното приключване на „Ютилитис” проверката все още не беше приключила. 

Освен проверката, извършвана от самата КЕВР, Пламен Младеновски съобщи, че жалби срещу наши пазарни участници има постъпили и в Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), която е започнала разследване по тях. Той обаче отказа да коментира повече по темата.

Пламен Младеновски коментира и сигнала, подаден до КЕВР и Министерството на енергетиката. По отношение на спорното между самите организации предложение цените на балансиращия пазар да се обвържат с цените на пазара „ден напред” Младеновски коментира, че това може да се случи едва след като се постигне висока степен на ликвидност на сегмента. „Първата стъпка, която може да се прилага дотогава, може да е, когато борсовата цена е по-висока от калкулациите на ЕСО за цената за недостиг, да се прилага борсовата цена. Или се прилага борсовата цена, умножена по коефициент, за да се получи по-висока цена, като тези допълнителни приходи за ЕСО могат да се използват за обиране на екстремните стойности”, представи идеята си Пламен Младеновски. Той уточни, че това е временна опция. Дори и тя обаче ще може да се прилага най-рано от края на 2017 г. Причината е, че за целта ЕСО трябва първо да смени сегашната си система за администриране на пазара – MMS.

По отношение на друга от поисканите шест мерки – въвеждането на фиксирана пределна цена за недостиг, от КЕВР коментираха, че това е непазарна мярка и няма как да бъде приложена.

 

 




Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

02.05.2017  Петьо Иванов, изпълнителен директор на БЕХ:
Реформата в енергетиката се случва
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

Ще бъде ли отразена позицията на България във финалния вариант на ангажиментите на „Газпром“?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X